Решение по дело №3051/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9733
Дата: 31 август 2022 г.
Съдия: Радмила Ивайлова Миразчийска
Дело: 20221110103051
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9733
гр. София, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110103051 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявеният от Ж. В. С., ЕГН ********** и ОГН. Н.
С., ЕГН ********** срещу [ЮЛ], с ЕИК [номер] отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124 ГПК, относно признаването
за установено по отношение на ответното дружество, че всеки един от
ищците не му дължи сумата от по 943,20 лв., включваща вземания по
изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 2680/2016г.по описа на РС-[населено
място], въз основа на който е образувано изпълнително дело № [номер]/2021
г. по описа на ЧСИ Д.Н., рег. №[номер] с район на действие Окръжен съд
[населено място]. Ищците излагат твърдения, че са заплатили процесните
суми с пощенски запис преди образуване на изпълнителното дело.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, не е постъпил
такъв от ответника. Видно от материалите исковата молба за отговор и
разпореждането на съда са получени от ответника на 23.02.2022 г. На
28.03.2022 г. е депозиран отговор на исковата молба, който е изпратен по
куриер на 25.03.2022 г. (след едномесечния законоустановен и указан от съда
срок). Поради изложеното съдът намира, че депозираният т.нар отговор може
да бъде ценен като становище по иска, доколкото е изпратен след срока. В
становището си ответникът оспорва исковете като неоснователни. Излага
подробни съображения по същество на спора, като обосновава, че плащане
1
чрез пощенски запис се счита осъществен след получаване на сумата от
кредитора. Релевира доводи, че не е налице забава от кредитора и че не е
получил покана от Българска поща за получаване на сумите. Поддържа, че
молбата за образуване на изпълнително дело е изпратена по куриер в деня
преди извършване на пощенски запис от ищците.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби,
намира следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска са страните
в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник твърди погасяване
изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е
ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен,
като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която
е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на
съдебното дирене факти.
За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът
следва да докаже твърдението си, че е погасил процесното вземане.
Страните не спорят и съдът е отделил същите като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти: че по гр.д.№ 2682/2016г.по
описа на РС-[населено място] е издаден изпълнителен лист за сумата от 1200
лв. в полза на ответника срещу двамата ищци, както и че въз основа на този
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № [номер]/2021 г. по
описа на ЧСИ Д.Н., рег. №[номер] с район на действие Окръжен съд
[населено място].
От материалите по изпълнителното дело се установява, че молбата за
образуване на същото е постъпила в канцеларията на ЧСИ Д.Н. на 28.09.2021
г. На 29.09.2021 г. по изп.дело е постъпила молба от длъжниците, с която са
поискали прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1
ГПК поради това, че са заплатили сумата по изпълнителния лист с пощенски
запис. Към молбата са приложени пощенски запис и системен бон за приет
паричен превод в размер на 1200 лв.
По повод постъпилата молба, с писмо от 07.10.2021 г. ЧСИ Д.Н. е
2
поискал информация от [ЮЛ] [населено място] кога и как е уведомен [ЮЛ] за
превода и дали сумата е получена от него или е върната на наредителя. На
02.11.2021 г. по изп.дело е постъпило писмо от [ЮЛ], с което ЧСИ е
уведомен, че до 04.10.2021 г. до получателя не е изпратено, съответно не е
получено от него известие за превода. Към 22.10.2021 г. преводът не е
изплатен и е на разположение за изплащане на една от двете страни подател
или получател.
Съдът приема, че с извършеният пощенски превод на сумата по
изп.лист, длъжниците не са погасили задължението си, доколкото от
наличните писма от [ЮЛ] по изп.дело се установява, че макар длъжниците да
са наредили превод на сумата по изпълнителния лист, тя не е получена от
взискателя, което не се и твърди от страните и не са ангажирани
доказателства в този смисъл. Съдът намира, че за да е валидно погасено
процесното задължение, то сумата следва да е получена от взискателя.
Софийски районен съд счита, че неполучаването на сумата не се дължи на
недобросъвестно поведение на кредитора, доколкото до момента на
образуване на изпълнителното дело същият не е бил уведомен за извършения
пощенски превод. Узнаването на това обстоятелство от кредитора съвпада с
воденото на съдебни спорове между страните налице лие основание за
прекратяване на изпълнителното дело и законосъобразно ли е разпореждането
на съда за издаване на изпълнителен лист. Поради изложеното, съдът намира,
че не се установява наличието на забава на кредитора по чл.95-96 ЗЗД.
Ето защо съдът приема, че, не е налице плащане от страна на
длъжниците на дължимата от тях сума по изп.лист, съотв. не е налице
основание по чл.439 ГПК, водещи до погасяване на вземането, поради което
искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има ответника за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
съобразно представените доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. В. С., ЕГН ********** и ОГН. Н. С., ЕГН
********** срещу [ЮЛ], с ЕИК [номер] отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124 ГПК, относно признаването за
установено по отношение на ответното дружество, че всеки един от ищците
не му дължи сумата от по 943,20 лв., включваща вземания по изпълнителен
лист, издаден по гр.д.№ 2682/2016г.по описа на РС-[населено място], въз
основа на който е образувано изпълнително дело № [номер]/2021 г. по описа
на ЧСИ Д.Н., рег. №[номер] с район на действие Окръжен съд [населено
място].
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ж. В. С., ЕГН ********** и
ОГН. Н. С., ЕГН ********** да заплатят на [ЮЛ], с ЕИК [номер] сумата в
размер на 700 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4