№ 90680
гр. София, 28.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Частно гражданско
дело № 20221110116766 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 и сл. ГПК
Заявителят претендира да му се дължи вземане от всеки един от длъжниците в
размер на - 369,83лева (триста шестдесет и девет лева и 83 стотинки), представляваща
неплатено договорно възнаграждение за период от 11.03.2017 г. до 11.01.2019 г., 647,32лева
(шестстотин четиридесет и седем лева и 32 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за период от 11.01.2019 г.
Правната норма на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК задължава съда да разгледа заявлението и
издаде заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави.
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се
нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез
създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС
/Решение № 4/2009 г. по т.д. № ***/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. №
****/2007 г., определение № 877 по т.д. № ***/2012 г. и др./. Такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото
спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като
става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е
чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение – чл. 8, ал. 2, чл. 9.
Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни
правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на
въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Съдът намира, че изброените в допълнителното споразумение допълнителни
услуги по своята същност са действия, целящи осигуряване на изпълнението на
задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за
предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да
помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по
него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
1
Поради гореизложеното съдът намира, че посоченото допълнително
възнаграждение се явява нищожно поради противоречие с императивна правна норма,
поради което се явява недължимо.
От друга страна, включването на допълнителното възнаграждение по своя
характер представлява допълнително плащане, дължимо от ищеца, като същото се
отразява и на ГПР, макар формално да не е включено в него. На основание чл. 21 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради противоречие с
императивна правна норма
С оглед съображенията по - горе, съдът намира, че подаденото заявление, за
претендираните вземания за суми за допълнителни услуги в размер на 369,83лева (триста
шестдесет и девет лева и 83 стотинки), представляваща неплатено договорно
възнаграждение за период от 11.03.2017 г. до 11.01.2019 г., 647,32лева (шестстотин
четиридесет и седем лева и 32 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги за период от 11.01.2019 г. kато възнаграждения -
допълнителни и по своята същност и неустойка, за събиране на вземане, по договора не
отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което на
основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК следва да бъде отхвърлено в тази част. За останалата част
от претендираното в заявлението следва да е издаде заповед за изпълнение на парично
задължение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ частично заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по което е образувано настоящото производство, претендирано
вземане от 369,83лева (триста шестдесет и девет лева и 83 стотинки), представляваща
неплатено договорно възнаграждение за период от 11.03.2017 г. до 11.01.2019 г., 647,32лева
(шестстотин четиридесет и седем лева и 32 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за период от 11.01.2019 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3