Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 11
гр. Силистра, 29 март 2019 г.
Силистренски районен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЖАНЕТ БОРОВА
при
секретаря Галина Йовчева разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 359 /
2018 г. на съда и се произнесе,
като взе предвид следното :
Ищецът “ОВЕРГАЗ
МРЕЖИ” АД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния
директор Светослав
Рашев И. е предявил иск, с който се претендира от съда да признае за установено по
отношение на ответника С.К.К. с ЕГН - **********, в качеството ѝ на
собственик на имот, находящ се в гр. С, че дължи сумите, за които е издадена
заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 139 / 2018 г. на СРС, а именно: сумата
987. 98 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за горещо водоснабдяване в посочения имот в периода 01. 11. 2014 г. –
10. 11. 2017 г., обезщетение за забава в размер на 146. 98 лева за периода 25. 01. 2015
г. – 25. 01. 2018 г., сумата от 12. 00 лева, представляваща такса за извършване
на услугата дялово разпределение за 2013 г., сумата от 12. 00 лева,
представляваща такса за извършване на услугата дялово разпределение за 2014 г.,
сумата от 12. 00 лева, представляваща такса за извършване на услугата дялово
разпределение за 2015 г. и сумата от 12. 00 лева, представляваща такса за
извършване на услугата дялово разпределение за 2016 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане. Моли се и за присъждане на направените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 39, ал. 4 от ЗЕ и че между страните
съществува облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен
орган (ДКЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред. Твърди се,
че ответницата, в качеството ѝ на собственик на топлоснабден имот, не е
заплатила стойността на доставената ѝ топлинна енергия в посочения
по-горе период и услугата дялово разпределение за период от четири години.
Поради липса на изпълнение на поетите с договора задължения, ищецът е инициирал производството по ч. гр. д.
№ 139 / 2018 г. на СРС, в което по реда
на чл. 410 от ГПК в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника. Поради подаване на възражение от страна на
ответника по реда на чл. 414 от ГПК, за ищеца се е породил интерес да установи
правата си, признати в заповедното производство, по исков ред.
Претендира и
разноските си, извършени както в заповедното, така и в исковото производство.
Ответникът С.К.К. с ЕГН **********,***, чрез
процесуалния си представител адв. М.Д. е подала писмен отговор, като твърди, че
претенцията е неоснователна. Не оспорва,
че е собственик на недвижимия имот, но счита, че ищецът не притежава качеството
топлопреносно дружество по смисъла на чл. 39, ал. 4 от ЗЕ, тъй като решението на ДКЕВР, на което
се позовава, е издадено на друго юридическо лице. Счита, че Общите условия, на
които ищецът се позовава, не са влезли в сила, тъй като не са били публикувани
в местен ежедневник. Моли за прогласяване на нищожността на приложеното към
исковата молба тристранно споразумение от 01. 09. 2011 г. и на допълнителното
споразумение към него от 01. 12. 2011 г., като счита, че те са сключени без
надлежно учредена представителна власт от лицето, действащо от името на
етажната собственост, а освен това при сключването на допълнителното
споразумение не е участвало като страна „Енергоконсулт“ АД, който е страна в
тристранното споразумение. Освен това счита, че тристранното споразумение от
01. 09. 2011 г. е с невъзможен предмет, сключено е при липса на основание, при сключването
му не са спазени изискванията на чл. 298 от ТЗ и няма доказателства, че касае и
нейното жилище. Твърди, че никога не е искала от ищеца предоставянето на
услуги, поради което на основание чл. 62, ал. 2 от ЗЗП не дължи заплащането на
тези услуги, дори да са предоставени. Счита, че част от процесните вземания са
погасени по давност за периода, по-голям от три години преди датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Като съобрази изложеното по-горе и представените с
исковата молба писмени доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с. чл. 79 от ЗЗД, обективно
съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД.
Настоящото производство е следствие на възражение по
чл. 415 от ГПК от ответника срещу издадена срещу него заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 139 / 2018 г. по описа на СРС. С издадената
заповед за изпълнение № 349 / 30. 01. 2018 г. ответникът е задължен да заплати
на ищеца следните суми: сумата от 987. 98 лева, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за горещо водоснабдяване в посочения
имот в периода 01. 11. 2014 г. – 10. 11. 2017 г., обезщетение за забава в размер на 146. 98 лева за периода 25. 01. 2015
г. – 25. 01. 2018 г., сумата от 48. 00 лева, представляваща такса за извършване
на услугата дялово разпределение за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
За
разрешаване на спора между страните, на първо място следва да се установи
наличието на валидно облигационно правоотношение помежду им. В конкретния
случай ищецът твърди, че договорът е сключен при общи условия, като се позовава
на лицензия и общи условия , които обаче са издадени на друго юридическо лице –
„Енергоконсулт“ АД, като ищецът по никакъв начин не доказва връзка между двете
дружества. Единствената такава може да се открие в представеното по делото
тристранно споразумение, сключено между ищеца, третото лице и етажната
собственост, представлявана от Б П К. По отношение на това доказателства и
възникващите въз основа на него отношения следва да се имат предвид няколко
факта: на първо място това споразумение е сключено на 01. 09. 2011 г., като в
същото е отразено, че едната страна, а именно упълномощеното от ЕС лице го
подписва въз основа на пълномощия, делегирани от ОС на ЕС на 20. 09. 2011 г. На
второ място и с оглед възражението на ответника, решенията, взети на това ОС са
нищожни поради нарушения на ЗУЕС, като без да се изследва процедурата по
свикване на ОС, от самия протокол за провеждането му е ясно, че решение е взето
без наличието дори на обикновено мнозинство. На следващо място следва да се
прецени и липсата на представителна власт конкретно по отношение на
ответницата, която не е присъствала на проведеното ОС, не е подписвала
протокола за провеждането му и категорично се противопоставя на действията,
извършени от нейно име без представителна власт.
В изготвения
от съда доклад при условията на чл.146 ГПК, съдът е указал на ищеца
обстоятелствата, които следва да се докажат от него и то при условията на пълно
и главно доказване. Такова доказване не е проведено в производството, като с
оглед изложеното по – горе ищецът не доказа дори наличието на облигационно
правоотношение между него и ответника, въз основа на което да търси изпълнение.
Напротив, от събраните по делото доказателства става ясно, че ищецът не е
наясно с кого точно се намира в облигационна връзка и на какво основание, за
което ярко свидетелстват и издадените от него фактури, на които основава
искането си, по които задължено е трето, неучастващо в спора лице. Съдът счита
за неоснователно и позоваването на обстоятелството, че ответницата е собственик
на имота, обект на потребление, тъй като не доказа съществуването и обвързваща
сила на ОУ.
Предвид
изложеното, съдът счита исковете за неоснователни по изложените съображения и
ги отхвърля изцяло, без да е необходимо да обсъжда по същество останалите
възражения на ответника.
Предвид изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника разноските в настоящото производство в размер на 491.27 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, СРС
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и недоказани предявените искове от “ОВЕРГАЗ МРЕЖИ” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец,
ул. Филип Кутев № 5, представлявано от изпълнителния директор Светослав Рашев И. за признаване за
установено, че С.К.К. с ЕГН **********,*** му дължи сумата от 987.
98 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за горещо водоснабдяване в посочения имот в периода 01. 11. 2014 г. –
10. 11. 2017 г., обезщетение за забава в размер на 146. 98 лева за периода 25. 01. 2015
г. – 25. 01. 2018 г., сумата от 12. 00 лева, представляваща такса за извършване
на услугата дялово разпределение за 2013 г., сумата от 12. 00 лева,
представляваща такса за извършване на услугата дялово разпределение за 2014 г.,
сумата от 12. 00 лева, представляваща такса за извършване на услугата дялово
разпределение за 2015 г. и сумата от 12. 00 лева, представляваща такса за
извършване на услугата дялово разпределение за 2016 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА “ОВЕРГАЗ МРЕЖИ” АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. Филип
Кутев № 5, представлявано от изпълнителния директор Светослав Рашев И.
да заплати на С.К.К. с ЕГН **********,***, сумата от 491.27 /четиристотин деветдесет и един лв. и 27 ст./ лева – разноски по гр.д.№
359 / 2018 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва
върху тях, считано от датата на
влизане на настоящото решение в сила до окончателното им изплащане.
Решението
подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: