Решение по КНАХД №540/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от А. Н. Д. от [населено място], [община], [област], действащ чрез пълномощника адв. Д. Д., против Решение № 100/16.06.2025 г., постановено по АНД № 273/2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 24-13000-002697/03.12.2024 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, в обжалваната му част, с която на А. Н. Д. от [населено място] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 18.11.2024 г. в [населено място].

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на изводите.

Излага съображения, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички факти и обстоятелства релевантни за случая. Счита, че нито един от изложените доводи на защитата не бил обсъден, като съдебния акт почивал само и единствено на показанията на органите на МВР, които показания се възприемали от съда безкритично, въпреки, че в тях нямало никаква логика. В този смисъл сочи, че неясно било, защо веднага след като били констатирали нарушението, контролните органи не били предприели никакви мерки, а изчакали да преминат останалите автомобили и едва след това, на повече от километър от мястото на нарушението, спрели жалбоподателя и му съставил АУАН.

Счита, че при издаването на НП административнонаказващият орган и след това съдът, не съобразили разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН. Процедурата по установяване на посоченото нарушение и по налагането на административното наказание не била съобразена с изискванията на закона. Въз основа на приобщените по делото доказателства по никакъв начин не можело да се приеме, че Н. бил извършил визираното нарушение, още по малко пък и виновно.

От фактическа страна сочи, че А. Д. преминал по [улица] и пред ***, в близост до пешеходната пътека, от дясната страна на посоката на движението му, се намирал полицейски патрулен автомобил, изчакващ да се включи в движението, а от лявата страна на тротоара е имало лица, които разговаряли помежду си. Твърди, че обстоятелството относно местонахождението на полицейския автомобил не само не се отричало от разпитаните по делото полицейски служители, но и било потвърдено от тях при разпита им в съдебно заседание. Същевременно не било спорно и това, че пристигането на жалбоподателя на кръстовището между [улица] и [улица], на светофарите бил застигнат от същият патрулен автомобил, който е бил пред *** и спрян, като стоящият от дясно полицейски служител го попитал, защо кара без колан и му заявил, че бъде глобен, на което Н. им задал въпрос, защо и той и колегата му, който кара патрулната кола, също са без колани.

Според жалбоподателя именно това е провокирало реакция от страна на въпросните служители, които му съставили АУАН, в който А. Д. констатирал, че му е вменено и нарушение на ЗДвП, отнасящо се до непропускане на пешеходец, движещ се на пешеходната пътека ***. В тази връзка в жалбата са развити подробни доводи за липса на всякаква логика в действията на служителите на полицията, да преследват и спрат жалбоподателя на значително разстояние от мястото, където според тях е било осъществено нарушението на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

В подкрепа на горното се твърди, че незнайно поради какви причини на Н. не било наложено наказание за това, че се е движел без поставен обезопасителен колан, което според жалбоподателя се явявало допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че АУАН бил съставен тенденциозно и за нарушение, което не е било осъществено.

На следващо място излага съображения, че в случая следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, отнасяща се до „маловажен случай”. Счита, че ако е била извършена проверка за приложение на чл. 28 от ЗАНН, АНО не би следвало да налага наказание, а да предупреди жалбоподателя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за приложението на нормата на чл. 28 от ЗАНН била елемент от законосъобразността на издаденото НП, като било задължително да бъде приложена при наличие на предпоставките за това. В този смисъл сочи, че това нарушение било с минимална обществена опасност, не застрашавало и не увреждало обществени интереси, нямало произлезли вреди и пострадали лица. Доколкото ЗАНН не предвиждал критерий за отграничаване на маловажните случаи, поради което във всеки един случай следвало да се подхожда конкретно при съобразяване с относимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при които е извършено административното нарушение. В атакуваното НП никъде не било посочено административнонаказващият орган да е обсъждал тези обстоятелства с оглед евентуалното приложение на чл. 28 ЗАНН. Пропускът това да бъде направено, както в случая и да се обоснове и мотивира отказът за приложението на чл. 28 ЗАНН, противоречил на закона и бил основание за отмяна на постановлението. Това грубо нарушавало правото на жалбоподател на защита и обуславяло възникването на един административнонаказателен произвол при налагане на наказания. В тази връзка било и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. д. № 1/2005 г. на общото събрание на наказателната колегия на ВКС.

Предвид горното, моли касационната инстанция да отмени Решение № 100/16.06.2025 г., постановено по АНД № 273/2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-13000-002697/03.12.2024 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, в обжалваната част, с която на А. Н. Д. от [населено място] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 18.11.2024 г. в [населено място]. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът се представлява от пълномощника адв. Д. Д., който поддържа касационната жалба, по изложените в нея доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт на Районен съд - Кърджали.

Ответникът по касация – началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител главен юрисконсулт С. Ч. е постъпила молба, в която оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установявало, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Правилно бил преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Д., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата основание не били налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 24-13000-002697/03.12.2024 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, в обжалваната му част по т. 1, с която на А. Н. Д. от [населено място] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 18.11.2024 г. в [населено място]. С Решение № 107/16.07.2025 г. е допусната поправка на явна фактическа грешка в решението като е прекратено производството НАХД № 273/2025 г. по отношение на Наказателно постановление № 24-13000-002697/03.12.2024 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали в частта му по т. 2, с която на А. Н. Д. от [населено място] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП. Решението в тази му част е влязло в сила и не е предмет на касационното обжалване.

Районният съд е извършил преценка на представените и събраните в хода на делото доказателства, след която е приел, че същите безспорно установяват, че санкционираното лице е осъществило състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 119 от ЗДвП.

Предвид това е счел, че правилно е приложено санкционната норма на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, предвиждаща наказание глоба от 100 лв. за водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на А. Н. Д. от [населено място], [община], [област], са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Обратно на релевираните в касационната жалба възражения за недоказаност на нарушението, аргументирани с доводите, че първоинстанционния съд не е обсъдил доводите във въззивната жалба, настоящата касационна инстанция намира вмененото на А. Н. Д. нарушение за доказано по несъмнен и категоричен начин, с оглед събраните в производството доказателства, до който правилен и обоснован извод е достигнал и съставът на районния съд.

Посочената в акта и в наказателното постановление, като нарушена, материалноправна норма на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП (в релевантната за случая редакция – изм., ДВ, бр. 9 от 2017 г.) въвежда задължение за водача на нерелсово пътно превозно средство, при приближаване към пешеходна пътека, да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

Касационният състав счита, че вмененото на А. Н. Д. от [населено място], [община], административно нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, което се установява от показанията на разпитаните в производство пред районния съд свидетели Д. Т. и В. Т., които са логични, непротиворечиви и кореспондиращи, както по между си, така и със съдържанието на издадения АУАН серия GA № 3294570/18.11.2024 г. В тази връзка следва да се отбележи, че в показанията си посочените свидетели категорично и последователно сочат, как са възприели движещ се по [улица] в посока към кръстовището на [жк] лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер], който преминавайки през пешеходната пътека, намираща се до ***, не пропуснал правилно пресичащият пешеходец по пътеката. Свидетелите сочат, че непосредствено възприели действията на водача на превозното средство, тъй като се намирали в патрулен автомобил, с който изчаквали да се включат *** в пътната мрежа. Излагат подробни показания относно движението на пешеходеца на пешеходна пътека тип „Зебра М8.1“, които пресичал същата от ляво на дясно по посока на движение на автомобила и бил пресякъл част от пътното платно, върху която била ситуирана пътеката. Свидетелите последователно заявяват, че поради интензивния трафик и движещите се след жалбоподателя автомобили се включили със закъснение в пътния трафик и спрели Д. на около километър след мястото, а именно след кърстовището на [жк] между [улица] и [улица], където в близост до *** спрели жалбоподателя. На зададените му въпроси същият отговорил, че пешеходецът бил на тротоара, което не отговаряло на действителното положение и му било обяснено от контролните органи. Жалбоподателя нямал поставен обезопасителен колан и липсвал извършен технически преглед на автомобила. В показанията на свидетелите липсват каквито и да са разминавания относно мястото и посоката на движение на лекия автомобил, мястото, от което са възприели действията на касатора като водач на превозното средство по време на нарушението, както и движението на пешеходецът по пешеходната пътека, в който момент през същата е преминал и А. Д., управлявайки превозното средство. Така дадените в съдебно заседание показания на свидетели изцяло са въз взаимовръзка, както по между си, така и със съдържанието на процесния АУАН.

В връзка с горното следва да се посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон /какъвто е и процесният АУАН/ имат доказателствена сила до доказване на противното, респ. акта за установяване на административно нарушение като официален свидетелстващ документ се ползва с формална доказателствена сила, относно описаните в него обстоятелства относно осъществяване на изпълнителното деяние на съответното административно деяние, обвързваща съда до оборването й по надлежния ред, което в случая не осъществено от жалбоподателя в проведеното производство пред Районен съд – Кърджали по обжалване на наказателно постановление. Релевираното в касационната жалба твърдение, поддържано от касатора и в хода на съдебното производство пред районния съд, че липсвало пешеходец, преминаващ през пешеходната пътека, а на намиращият се вляво тротоар имало група лица, които разговаряли помежду си, не е подкрепено от фактическа страна с каквито и да са доказателства. Следва да се отбележи и обстоятелството, че при връчването на процесния АУАН жалбоподателят не е въвел никакви писмени възражения в акта, независимо от предоставената му възможност за това, което от своя страна е и крайно нелогично с оглед твърдението, че като му предоставили акта за запознаване с учудване констатирал, че му се вменява нарушение за непропускане на пешеходец.

С други думи, за съда е безспорно, че на описаните в АУАН и НП дата и място в [населено място], а именно на 18.11.2024 г. на [улица], в движейки се в посока кръстовище ***, управлявайки лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер], жалбоподателят не е пропуснал и отнема предимството на правилно пресичащия пешеходец по пешеходна пътека тип „Зебра М8.1, от лява на дясно спрямо посоката на движение на превозното средство.

Развитите в касационната жалба доводи и въведените в съдебно заседание доводи от пълномощника на касатора твърдения за липса на логика в действията на контролните органи, аргументирани с това, че неясно било, защо веднага след като били констатирали нарушението, контролните органи не били предприели никакви мерки, а изчакали да преминат останалите автомобили и едва след това, на повече от километър от мястото на нарушението, спрели жалбоподателя и му съставил АУАН, съдът намира за изцяло ирелевантни и формално изложени. Същите се преценяват от касационния състав единствено като защитна позиция, целяща отпадане на административнонаказателната отговорност. Както вече бе посочено по-горе, от страна на разпитаните в производството пред районния съда свидетели са изложени подробни показания за предприетите действия от полицейските служители след възприемане на нарушението, съобразени със засиления трафик и натовареното движение на МПС в пътния участък, поради което и с оглед обстоятелството, че се включили в движението по [улица], няколко автомобила след нарушителя, спрели същия след кръстовище ***.

Аналогично, като неоснователни и съответно без значение за процеса са и твърденията на пълномощника на касатора, че липсата на извършено административно нарушение се обосновавало и с факта, че на Д. не бил съставен АУАН и съответно наказание за това, че е бил без поставен обезопасителен колан. В изключителната компетентност на контролните органи е да преценят, какво конкретно нарушение на ЗДвП е било извършено, под каква правна квалификация ще бъде подведено то и дали за същото ще бъде издаден АУАН.

За така осъщественото административно нарушение е наложено наказание на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, която санкционна норма е относима към извършеното нарушение, тъй като предвижда (в релевантната й редакция с ДВ, бр. № 67/20223 г.) наказание глоба от 100 лв. за водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека.

С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в присъствието на нарушителя и надлежно връчен, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод районният съд е постановил законосъобразен и обоснован акт.

В конкретния случай не са налице основанията за приложението на чл. 28 от ЗАНН, респ. осъщественото деяние не се отличава с липса на обществена опасност или с явно незначителна такава, различаваща се от обикновените случаи на административни нарушения от този вид. В настоящия случай не са налице доказателства, които да обосноват извод, че действията на касатора са били осъществени при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или при наличието на изключително такова, които да отличат деянието от обикновените случаи на нарушения от този вид.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от А. Н. Д. за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден А. Н. Д. от [населено място], [община], [област], да заплати на ОДМВР - Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 100/16.06.2025 г., постановено по АНД № 273/2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА А. Н. Д. от [населено място], [община], [област], с [ЕГН], да заплати на ОДМВР гр.Кърджали, с административен адрес: [населено място], [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв.

Решението е окончателно.