Решение по гр. дело №66647/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 октомври 2025 г.
Съдия: Георги Стоев
Дело: 20241110166647
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17941
гр. София, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110166647 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД от „....... ЕАД срещу Р. И. П., Р. П. Л. и В. П. Л., за признаване на установено,че
ответниците дължат на .........." ЕАД съответните суми при условията на разделна
отговорност сумите в общ размер на 238,84 лева, представляваща остатък от незаплатена
главница в размер на 238,84 лева, ведно със законната лихва от 12.02.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсулско възнаграждение, както следва:
За Р. И. П. с ЕГН:**********- 6/8, а именно: сума в размер на 179,13 лева,
представляваща остатък от незаплатена главница, ведно със законната лихва от 12.02.2024г.
до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсулско възнаграждение;
За Р. П. Л. с ЕГН:**********- 1/8, а именно: сума в размер на 29,86 лева,
представляваща остатък от незаплатена главница, ведно със законната лихва от 12.02.2024г.
до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсулско възнаграждение;
За В. П. Л. с ЕГН:**********- 1/8, а именно: сума в размер на 29,86 лева,
представляваща остатък от незаплатена главница, ведно със законната лихва от 12.02.2024г.
до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсулско възнаграждение;
Ищецът твърди, че ответници са клиенти на топлинна енергия за недвижим имот,
1
находящ се в гр. София, ж.к. „............а II“, ......., аб. № ......., поради което между страните
било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия, сключен при общи условия. Ищецът поддържа, че в исковия период е доставял
топлинна енергия, която ответниците не заплатили, поради което същите изпаднали в забава
и дължат обезщетение. Изложени са съображения, че ответниците му дължат и сумите за
услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху нея. Посочва се, че съгласно чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществявало при публично известни общи условия за продажба на
топлинна енергия от ..........“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, като
ответниците не упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила
общите условия за продажба на топлинна енергия. Релевирани са съображения, че в раздел
IX от Общите условия, чл. 3 1, ал. 1, са определени редът и срокът, по които купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен
срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството и че дружеството
начислявало обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Поддържа се,
че ответниците използвали доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатили
дължимите суми. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с
който исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва да дължи и цената на услугата за
ДР. Сочи, че ищецът не е представил първични счетоводни документи касателно процесните
суми. Оспорва ищецът да е начислил процесните суми на база реален отчет. Оспорва
претендираното вземане по размер. Излага твърдения, че същото е изцяло погасено чрез
плащане.
Ответниците в проведеното са признали исковите претенции, като са представили
доказателства за заплатени на ищеца сума в размер на 707,82 лева, включваща: 238,84 лева –
главница; 43,98 лева – законна мораторна лихва; както и разноски за депозит за в.л. в размер
на 350 лева, 25 лева – д.т. и 50 лева – юрк. възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.
Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните
елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка)
на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 150 ЗЕ; 3) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е.
продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в
рамките на процесния период.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
2
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер; както и че ответниците са собственици на
топлоснаден имот.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да
установи фактите, че е погасил процесното вземане.
По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест
на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи
в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от
кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и
размера на мораторната лихва за забава за процесния период.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда
да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на
иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкретния
случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В
проведеното първо о.с.з. ответникът направи изрично изявление за признание на иска. С
оглед събраните по делото доказателства, исковете се явяват основателни, което не се
оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото
право не протИ.речи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира
предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен.
От представени доказателства се установява, че вземането е изцяло погасено,
включително и претенцията за разноски.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ищеца, въпреки направеното признание в отговора на
исковата молба, доколкото ответникът е дал повод за завеждане на настоящето
производство. Ответникът е представил доказателства, с които е погасил изцяло определени
от съда разноски в полза на ищеца – 350 лева – възнаграждение за вещото лице; 25 лева –
д.т. и 50 лева юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, поради плащане в хода на процеса, предявените обективно съединени
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „....... ЕАД срещу Р. И. П., Р. П.
3
Л. и В. П. Л., за признаване на установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от
238,84 лева, представляваща остатък от незаплатена главница, ведно със законната лихва от
12.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед
за изпълнение по ч.г.рд. № 8256/24 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4