Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
24.09.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на първи септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 17645 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Д.Н.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането,
предмет на Заповед № 6751 от 02.09.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 14017/2019г. по описа на ВРС за
следните суми: сумата от 893.81 лева,
представляваща главница по Договор за паричен заем № 3344057, сключен на
10.10.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Д.Н. Д., вземанията по който са
прехвърлени от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД,
ЕИК ********* (правоприемник на който е „А.з.с.н.в.” АД – понастоящем „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК *********) по силата на Приложение 1 от 01.04.2019г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване заявлението в съда – 30.08.2019г. до окончателното изплащане
на задължението; сумата от 92.06 лева, представляваща
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.11.2018г. до 08.06.2019г.; сумата
от 40.57 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 11.11.2018г. до 30.08.2019г. Претендират се
и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения,
че на 01.04.2019г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „А.з.с.н.в.” ООД, по силата на което е прехвърлено вземането
на „Изи Асет Мениджмънт” АД срещу Д.Н. Д., произтичащо от Договор за паричен
заем № 3344057, сключен на 10.10.2018г. Длъжника било уведомен за извършената
цесия с уведомително писмо, получено лично от него. Съгласно договора за паричен
заем № 3344057 от 10.10.2018г. на длъжника бил отпуснат кредит в размер на 1000
лева, като с подписването на договора, който имал силата на разписка, длъжникът
удостоверявал, че е получил заетата сума. С договора страните постигнали
съгласие договорната лихва да бъде в размер на 125,40 лева. Сумите за главница
и лихва следвало да бъдат платени на 17 броя равни двуседмични погасителни
вноски, всяка в размер на 66,20 лева. Крайният падеж на договора бил
08.06.2019г. Съгласно сключения договор
при забава в плащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни
дни заемателят дължал на заемодателя такса за разходи за събиране на
просрочените вземания в размер на 9 лева. На основание посочените разпоредби от
договора на длъжника била начислена такса в размер на 36 лева. Съгласно клаузата на чл.4, ал.1 от договора
заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписването да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно две физически лица – поръчители,
които да отговарят на определени изисквания, или валидна банкова гаранция в
размер на цялото задължение по договора, валидна за 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията. Предвид, че ответникът не представил такова
обезпечение му била начислена неустойка в размер на 592,79 лева, която била
разсрочена на 17 равни вноски в размер на 34,87 лева, дължими на падежните дати
на погасителните вноски по заема. Длъжникът не заплатил изцяло задълженията си
по кредита, като заплатил само сумата от 253,14 лева.
В
законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който исковете
се оспорват като неоснователни. Твърди, че на 12.06.2018г. е сключил договор № 3246579,
по който е заплащал редовно до момента на рефинансирането му с договор № 3344057.
Предходният заем бил предсрочно погасен, като на ответника била удържана сумата
от 622,13 лева, без да се приспадат лихвите до края на периода, с което били
нарушени правата му. Не се спазвало и обявяването на „бонус точки“ за редовни
платци. Оспорва се клаузата за неустойка като неравноправна.
В съдебно заседание, процесуалният представител на
ищеца заявява, че поддържа исковата молба.
Ответникът не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
По
делото е представен договор за предоставяне на паричен заем № 3344057 от
10.10.2018г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Д.Н. Д.. По силата на
договора заемодателят се е задължил да предаде на заемателя сумата от 1000
лева, а заемателят се е задължил да върне същата на в срок от 34 седмици на 17 двуседмични
погасителни вноски с посочен в договора падеж, всяка в размер на 66.20 лева,
като първото плащане се дължи на 27.10.2018г., а крайният падеж е 08.06.2019г. Посочен е фиксиран годишен лихвен процент по
заема от 35 % и ГПР от 40,50 %. Уговорено е, че общият размер на дължимата от
заемателя сума е 1125,40 лева. В чл.3 е вписано, че с подписването на договора
страните се съглася ват да се
рефинансира текущия заем на заемателя, който заявява че желае да погаси изцяло
задължението си по Договор за паричен заем № 3246579 в размер на 622,13 лева,
като страните правят прихващане на задълженията си. За остатъка от заемната
сума след прихващането е записано, че се изплаща на заемателя, като договорът
има силата на разписка. Съгласно чл.4 от договора заемателят се е задължил в
тридневен срок от подписване на договора да предостави на заемателя обезпечение
на задълженията си по договора, а именно поръчители – 2 физически лица с определени условия, на които
поръчителят следва да отговаря, или банкова гаранция в размер на цялото
задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.
Съгласно чл.4, ал.2 при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение,
заемателят дължи неустойка в размер на 592,79
лева, която е дължима от падежната дата на всяка вноска и в този случай към
дължимата вноска се добавя сума в размер на 34.87 лева.
Представен по делото е рамков договор за цесия от 16.11.2010г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „А.з.с.н.в.“ ООД, както и
Приложение № 1 от 01.04.2019г., съгласно което с договора е прехвърлено и
вземане от Д.Н. Д. по договор
№ 3344057 от 10.10.2018г с главница
от 1000 лева и остатък от дължима
сума към датата на цесията 1510,87 лева.
Представено се и уведомително писмо с обратна разписка, с което на ответника
се съобщава за извършената цесия, получено от него на 09.04.2011г.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че по процесния договор за заем ответникът е извършил
плащани, както следва: на 12.11.2018г. – 202,14 лева, на 18.01.2019г. – 42 лева
и на 18.01.2019г. – 9 лева. След последната дата е преустановил плащанията по
договора. Установява се и как запатените суми са отнесени към всяко от
задълженията на заемателя по процесния договор за заем.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК. Предявени са
след провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в
разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.
Разпределението на доказателствената
тежест е такова, че ищецът следва да докаже валидно сключен договор за кредит,
изпълнение на задълженията си по него, основанието за начисляване на договорна
лихва и размера на същата, изпадане на длъжника в забава и възникване на
задължение за плащане на законна лихва в претендирания размер, валидно сключени договори за цесия.
Безспорно се установи сключването на процесния договор за заем между „Изи
Асет Мениджмънт” АД и Д.Н. Д.. Установи
се и изпълнението на задължението на заемодателя за предоставяне на уговорената
сума, предвид че изрично в чл.3, ал.1 и ал.2 от договора е вписано, че със
сумата от 622.13 лева е прихванато задължение на отвтеника по друг договор за заем, а остатъкът е изплатрен на отвтеника при
сключване на договора, за което същият има силата на разписка. Доколкото
договорът е подписан от ответника, то той е удостоверил, че е получил сумата. С
оглед на изложеното за ответника е възникнало задължението да върне
предоставената му сума в уговорения срок. Крайният падеж на договора е настъпил
на 08.06.2019г.., т.е. преди датата на подаване на заявлението.
Уговорено е и
заплащането на възнаградителна лихва. Ответникът не е направил конкретно
възражение по размера на това задължение, а и съдът не констатира нарушение на
императивна разпоредба при уговарянето му. Общият размер на ГПР е 40,50 %,
който формално не надвишава допустимата стойност съобразно чл.19, ал.4 от ЗПК,
макар и значително да се доближава до същата.
Установи се от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, че ответникът е извършвал плащания по
договора на три път в общ размер от 253,14 лева, като сумите са разпределени за погасяване на
главница, договорна лихва, неустойка и разходи за събиране на вземането.
Ищецът е оттеглил исковете
си за неустойка и разходи за събиране на вземането, но съдът намира, че въпреки
това следва да обсъди дали такива суми се дължат от ответника с оглед
правилното съотнасяне на направените от него плащания по договора към реалните
му задължения към заемодателя.
Ответникът е направил възражение за нищожност на клаузата за неустойка за непродоставяне на обезпечение, което съдът намира
за основателно. Процесното
вземане произтича от договор за потребителки кредит, предвид което е приложима
уредбата на Закона за защита на потребителите, като
съдът следи служебно за спазване разпоредбите на ЗЗП. Съгласно клаузите на
договора на заемателя се начислява неустойка в случай, че не предостави
в тридневен срок от подписване на
договора обезпечение на задълженията си посредством поръчителство на две физически лица или банкова гаранция. Съдът намира,
че такава клауза прехвърля риска от неизпълнение
на задълженията на финансовата институция (цедент на процесното вземане)
за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника, вменени ѝ с нормата на чл. 16
от ЗПК, върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията.
Клаузата за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, цели
да заобиколи цитираната норма, респективно по силата на чл.
21, ал.1 от ЗПК същата
е нищожна. Поради това
нищожна се явява и уговорената неустойка за неизпълнение
на това договорно
задължение.
Отделно от това, съдът намира клаузата за неустойката за нищожна на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. По настоящия договор естеството на уговореното
задължение по чл.4 е непарично, същото не е главно, а акцесорно и спомагателно такова, целящо да обезпечи изпълнението
на главното задължение, което пък се изразява
в това да се върне заемната
сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението на главното задължение е същественото по договора, докато
неизпълнението задължението
по чл.4 не може да се
определи като такова, с оглед интереса на заемодателя.
Ако за заемодателя беше важно и съществено
в негова полза да бъде учредено
поръчителство, той би го поставил
като условие за сключването на договора. На следващо място следва да се
отбележи, че неизпълнението на това задължение не влече някакви
предполагаеми вреди, с оглед неговия характер
на спомагателно такова. Тези доводи обуславят
извода, че неустоечната клауза не съответства на своята обезщетителна
функция. След като целта на
посочената неустойка е само да санкционира
неизправната страна, то чрез нея
заемодателят цели при неизпълнението да извлече допълнителна
парична облага, която не му
се следва. С
това клаузата противоречи на добрите нрави, тъй като цели
неоснователно да обогати заемодателя.
Съдът намира, че за ответника не е налице основание да
начислява такса разходи за събиране на вземането. Съобразно посоченото в Тарифата вземането
за разходи и такси за събиране на вземането
възниква под
условие за настъпил падеж на главните задължения.
Същевременно съобразно императивното
правило на чл. 33, ал.
1 от ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за такса разходи.
Така с уговарянето на таксата, на практика
се постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 от
ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост де факто е изцяло
свързана с хипотеза на забава на
длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че
подобна клауза противоречи на чл. 33 от
ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел
да се присъди
още едно обезщетение за забава. Освен това твърдяните
разходи на кредитодателя по естеството си са
такива по управление на кредита.
Поради това заплащането им от потребителя,
колидира и със забраната на чл.
10а, ал. 2
от ЗПК, съобразно която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По изложените съображения съдът намира, клаузите за
начисляване на посочените такси за нищожни, с оглед на което претендираните от
ищеца суми като разходи за събиране на вземането и за дейност на служител не са
дължими от ответника.
Както се посочи съобразно
заключението на вещото лице ответникът е направил плащания по договора за
кредит 253,14 лева, като от същите е отразено плащане на част от главницата,
договорната лихва и неустойката и таксата разходи за събиране на вземането. Доколкото
клаузите за неустойка и такса за събиране на вземането се явяват нищожни,
ответникът няма задължения за заплащането им, предвид което следва да бъде
направено преизчисление на оставащата част от задълженията.
При данните от експертизата
за направените от длъжника плащания и за погасителния план по договора съдът
намира, че плащанията следва да се разпределят по вноски за погасяване само на
главницата и договорната лихва. Със сумата от 253,14 лева длъжникът е погасил изцяло
първите три вноски за главница и договорна лихва. С остатъчната сума е погасил
договорната лихва по 4-та вноска в размер на 11,30 лева и част от главницата по
4-та вноска в размер на 5 лева. В този смисъл съобразно погасителния план са останали
дължими следните суми: 801,40 лева за главница и 75,86 лева за договорна лихва.
От представения договор за цесия се
установи, че вземането на „Изи Асет
Мениджмънт” АД от Д.Н. Д. по процесния
договор за кредит е прехвърлено на и „А.з.с.н.в.“
ООД, като длъжникът е уведомен за цесията с писмо с обратна разписка.
По отношение
на законната лихва върху главницата съдът намира, че същата е дължима от падежа
на всяка неплатена вноска до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. В този смисъл периодът на законната лихва не е претендираният
от ищеца такъв от 11.11.2018г. до 30.08.2019г., а от 08.12.2017г. (падежът на 4-та
вноска) до 30.08.2019г. Общият размер на дължимата законна лихва за забава
върху всяка вноска, изислен с лихвен калкулатор е в размер на 40.04 лева.
По гореизложените съображения съдът
намира следното: предявеният иск за установяване на дължимост на главницата по
процесния договор за кредит е частично основателен и следва да бъде уважен за
сумата от 801,40 лева и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до
предявения размер от 893,81 лева; предявеният иск за установяване на дължимост
на договорната по процесния договор за кредит е частично основателен и следва
да бъде уважен за сумата от 75,86 лева
и за периода от 22.12.2018г. до 08.06.2019г. и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до
предявения размер от 92.06 лева и за периода от 10.11.2018г. до 21.12.2018г.; предявеният
иск за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата по процесния
договор за кредит е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 40,04 лева и за периода от 08.12.2017г. до 30.08.2019г.
и да бъде отхвърлен за разликата
над тази сума до предявения размер от 40,57 лева и за периода от 11.11.2018г.
до 07.12.2017г.
С оглед изхода на спора и при
съобразяване с частичното прекратяване на производството, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца поисканите и
направени по делото разноски съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е
направил разноски в размер на 219,17 лева за платена държавна такса, 250 лева
за депозит за вещо лице и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25,
ал.1 от НЗПП, от които ответникът следва да заплати
338,67 лева. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 80,83 лева, от които ответникът следва да заплати 48,10 лева.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Н.Д., ЕГН **********, с адрес:
*** дължи н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** следните суми: сумата
801,40 лева, представляваща
главница по Договор за паричен заем № 3344057, сключен на 10.10.2018г. между
„Изи Асет Мениджмънт” АД и Д.Н. Д., вземанията по който са прехвърлени от
страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК *********
(правоприемник на който е „А.з.с.н.в.” АД – понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
*********) по силата на Приложение 1 от 01.04.2019г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване заявлението в съда – 30.08.2019г. до окончателното изплащане
на задължението; сумата от 75,86 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 22.12.2018г. до
08.06.2019г.; сумата от 40,04
лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 08.12.2017г. до 30.08.2019г., за които
суми е издадена Заповед № 6751 от 02.09.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 14017/2019г. по описа на ВРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на главницата в частта за разликата
над сумата от 801,40 лева до
предявения размер от 893,81 лева, иска за установяване дължимостта на
договорната лихва в частта за разликата над сумата от 75,86 лева до предявения
размер от 92,06 лева и за периода от 10.11.2018г. до 21.12.2018г. и иска за
установяване дължимостта на законната лихва върху главницата за разликата над
сумата от 40,04 лева до предявения размер от 40,57 лева и за периода от 11.11.2018г.
до 07.12.2017г.
ОСЪЖДА Д.Н.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 338,67 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата от 48,10 лева,
представляваща направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: