№ 29794
гр. София, 23.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20211110157036 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от адв. В. Ф. С. – процесуален представител на ответника
В. К. К. с вх. № 84770/14.03.2024г. по описа на СРС /л. 182/, с която се иска на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното Решение с № 3396/26.02.2024 г. по гр.д. №
57036/2021г. по описа на СРС, 32 с-в да бъде изменено в частта за разноските.
Ответната страна „Топлофикация София“ ЕАД изразява становище за
неоснователност на депозираната молба като същевременно е направила и възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 32 с-в, след като обсъди възраженията,
доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна,
имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се
явява процесуално допустима. По делото е представен списък с разноски по чл. 80
ГПК (инкорпориран в отговора на исковата молба с вх.№ 100273/02.12.2021 г. – л. 57,
стр. 2). Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
С решение № 3396/26.02.2024 г. по гр.д. № 57036/2021г. по описа на СРС, 32
с-в са отхвърлени като неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу В. К. К. кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.200 ЗЗД, вр. с чл. 153, ал.1 ЗЕ и по чл. 422 ГПК, вр.
с чл.86 ЗЗД, с които се претендира признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.34189/2021
г., СРС, 32 с-в: 272,85 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 1.5.2017г.-30.4.2020г. в имот, находящ се на адрес: гр. С*********, аб.
№*********, 44,76 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2018г. до
07.05.2021 г., 16,77 лв. - главница за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020 г. за
извършена услуга за дялово разпределение и 2,86 лв. - обезщетение за забава за
периода от 31.07.2018г. до 07.05.2021 г.
С оглед изхода на спора пред първата инстанция – отхвърляне на предявените
1
искове, право на разноски се поражда за ответника В. К. и за неговия процесуален
представител адв. В. С.. За да бъдат присъдени разноски е необходимо да бъде
направено искане за присъждане на такива най-късно до приключване на устните
състезания и към този момент да се представят доказателства за реалното им
заплащане. В случая адв. В. С., като процесуален представител на ответника В. К.,
своевременно е направил искане за присъждане на такива, и е представил договор за
правна помощ и съдействие между В. К. К. и адв. В. Ф. С. по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. /л.
58 от първоинстанционното производство/. В първоинстанционното производство адв.
В. С. е представил списък по чл. 80 ГПК /л. 57 от първоинстанционното
производство/, с който е поискал присъждането на разноски, изразяващи се в
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за предоставена от адв. С. безплатна
адвокатска защита. Районният съд е присъдил разноски на адв. В. С. в размер на 200
лева – за адвокатско възнаграждение за осъществена от адв. В. С. безплатна
адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Предвид ниския материален интерес и ниската фактическа и правна сложност
на делото, както и продължителността на делото и осъществяваната от адвоката
правна защита – две открити съдебни заседания, на нито едно от които адв. С. не се
явява, присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. за оказана
безплатна защита по чл. 38 ЗАдв. се явява справедлив размер и няма правно основание
за увеличаване на тази сума до предвидените в Наредба № 1/2004 г. размери, поради
нейната неприложимост, с оглед даденото от Съда на Европейския съюз по дело С-
438/22 г. разрешение (в този смисъл са Определение № 50015 от 16.02.2024 г.,
постановено по т.д. № 1908/ 2022 г. по описа на ВКС, I т.о., и Определение № 343 от
15.02.2024 г., постановено по т.д. № 1990/ 2023 г. по описа на ВКС, II т.о.).
С оглед гореизложените съображения, СРС намира, че искането на адв. В. С.
за изменение на решение № 3396/26.02.2024 г. по гр.д. 57036/2021 г., СРС, 32 с-в в
частта за разноските и за увеличаване на адвокатското възнаграждение за
осъществявана безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от 200 лв. на 360 лв.
се явява неоснователна.
С оглед изложеното, Софийски районен съд, І ГО, 32 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от адв. В. Ф. С. – процесуален
представител на ответника В. К. К. молба с вх. № 84770/14.03.2024г. по описа на СРС,
с която се иска на основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното Решение №
3396/26.02.2024 г. по гр.д. 57036/2021 г. по описа на СРС, 32 с-в да бъде изменено в
частта досежно присъдените разноски.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2