№ 593
гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100512583 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12583/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Е. Д. Г. ЕГН
**********и Й. П. Г. ЕГН ********** от гр. София срещу решение №10803 от 22.06.2023 г
по гр.д.№52929/22 г на СРС ,120 състав , поправено с решение №10820 от 22.06.2023 г по
същото дело ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че Г.и дължат солидарно сумата от 767,69 лева
(седемстотин шестдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща цена
на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г за ап.27 в
гр.София ж.к.**** , ведно със законна лихва от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането и
сумата от 33,30 лева (тридесет и три лева и 30 стотинки), представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №19428 от 07.07.2022 г по
ч.гр.д.№33066/22 г на СРС , 120 състав ; както и Г.и са осъдени да заплатят солидарно
сумата от 458,35 лева разноски пред СРС .
Въззивникът Й. Г. излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част.
Неправилно ответниците са осъдени да заплатят солидарно сумите за топлинна енергия и
дялово разпределение – всеки съсобственик трябва да отговаря само за задълженията за
1
своята идеална част . Същата не е „вещен ползвател“ , а ответникът е открил партида за
имота на Е. Г. . Трябва да се приеме , че е сключен договор с Е. Г. и липсват договорни
отношения с Й. Г. . Липсва основание да се присъждат суми за дялово разпределение и
същите не са доказани по основание и размер .
Въззивникът Е. Г. излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част.
Неправилно ответниците са осъдени да заплатят солидарно сумите за топлинна енергия и
дялово разпределение – всеки съсобственик трябва да отговаря само за задълженията за
своята идеална част . Липсва основание да се присъждат суми за дялово разпределение и
същите не са доказани по основание и размер .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице помагач на ищеца „Бруната България“ ООД не взема становище по жалбата .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 05.07.2023
г, поради което въззивните жалби от 18.07.2023 г са подадени в срок .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Правилно СРС е приел , че ответниците са е потребители на топлинна енергия съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ . Представени са писмени доказателства, от които се установява, че
процесният топлоснабдяем имот е придобит от Е. Д. Г. и Й. П. Г. с Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на НДИ от 10.07.1992 г., като Г.и са сключили
граждански брак на 29.03.1981 г., който не е прекратен към датата на писмото от Столична
община, Район „Надежда“ – 24.04.2023 г. Солидарната отговорност на ответниците
произтича от нормата на чл.32 ал.2 СК , според която съпрузите отговарят солидарно за
задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Без значение е фактът , че
партида е била открита само на Е. Д. Г. , по силата на посочената норма процесните
задължения възникнат като солидарни .
С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на
2
Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за
собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че
не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите
части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна
енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа
сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици
поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите
части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда
- етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с
ответника . Липсват законоустановени специални изисквания за реквизити на процесния
договор за доставка на топлинна енергия . Задължението на ищеца е да доставя топлинна
енергия съгласно нормативните изисквания , а задължението на ответника е да заплаща тази
топлинна енергия по установените цени и в сроковете посочени в ОУ .
От представените по делото писмени доказателства се доказва извършване на дялово
разпределение . Размерът на дължимите суми за дялово разпределение е установен от
приетата пред СРС ССЕ.
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивниците са разноските на въззиваемата страна за
юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №10803 от 22.06.2023 г по гр.д.№52929/22 г на СРС ,120 състав
, поправено с решение №10820 от 22.06.2023 г по същото дело ; в частта , с която е
3
признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79
ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че
Е. Д. Г. ЕГН **********и Й. П. Г. ЕГН ********** от гр.София дължат солидарно сумата
от 767,69 лева (седемстотин шестдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки),
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г за ап.27 в гр.София ж.к.**** , ведно със законна лихва от 20.06.2022 г. до
изплащане на вземането и сумата от 33,30 лева (тридесет и три лева и 30 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 20.06.2022 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК №19428 от 07.07.2022 г по ч.гр.д.№33066/22 г на СРС , 120 състав ; както и Г.и
са осъдени да заплатят солидарно сумата от 458,35 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА всеки от Е. Д. Г. ЕГН **********и Й. П. Г. ЕГН ********** от гр.София да
заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София по 50 лева разноски
пред СГС .
Решението е постановено при участието на „Бруната България“ ООД като трето лице
помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4