РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. ХАСКОВО, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Търговско дело №
20235600900105 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от С. В. Д. и С. П. Д. – двамата
от град Свиленград. С исковата молба, в условията на обективно и субективно
кумулативно съединяване се предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 511 ал. 3 вр. ал. 1 т. 3 от КЗ във връзка с чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429
ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. с чл.
86 ЗЗД, срещу „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ - София. Първоначалните претенции са за по 26 000 лева
(исковете са предявени като частични от по 150 000 лева) - обезщетения за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на
06.07.2023 година, ведно със законните лихви върху тези главници от деня, в
който ответникът е отказал да изплати обезщетенията доброволно -
30.08.2023 година до окончателното разплащане, както и деловодни разноски.
С Определение № 394/18.12.2024 година, постановено по
настоящото дело, ищецът С. П. Д., починал в хода на процеса, е заличен и на
негово място са конституирани законните му наследници: С. В. Д. – съпруга,
В. С. Д. – син, С. П. Д. и К. П. Д. – дъщери на П. С. Д., загинал при ПТП син
на ищеца С. П. Д.. С молба вх. № 223/09.01.2025 година ищците уточняват
1
индивидуалните си претенции за обезщетения за неимуществени вреди. А с
протоколно определение, постановено в с.з. на 29.09.2025 година е допуснато
увеличение на размера на предявените искове, както следва: С. В. Д. в лично
качество, като майка на загиналия при ПТП П. С. Д. претендира сумата
120 000 лева – като частичен иск от пълния размер 150 000 лева; С. В. Д., като
съпруга и законен наследник на починалия в хода на процеса ищец С. П. Д.
претендира сумата 30 000 лева – като частичен иск от пълния размер 50 000
лева; В. С. Д. – син и законен наследник на починалия в хода на процеса ищец
С. Д., претендира сумата 30 000 лева, като частичен от целия размер 50 000
лева; С. П. Д. в качеството на законен наследник по правоприемство на
починалия ищец С. Д., претендира сумата 15 000 лева – като частичен иск от
целия размер 20 000 лева; К. П. Д. в качеството на законен наследник по
правоприемство на починалия ищец С. Д., претендира сумата 15 000 лева –
като частичен иск от целия размер 20 000 лева. Претендира се и присъждане
на адвокатското възнаграждение за процесуалното представителство на
ищците за оказаната им безплатна правна защита и съдействие по делото.
Ищците твърдят, че П. С. Д. – син на ищците С. В. Д. и С. П. Д. е
пострадал и починал при ПТП, реализирано на 06.07.2023 година при
следните обстоятелства: на посочената дата, около 16.30 часа, на пътна връзка
от АМ Марица към входа за товарни автомобили на ГКПП Капитан Андреево
товарен автомобил *** с peг. № ********** и с рама № ************,
управляван от турския гражданин Ю.К. (**********/, ударил пешеходеца П.
С. Д. с ЕГН ********** и го премазал в намиращия се отпред камион с peг. №
*******. Вследствие на инцидента П. Д. починал на място.
Местопроизшествието било посетено от компетентните органи и по случая
било образувано ДП № 287/06.07.2023 г. по описа на РУ на МВР Свиленград,
ОП Хасково.
Първоначално конституираните ищци заявяват, че като родители на
почналия П. Д. тьрпят значителни по размер неимуществени вреди от загубата
на своя син – душевни болки и страдания. Преди инцидента били здраво и
сплотено семейство, обичали се и се подкрепяли. П. полагал много грижи за
тях, тъй като ищците вече били на преклонна възраст. Живеели заедно в една
къща и поддържали ежедневни контакти. Връзката им била изключително
силна. Неочакваната загуба изключително много ги наранила, техният свят се
преобърнал. Все още не можели да се отърсят от преживените шок и стрес,
2
плачели и не били на себе си. Към датата на инцидента ищецът С. Д. - бащата
на П., бил в болница със сърдечни проблеми. Известно време не му казвали за
смъртта на сина му поради опасение, че няма да преживее новината. Когато
му съобщили, С. бил съсипан и дълго време останал безмълвен. И след това
останал затворен в себе си и отказвал да приеме жестоката действителност. С.
Д. също приемала събитията много тежко. Плачела за загубеното си дете и не
виждала смисъл в живота. Редовно посещавали гроба му и го почитали с
традиционните помени. И двамата не могли да превъзмогнат загубата и не се
очаквало да я преодолеят в бъдеще.
Ищците твърдят, че вина за настьпване на инцидента има водачът
Ю.К. (*****), а за товарния автомобил *** с peг. № ********** и с рама №
********** има сключена застраховка Зелена карта с турски застраховател -
полица N° TR/050/*********, валидна към датата на инцидента. Твърдят,
още, че са предявили пред НББАЗ претенция за заплащане на обезщетение за
причинените им вреди. Пред ответника била образувана щета № BG -23- TR-
00437, като с писмо изх.№ 1-0928/30.08.2023 г. бюрото отказало изплащането
на обезщетение. Поради това и на основание чл. 511 ал. 3 вр. ал. 1 т.2 от КЗ
насочват претенциите към ответника НББАЗ като представително национално
бюро – член на бюрата от системата „Зелена карта“, поради наличието на
валидно застрахователно правоотношение на увреждащото МПС по
международната система за автомобилна застраховка „Гражданска
отговорност“ – „Зелена карта“ със застрахователно дружество без
представител на територията на Република България (съгласно направените
уточнения с ДИМ).
Претенцията за обезщетение е съединена с тази за обезщетение за
забава с правно основание чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД,
като законната лихва върху главницата се претендира от датата, на която
НББАЗ е постановило отказ да изплати обезщетенията – 30.08.2023 година.
В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК ответникът подава писмен отговор.
Заявява, че не оспорва валидността на застрахователното правоотношение,
възникнало по силата на застрахователен договор „Зелена карта“ №
********* за МПС - т.а. марка „***”, с рег.№ ******* ведно с прикачено към
него полуремарке с рег.№ *********, сключен с турска застрахователна
компания “MAPFRE SIGORTA A.S.”, валиден към 06.07.2023 г,- датата на
3
ПТП. Не се оспорва вината на водача на товарната композиция за реализиране
на ПТП, установена с влязла в законна сила присъда по НОХД № 77/2024 г. по
описа на Окръжен съд-Хасково, както и механизма на ПТП, установено в
наказателното производство. Ответникът признава, че при него е образувано и
проведено производство по извънсъдебната претенция на ищците за
изплащане на застрахователно обезщетение от процесния деликт.
Ответникът оспорва изцяло твърденията на ищците за претърпени
неимуществени вреди, с довода за недоказаност. Твърди, че ищците С. Д. и С.
Д. не живеели със сина им П. Д. в едно домакинство, при това години преди и
към датата на инцидента. В условията на евентуалност, исковете се оспорват
по размер, с довода за несъобразяване с принципа за справедливост по чл. 52
от Закона за задълженията и договорите. Оспорват се и исковете за законната
лихва. Направено е искане за присъждане на сторените деловодни разноски,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Към материалите на настоящото дело е приобщено ДП № 287/2023
година по описа на РУ-МВР-Свиленград и НОХД № 77/2024 година по описа
на Окръжен съд – Хасково, от които е видно, че наказателното производство,
образувано и водено по повод смъртта на наследодателя на ищците е
приключило с влязла в законна сила на 25.10.2024 година присъда №
11/15.03.2024 година по НОХд № 77/2024 година на ХОС. Наказателният съд е
признал подсъдимия Й.К. за виновен в това, че на 06.07.2023 г. на 215 метра от
пътна връзка за товарни автомобили на АМ „Марица“ на ГКПП „Капитан
Андреево“, община Свиленград, област Хасково, в посока към ГКПП
„Капитан Андреево“ при управление на товарен автомобил марка „***“ с рег.
№ *********** с прикачено към него полуремарке с рег.№ ***********
нарушил правилата за движение: чл.20 ал.1 от Закона за движението по
пътищата („Водачите са длъжни за контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“) и така по непредпазливост причинил
смъртта на П. С. Д., на 61 г., б.ж. на гр.Свиленград.
В мотивите към присъдата са приети следните обстоятелства и
механизъм на ПТП: Подсъдимият Й.К. е турски гражданин, работещ като
международен шофьор. На 06.07.2023 г. К. изпълнявал международен курс,
чийто маршрут преминавал през Република България в посока Република
Турция. Тази служебна дейност той извършвал чрез управлението на товарен
автомобил марка „***“ с рег. № **********, към който било прикачено
полуремарке с рег. № ****************. П. Д., бивш жител на гр.
Свиленград, към 06.07.2023 г. работел също като международен шофьор – в
предприятието „В.“ ООД гр. Свиленград. На 06.07.2023 г. следобяд Д.
