О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./....... 10.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на 07.10.2019 г., в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
като разгледа докладваното
от съдията
търговско дело
№ 1536 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба, заведена с вх. №27339/17.09.2019г., на И.Т.П., ЕГН **********,***,
подадена чрез пълномощник адвокат Я.Я.,***, с която срещу „ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, се предявяват
осъдителни искове за плащане на сумата 25 500 лева, представляваща част
от дължимата застрахователна сума, цялата в размер на 51 004,80 лева, по
сключена с работодателя „ЖЕРА ТЕХ” ООД, ЕИК *********, застраховка „Злополука”
по застрахователна полица №03/044353Т, със срок на застрахователно покритие от
02.03.2017г. до 01.03.2018г., за претърпяна от ищеца на 01.12.2017г. трудова
злополука, в резултат на което същият е с 50 % трайно намалена трудоспособност
за срок от три години, съответно за
плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху търсената
главница (25 500 лв.), считано от 28.11.2018г. – датата, на която е
изтекъл срока по чл.108, ал.1 от КЗ, до окончателното й плащане.
Във връзка с искането за освобождаване от задължение
за плащане на държавни такси и разноски по делото с разпореждане
№9528/19.09.2019г. съдът е дал конкретни указания за уточняване на относими към това искане обстоятелства.
В изпълнение на тези указания ищецът, чрез
пълномощника си по делото адвокат Я. е представил молба вх. №29092/03.10.2019г.
За да се
произнесе по искането по чл.83, ал.2 от ГПК, съдът взе предвид следното:
Както съдът е посочил в разпореждането си от
19.09.2019г., с оглед цената на главния иск и относимите
законови разпоредби – чл.71, ал.1, изр.1-во от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, дължимата държавна такса е в размер на 1 020 лева.
По реда на чл.83, ал.2 от ГПК е декларирано, че
ищецът е семеен, живее със съпругата си в семейно жилище, съставляващо
апартамент в гр. Варна с площ от 98 кв.м., като не притежава други недвижими
имоти. Притежава МПС – л.а. „Пежо 307“ с първоначална регистрация 2004г.
Декларирано е, че ищецът е с установена от ТЕЛК 50% неработоспособност, към
момента не работи, получава пенсия по болест в размер на 130 лева месечно,
както и дивиденти от акции в размер между 50 – 200 лева годишно. Не получава
доходи от заплати, наеми, рента и аренда от земеделски земи и други имоти, не
извършва дейност като едноличен търговец. Декларирано е също така, че в
резултат на претърпяната трудова злополука ищецът е с влошено здравословно
състояние, като е уточнено допълнително, че с цел преодоляване на последиците и
възстановяване от травматичните увреждания провежда медикаментозна терапия и
рехабилитация, изискващи допълнителни средства. До настоящия момент не е
получил от работодателя си обезщетение по чл.200 от КТ за вредите от
претърпяната на 01.12.2017г. трудова злополука. Месечните доходи на съпругата
на ищеца са в размер на 1 340 лева, в т.ч. 1100 лева от заплата и 240 лева
от наеми, няма други източници на доходи, не притежава друго имущество извън
семейното жилище. Съпрузите нямат задължения за издръжка към непълнолетни деца.
Декларирания общ месечен доход на семейството (1470
лева) е малко над трикратния размер на минималната работна заплата за 2019г.
(560 лв.). Съпоставен с размера на дължимата държавна такса и бъдещите разноски
за производството този доход се преценява като недостатъчен за тяхното пълно
покриване. Семейството не притежава недвижимо или движимо имущество, което би
могло да послужи като източник на доходи. Получавания от ищеца допълнителен
годишен доход от дивиденти е в незначителен размер и не се отразява съществено
на общото имуществено състояние на семейството.
При тези данни съдът намира, че ищецът не разполага с
достатъчна материална възможност да посрещне в пълен обем съдебните разноски за
защита на правата си. Заплащането на пълния размер на дължимата държавна такса
и разноските по делото би му създало особени затруднения като би лишило ищеца и
неговото семейство от парични средства, необходими за задоволяване на
нормалните им житейски потребности.
Ето защо съдът приема, че са налице основанията по
чл.83, ал.2 от ГПК и ищецът следва да бъде освободен изцяло от задължението за
покриване на разноските по делото, съответно частично от задължението за заплащане
на държавна такса по главния иск – само за сумата от 800 лева. За остатъка от
220 лева до пълния размер на държавната такса от 1 020 лева молбата се
преценява като неоснователна, поради което се оставя без уважение.
Доколкото настоящото определение подлежи на
обжалване, задължението за внасяне на тази сума следва да бъде указано на ищеца
след неговото влизане в сила.
По изложените съображения и на основание чл.83, ал.2
от ГПК съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА ищеца И.Т.П.,
ЕГН **********,***, от задължението за плащане на сумата 800 лева,
представляваща част от дължимата за производството по т.д. №1536/2019г. на
Варненски окръжен съд, т.о., държавна такса, цялата в размер на 1 020
лева, и разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част не подлежи на обжалване.
ОСТАБЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца И.Т.П., ЕГН **********,***, да бъде освободен от
задължението за плащане и на сумата 220 лева, представляваща част от дължимата
за производството по т.д. №1536/2019г. на Варненски окръжен съд, т.о., държавна
такса, цялата в размер на 1 020 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с
частна жалба, подадена в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на
препис от същото на ищцата (чл.60, ал.4 от ГПК).
Препис от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на посочения по делото съдебен адрес
чрез пълномощник.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: