Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 278 от ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от адв. Р.К., като пълномощник на Л. И. и С. И., против определение № 232/09.05.2014г., постановено по гр. д. № 223/2013г. по описа на Районен съд – С., с което е прекратено производството по делото, поради неизпълнение указанията на съда в предоставения срок. Процесуалният представител на жалбоподателите счита, че определението е неправилно. Излага, че дадените указанията за отстраняване на нередовностите са неясни. Развива подробни съображения за невъзможността да бъде изготвена изисканата методология. Сочи, че цената на иска е следвало да се определи по чл. 70 ГПК. С тези доводи моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответната страна - „Б. Д.” Е., чрез пълномощника си юрисконсулт М., заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че нередовностите на исковата молба не са отстранени от ищците в дадения им срок, като развива подробни съображения в тази насока. Излага, че в случая не са нужни специални знания за определяне цената на иска. Моли съда да потвърди обжалваното определение. В. окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Жалбоподателите са подали иск срещу „Б. Д.” Е., с който са поискали да бъде прогласена нищожността на подробно описани от тях клаузи от договор за ипотечен кредит, сключен между страните, и от общите условия към него. След инстанционен контрол, проведен във връзка с цената на така предявения иск, от ВКС е постановено Определение № 290/09.04.2014г. по ч.т.д. № 953/2014г. на І т.о. С посоченото определение касационната инстанция е приела, че в процесната хипотеза е неприложимо буквално правилото на чл. 69, т. 4 ГПК, тъй като се претендира установяване на частична нищожност на договора. Направен е извод, че цената на иска следва да се определи съобразно материалния интерес от отпадането на оспорените клаузи, като база за определянето следва да послужи използваният от ищците алгоритъм за изчисление на търсените като недължимо платени на банката суми за лихви, такси и комисионни, но съобразени с целия срок на договора – 25 години. От касационната инстанция е разпоредено делото да се върне на районния съд, който да даде указания на ищците да представят справка, в която да пояснят методиката, по която изчисляват размера на претенциите си и съобразно нея да посочат каква би била стойността на недължимите, с оглед оспорените като неравноправни от тях клаузи, суми за такси, лихви и комисионни, но за целия срок на договора. Посочено е, че районният съд разполага и с правомощия по чл. 70 ГПК. С разпореждане от 14.04.2014г. СвРС е оставил без движение подадената искова молба, като е указал на ищците да представят справка, в която да пояснят методиката, по която изчисляват размера на претенциите си и съобразно нея да посочат каква би била стойността на недължимите, с оглед оспорените като неравноправни от тях клаузи, суми за такси, лихви и комисионни, но за целия срок на договора. В отговор процесуалният представител на ищците е депозирал по делото молба, в която е посочил, че не може да определи методологията за изчисляване размера на претенциите по делото, тъй като в конкретния случай са необходими специални знания. В тази връзка е поискано и изготвянето на експертиза на основание чл. 70, ал. 3 ГПК. С обжалваното определение СвРС е приел, че ищците не са изпълнили указанията на съда в предоставения срок, поради което делото следва да се прекрати. Така постановеното определение е неправилно. С оглед задължителното произнасяне на ВКС по настоящия казус, то е безспорно, че предявеният иск е оценяем, като цената му се определя на база материалния интерес от отпадането на оспорените клаузи, съобразен с целия срок на договора – 25 години. В случая се установява, че са налице затруднения при определяне цената на иска. Ето защо приложение следва да намери нормата на чл. 70, ал. 3 ГПК. Впрочем в указанията си, обективирани в Определение № 290/09.04.2014г. по ч.т.д. № 953/2014г. на І т.о., ВКС е посочил, че съдът има правомощията именно по чл. 70 ГПК при определяне цената на иска. В настоящия случай обаче тези правомощия не са упражнени. Когато определянето на точната цена на иска създава затруднение, разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ГПК урежда хипотезата, в която цената се определя приблизително от съда, като при необходимост следва да се назначи и експертиза. Депозитът за тази експертиза следва да се плати от ищците, като при неплащането му исковата молба следва да се върне. В случая самите ищци са поискали изготвянето на такава експертиза с оглед невъзможността, която са декларирали, да определят цената на предявения от тях иск. Методологията за определяне цената на иска е посочена в определението на ВКС, като на база тази методология същата е определяема, а при затруднения в определянето й няма пречка да се използват и специални знания. Ето защо съдът е следвало да приложи нормата на чл. 70, ал. 3 ГПК, за да бъде определена цената на предявения иск. С обжалваното определение първата инстанция не е процедирала по този начин, а е прекратила производството по предявения иск. Поради тази причина настоящият съдебен състав счита, че определението следва да бъде отменено изцяло и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран, съдът О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯопределение № 232/09.05.2014г., постановено по гр. д. № 223/2013г. по описа на Районен съд – С., с което е прекратено производството по делото, поради неизпълнение указанията на съда в предоставения срок. ВРЪЩА делото на Районен съд – С. за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |