№ 3804
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20241100502789 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на И. Д. Г., срещу съдебно решение № 18259 от
07.11.2023г., поправено с решение № 21079 от 20.12.2023г., постановено по гр. дело №
28569/2021г. по описа на СРС, 89 състав, в частта относно определения режим на
лични отношения на бащата с детето М.И. Д.а. Обжалва го и в частта, с която съдът е
задължил бащата И. Д. Г., със съдействието на ДСП-Възраждане, гр.София да се
включи в индивидуално психологическо консултиране в програма за повишаване на
родителския капацитет.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност на постановеното решение в
обжалваната част поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените
правила и необоснованост. С въззивната жалба се сочат нови доказателства.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез адв. Д. К., поддържа въззивната
жалба и сочи нови доказателства. В хода на устните състезания пледира да се уважи
въззивната жалба и се допусне разширен режим на лични отношения, както е
формулиран във въззивната жалба. Претендира разноски за въззивното производство и
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна В. Е. И., чрез адв. З. З. от
САК, оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Не сочи нови доказателства.
1
В открито съдебно заседание, въззиваемата редовно призована, лично оспорва
въззивната жалба. В хода на устните състезания пледира за отхвърляне изцяло на
въззивната жалба, като се потвърди първоинстанционното решение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото
приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното решение № 18259 от 07.11.2023г., поправено с решение № 21079
от 20.12.2023г., постановено по гр. дело № 28569/2021г. на СРС, 89 състав, съдът на
основание 127, ал. 2 от СК е предоставил упражняването на родителските права над
детето М.И. Д.а на неговата майка В. Е. И. и е постановил на основание чл. 59, ал. 2 от
СК местоживеенето на детето да е при неговата майка. Определил е режим на лични
отношения на бащата И. Д. Г. с детето М.И. Д.а, както следва: бащата има право да
вижда и взема детето при себе си всяка нечетна седмица от годината/ с така
определения режим ищецът няма да пропуска седмица/, за времето от 17:30 часа в
петък, до 18:00 часа в неделя, като взима детето от дома на майката и го връща в дома
на майката; двадесет дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, които могат да бъдат разделени на два пъти по десет дни; за
Коледните празници всяка четна година от 10:00 часа на двадесет и четвърти декември
до 18:00 часа на двадесет и шести декември; за Новогодишните празници от 10.00 часа
на тридесети декември на всяка нечетна година до 18.00 часа на последния почивен
ден, който се пада през вече четната година; за Великденските празници всяка нечетна
година от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия понеделник; за
Рождения ден на детето /04.01/ всяка четна година от 10.00 часа на 04.01 до 19:30 часа
на 04.01, а ако този ден детето посещава учебни занятия след приключване на
съответните занятия за три часа; През нечетните години на следните официални
празници: Гергьовден и Деня на Съединението за периода от 10.00 часа до 18.00 часа
на съответния празник. През четните години по време на следните официални
празници: Първи май, Деня на независимостта, за периода от 10.00 часа до 18.00 часа
на съответния празник; Рождените дни на всеки от родителите детето прекарва
самостоятелно с тях с преспиване от 18.00 часа на рождения ден до 10:00 на
следващия ден, независимо от действащия към момента режим на контакти.
С решението си съдът е задължил бащата И. Д. Г., със съдействието на ДСП-
Възраждане, гр.София да се включи в индивидуално психологическо консултиране в
програма за повишаване на родителския капацитет. Задължил е Дирекция „Социално
подпомагане“ - Възраждане, град София, да изготви индивидуална оценка на бащата
И. Д. Г. и план за работа, със съответните услуги предписания, включително чрез
включването му в програма за повишаване на родителския капацитет, чрез
индивидуално психологическо консултиране. Разпоредил е на бащата И. Д. Г. да окаже
съдействие на служителите при Дирекция „Социално подпомагане“.
Осъдил е И. Д. Г. да заплати в полза на СРС държавна такса и разноските.
В останалата необжалвана част съдебното решение е влязло в сила.
От първата съдебна инстанция са събрани писмени и гласни доказателства,
които не са оспорени от страните и въззивният съд не намира за необходимо да ги
обсъжда повторно, доколкото не установяват спорни обстоятелства относно
определяне на режима на лични отношения на въззивника с детето М.И. Д.а.
Извършеното социално проучване в първионстанционното производство не следва да
бъде обсъждано от въззивната инстанция, тъй като е направено актуално социално
проучване в настоящата инстанция.
Пред въззивния съд е представен актуален социален доклад от ДСП-Възраждане
с изх. № ПР/Д-С-ВЗ/133-001 от 03.10.2024г., изготвен на основание чл. 21, т. 15 от
2
ЗЗДт, във връзка с чл. 15, ал. 6 от 33Дт. В доклада по местоживеене на детето Мерилин
се сочи, че основни грижи за детето се полагат от майката, а бащата задоволява
потребностите на детето по време на режима им за лични отношения. При социалното
проучване е установено, че майката с двете деца живеят на адрес: гр. София, ж.к.
„Западен парк“, бл. ****, в жилище под наем. При извършеното посещение в
жилището е установено, че апартаментът се състои от кухня, всекидневна, детска стая,
обзаведена според нуждите и възрастта на детето, остъклена тераса и санитарни
помещения. Жилището е с добри хигиенно-битови условия и с добро обзавеждане. По
данни на въззивника Г. жилището, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „Разсадника“
е негова собственост и се състои от две спални, кухня и санитарен възел. За детето
Мерилин е обособена едната стая, като за детето е осигурено всичко необходимо. На
базата на събраната информация от проведеното интервю с родителите на малолетната
М.И. Д.а е дадено заключение, че към момента грижи за отглеждането и възпитанието
на детето се полагат от майката, а връзката баща-дете не е прекъсната. В интерес на
детето е да се отглежда в спокойна и сигурна среда, като е важно и двамата родители
да участват в живота на дъщеря си, за да може да поддържат и развиват
емоционалната връзка изградена между тях и детето.
По реда на чл. 59, ал. 6 от СК в открито съдебно заседание на 03.02.2025г. от
въззивния съд е изслушан въззивника И. Д. Г., който завява, че живее в гр. София, кв.
****, което жилище е двустайно и е негова собственост. Живее сам. Работи като
шофьор в градския транспорт от десет години, а всеки ден работното му време е
различно. Понякога започва в 2 ч. през нощта, а друг път и в 4:30 ч. Работи по 9-10
часа, а в други дни само 5 часа. Почива на две седмици два дена. Заявява, че не е
сигурен дали детето посещава предучилищна или детска градина, тъй като е
възпрепятстван от майката на детето. Иска да се вижда с детето колкото може повече.
През лятото желае да е с детето 20-30 или 40 дни. Заявява, че не желае да се постигне
споразумение по предмета на въззивното обжалване.
В същото съдебно заседание е изслушана и въззиваемата В. Е. И., която е
заявила, че живее в гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл. ****. Работи в магазин „Спорт
депо“, където се занимава с интернет поръчки, но не работи дистанционно. Работното
време е от 09:30 часа до 16:00 часа от понеделник до петък и е съобразено с
взимането на детето от детска градина. От адреса, на който живее, до работата
разстоянието е 15 минути. Счита определеният от районния съд режим на лични
отношения за напълно подходящ и не възразява той да бъде разширен. Излага, че
въззивникът не я уведомява, когато детето е болно и тя не е подготвена. Заявява, че
при отглеждането на детето може да разчита на майка си, която живее в ж.к. „Люлин-
5“ и е пенсионер, но работи.
Съобразявайки предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК и
задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивната инстанция служебно е допуснала
съдебно психологична експертиза (с определение по Протокол № 8106/07.10.2024г.
лист 44-45 от делото). Според приетото във въззивното производство заключение на
СПЕ (лист 86-93 от делото), изготвено от вещото лице З. В. М., кредитирано от съда,
като обективно, безпристрастно дадено се установява, че детето има добра
емоционална привързаност към своите родители. Не се наблюдават различия по
отношение на свързаността от страна на детето към родителите. Наблюдава се
внимателно и доверително отношение на детето и към двамата родители.
От заключението на експерта се установява, че при детето се наблюдава
повишена тревожност, която е свързана с дисхармоничните отношения на родителите.
Нарушен е психоемоционалният му баланс поради объркващите послания подавани от
3
родителите, като авторитети. Това може да окаже негативно влияние върху развитието
му в бъдеще.
От заключението се установява също, че не се наблюдават индикации за
конфликт на лоялност спрямо някой от родителите. Майката В. И. е с добър
родителски капацитет и са свързани с подсигуряване на грижи за детето, като
осигурява базовите грижи, посрещане на физическите, емоционалните и социални му
нужди и защита от болести и насилие. Майката успява да допринесе за развиване на
личните граници на детето. При оценката на родителския капацитет на бащата
резултатите от направения тест не могат да се коментират поради високата степен на
желателно поведение. Заключава, че има данни за действия от страна на бащата, които
са поставяли детето в риск. От документите е налична информация, че с детето се е
работило, като с дете в риск от насилие. Експертът приема в заключението си, че
бащата е със задоволителен родителски капацитет. Не са идентифицирани индикации
и не са събрани данни за родителско отчуждение. Детето е с добра емоционална
привързаност и към двамата родители и никой от родителите не е предприемал
действия за прекъсване на връзката на детето с другия родител. От заключението се
установява също, че когато детето се отглежда при честа смяна на възрастните и
мястото, където са се грижили за него това може да доведе до разстройство на
привързаността. Установява се, че детето Мерилин проявява тревожност и обърканост
по отношение на дисхармоничните родителски отношения, а двамата родители трябва
да предоговорят своите взаимоотношения за бъдещото отглеждане на детето, за да
предотвратят неизбежните отрицателни промени в развитието на детето. От позицията
на психологическото консултиране и диагностика е препоръчително да се осигури
постоянна и базова сигурност за детето. Вещото лице предлага примерен режим на
лични отношения, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца детето да
бъде заедно с неотглеждащия родител от 10ч. в събота до неделя 18ч. с преспиване.
Четните години за Коледа и Нова година детето да е при отглеждащия родител, а
нечетните при неотглеждащия с преспиване. През лятото 20 дни да бъде с
неотглеждащия родител, като се съобразят с годишния отпуск на родителя, при който
живее. Детето да празнува рождения ден на всеки от родителите си с преспиване.
В открито съдебно заседание от 27.01.2025г. вещото лице конкретизира, че
обстоятелството бащата да се грижи самостоятелно за детето зависи от
психологическото обучение. Това обучение касае терапевтична работа с бащата, за да
може да повиши своя капацитет, особено в посока на сигурността на детето. Това е
задължително, с оглед базовата сигурност на детето. Режимът е примерен по
отношение на родителските отношения на бащата с детето (лист 101 от делото).
Въззивният съд, като е съобразил направеното оспорване от въззивника на
приетото заключение по СПЕ, на основание чл. 200, ал. 3 от ГПК е назначил друго
вещо лице за изпълнение на допусната СПЕ (лист 102 от делото).
От заключението на вещото лице П. С. Х., кредитирано от съда като обективно,
безпристрастно дадено и неоспорено от страните се установява, че детето Мерилин е
привързана както към майка си, така и към баща си. Това е по-изразено към майка
като отглеждащ родител. Има топли и доверителни отношения и с двамата си
родители, които са различно изразени от детето съобразно спецификата на пола на
двамата родители.
Установява се, че детето е с гранично интелектуално функциониране.
Наблюдава се ниска самооценка и притеснение у детето в ситуации, в които е
необходимо да се изразява устно. Темата за родителските взаимоотношения я изпълва
с безпокойство и то не приема родителската раздяла, а я смята за временна. Като цяло
детето е привързано и към двамата си родители и се чувства обичано от тях. Според
4
заключението на вещото лице Х. съществува конфликт на лоялност на детето и към
двамата родители, който е двупосочен. Това е особено напрягащо състояние за
детската психика, а причината е и в двамата родители. Родителите са в състояние да
задоволяват базисните нужди на детето Мерилин, да осигурят безопасност и
емоционална топлина, но последното е в по-висока степен от майката, каквото е и
субективното възприятие на детето, което важи и за усещането за стабилност.
Установява се също, че няма данни за родителско отчуждение. Емоционалната
връзка на детето е съхранена и с двамата родители. В рамките на експертното
психологично изследване не се установени данни за думи или действия от страна на
някой от родителите за прекъсване на емоционалната връзка на детето с другия
родител.
От заключението на този експерт се установява, че е препоръчително
ползването на социални услуги от двамата родители с цел повишаване на родителския
им капацитет – за ефективна комуникация и партниране. Необходими са и
индивидуални социални услуги /психологична подкрепа; или психотерапия/, за да
преодолее всеки от тях негативните си нагласи и недоверие към другия родител.
Необходимо е двамата родители да имат равнопоставен достъп и до специалистите,
които провеждат занимания с детето, за да могат да получават информация, която да
позволи да имат единен подход и изисквания спрямо Мерилин.
В открито съдебно заседание вещото лице конкретизира, че майката е
отглеждащ родител и има добър родителски капацитет. Когато има нещо, за което
следва да се направи забележка на детето майката го прави без да прекалява, т.е. умее
да налага граници на детето (лист 133 от делото).
Други относими към спора доказателства не са събрани в съдебното
производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна, имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. За въззивното
производство е внесена дължимата държавна такса. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено
в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната му част е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по
исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната
във въззивната жалба, но служебно правомощие има да провери спазването на
5
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК
на ВКС. Следва, че въззивният съд е ограничен до въведените с въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, а е задължен
единствено да провери правилното прилагане на релевантните към казуса
императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по
спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и
своевременно заявените доводи и възражения на страните. Т.е. обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор (в случая спорна съдебна администрация), при което
преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат
от тази дейност (в този смисъл е приетото в мотивите към т. 2 от ТР № 1/2013г. по
тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).
По въззивната жалба на И. Д. Г. в частта за режима на лични отношения съдът
приема следното:
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че И. Д. Г.
е баща на малолетното дете М.И. Д.а.
Законът в чл. 236, ал. 2 от ГПК, а и практиката на ВКС (Решение №
24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, I г. о.; Решение № 37/ 29.03.3012г. по
гр.д. № 241/ 2011г., на ВКС, I г. о.; Решение № 147/04.06.2014 г. по гр. д. № 1557/2014 г.
на ВКС, ІІІ г. о.; Решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г. на ВКС, ІV г. о. и
Решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.) постановяват, че
съдът е длъжен в мотивите на решението си да извърши преценка на доказателствата,
фактическите констатации и правните изводи, касаещи мерките за упражняване на
родителските права и личните отношения между децата и родителите, като
приоритет има интересът на детето, за който съдът следи служебно. Целта на
мотивите е да даде яснота на страните как е формиран крайният извод на съда, който
има правнообвързващо действие помежду им. Първоинстанционният съд е събрал и е
обсъдил всички относими доказателства, като е изложил достатъчно ясни мотиви за да
могат страните да установят въз основа на какви установени факти съдът е формирал
крайната си воля.
Въззивният съд, съобразявайки нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, взе предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право
– най-значимия интерес на детето М.И. Д.а, вкл. и тези в хода на въззивното
производство.
Съгласно т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на
ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията
на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или
неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния
резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя
или изменя първоинстанционното решение. Въззивната съдебна инстанция направи
свой собствен и независим анализ на всички събрани доказателства и намира, че
определеният от настоящия състав режим на личните отношения на бащата И. Д. Г. с
детето М.И. Д.а ще е изцяло в негов интерес, като е съобразен със събраните
доказателства в хода на съдебното производство.
Въззивният съдебен състав приема, че в интерес на детето е да общува и с
двамата си родители, като това би могло да бъде постигнато при подходящ режим на
6
лични контакти с бащата. При определяне режима на лични отношения съдът не се
ръководи от удобството или желанията на родителите, а цели да защити най-добрия
интерес на детето съгласно критериите на легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на
Закона за закрила на детето.
В случая въззивният състав счита, че с въззивната жалба на И. Д. Г. се иска
увеличаване режима на личните отношения на бащата с детето, което разширение не
се оспорва от въззиваемата страна. В този смисъл личните отношения на въззивника
И. Д. Г. с детето М.И. Д.а следва да са посочените от вещото лице М., като съобрази,
че не следва да влошава положението на жалбоподателя. Режимът на лични
отношения на въззивника с детето следва да бъде:
- всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 17:30 часа в петък, ако
детето не е на училище, или след приключване на учебните занятия ако детето
посещава такива, до 18:00 часа в неделя с преспиване, като бащата взима детето от
дома на майката и го връща в дома на майката;
- двадесет дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, които могат да бъдат разделени на два пъти по десет дни;
- всяка четна година за Коледните и Новогодишните празници, считано от 24-ти
декември до 2-ри януари с преспиване, като бащата взима детето от дома на майката и
го връща в дома на майката;
- всяка нечетна година за Великденските празници на православния Великден,
считано от Разпети петък до първия ден след Великден с преспиване, като бащата
взима детето от дома на майката и го връща в дома на майката;
- рождените дни на бащата И. Д. Г., детето М.И. Д.а да прекарва самостоятелно
с баща си за времето от 08.00 часа на 12 септември до 18.00 часа на следващия ден с
преспиване, като бащата взима детето от дома на майката и го връща в дома на
майката.
Въззивният състав приема, че не следва да отменя първоинстанционното
решение, в частта, с която въззивникът е задължен, със съдействието на ДСП-
Възраждане, гр.София да се включи в индивидуално психологическо консултиране в
програма за повишаване на родителския капацитет. От заключенията и на двете вещи
лице се установи, че в изключителен интерес на детето М.И. Д.а е ползването на
социални услуги от двамата родители с цел повишаване на родителския им капацитет
– за ефективна комуникация и партниране по реализиране родителската им
отговорност.
По изложените съображения и установените нови обстоятелства във въззивното
производство, съдът отменя първоинстанционното решение в частта, с която е
определен режим на лични отношения на И. Д. Г. с детето М.И. Д.а. Определя
посочения в настоящото решение режим на лични отношения и го потвърждава в
останалата обжалвана част.
Решението по настоящото дело не формира сила на пресъдено нещо и при
промяна на обстоятелствата, всяка от страните би могла да инициира промяна в
определения режим на отношенията между родителя и детето, както и да го променят
при взаимно съгласие и без санкция от съда.
По разноските в производството съдът приема следното:
Съобразявайки изхода на спора, както и задължителните указания дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по тълкувателно дело № 3/2023 г. по описа
на ВКС, ОСГК разноските следва да останат в тежест на страните така, както са
направени от тях.
7
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 18259 от 07.11.2023г., поправено с
решение № 21079 от 20.12.2023г. по гр. дело № 28569/2021г. по описа на
Софийски районен съд, 89 състав в частта, с която съдът е определил режим
на лични отношения на бащата И. Д. Г., ЕГН ********** с детето М.И. Д.а,
ЕГН **********, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И. Д. Г., ЕГН
********** с детето М.И. Д.а, ЕГН **********, както следва:
- всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 17:30 часа в
петък, ако детето не е на училище, или след приключване на учебните занятия
ако детето посещава такива, до 18:00 часа в неделя с преспиване, като бащата
взима детето от дома на майката и го връща в дома на майката;
- двадесет дни през лятото, по време, което не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, които могат да бъдат разделени на два пъти по
десет дни;
- всяка четна година за Коледните и Новогодишните празници, считано
от 24-ти декември до 2-ри януари с преспиване, като бащата взима детето от
дома на майката и го връща в дома на майката;
- всяка нечетна година за Великденските празници на православния
Великден, считано от Разпети петък до първия ден след Великден с
преспиване, като бащата взима детето от дома на майката и го връща в дома
на майката;
- рождените дни на бащата И. Д. Г., детето М.И. Д.а да прекарва
самостоятелно с баща си за времето от 08.00 часа на 12 септември до 18.00
часа на следващия ден с преспиване, като бащата взима детето от дома на
майката и го връща в дома на майката.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 18259 от 07.11.2023г., поправено
с решение № 21079 от 20.12.2023г. по гр. дело № 28569/2021г. по описа на
Софийски районен съд, 89 състав, в останалата обжалвана част.
8
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчване
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9