отпътувал от базата на посоченото предприятие в гр. Свиленград с товарен
4
автомобил марка „******“ с рег. № ******** с прикачено към него
полуремарке с рег. № ********, за да изпълни възложен му курс от Република
България за Република Турция. Около 16:25 ч. – 16:27 ч. Д. се установил на
пътната връзка на АМ „Марица“, на 215 м. към изхода за товарни автомобили
на ГКПП „Капитан Андреево“ в посока Турция. Там товарните автомобили
изчаквали един зад друг, за да преминат граничен контрол. Времето в този
момент било слънчево, видимостта била добра и неограничена от
атмосферните условия. Пътният участък, на който водача Д. позиционирал
своя автомобил, бил хоризонтален, прав и без неравности. Пътното платно,
през което следвало да преминат насочващите се към граничния контрол
автомобили, се състояло от две еднопосочни ленти за движение, разделени с
бяла прекъсната разделителна линия. Ширината на дясната лента за движение
била 3,80 м., а тази на лявата лента – 3,60 м. Товарните автомобили изчаквали
реда си в дясната лента спрямо посоката им на движение. След като спрял
автомобила си на 215 м. от пътната връзка в редицата от товарните
автомобили, Д. слязъл от влекача и се насочил към задната част на
полуремаркето, за да отвори вратите му и го подготви за предстоящата
проверка. В този момент зад полуремаркето нямало друг товарен автомобил.
Д. отворил дясната врата на полуремаркето, като в този момент към него се
приближила управляваната от подсъдимия товарна композиция, състояща се
от влекач марка „***“ с рег. № *********** и прикачено към него
полуремарке с рег. № ********. К. също следвало да изчака реда си за
преминаване през ГКПП „Капитан Андреево“. Първоначално той спрял
автомобила си на дистанция от около 5 метра спрямо края на паркираната от
Д. композиция. Въпреки сравнително малкото разстояние между двете
превозни средства, подсъдимият не предприел действия, препятстващи
придвижването на влекача, като използвал спирачния педал с намерение да го
отпуска, за да се движи бавно напред. В даден момент К. отклонил
вни***ието си, което не му позволило да забележи отварящия вратите на
ремаркето си Д.. Загубата на концентрация от страна на К. довела и до
отпускане на спирачния педал, в резултат на което автомобилът му тръгнал
бавно напред. В същия този момент Д. се готвел да отвори лявата врата на
полуремаркето. Независимо, че тези действия той извършвал непосредствено
пред колата на подсъдимия, последният не го възприел, тъй като нито следял
пътната обстановка, нито обърнал вни***ие на бавното движение на
управлявания от него автомобил, чиято предна част се ударила в задната на
полуремаркето с рег. № ******** и и тялото на Д., което се озовало между
двете превозни средства. Едва тогава К. установил, че автомобилът му се е
придвижил напред и е настъпило съприкосновение между него и паркираното
отпред полуремарке. Веднага след това и без да слиза подсъдимият задвижил
композицията си на заден ход, изминал около метър и половина, задействал
ръчната спирачка и напуснал кабината, като забелязал, че на терена между
неговия автомобил и намиращото се пред него полуремарке лежи човек. Бил
извикан екип на Спешна помощ, но още преди идването му пострадалият
5
спрял да диша, а пристигналият на мястото след около 15 минути медицински
служител към ЦСМП Свиленград констатирал смъртта на П. Д.. При
постановяване на присъдата наказателният съд е приел за установено, че при
аутопсията на П. Д. е била установена съчетана травма - множествена травма в
областта на гръдния кош, корема, таза и гръбнака, счупване на ребрата от
първо до десето двустранно, обширни кръвонасядания и охлузвания на
коремната стена, на дясната поясна област, седалището и трохантерните
области, травматичен джоб на коремната стена, разкъсване на дръжката на
тънките черва и възходящото дебело черво, хематоми в задкоремното
пространство и контузия на капсулите на двата бъбрека, кръвоизлив в
коремната кухина, разчленяване на тазовия пръстен, счупвания на
страничните израстъци на прешлените в поясния отдел на гръбнака. Всички
тези увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и е
напълно възможно те да се получат вследствие на притискане на тялото между
движещ се товарен автомобил и неподвижна преграда. Причината за
настъпването на смъртта е била съчетаната травма, а леталният край е бил
неизбежен и е настъпил за минути.
С оглед позицията на ответника, заета с отговора на исковата молба,
съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване: фактът на
настъпилото ПТП, неговия механизъм – така, както са описани в присъдата на
наказателния съд, наличието на виновно и противоправно поведение на дееца
– водачът на товарната композиция, съставена от т.а. марка „***”, с рег.№
**********, ведно с прикачено към него полуремарке с рег.№ *******;
наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение
на този водач и настъпилата смърт на праводателя на ищците П. Д.;
предпоставките на чл. 511 ал. 1 т. 2 от КЗ за ангажиране на отговорносттта на
ответника поради наличието на валидно застрахователно правоотношение за
увреждащото МПС (сключен с турска застрахователна компания “MAPFRE
SIGORTA A.S.” застрахователен договор, валиден към 06.07.2023 г), по
международната система за автомобилна застраховка на „Гражданска
отговорност“ – „Зелена карта“ със застрахователно дружество без
кореспондент на територията на Република България.
Видно от представеното и прието като доказателство удостоверение
за съпруга и родствени връзки, ищцата С. В. Д. и първоначалният ищец С. П.
Д. са майка и баща на починалия при ПТП П. С. Д.. Коснтитуираните в хода на
процеса ищци на място на починалия С. П. Д. основават претенциите си на
твърдение за наследствено правоприемство, като качеството им на законни
наследници на С. П. Д. се установява от удостоверение за наследници №
628/09.07.2024 година, издадено от Община – Свиленград.
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на св.
М.Х.К. се установява, че преди процесния инцидент родителите на П. С. Д.
живеели заедно с него и семейството му в една къща. Били сплотено добро
българско семейство, като П. помагал на родителите си в ежедневните им
нужди. Връщайки се от работа, П. минавал да види родителите си,
6
интересувал се как са и с какво да им помогне, а и била очевидна взаимната
им грижа и заинтересованост – ищците също го питали как е, как е минал
курсът. Разбирали се добре, не се карали, нито имало скандали. Смъртта на П.
била приета много тежко от родителите му. Те били в шок, много разстроени,
отказвали да повярват в това което се е случило, много трудно приемали
реалността и едва ли щели да преодолеят загубата в бъдеще. Ищецът С. Д.
отказвал да говори с хората, започнал да страни от тях, плачел. По същия
начин и С. Д. - мъката била много голяма. Понеже свидетелят работил в
близост до гробищния парк, възприел, че след смъртта на П. двамата му
родители често ходили на гроба му, задължително правели традиционните
помени, всички се събирали на гроба на П.. Сега събиранията на семейството
протичали много по-различно – мъката и празнотата се виждали. С. Д. станала
по-различен човек, по-малко излизала навън и по-малко си говорела с хората,
била възрастна и се нуждаела от грижи. Внучките постоянно били при нея,
да помагат, но тя все била разстроена и плачела.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните изводи:
Предявените от ищците обективно и субективно съединени главни
искове са с правно основание чл. 511 ал. 3 вр. ал. 1 т. 3 от КЗ във връзка с чл.
432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Търси се отговорност
на НББАЗ, с твърдение за това, че произшествието по вина на водач на МПС,
обичайно намиращо се в държава – член на Съвета на бюрата, е настъпило на
територията на Република България, като са причинени вреди на лице,
пребиваващо в РБ. След дадените уточнения от ищците с ДИМ, между
страните вече няма спор, че тъй като в настоящия случай се касае до ПТП,
реализирано в страната, Бюрото не отговаря в качеството си на
компенсационен орган, а като представително национално бюро за Република
България– член на Съвета на бюрата от системата "Зелена карта", което
замества чуждестранния застраховател. Ищцата С. Д. претендира обезвреда на
претърпени душевни страдания, негативни емоционални промени и
психотравми, които настъпили за нея в резултат на настъпилата при
процесното ПТП смърт на сина П. Д.. Едновременно с това, С. Д., както и
конституираните в хода на процеса ищци В. С. Д., С. П. Д. и К. П. Д.
реализират правата си на плоскостта на 45 ЗЗД – деликтна отговорност и чл.
227 от ГПК – правоприемство поради смърт на страна в процеса. След
смъртта на ищеца, предявил иск за обезщетение за неимуществени вреди,
наследниците могат да продължат делото, тъй като претенцията за вреди,
които са настъпили до момента на смъртта му, е част от неговото наследство.
7
Акцесорните претенции са с правно основание по чл. 429, ал. 3, изр.
2-ро от КЗ във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за лихви за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение, с начален момент от деня, в който ответникът е
постановил отказ по претенцията им за извънсъдебно заплащане на
обезщетение – 30.08.2023 година.
В настоящия случай отговорността на ответника НББАЗ възниква по
чл. 511, ал. 1, т 3 от КЗ. НББАЗ, в качеството му на представително
Национално бюро - член на Съвета на бюрата от системата "Зелена карта", е
компетентно да урежда претенциите на пострадали лица, вместо
чуждестранния застраховател, за произшествие, настъпило на територията на
Република България и причинено по вина на водача на застрахован за
гражданската му отговорност автомобил, по международната система за
автомобилна застраховка на Гражданската отговорност - "Зелена карта".
Зелената карта е международно признато удостоверение, доказващо, че
водачът е застрахован за случаите, в които носи гражданска отговорност при
произшествие на територията на приемащата ("посетената” – в действащите
Вътрешни правила на Съвета на бюрата, в сила от 01.07.2008 г.) страна. С нея
се удостоверява, че задълженията, произтичащи във връзка с посочената
отговорност, ще бъдат изпълнени от застрахователя на приемащата
("посетената") страна или от съответното бюро за автомобилно застраховане,
съгласно националното законодателство и правила в тази държава. Членове на
системата "Зелена карта" са всички държави членки на Европейския съюз,
както и тези от икономическото пространство на Европейския съюз. Затова
отговорността на ответника НББАЗ е обусловена и функционално свързана с
деликтната отговорност на застрахования.
Допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" и изтичането на тримесечен
срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител - чл. 498, ал. 3 от КЗ. С оглед представените по делото
доказателства и изрично признание на ответника за заведена при него щета по
искане на С. Д. и С. Д., съдът приема за доказано обстоятелството, че двамата
ищци са предявили претенциите си за изплащане на застрахователни
обезщетения пред НББАЗ, но Бюрото доброволно не е заплатило обезщетение
в срока по чл. 496 КЗ и досега.
8
Съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на
доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в
законна сила присъда и е недопустимо преразглеждане на въпросите, свързани
с това – дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца. В случая такава присъда е налице. Обвързващ е изводът на
наказателния съд, че смъртта на П. С. Д. е причинена противоправно и
виновно от Й.К., при процесното пътно-транспортно произшествие и това
обуславя деликтната отговорност на водача К.. В тази насока съдът съобразява
и изричното заявление на ответника за това, че не оспорват механизма на
ПТП, авторството и вината на делинквента.
Налице са и предпоставките на чл. 511 ал. 1 т. 2 от КЗ за ангажиране
на отговорносттта на ответника поради наличието на валидно застрахователно
правоотношение за увреждащото МПС (сключен с турска застрахователна
компания “MAPFRE SIGORTA A.S.” застрахователен договор, валиден към
06.07.2023 г), по международната система за автомобилна застраховка на
„Гражданска отговорност“ – „Зелена карта“ със застрахователно дружество
без кореспондент на територията на Република България, което обстоятелство
изрично се признава от ответника.
Ищцата С. Д. и първоначалният ищец С. Д. са родители на П. С. Д. и
съответно, попадат в кръга на лицата, материалноправно легитимирани да
търсят обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техния
син. От събраните по делото гласни доказателства, неопровергани от
ответника, се установява, че между ищците и трагически загиналия им син е
била налице силна емоционална привързаност. Те са живеели в един общ дом
и са поддържали много близка и топла връзка, виждали са се често и заедно са
участвали в живота на разши******то семейство. Възрастните родители на П.
Д. вече са разчитали на неговата подкрепа, като той редовно се е интересувал
от състоянието и нуждите им, а при необходимост им е давал помощ и
подкрепа.
Що се отнася до границите на отговорността на застрахователя, важи
принципът за тъждественост на застрахователното обезщетение с
обезщетението, дължимо по общата гражданска отговорност. Съгласно ППВС
№ 4/68 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под вни***ие всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като
9
те не само се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за
размера на вредите. Става въпрос за конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, тъй като понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно. При причиняване на смърт за определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди от значение е най-вече личната и
емоционална връзката между починалия от деликт и претендиращия
обезщетение за неимуществени вреди. Релевантни са също конкретно
установените изживявания на ищеца, обусловени и от обстоятелствата във
връзка с настъпването на смъртта на увредения, възрастта на лицата,
отношенията между пострадалия и близкия, вкл. дали са живели в общо
домакинство и дали са поддържали лични контакти, имали ли са конфликти
или са били в изключително близка емоционална връзка и редица други
обстоятелства. При определяне на дължимото обезщетение следва да се
отчетат в пълна степен и конкретните икономически условия.
Съдът намира за житейски приемливо и достоверно твърдението на
свидетеля за това, че след загубата на сина си П., неговите родите С. и С. Д.и
са били емоционално съсипани – плачели за сина си, отказвали да приемат
реалността, сега вече нито животът им, нито семейството им не били същите.
Ищцата С. Д. се нуждаела от грижи и подкрепа и вместо сина П., сега се
налагало за нея да се грижат внучките и снахата. Предвид възрастта на
ищците и установеното от свидетеля, не може да се очаква това душевно
състояние на ищцата Д. да бъде преодоляно във времето - тя е на 83 години,
т.е. в края на жизнения си път и нейният син П. е бил утеха и опора – това
се извежда от съобщеното от свидетеля за честото им виждане и полаганите
грижи. Що касае ищеца С. Д., то същия е починал на 06.06.2024 година, т.е. до
самата си смърт е търпял душевните мъки от загубата на своя син, за които
съобщава св. Карамфилов.
При баланс на всички тези конкретни обстоятелства, установени по
делото и с оглед икономическата конюктура и практиката на съдилищата по
подобни дела, съдът счита, че справедливото парично обезщетение на
претърпените от ищците С. В. Д. и С. П. Д. следва да бъде определено в
размер на по 150 000 лева.
Поради гореизложеното съдът намира предявения главен иск на С. В.
(предявен за 120 000 лева като частичен от 150 000 лева), предявен в личното
10
качество като майка на П. С. Д., за основателен и доказан по размер и
следва да бъде уважен така, както е предявен – за сумата 120 000 лева. Искът
на С. П. Д. също се явява основателен и доказан по размер, като в
наследството му е възникнало правото да получи обезщетение в размер на
сумата 150 000 лева, на колкото съдът определя размера на полагащото му се
обезщетение. Предвид предявяването на иска като частичен, съдът ще се
произнесе в заявените от наследниците му предели, отчитайки, че след
смъртта на ищеца, неговите наследници встъпват в процеса и придобиват
същото материално право на взе***е, каквото е имал наследодателят. С оглед
наследствените права и заявените претенции, на ищцата С. В. Д. в качеството
на съпруга и законен наследник на С. П. Д. следва да се присъди сумата 30
000 лева; на В. С. Д. – син и законен наследник на починалия в хода на
процеса ищец С. Д., следва да се присъди сумата 30 000 лева; на С. П. Д. в
качеството на законен наследник по правоприемство на починалия ищец С.
Д., следва да се присъди сумата 15 000 лева; на К. П. Д. в качеството на
законен наследник по правоприемство на починалия ищец С. Д., следва да се
присъди сумата 15 000 лева Или сборът на всички присъдени обезщетения не
надвишава размера на предявената от първоначалния ищец С. Д. претенция
(частичен иск от пълния размер 150 000 лева).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При
задължение от непозволено увреждане, делинквентът се смята в забава и без
покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) предвиждат, че
застрахователят, а от там и ГФ и НББАЗ, дължат лихва за забава от един по-
късен момент. Настоящият състав се съобразява с формираната съдебна
практика, приемаща, че задължението на застрахователя за изплащане на
лихва за забава е регламентирано в чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ и началният
момент на начисляването на лихвата е датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ или датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В
случая, обаче, ищците искат присъждане на лихва от един по-късен момент –
от датата на постановения отказ от страна на НББАЗ. Ето защо, обвързан от
това искане, съдът ще присъди лихвата от 30.08.2023 година.
11
С оглед изхода на делото следва да бъде решен въпросът за съдебните
разноски. Ищците не са понесли разноски за държавна такса, тъй като са
освободени от внасяне на такси и разноски на основание чл. 83 ал. 1 т. 4 от
ГПК. Искането на ответника за присъждане на деловодни разноски, направени
под формата на заплатено адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно
с оглед уважаването на исковите претенции в пълния им предявен размер.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дружеството-ответник следва да
заплати по сметка на ОС - Хасково държавна такса в размер на 8400 лева -
съобразно размера на уважените искове.
С оглед изхода на делото и предвид своевременно направено искане,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА дружеството-ответник следва да заплати на
пълномощника на ищците – адв. А. М. възнаграждение за извършената работа
по делото. ХОС счита, че не е обвързан с размери на адвокатски
възнаграждения, определени с НВАР № 1/2004 година. На действителната
фактическа и правна сложност на настоящото дело, обема на свършената
работа – изготвяне на ИМ и подготовка на доказателствата към ИМ,
проследяване на съдебното производство по време на спирането му и
подаване на искане за възобновяване при отпадане на пречките за движението
на делото, както и сезиране на съда с искане за конституиране на нови ищци
на място на починалия такъв, подаване на допълнителната ИМ, участие на
адвоката в едно съдебно заседание, изготвяне на писмено становище след
приключване на устните състезания, както и с оглед изхода на делото,
съответства възнаграждение в размер на общо 8650 лева, което следва да се
възложи в тежест на ответника. При определяне на възнаграждението по реда
на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв съдът споделя подхода, наложил се в актуалната
съдебна практика (н.п. Определение № 278/09.09.2025 година по в.т.д. №
103/2025 година на ПАС), както и с оглед приетото в Определение №
1016/06.03.2024 година по ч.гр.д. № 4123/2023 година на ВКС, 4 г.о. При
определяне на адвокатско възнаграждение за защита по иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, цената на иска не следва да е фактор
при определяне на размера на възнаграждението за осъщественото
процесуално представителство, за да не се създаде значителна финансова
тежест върху страните, която като краен резултат да действа като ограничение
на правото на достъп до съд. Ето защо при определяне на възнаграждението
12
на адвоката, осъществил процесуалното представителство на ищцата, съдът се
ръководи от посочените в НВАР размери, но без процентното увеличение –
8650 лева (чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредбата). Освен това, съдът отчита и
обстоятелството, че по реда на чл. 38 от ЗАдв е осъществена защита макар и
на отделни права на няколко отделни лица, но всички произтичащи от един и
същи юридически факт. Т.е. защитата на всичките ищци е била идентична и
субективното съединяване на исковете практически не е довело нито до
повишаване на фактическата и правна сложност на делото, нито до
увеличаване на обема на извършената от адвоката работа.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: ************* да заплати на С. В. Д. с
ЕГН ********** от град ************ сумата от 120 000 лева - обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на П. С. Д. с ЕГН **********, настъпила
вследствие на ПТП, станало 06.07.2023 година, ведно със законната лихва
върху главницата от 30.08.2023 година до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: ************* да заплати на С. В. Д. с
ЕГН ********** от град ************, в качеството на законен наследник
на починалия в хода процеса ищец С. П. Д. с ЕГН **********, сумата от 30
000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. С. Д. с ЕГН
**********, настъпила вследствие на ПТП, станало 06.07.2023 година, ведно
със законната лихва върху главницата от 30.08.2023 година до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: ************* да заплати на В. С. Д. с
ЕГН ********** от **************** в качеството му на законен наследник
на починалия в хода процеса ищец С. П. Д. с ЕГН **********, сумата от 30
000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. С. Д. с ЕГН
13
**********, настъпила вследствие на ПТП, станало 06.07.2023 година, ведно
със законната лихва върху главницата от 30.08.2023 година до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: ************* да заплати на С. П. Д. с
ЕГН ********** от град ************, в качеството на законен наследник
на починалия в хода процеса ищец С. П. Д. с ЕГН **********, сумата от 15
000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. С. Д. с ЕГН
**********, настъпила вследствие на ПТП, станало 06.07.2023 година, ведно
със законната лихва върху главницата от 30.08.2023 година до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: ************* да заплати на К. П. Д. с
ЕГН ********** от град ************, в качеството на законен наследник
на починалия в хода процеса ищец С. П. Д. с ЕГН **********, сумата от 15
000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. С. Д. с ЕГН
**********, настъпила вследствие на ПТП, станало 06.07.2023 година, ведно
със законната лихва върху главницата от 30.08.2023 година до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: ************* да заплати по сметка на
ОС - Хасково държавна такса в размер на 8400 лева.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: ************* да заплати на основание
чл. 38 от ЗАдв на адв. А. Г. М. от САК адвокатско възнаграждение в размер на
8650 лева за процесуално представителство на ищците в
първоинстанционното производство по т.д. № 105/2023 година по описа на
ОС-Хасково.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
14
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
15