О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
НОВОЗАГОРСКИЯТ
районен съд в ЗАКРИТО съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията РОСИЦА НЕНОВА гр.дело № 422 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по молба за допълване на постановено решение в частта за разноските с правно
основание чл.248 от ГПК.
С депозирана
в Районен съд – Нова Загора молба с вх. № 260339/22.03.2021 г. ищецът по гр.д.
№ 422/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, Г.Д.П. с
ЕГН **********,***, е поискано допълнение
на постановеното по делото решение № 260030/11.03.2021 г., с което изцяло е
уважен предявеният от ищците иск, в частта му за разноските, с която претендира
да ѝ бъдат присъдени направените от нея разноски в производството, за
което има представени документи.
Г.П. е
конкретизирала, че те са в общ размер 264.50 лв., от които: 50.00 лв. – платена
държавна такса и 214.50 лв. – заплатено възнаграждение за експерт.
Ищцата
моли съдът да се произнесе с определение, относно сторените от нея лично
раноски и да осъди ответника Община Нова Загора да ѝ ги заплати.
Производството по чл.248 от ГПК
не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта
и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция.
То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез
допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение,
когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт.
Съдът
като съобрази доводите на страните във връзка с разпоредбата на чл.248 от ГПК,
намира следното:
Отговорността
за разноските по делото е гражданско облигационно правоотношение, което
произтича и е уредено с нарочни правила от ГПК. По отговорността за разноски
съдът се произнася при постановяване на решението, като процесуалния закон
вменява задължение да се посочи единствено в тежест на кого и в какъв размер се
възлагат разноските - чл.236, ал.1, т.6 от ГПК, т.е. произнасянето в
диспозитива е дължимо единствено в случаите на уважаване на направено искане за
разноски. При неоснователност на искането за разноски, съдът излага съображения
единствено в мотивите на съдебния акт.
В
съдебното решение по настоящото дело съдът изрично е посочил, че страните не са
претендирали заплащане на разноски, предвид което не следва да бъдат присъждани
такива.
Съгласно
разпоредбата на чл.80 от ГПК, претенцията за разноски следва да бъде заявена валидно
най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото
пред съответната инстанция.
Относно
искането на ищцата Г.Д.П. за присъждане на разноски, съдът счита, че то е преклудирано и същото е следвало да бъде направено до
приключване на последното съдебно заседание по делото на първа инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл.80 от ГПК обаче списък на разноските следва бъде представен
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
Следователно
чл.80, изр.2 от ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на
абсолютните, а именно – представяне на списък на разноските. В действителност,
видно и от материалите по делото, съдът не намира да е представен такъв списък
за разноските по чл.80 от ГПК по гр.д. № 422/2020 г. по описа на Районен съд –
Нова Загора или да е била предявена претенция за присъждането им от ищцова
страна до постановяване на решението.
Липсата
му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението,
поради което това искане е недопустимо. В този смисъл са дадените с ТР № 6/2012
год. от 06.11.2013 год. на ОСГК разяснения по правилното прилагане на закона,
задължителни за съдилищата.
До
приключване на последното заседание по настоящото дело не е бил представен
списък на разноските.
Съгласно
посоченото по-горе тълкувателно решение, най-късно до приключване на съдебните
заседания в съответната инстанция, страната следва да представи списък по чл.80
от ГПК, тъй като това е последния момент, до който могат да се сочат валидно
доказателства.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира молбата на Г.Д.П. за неоснователна.
Воден
от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 260339 от
22.03.2021 г. на Г.Д.П. с ЕГН **********,***, с
правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за присъждане на
направените по гр.д. № 422/2020
г. по описа на Районен съд – Нова Загора
разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - Сливен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: