РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Пловдив , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна И. Андреева
Бранимир В. Василев
Секретар:Бояна А. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20205300502103 по описа за 2020 година
Обжалвано е решение № 2576/23.07.2020г. постановено по гр. д. № 2396/20г. по описа
-ти
на Пловдивския районен съд, ХVІ гр. с., с което се признава за установено по
отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4 -6, сграда „Матрикс
Тауър“, ет. 6, представлявано от управителя Р.И.М.–Т., че Е. Г. М., ЕГН **********, от
*** не дължи поради погасяване по давност сумата 6 341.57 (шест хиляди триста
четиридесет и един лева и петдесет и седем стотинки) – просрочена главница по
договор за банков кредит „Про Кредит Спринт“ № 020 – 330980/20.06.2007г. по
издаден по ч. гр. д. № 1623/14г. на ПРС, ІІ бр. с-в изпълнителен лист от 11.03.2004г.,
вземането по което е прехвърлено с договор за цесия от 17.12.2014г.
Жалбоподателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4 -6, сграда „Матрикс
Тауър“, ет. 6 моли съда да отмени решението и постанови друго, с което отхвърли
предявения иск.
Въззиваемата страна Е. Г. М., ЕГН **********, от *** счита обжалваното
решение за правилно и моли съда да го остави в сила. Претендира възнаграждение по
реда на чл. 38 от З Адв.
1
-ти
Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, като прецени
доказателствата по делото, намира следното:
От приложените преписи от изпълнителни дела с номера 287/14г.и 844/19г. и
двете по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова се установява, че Е. Г. М., ЕГН
**********, от *** е длъжник по посочените изпълнителни дела, които са образувани
за събиране на вземането на кредитора „Прокредит Банк /България/“ ЕАД, което е
прехвърлило вземането си на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4 -6,
сграда „Матрикс Тауър“, ет. 6.
Ишцата, тук въззиваема, твърди, че след 18.06.2014г. не са извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, поради което счита, че не
дължи процесната сума като погасена по давност.
Спорът пред въззивния съд се концентрира върху въпросите: извършвани ли са
изпълнителни действия, които да прекъснат давността и ще намери ли приложение
Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/18.11.1980г. или следва да се
съобразят указанията, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по
тълк. д. № 2/2013г.
Произнасянето по първия въпрос зависи от отговора на втория въпрос и затова
на първо място следва да се прецени приложимостта на ППВС 3/1980г. към настоящия
казус.
В Решение № 170/17.09.2018г. постановено по гр. .д № 2382/17г. на ВКС, ІV г. о.
е посочено, че е допуснато касационно обжалване въззиввно решение по отношение на
правния върпос от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г.,
изнвършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. В
мотивите на решението е посочено, че постановената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г.
отмяна на ППВС № 3/1980г. поражда действие от датата на обявяването на
тълкувателното решение, т. е. 26.06.2015г. и то само към висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В
настощия случай изп. д. № 287/14г. на ЧСИ Л. Мурзжанова е било висъщо към датата
на обяваване на ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК, поради
което дадените с него разрешения в т. 10 ще намерят приложение при института на
погасителната давност.
По въпроса извършвани ли се изпълнителни действия прекъсващи давността. От
приложеното изпълнително дело № 287/14г. на ЧСИ Л. Мурзжанова се установява, че
на 05.06.2014г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение за налагане на
2
запор върху вземания на Е. Г. М., ЕГН **********, от *** и останалите длъжници,
което е получено на 10.06.2014г. След тази дата други изпълнителни действия, които
да са прекъснали давността не са извършвани. Конституирането на новия взискател
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* на 13.06.2017г. не прекъсва давността, тъй
като с този акт съдебният изпълнител не е присъединил нов кредитор, а е
конституирал частен правоприемник на първоначалния взискател за един и същи дълг
и не е посочил изпълнителен способ.
Изисканата справка от БНБ на 10.08.18г. не е изпълнително действие, което
прекъсва давността, а изпратените запорни съобщения от 17.08.2018г. са само върху
вземания на другия длъжник Д.М..
На 11.11.19г взескателят е поискал връщането на изпълнителния лист, което е
направено с разпореждане на съдебния изпълнител от 12.11.19г., след което „ЕОС
Матрикс“ ЕООД е образувало ново изпълнително дело № 844/19г. при същият съдебен
изпълнител, който с разпореждане от 18.11.19г. е наложил запор върху вземането на
длъжницата в ДСК. Това обече е станало след като са изтекли повече от пет години от
последното предприето по отношение на тази длъжник изпълнително действие, а
именно запор от 10.06.2014г. Затова вземането на взискателя спрямо Е. Г. М., ЕГН
********** е погасено по давност, поради което предявения иск е основателен и
следва да се уважи.
Като е достигнал до същия краен правен извод районният съд е постановил
правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора жалбоподателят дължи на процесуалният представител
на въззиваемата страна – адв. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 673.90лв., като
размерът му е определен към релевантния момент, а именно последното по делото
заседание, в което е приключило събирането на доказателствата и е обявен ход по
същество - 12.11.2020г., когато изменението на Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, обнародвано в Д.В. бр.
68/31.07.2020г. вече е било прието, в какъвто смисъл е и трайно установената съдебна
практика - (Опр. № 398/12.10.20г. на ВКС по ч. гр. д. № 2938/20г., ІІІ г. о.).
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2576/23.07.2020г. постановено по гр. д. № 2396/20г. по
-ти
описа на Пловдивския районен съд, ХVІ гр. с., с което се признава за установено по
отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
3
управление гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4 -6, сграда „Матрикс
Тауър“, ет. 6, представлявано от управителя Р.И.М.–Т., че Е. Г. М., ЕГН **********, от
*** не дължи поради погасяване по давност сумата 6 341.57 (шест хиляди триста
четиридесет и един лева и петдесет и седем стотинки) – просрочена главница по
договор за банков кредит „Про Кредит Спринт“ № 020 – 330980/20.06.2007г. по
издаден по ч. гр. д. № 1623/14г. на ПРС, ІІ бр. с-в изпълнителен лист от 11.03.2004г.,
вземането по което е прехвърлено с договор за цесия от 17.12.2014г.
ОСЪЖДА ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4 -6, сграда „Матрикс
Тауър“, ет. 6, представлявано от управителя Р.И.М.–Т. да заплати на адвокат С.Л.Б.,
ЕГН **********, *** сумата 673.90 (шестстотин седемдесет и три лева и деветдесет
стотинки) адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата за работата във въззивното разглеждане на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4