Р Е Ш Е Н И Е
№ 174/11.10.2022 г.
11.10.2022г., гр. Ямбол,
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, трети
състав, в публично заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Съдия: Ваня Стоянова
при секретаря Велина Митева, разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 174 по описа за
2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по жалба на Д.Д. ***, чрез адвокат Х.К. със съдебен адрес *** 15 кантора
10, ет. 2 против Уведомително писмо с изх. № 02-280-6500/852 от 10.03.2022г. на
Зам. изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, с което е извършено намаление за
заявените плащания по заявление УИН 28/010620/97207 за кампания 2020г., касаещи
парцел с идентификатор 35609-843-1-1 с декларирана площ 10.79ха, находящ се в
землището на с. К., община Т., област Я.. В жалбата се сочи, че така
постановения акт е незаконосъобразен, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради
противоречие с материално правните разпоредби на закона, и поради
несъответствието му с целта, която преследва закона.
Обжалваният административен акт
включва намаление за площи извън допустимия слой, въпреки постановеното в адм. дело № 100/2021г. на ЯАС, с предмет на оспорване
Заповед № РД 09-155/23.02.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите
за одобрение на окончателните специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи,
допустими за подпомагане“ (ПДП) за Кампания 2020 в частта относно парцел с
идентификатор 35609-843-1-1 с декларирана площ 10.79 ха, от която недопустима
площ спрямо слой „ПДП” е 7.44 ха, находящ се в
землището на с.К., общ.Т., обл.Я..
С решението си ЯАС по адм.
дело № 100/21г. отменя по жалба на Д.Д. ***, Заповед
№ РД 09-155/23.02.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите в
частта, в която парцел с идентификатор 35609-843-1-1 с площ от 10.79 ха, находящ се в землището на с.К., общ.Т., обл.Я.,
е извън одобрените окончателни специализирани слоеве „Физически блокове“ и
„Площи, допустими за подпомагане“ (ПДП) за Кампания 2020, като с решение по административно дело № 12070/2021
г. ВАС оставя в сила решението по адм. дело №
100/2021 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. В този смисъл в обжалваното
УП е включено намаление за парцел с
идентификатор 35609-843-1-1 с площ от 10.79 ха, находящ
се в землището на с.К., общ.Т., поради което се сочи, че акта е незаконосъобразен. Индивидуалния
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите страни. Излага се становище и за нарушение на чл. 6, ал. 1 ,
чл. 7, ал. 1, чл. 9, ал. 2 и 4 от АПК, както и
доводи за обявяване на нищожност
на оспореното уведомително писмо.
В съдебно заседание
оспорващата се явява лично и с адв. К., като поддържа жалбата с искане за уважаването й и
за присъждане на направените по делото разноски. Счита, че административния
акт е изцяло немотивиран, тъй като от наложените санкции не става ясно точно
поради каква причина същите са наложени и кои недопустими площи като БЗС-та са
определени за санкциониране. Едва в съдебното производство и след обяснение на
процесуалните представители на Държавен фонд „Земеделие“ оспорващата е разбрала
кои площи са недопустими. За имот 843-1-1 изцяло поддържат твърденията си за
влязло в сила решение на Върховния административен съд, постановено по
Административно дело № 100/2021г. на ЯАС, с което безспорно се установява, че
при издаване на обжалвания административен акт административният орган не е
съобразил действията си със съдебното решение, въпреки задължителността на
съдебните решения.
Ответната страна Зам.изпълнителен
директор на ДФ“Земеделие“, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт М.,
редовно упълномощена. Счита, че
административният орган е издал процесния адм. акт, който е в законова форма и мотивите му се
съдържат в табличен вид, като в таблица 1 и 2 и в разясненията към колоните на
тези таблици става ясно поисканата сума от жалбоподателката,
как се сформира нейния размер на база на декларираните от нея площи в заявление
за подпомагане и ставката за всяка една отделна схема.
На ниво административни проверки също са отчетени
пропуски, които впоследствие не са отстранени, предвид което счита, че е налице
един законосъобразен административен акт и моли да бъде отхвърлена жалбата като
неоснователна и недоказана, да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, депозита, заплатен за вещо лице и прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, в условията на евентуалност.
След цялостна преценка
на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът
приема за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателят Д.Д. *** е регистрирана като земеделски стопанин по смисъла
на §1, т.23 от ДР на ЗПЗП с Уникален регистрационен номер (УРН) 230227 в
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
Същата е подала
Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 28/010620/97207 за кампания 2020, като е декларирала за подпомагане следните
схеми: СЕПП (схема за единно плащане на площ), за Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда(ЗДП), за „Схема за
обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) в землище с. К., община Т.. Към заявлението са приложени
таблица на използваните парцели 2020, таблица на заявените площи по схеми и
мерки 2020, таблица ЕНП, таблица на декларираните ЕНП общо, декларация за
запознаване с определенията за нередност, карти на блокове на земеделското
стопанство с подписана от заявителя декларация, потвърждаваща, че регистрира за
участие по схемите и мерките за директни плащания изчертания
БЗС и декларация по чл. 32, ал. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015г.
Ката доказателства
с преписката са приложени Данни за стартирана проверка, Резултати от автоматични
проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за
кампания 2020 и Резултати от автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в
заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020.
С писмото
придружаващо преписката при изпращането й в съда, ответната страна представя Становище
с изх. № 02-230-6500/852#3 от 14.06.2022г. от
издателя на оспорения административния акт, съдържащо допълващи мотиви към
уведомителното писмо.
По подаденото
заявление е постановено Уведомително писмо за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания,
базирани на площ за кампания 2020 с изх. № 02-280-6500/852 от 10.03.2022г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен
фонд "Земеделие", с което е обжалвано в частта на извършено намаление
на заявените плащания по заявление УИН
28/010620/97207 за кампания 2020г., касаещи парцел с идентификатор
35609-843-1-1 с декларирана площ 10.79 ха, в землището на с. К., област Я..
По делото е
назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо
лице-геодезист, която констатира, че за Кампания 2020г. Д.Д.К. с УРН 230227 и
с УИН 28/040620/97207 декларира за подпомагане по схеми и мерки за подпомагане
общо 68.72ха. След одобрение на специализираните слоевете за подпомагане,
недопустими остават общо 7.62ха. От тях 7.44ха са извън слой ПДП и 0.2 ха
поради двойно деклариране. След образуване на съдебно производство (дело
100/2021 г.ЯАС) съда постановява допустимост за площта от 7.44ха. А
застъпването от 0.2 ха. е разрешено в полза на Х.С.В., но тази площ не е предмет
на жалбата.
Като доказателства
по делото са приложени писмените такива по адм. дело
№ 100/2021г., ведно с адм. дело № 12070/21г. на ВАС.
При така
изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен
акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на
оспорване пред Административен съд Ямбол е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. № 02-280-6500/852 от
10.03.2022г. на зам. изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие", в частта на което е извършено намаление на
заявените плащания по заявление УИН 28/010620/97207 за кампания 2020, касаещи
парцел с идентификатор 35609-843-1-1 с декларирана плащ 10,79 ха, в землището
на с. К., община Т., област Я..
Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези
посочени от оспорващия.
Необходимо е да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния
акт, а именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя
от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В настоящия случай
оспорвания акт е издаден от компетентен административен орган в рамките на
правомощията му.
Разплащателната агенция по силата на чл. 11а, ал. 1, т. 1 ЗПЗП приема, проверява
и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване,
искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата
селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за
плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство, а чл. 11, ал. 2, т. 4 ЗПЗП предвижда, че
Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна
агенция от датата на издаване на акта за акредитация, наличието на каквато и
явяваща се процедурата по признаване на статут на Разплащателна агенция от
национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за
администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски
фондове съгласно законодателството на Европейския съюз според § 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП, е налице и не се
спори по този въпрос.
Съгласно чл. 20а ЗПЗП и Устройствения
правилник на ДФЗ изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, който я представлява, организира и ръководи дейността
й, като взема и решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и
мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната
агенция.
Нормата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП дава възможност на изпълнителния
директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност, което
понастоящем е сторено и са делегирани на зам. изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" Петя Д. Славчева правомощия да издава и подписва всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с
подадени заявления за подпомагане.
Същевременно акта
е издаден при неспазване на установената форма, поради липса на мотиви, което е
съществено нарушение и основание за отмяната му по чл. 146, ал. 1, т. 2 АПК.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК когато
административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването му.
Разпоредбата е
императивна и нарушаването й е самостоятелно основание за отмяна на оспорения
административен акт.
За да бъде спазено
изискването за форма, актът дължи да съдържа ясно и недвусмислено изложение на
фактическите основания, въз основа на които е постановен, докато в процесното уведомително писмото не е посочено какви
фактически обстоятелства са взети предвид за достигане на посочения резултат и
кои са приложените правни норми.
Като съображения
за издаването му в уведомителното писмо е посочено само, че общата оторизирана
сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК)
след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на
място (в съответствие с чл. 37 ЗПЗП) на данните в подаденото от заявление за
подпомагане, тези данни са сравнени със съответната налична информация,
съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП и въз основа на
гореизложеното е изчислен размера на финансово подпомагане по схемите и
мерките, базирани на площ в подаденото от заявление за подпомагане. В конкретния казус в оспорения административен акт
липсват както фактически, така и правни основания за издаването му. В същия е
посочено единствено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни
административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл.
37 от ЗПЗП) на данните в подаденото
заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени със съответната
налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на
основание чл. 30 от ЗПЗП.
Конкретни
фактически и правни основания не могат да се извлекат нито от съдържанието на
включените в писмото таблици, които показват единствено схемата или мярката,
исканата сума, намаленията, оторозираната сума и
изплатената сума, нито от съдържащите се под тях обяснения, които сочат
понятията и правната им регламентация, но не и защо административният орган
приема, че са приложими, към кой от конкретно заявените парцели, на какво
основание и на база какви доказателства, за да се обоснове приложимата правна
норма, даваща основание за направените изводи и постановения резултат, което да
обуслови мотивираността и законосъобразността на разглеждания административен
акт. В тази връзка множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо, не представляват
конкретно правно основание, на което е постановен разглеждания отказ и наложените
санкции спрямо адресата му.
От мотивите към
оспореното уведомително писмо трябва да е ясно защо следва да бъде намалено
заявеното финансовото подпомагане, както и да се посочи актът или проверката
въз основа на която това е направено.
Мотивирането на
акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност, т. к. с излагането на
мотиви се довеждат до знанието на страните в административното производство
съображенията, по които административният орган издава или отказва да издаде
акта си, което подпомага страните в избора им на защита и съответно при
обжалването им прави възможен контрола за законосъобразност.
Същото би
позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу оспорения
административен акт и би дало възможност на съда да извърши контрол за
законосъобразността върху намаляването на заявеното финансовото подпомагане.
Допустимо е мотивите
към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му
издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на
него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и
позоваване на съображенията, изложени в такъв документ в мотивите на издадения
административен акт. Но допълнителното
излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със
съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу
него. Съответно по-горният административен орган и съдът, пред който актът е
обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно извършване на
проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания акт. За да се
счита още, че е отстранено допуснатото нарушение (каквото представлява неизлагането
на мотиви към основния акт) и че актът е саниран,
следва допълнително изложените мотиви да изхождат от същия административен
орган, който го е издал. Административният орган-издател на акта може да
допълни мотивите си със съпроводителното писмо, с което административната
преписка се изпраща на по-горестоящия административен
орган, т. е. при оспорване на акта по административен ред, т. к. в този случай
адресата на акта би имал възможност да оспори акта и по съдебен ред, след като
вече се е запознал с допълнително изложените мотиви при оспорването на акта по
административен ред.
В настоящия случай
едва след постъпване на жалбата в съда и изискване на преписката
административният орган представя по делото Становище с изх. № 02-230-6500/852#3 от 14.06.2022г. от издателя на оспорения
административния акт, за което твърди че съдържа допълващи мотиви към
уведомителното писмо и където са посочени конкретните парцели със заявената им
площ, площта в СЕПП допустим слой, площта с правно основание от МЗХГ,
допустимата площ и недопустимата площ.
Въпреки, че
становище е от издателя на оспорения акт и е представено с административната
преписка, то е изготвено по повод депозираната до съда жалба, с която е
оспорено вече издаденото уведомително писмо, поради което адресата на акта не е
бил запознат със посочените в становището фактически основания и съответно не е
могъл да ги оспори с подадената жалба и адекватно да организира защитата си
срещу процесния акт.
Ето защо
понастоящем не е налице хипотеза за мотивиране на акта след издаването му, т.
к. липсва оспорване по административен ред и адресата на акта не е бил запознат
с допълнително изложените във въпросното становище мотиви преди да упражни
правото си на оспорване на акта по съдебен ред.
Недопустимо е изясняването
на липсващи правни и фактически основания да става в допълнително становище от
органа, съпровождащо преписката. Изследването на съдържанието на таблиците и на
обясненията към тях, не позволява установяване на конкретното фактическо и
правно основание за отказаната с оспореното уведомително писмо оторизация по заявлението на жалбоподателя. Настоящия
съдебен състав намира, че в уведомителното писмо не е посочено кое от
разписаните в приложимите нормативни документи за условията и реда за прилагане
на схемите за директни плащания изисквания жалбоподателят не е изпълнил по
отношение на процесния парцел. Волята на
административния орган е неясна. В този аспект следва да се отбележи, че на
страните са дадени конкретни указания за носената от тях доказателствена
тежест и са уважени направените относими към правния спор доказателства, но
съгласно чл. 170, ал. 1 АПК административният орган трябва да
установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
Също така следва
да се посочи, че при детайлно разглеждане се установява противоречие между
залегналото в становището и приложените по преписката доказателства, т. к. видно
от мотивите на влязлото в сила решение на ВАС по адм.
дело № 12070/21г.:“ Парцел с
идентификатор 35609-843-1-1, част от физически блок 35609-843, находящ се в землището на с. К., заявен от Д.К. с обща площ
10.79 ха за 2020 г. се ползва по предназначение, а констатациите на
административния орган за неподдържане/необработване на земята противоречат на
действителното състояние. Площта, заявена за подпомагане от К., отговаря на
условията на чл. 8, ал. 2, т.1 от Наредбата за допустимост и не е налице
хипотезата на чл. 10, ал. 2, т.1 и ал. 2, т. 2, букви „б“ и „в“ от Наредба № 2
от 26.03.2018 г. (Наредбата). Посочил е, че храстите, които са отразени върху
Цифровата ортофото карта (ЦОФК) при извършената
проверка, в рамките на определената от органа недопустима за подпомагане площ
(НДПП) от 7,44 ха за заявения парцел 35609-843-1-1 са 660 броя. Определил е
нормативен максимален брой на храстите, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2,
т.1 от Наредбата относно НДПП от 7,44 ха, в размер на 744 броя храсти. Направил
е извод, че в процесния парцел има не повече от 100
броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 0,5 м (за видовете по чл.10,
ал.1, т. 2 - независимо от височината), които са мозаечно разположени и
отговарят на критериите за допустимост, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2,
т.1 от Наредбата. Вещото лице също така е констатирало, че височината на тревостоя е около 30 см, което е установил на база
приложения снимков материал от извършената теренна проверка. Височината на
тревите е под бронята на колата на проверяващите, което от своя страна е под
установения минимум съгласно изискванията на чл.10, ал. 2, т.2,б. “б“ и “в“ от
Наредба №2/26.03.2018 г. След анализ на изводите на вещото лице и събраните в
хода на производството гласни и писмени доказателства, обосновано
административният съд приема, че неправилно 7,44 ха от процесния
парцел е бил изключен от допустимите за подпомагане площи, тъй като отговаря на
критерии,установени в материалноправноправните норми
на Наредба №2 от 26.03.2018 год. Към момента на извършената проверка парцелът е
поддържан в състояние, отговарящо на условията за допустимост за подпомагане на
постоянно затревени площи и заявената от Д.К. площ на парцел 35609-843-1-1 от
10,79 ха и цялата декларирана площ следва да остане изцяло в ДПП за 2020 г.“ С решение № 4193 от 04.05.2022г. по адм.
дело № 12070/21г. на ВАС е оставено в сила решение № 190 от 02.11.2021г. по адм. дело № 100/21г. на ЯАС.
Гореизложеното е достатъчно да обоснове
незаконосъобразността на издаденото уведомително писмо в обжалваната му част.
Налице е влязло в сила решение на съда, което се ползва със сила на присъдено
нещо. Решението е задължително за съда, който го е постановил, и за
всички съдилища, учреждения и общини в Република
България, според чл. 297 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Предвид посоченото
жалбата е основателна и уведомителното писмо следва да се отмени в атакуваната
му част, а т. к. естеството на акта не позволява на съда да реши въпроса по
същество, то следва на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката да се върне на
административния орган за ново произнасяне по подаденото от Д.К. заявлението за подпомагане за кампания 2020 г.
За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че с
оглед направеното с жалбата алтернативно искане за обявяване на нищожност на
оспорения адм.акт, съдът не намери основание за това.
Следва да се има предвид, че страни в
производството по адм. дело 100/2021г. са Д.К. и
Министъра на земеделието. От друга страна, след като решението на съда
съществува в правния мир, влязло е в
сила, то е задължително както се посочи по-горе за всички учреждения,
т.е. и за ДФЗ и следва да съобрази това при новото произнасяне и издаване на
административния акт.
С оглед изхода на
спора и направеното искане, ответната страна следва да заплати на оспорващия
направените разноски по делото в общ размер на 610 лева, включващи държавна
такса 10 лв., възнаграждение за вещо лице 200 лв. и адвокатски хонорар 400 лева,
колкото е внесен по приложения договор за правна защита и съдействие, като с
оглед размера му е неоснователно възражението за неговата прекомерност.
Водим от горното и
на основание чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд-Ямбол, трети
административен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Д. ***,
чрез адвокат Х.К. със съдебен адрес *** 15 кантора 10, ет. 2 Уведомително писмо
с изх. № 02-280-6500/852 от 10.03.2022г. на Зам. изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“, София, в частта, с което е извършено намаление за заявените
плащания по заявление УИН 28/010620/97207 за кампания 2020г., касаещи парцел с
идентификатор 35609-843-1-1 с декларирана площ 10.79ха, находящ
се в землището на с. К., община Т., област Я..
ВРЪЩА преписката
на Държавен фонд "Земеделие" със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. "Цар Борис III" № 136 за ново произнасяне при
съобразяване на дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и
прилагане на закона.
ОСЪЖДА Държавен
фонд "Земеделие" със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
"Цар Борис III" № 136 да заплати на Д.Д. ***, чрез пълномощника й
адвокат К., със съдебен адрес *** 15 кантора 10, ет. 2 направените по делото разноски в размер на 610
(шестстотин и десет) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се
чете