РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 14.06.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на четвърти
ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1874
по описа за 2019 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, гр.
София, ЕИК *******, чрез адв. П. И., преупълномощена от Адвокатско сдружение «С.,
Д. и патньори», срещу М.Б.Й., ЕГН **********,***, за установяване на дължимост
на суми по договор за доставка на
електроенергия, за които има издадена заповед по чл. 410 ГПК.
Правно основание: чл. 422 ал.1 във връзка с чл.
415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по
чл. 86 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ
посочва, че с ответника се намират в облигационни отношения, които отношения се
регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на ищцовото дружества, общоизвестни и публикувани, като съгласно чл. 98 от
Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да
е необходимо изричното им приемане.
Съгласно
тези условия, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа
енергия на ответника за процесния период.
От
своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената
ел.енергия, като така посочените задължения в цитираните фактури са станали
ликвидни и изискуеми.
За
това, по искане на ищеца, по ч.гр.д. 949/2019 год. на ЛРС била издадена заповед
по чл. 410 ГПК, при връчването на която длъжникът се възползвал от правото на
възражение. За ищеца е налице интерес от
предявяването на настоящите искове.
Иска
се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по
издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:
1.
сумата от 509,81 лв. – главница за използвана, но незаплатена
електрическа енергия за периода 28.11.2018 – 20.02.2019 год.;
2.
сумата от 11,48 лв. – законна лихва
за забава, считано от 26.01.2019 год. до 09.05.2019 год., съгласно приложената
справка за възникналото задължение;
-
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /21.05.2019 год./ до
окончателното плащане на главницата.
Претендират
се и направените разноски по заповедното и настоящото производство.
ОТВЕТНИКЪТ
не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В
съдебно заседание страните, редовно и своевременно призовани не се явяват, не
се представляват.
Само
ищецът е депозирал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В
молбата се твърди, че след завеждане на делото, на 18.10.2019 год. ответникът е
заплатил всички дължими суми, с изключение на съдебните разноски в размер на 75
лв.
Тъй
като пълномощникът не разполага с мандат за оттегляне на иска, моли съда да се
произнесе съобразно новонастъпилите факти, като вземе предвид, че с поведението
си ответникът е станал причина за завеждането на делото.
Претендира
останалите незаплатени разноски в размер на 75 лв. .
Към молбата е приложена
вносна бележка от 18.10.2019 год., за сумата от 711,69 лв.
Приложено
е и ч.гр.д.
№ 949/2019 г., по описа на РС – Лом,
видно от което по Заявление на ищеца в
негова полза е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 789/13.06.2019 г. срещу
ответника – длъжник, за посочените в исковата молба суми.
Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл 47 ГПК и съдът с Разпореждане от 12.08.2019 г. е указал
на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок
от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 02.09.2019г.
Искът
по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от п.клеймо).
Предявеният иск е допустим.
Налице е подведомственост на
спора пред съда, иска е предявен от и срещу надлежна страна по спора. Няма
основания за отвод на пресъдено нещо.
С доклада по делото на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено, че между страните няма спорни
фактически твърдения.
Налага се извод, че в
настоящото производство предявеният иск е доказан по основание и размер.
Следва обаче да се посочи, че
решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по
делото такова, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това
задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска,
ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването на
иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска.
Преценката на съда за
основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното
положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция
/първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът
следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както
го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Специфичните особености на
производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно изискването за
идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в заповедното
производство и основанието и размера на вземането по предявения иск, не налагат
извода, че съществуването на вземането към момента на подаването на заявлението
по чл. 417 ГПК или по чл. 410 ГПК е задължителна предпоставка за уважаването на
иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Искове за установяване на
съществуването на права към минал момент са допустими само в изрично
предвидените от закона случаи. Уредбата на заповедното производство не съдържа
изрична разпоредба, предвиждаща, че с иска по реда на чл. 422 ГПК се установява
съществуването на вземането към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
Поради това съдът в
производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК не е обвързан от фактическото
положение към датата на подаване на заявлението /така и т. 1 на Тълкувателно
решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК/. Също
съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по чл.
422 ГПК, респ. чл. 415 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в
производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Затова по реда на чл. 235,
ал. 3 от ГПК съдът съобрази факта, че задължението на ответника е погасено в
хода на процеса, тъй като с извършеното на 18.10.2019 г. плащание е платено
дори повече от претендираната от ищеца сума.
Т.е. към момента на
приключване на съдебното дирене претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като
ответникът е изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид изложеното,
съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и
извършеното плащане след подаване на исковата молба, следва да бъде взето
предвид като установен по делото факт, а доколкото е в пълно погашение на
съдебно предявеното вземане за главница и лихви, то предпоставя отхвърляне
изцяло на иска по 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ГПК.
Извършеното в хода на процеса
доброволно плащане в полза на носителя на материалното право се ползва с
погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по
смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК.
С оглед извършеното в хода на
процеса плащане, съдът намира за неоснователен предявеният иск за установяване
дължимост на главница и обезщетение за забава поради погасяването им,
респективно същите следва да бъдат отхвърлени.
В съответствие с т. 12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски
в заповедното и исковото производство. По общото правило на чл. 78 ГПК
присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е предизвикала
делото, без значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е
задължение за плащане на понесените от съответната страна вреди, когато
неправомерно е засегната нейната правна сфера.
В настоящия случай ответникът
е дал повод за образуване на производство – по делото се установи, че в негова
тежест са възникнали претендираните парични задължения, като погасяването им,
довело да отхвърляне на иска, е извършено в хода на процеса, след подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК - предвид срочния характер на
задълженията и обстоятелството, че същите са били изискуеми преди постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК, а плащането е извършено чак на 18.10.2019 г.
Ето защо следва на общо
основание да понесе отговорността за направените от заявителя в заповедното и
исковото производство разноски, от които се претендират само направените в
исковото производство такива в размер на 75 лв., а за останалите се признава,
че са заплатени от ответника.
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ
АД, гр. София, ЕИК *******,
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено по отношение на М.Б.Й., ЕГН **********,*** че дължи на ищеца следните суми:
1.
сумата от 509,81 лв. – главница за използвана, но незаплатена
електрическа енергия за периода 28.11.2018 – 20.02.2019 год.;
2.
сумата от 11,48 лв. – законна лихва
за забава, считано от 26.01.2019 год. до 09.05.2019 год., съгласно приложената
справка за възникналото задължение;
-
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /21.05.2019 год./ до
окончателното плащане на главницата,
за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 789/13.06.2019 г. по ч.гр.д.
№ 949/2019 г., по описа на РС – Лом,
като погасен поради плащане в хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.Б.Й., ЕГН **********,*** да заплати на ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ
АД, гр. София, ЕИК *******
сума в размер на 75,00 лв.
(седемдесет и пет лева), представляваща направените в исковото производство
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от съобщението.
Районен
съдия: