ПРОТОКОЛ
№ 949
гр. Смолян, 27.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Чакърова
при участието на секретаря Величка Маркова
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело №
20255440100054 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
Ищецът Н. В., редовно призован, не се явява. Явява се процесуалният
му представител адв. М. О., редовно упълномощена.
Ответниците „***“АД И „***“ЕООД, несвоевременно призовани, не
изпращат представители в съдебно заседание.
По делото от „***“ АД е постъпила молба на 10.10.2025 г.., в която
сочат, че поради невъзможност да изпратят свой процесуален представител за
явяване в открито съдебно заседание, молят делото да бъде гледано в тяхно
отсъствие. Излагат становище по същество. Представят справка за погасени
задължения по процесния договор за паричен заем. Представят списък с
разноски.
От ответника „***“ ЕООД е постъпила молба на 10.10.2025 г., с която
молят делото да се гледа в тяхно отсъствие. Поддържат отговора на исковата
молба и настоящата молба. Представят справка за получено възнаграждение
по договора за предоставяне на гаранция.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
Адв. О. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. О. – От името на доверителя ми поддържам предявените искове.
Оспорвам писмените отговори.
Съдът ДОКЛАДВА делото по чл. 146 от ГПК:
1
1.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения;
С исковата молба ищецът твърди, че на 09.06.2022 година между него и
*** АД е сключен договор за паричен заем № ***, в изпълнение на който
ответникът „***" АД в качеството му на кредитор е предоставил на ищеца
заем в размер на 1000,00 (хиляда) лева при следните условия: 1. Вид на
ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт: Easy Мах 2. Размер
на двуседмична погасителна вноска в лева - 98,42 лв. 3. Срок на заема в
седмици: 22 4. Брой вноски: 11, 5. Фиксиран годишен лихвен процент по
заема - 35.00 %, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит.
Размерът в лева на договорната лихва се равнява на разликата между общо
дължима сума, посочена в т. 7 и заемната сума. 5.1. Условия за прилагане на
годишния лихвен процент, посочен в т. 6: Лихвеният процент е валиден за
целия срок на договора, фиксиран и не подлежи на промяна. Всяка една
погасителна вноска съдържа главница и лихва. С всяка вноска се погасява част
от главницата и начислената възнаградителна лихва върху остатъчната
съобразно погасителния план главница за съответния период в зависимост от
периодичността на вноските. 5.2. Лихвен процент на ден, приложим при отказ
от договора - 0.10 % 6. Обща сума, дължима от Заемателя като се вземат
предвид допусканията, посочени в т.8 - 1082,62 лв. Общата сума се състои от
размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок
на настоящия договор и е изчислена към момента на неговото сключване. 7.
Годишен процент на разходите на заема: 41.74 % Сключеният между страните
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор
за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния Закон за потребителския кредит.
Твърди, че в същия ден между „***" ЕООД и него е сключен договор за
предоставяне на гаранция, по който ищецът е поел задължение да заплати на
„***" ЕООД възнаграждение за гаранция/поръчителство.
Ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен
на основание чл. 22 ЗПК. При сключването му е нарушена е разпоредбата на
чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с
недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Сочи, че в случая потребителят е поел задължение за заплащане на
2
възнаграждение за гаранция, което съществено е оскъпило ползвания от него
паричен ресурс. Същото по своето естество представлява скрита
възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона
обогатяване за заемодателя.
Ищецът твърди, че потребителят е поставен в неравностойно положение
с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в
него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК
относно максималния размер на годишния процент на разходите.
Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в
положение, при което договорът се явява свръх обременителен за него, като
разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес. Въведеното
законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е
икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и
клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде
договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи
търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента
на годишна от база от стойността на кредита. Следва да се изтъкне, че дори и
годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4
ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК.
Твърди, че в случая договореното в полза на гаранта възнаграждение,
всъщност представлява скрита възнаградителна лихва по договора за кредит.
Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен, поради накърняване на
добрите нрави. Този договор е лишен от правна основа, тъй като само
привидно преследва легитимни цели. С него едната страна поема само
задължения, срещу които не стоят права, тъй като рискът от
неплатежоспособността на длъжника е за самия него. Единствена правна
последица е нарастване в размера на общото задължение и разходите по
кредита, без оглед изправността на длъжника. Твърди, че съдът трябва да
вземе отношение по договора за кредит и неговите пороци, ако и заемодателят
да е трето за делото лице, тъй като действието на този договор за кредит има
съществено значение и за договора за гаранция. В тази връзка следва да се
обърне внимание, че възнаграждението по договора за гаранция е платимо на
кредитора по договора за заем и се изплаща на последния ведно с вноските по
кредита.
Твърди, че отчитайки свързаността между заемодателя и дружеството-
гарант, се налага изводът, че това е сторено, за да бъде заобиколена нормата на
чл. 19, ал. 4 ЗЗПотр, като формално бъде посочен ГПР под 50 %. Той обаче не
е действителен, тъй като в него не е отчетено възнаграждението по
гаранционната сделка: Това възнаграждение съставлява част от разходите по
кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр, поради което
реалният ГПР по договора многократно надхвърля позволения от закона
процент. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4
3
ЗПКр,потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност
на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в
противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПКр. Сочи за нарушение във връзка с
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като се касае за необосновано високо и скрито
оскъпяване на кредита.
Ищецът твърди още, че така създадената обща конструкция от два
договора с потребителя - за кредит и за гаранция, като на насрещната на
потребителя страна и по двата от тях стоят две свързани лица, на практика
съставлява разделяне на приходите от кредита чрез тези два свързани
стопански субекта с цел да се заобиколят законовите норми за защита на
потребителите и да се натовари заемополучателят с допълнителни и
чрезмерни плащания. При факта, че учредяването на обезпечението е
предвидено изначално като последващо договора за кредит, то е ясно, че
неговата единствена цел е да изиска от потребителя още едно плащане, при
това в немалък размер, съпоставен с главницата по кредита. Сочи, че са
нарушени и принципите на добросъвестността и справедливостта, като се
стига до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Затова и договорът за предоставяне на гаранция е
сключен в условията на неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗПотр,
което го прави и нищожен поради заобикаляне на и противоречие със закона и
в нарушение на добрите нрави, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗПотр, чл. 24
ЗПКр и чл. 26 ЗЗД.
Твърди, че в изпълнение на договор за паричен заем № ***/09.06.2022г.
ищецът е заплатил на „***" АД, ЕИК *** сумата от 1082,62 лева. Поради
недействителността на договора за кредит за него е възникнало задължение за
връщане само на чистата стойност на кредита, а именно - главницата от
1000,00 лв. Поради това разликата в размер на 82,62лв. се явява платена при
липса на основание и подлежи на връщане от заемодателя на заемополучателя.
В изпълнение на договора за предоставяне на гаранция от 09.06.2022г. е
заплатил на „***" ЕООД сумата от 214,25 лева. Доколкото възнаграждението
от 214,25 лева е заплатено по нищожен договор, същото подлежи на връщане
(ПП 1/1979г., т. 1). Сумите са заплатени по следния начин: 1. На 19.07.2022г.
по банкова сметка IBAN *** -138,00 дева 2. На 04.08.2022г. по банкова сметка
IBAN *** - 138,00 лева 3. На 08.08.2022г. по банкова сметка IBAN *** -
1020,87 лева С пресмятания чрез онлайн калкулатор се установява, че при
предоставен заем в размер на 1000,00 лева, със срок за връщане 15 месеца, с
обща сума за връщане 1496,00 лева, годишният лихвен процент (ГЛП) възлиза
на 88,75 %, а годишният процент на разходите (ГПР) - на 135,43 %.
Твърди, че при това положение договорката за заплащане на законна
лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
4
с постановление на Министерския съвет на Република България, като на
основание чл.19 ал.5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по
ал. 4, се считат за нищожни.
Претендира за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение за
процесуалния му представител.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът *** АД е депозирал писмен
отговор на исковата молба.
Ответникът твърди, че предявеният иск е допустим, но претенциите на
ищеца към дружеството-кредитор и към договора за паричен заем са
неоснователни, както като основание, така и като размер.
Сочи, че договорът за паричен заем № *** е действителен и е в
съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2
от Закона за потребителския кредит. Договорът не страда от визираните
исковата молба пороци, респективно тези пороци не водят до
недействителност на договора. Преди всичко трябва да се обърне внимание,
че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен само и единствено в случаите, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 – 9 от закона. Следва също така да се обърне внимание, че разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит не въвежда забрана ГПР по
договора да не надвишава 50 % или разходите по договора да не надвишават
50 % на годишна база от стойността на кредита, както е посочил ищецът
Сочи се, че твърденията на ищеца, че не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК са неоснователни. Договорът за потребителски кредит е в
съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския
кредит. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК в
процесния договор са посочени годишният процент на разходите (41.74 %) и
общата сума дължима от потребителя (1082,62 лв.), взетите предвид
допускания (чл. 2, т. 8 от договора: “
Твърди, че в съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК
общата дължима сума и годишният процент на разходите са изчислени към
момента на сключване на договора. Годишният процент на разходите по
договора включва всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1
ЗПК. Годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно
изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Заемодателят няма задължение при промяна
на условията по договора да изчислява и посочва нов ГПР.
5
Ответникът сочи, че твърденията на ищеца, че потребителят е поставен в
неравностойно положение и не е можел да влияе на клаузите от договора за
паричен заем са неоснователни. Важно е да се подчертае, че необходимият
размер на заемната сума, предпочитаният срок за погасяване, предпочитаният
размер на погасителните вноски, падежи и т.н. зависят от предпочитанията и
исканията на потребителя, а размерът на лихвеното задължение, общата
дължима сума и ГПР се изчисляват въз основа на тези параметри или условия
на кредита.
Твърди, че твърденията на ищеца, че е заплатил възнаградителна лихва в
размер на 82,62 лв. е неоснователно. Размерът на договореното лихвено
задължение, съгласно процесния договор за паричен заем е 82,62 лв.
Предсрочното погасяване на задълженията по договора е довело до
редуциране на лихвеното задължение и то е било заплатено в размер на 49,45
лв.
Сочи, че твърдението на ищеца, че договорката за заплащане на законна
лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва е неоснователно. Размерът на
лихвеният процент по договора за паричен заем е в съответствие с
изискванията на Закона за потребителския кредит
От втория ответник „***“ ЕООД също е постъпил отговор по чл. 131
ГПК.
Ответникът твърди, че претенциите на ищеца към дружеството-
ответник и договора за предоставяне на гаранция са напълно неоснователни,
видно и от аргументацията, която се основава на неверни твърдения,
инсинуации и оценъчни съждения на ищеца. Полученото възнаграждение от
ответника е получено на валидно правно основание – като възнаграждение
срещу предоставена услуга по действителен договор за предоставяне на
гаранция. Ищецът основава съображенията си за нищожност на за
предоставяне на гаранция на погрешното схващане, че процесният договор е
част от договора за паричен заем, че към процесния договор са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и пр. идеи, които не засягат
действителността на договора за предоставяне на гаранция
Твърди, че дружеството отговаря на изискванията на закона по
отношение на лицата, които могат да предоставят гаранционни сделки по
занятие. Дружеството, сключва договори за предоставяне на гаранция в
рамките на дейността, за която е регистрирано.
Сочи се, че твърдението, че договорът за предоставяне на гаранция е
нищожен, поради нарушаване на добрите нрави е неоснователно. Договорът
за предоставяне на гаранция/поръчителство не нарушава нито изрично
формулиран правен принцип, нито правен принцип, проведен чрез
създаването на конкретни други разпоредби. Договорът за поръчителство е
сключен в съответствие с принципите на добросъвестността и
6
справедливостта.
Твърди, че дължимото им се възнаграждението по Договор за
предоставяне на гаранция/поръчителство е определено след извършена
преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за несправедливо
висок, то тя изобщо не би сключила договора.
Сочи , че в договора за предоставяне на гаранция ясно и разбираемо е
написано, че „***“ ЕООД се задължава да издаде гаранция за плащане в полза
на „***“ АД с наредител Н. Н. В., а Н. Н. В. се задължава да заплати на „***“
ЕООД посоченото в договора възнаграждение. Всеки потребител –
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен,
би могъл да прецени потенциално значимите икономически последици за
него. Икономическите последици са се равнявали на сумата, която
потребителят е трябвало да заплати. В този смисъл, твърдението, че договорът
за предоставяне на гаранция е сключен в условията на неравнопоставеност по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, което го прави и нищожен поради заобикаляне на и
противоречие със закона и в нарушение на добрите нрави, на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП, чл. 24 ЗПК и чл. 26 ЗЗД е несъстоятелно
2. Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника;
Предявени са осъдителени искове по чл.55, ал.1 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават; Няма права и
обстоятелства, които се признават.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване; Няма
обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
5. Разпределяне доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти.
В производството по делото ищецът следва да докаже, че между него и
ответника „***" АД на 09.06.2022 година е сключен договор за паричен заем
№ ***, за сумата от 1000,00 лв., както и сключването на договор за
поръчителство с ответника „***" ; размера на платените суми за погасяване
на кредита; да обоснове доводите си за нищожност на договора за кредит и
поръчителство. Ответниците следва да обосноват своите правоизключващи
възражения, действителността на договорите и основанието за задържане на
сумите.
Адв. О. –Нямам възражение по доклада, моля да бъде обявен за
окончателен.
С оглед становищата на страните съдът счита, че следва да обяви за
окончателен доклада по делото и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен съобщения в съдебно заседание доклад по
делото.
7
Адв. О. – Да се приемат като доказателства приложените към ИМ
документи како и представените от ответниците справки за плащания по
договорите.
Съдът счита, че следва да се приемат доказателствата представени с ИМ
и представените от ответниците справки за плащания, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото: Договор за
паричен заем № *** от 09.06.2022г.; Договор за предоставяне на
гаранция/поръчителство от 09.06.2022г.; Погасителен план; СЕФ; Преводни
нареждания, Справка по Договор за паричен заем с "***" АД № ***, Справка
по Договор (гаранционна сделка/поръчителство) с "***" ЕООД № ***
Адв. О. – Нямам други доказателствени искания. Правя искане за
изменение на исковете по чл. 214 ал. 1 от ГПК, с оглед на представените от
ответниците справки за плащания, като моля да допуснете изменение в
размера на предявените искове, като искът предявен срещу "***" АД се счита
предявен за сумата от 49,45 лв., вместо първоначално предявената сума от
82,62 лв. А искът срещу "***" ЕООД да се счита предявен за сумата от 247,42
лв., вместо първоначално предявената сума от 214,25 лв. По отношение на
иска предявен срещу ***" АД, заявявам че за разликата над сумата от 49,45
лв. до 82,62 лв. в размер на 33,17 лв. от името на ищеца оттеглям иска и моля
да прекратите производството в тази част.
Съдът намира, така направеното искане на основание чл. 214, ал. 1 ГПК,
за изменени на предявените искове за своевременно и допустимо, поради
което същото следва да бъде уважено и за това
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на размера на предявения срещу ***" АД иск,
под формата на намаление, като се счита предявен за сумата от 49,45 лева
вместо първоначално предявената сума от 82,62 лв.
С оглед направеното изявление за оттегляне от иска в частта по
отношение на разликите за сумите, с които се намалява съдът счита, че следва
да прекрати производството по делото в тази част и затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на предявения
иск ***" АД в частта за разликата над 49,45 лв.. до първоначално предявения
размер 82,62 лв., тоест за сумата от 33,17 лв. поради отказ от иска в тази част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок считано от днес.
ДОПУСКА изменение на размера на предявения срещу "***" ЕООД
иск, под формата на увеличение, като се счита предявен за сумата от 247,42
лв., вместо първоначално предявената сума от 214,25 лв.
8
Адв. О. – Считам делото за изяснено. Представям списък за разноски
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. О. – Моля да постановите решение като уважите предявените
искове до размер на направеното изменение, същите са основателни и
доказани. Моля да ми присъдите разноски по делото по представения списък
на разноски и определите и присъдите адвокатско възнаграждение.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 10,10 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
9