Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 242
Година
2020, 05.10. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд .…………..…...……..… граждански състав ……………………
На пети август ……………….……...…………....…..
Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………………
Съдебни заседатели: ………………………………
Секретар …………………………
Жана Кметска …….......………………………………
Прокурор
……….....…………………………………........……….......………………………
като разгледа
докладваното от ………...…… Радостина Калиманова …………...…
търговско дело
номер ……… 30 ……… по описа за ……. 2018 .….. година.
Производството по настоящото дело е с правно основание чл.
415, ал. 1 във връзка с чл. 422 от ГПК.
Образувано е по повод предявените от „Сор“
ООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Христо
Ботев“ №93, ет. 4, представлявано от Камелия Валентинова Захариева, а след
вписана промяна в хода на производството по делото от Марина Тодорова Цанова
против „Бул травел турс“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Дупница и адрес
на управление ул. „Страхил Войвода“ № 3 и „Лозенец хоум 3“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище град Дупница и адрес на управление ул. „Страхил Войвода“ № 3
искови претенции за приемане за установено, че първият ответник дължи на ищеца
сумата от 1009090 лева - главница, произтичаща от задължение за връщане на
финансова помощ, предоставена му по нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху самостоятелни обекти акт № 63, том ІV, рег. №3919, дело №565 от
29.08.2014 година на нотариус с рег. №370 по регистъра на НК и с район на
действие Районен съд-Царево, с вх. рег. №1665 от 29.08.2014 година, акт №61,
том V, дело №663 на Служба по вписванията - град Царево, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК вх. №5279 от 19.09.2017 година по частно гражданско дело
№427/2017 година по описа на Царевския районен съд до окончателното плащане на
вземането, както и за признаване за установено, че вторият ответник като
ипотекарен длъжник дължи на ищеца сумата от 1009090 лева - главница,
произтичаща от задължение за връщане на финансова помощ, предоставена на „Бул
травел турс“ ООД по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
самостоятелни обекти акт № 63, том ІV, рег. №3919, дело №565 от 29.08.2014
година на нотариус с рег. №370 по регистъра на НК и с район на действие Районен
съд-Царево, с вх. рег. №1665 от 29.08.2014 година, акт №61, том V, дело №663 на
Служба по вписванията - град Царево, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
вх. №5279 от 19.09.2017 година по частно гражданско дело №427/2017 година по
описа на Царевския районен съд до окончателното плащане на вземането, за които
отговаря до размера на цената на
ипотекираните с нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека
самостоятелни обекти. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира
доказателства.
Твърденията по искова молба са, че на 19.09.2017 година ищецът депозирал в Районен съд-Царево заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за вземанията си,
обективирани в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
самостоятелни обекти № 63, том IV, рег. № 3919, дело №565 от 29.08.2014 година на
нотариус с район на действие Царевския районен съд, рег. №370. Съдът издал
заповед № 255/20.09.2017 година за незабавно изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 273/21.09.2017
година. Въз основа на издадения изпълнителен лист № 273 било образувано
изпълнително дело № 2017801040078/2017 година. Поканата за доброволно
изпълнение била връчена от ЧСИ на управителите на „Бул травел турс“ ООД и на
„Лозенец Хоум 3“ ЕООД на 08.11.2017 година.
На 17.11.2017 година „Бул травел турс“ ООД подало
възражение на основание чл. 414 от ГПК. Въз основа на него на заявителя бил
даден едномесечен срок да подаде настоящия иск. На 23.11.2017 година постъпило
възражение от „Лозенец Хоум 3“ ЕООД, като ищецът отново получил указания за
възможността да подаде иск по чл. 422 от ГПК.
Вземането на К.Г.Л. било в размер на 1009090 лева и
произтичало от предоставена в качеството му на съдружник финансова помощ на
„Бул травел турс“ ООД. Дружеството било учредено с решение от 04.06.2001 година
на Бургаския окръжен съд, като съдружници в него били К.Л., С.Н. и Т.Р.К.. През
годините съдружникът К.Л. участвал в управлението на дружеството, оказвал
съдействие за осъществяване на неговата дейност и изпълнявал решенията на
Общото събрание. За осъществяване на търговските дела и поради необходимост от
парични средства, К.Л. предоставял периодично на дружеството заеми. Така той
предоставил на това дружество на 26.05.2006 година сума в размер на 50000 лева;
на 16.06.2006 година сума в размер на 100000 лева, преведена с преводно
нареждане за кредитен превод в полза на „Бул травел турс“ ООД, с основание „по
договор за финансов заем“; на 11.10.2006 година - сума в размер на 600000 лева,
преведена с преводно нареждане за кредитен превод в полза на „Бул травел турс“
ООД, с основание „по договор за финансов заем“; на 30.01.2007 година - сума в
размер на 130000 лева, преведена с преводно нареждане за кредитен превод в
полза на „Бул травел турс“ ООД, с основание „по договор за финансов заем“; на
01.06.2007 година - сума в размер на 80000 лева, преведена с преводно нареждане
за кредитен превод в полза на „Бул травел турс“ ООД с основание по договор за
финансов заем. През 2008 година, според хронологичната ведомост от
счетоводството на „Бул травел турс“ ООД, на К.Л. били върнати общо 440000 лева
- на 01.02.2008 година - 200000 лева, на 30.04.2008 година - 90000 лева и на
01.07.2008 година - 150000 лева. Така към 31.12.2008 година дължимите от
дружеството суми били в размер на 520000 лева. По-нататък във времето, на
15.07.2009 година на дружеството били предоставени от него 3000 лева; на
10.08.2009 година - сума в размер на 125000 лева; на 19.02.2010 година - сума в
размер на 39116.60 лева; на 07.04.2010 година, 08.04.2010 година, 09.04.2010
година, 15.04.2010 година и 20.04.2010 година били предоставени пет пъти по
9779.15 лева или общо 48895.75 лева; на 29.03.2011 година била преведена сума в
размер на 160560 лева на основание договор за заем; на 19.04.2011 година - сума
в размер на 10500 лева, преведена с платежно нареждане рег. № 002Р11090312 на
„Първа инвестиционна банка“ АД с основание по договор за заем; на 20.05.2011
година - сума в размер на 12050 лева, преведена с платежно нареждане рег. №
002Р11400178 на „Първа инвестиционна банка“ АД, с основание „по договор за
заем“; на 01.11.2011 година - сума в размер на 11300 лева, преведена с платежно
нареждане на „Първа инвестиционна банка“ АД, с основание „по договор за заем“;
на 29.11.2011 година била предоставена сума в размер на 14668.73 лева; на
29.12.2011 година - сума в размер на 25000 лева; на 03.04.2012 година - сума в
размер на 39000 лева, преведена с платежно нареждане рег. № 002Р20940433 на
„Първа инвестиционна банка“ АД, с основание „за заем“. По този начин общият
размер на предоставените в заем суми до 03.04.2012 година включително, като се
извадели върнатите през 2008 година суми възлизал на 1009091.08 лева.
На проведеното на 20.11.2013 година Общо събрание на съдружниците
в “Бул травел турс“ ООД, решенията на което били инкорпорирани в протокол от
същата дата съдружниците К.Г.Л., С.Н.Н., Д.И.Ш.и Д.В.Й.изрично признали
задълженията на същото към съдружника К.Л. в размер на процесната сума. На
същото събрание било взето решение да бъдат учредени четири нови търговски
дружества с наименования „Лозенец Хоум 1“ ЕООД, „Лозенец Хоум 2“ ЕООД, „Лозенец
Хоум 3“ ЕООД и „Лозенец Хоум 4“ ЕООД с едноличен собственик на капитала на
същите „Бул травел турс“ ООД. За управител на „Лозенец Хоум 3“ ЕООД бил избран К.Г.Л..
Взето било решение да бъде извършена апортна вноска и в капитала на „Лозенец
Хоум 3“ ЕООД включени недвижимите имоти, описани в протокола. Едноличният
собственик на капитала на новоучредените дружества „Бул травел турс“ ООД взел
решение за извършване на разпореждания с недвижими имоти, внесени в капитала, в
това число за ипотекирането им за задължения на „Бул травел турс“ ООД или за
закупуване на дяловете.
На 06.02.2014 година Общото събрание на съдружниците в
„Бул травел турс“ ООД приело решения с идентично съдържание с тези от
събранието, проведено на 20.11.2013 година, като били отстранени единствено
допуснати технически грешки в описанието на обектите. Същите били обективирани
в съставения за целта протокол /поправка/. Взето било решение за валидни да се
считат решенията, приети с протокола от 06.02.2014 година. Там отново било
признато задължението от 1009090 лева. Това вземане не било прихванато с
уговорената сума в размер на 1464880 лева, представляваща продажна цена на
дяловете в „Лозенец Хоум 3“ ЕООД. Такова прихващане не било извършено, тъй като
К.Г.Л. не бил сключвал договор за покупко-продажба на дялове в „Лозенец Хоум 3“
ЕООД, съответно не бил придобивал дялове в дружеството.
Именно съгласно така взетите решения „Бул травел турс“
ООД учредило дъщерното си дружество „Лозенец Хоум 3“ ЕООД чрез апорт на
съответните имоти и назначило за негов управител К.Л.. „Лозенец Хоум 3“ ЕООД
учредило ипотека за обезпечение на признатите натрупани задължения към К.Л.. С
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху самостоятелни обекти №
63, том IV , рег. № 3919, дело №565/29.08.2014 година на нотариус рег. №370 с
район на действие Царевския районен съд, „Лозенец Хоум 3“ ЕООД, в качеството си
на ипотекарен длъжник учредило ипотека върху самостоятелни обекти, подробно
описани в нотариалния акт за обезпечаване на вземането на К.Л. в размер на
1009090 лева, включително лихви, разноски, неустойки и обезщетения. С описания
по-горе нотариален акт изрично се установило действителното задължение на „Бул
травел турс“ ООД към К.Л..
С договор за цесия от 01.02.2017 година с нотариална
заверка на подписите К.Л. прехвърлил на „Сор“ ООД вземанията си към „Бул травел
турс“ ЕООД в размер на 1009090 лева. Прехвърленото вземане било цедирано заедно
с привилегиите, обезпеченията и принадлежностите му - разноски, лихви за забава
и други. За извършеното прехвърляне на вземането длъжникът „Бул травел турс“
ООД бил уведомен с уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, връчено му на
02.05.2017 година срещу разписка в нотариалната кантора на нотариус Мария
Василева. Към деня на прехвърляне на вземанията в полза на „Сор“ ООД, а и към
момента на подаване на исковата молба ответното дружество „Бул травел турс“ ООД
не било изпълнило задълженията си за връщане на предоставената финансова помощ
в размер на 1009090 лева. Поради гореизложеното, за ищеца се пораждал правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответникът по делото „Бул травел турс“ ООД, на когото
съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в указания
от закона срок е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил
становище по така предявения против него иск.
На първо място в тази насока се изтъква, че ипотечният
акт бил подписан от кредитора и третото лице дало свои имоти за обезпечение на
чужд дълг. В случая „Бул травел турс“ ООД не се явявало страна по този договор
и не било материалнолегитимирано да отговаря по иск основан на ипотечния
договор лице.
Направени са на следващо място възражения за
недействителност на договорната ипотека поради противоречие със закона.
Ипотеката била учредена за обезпечаване на вземания на кредитора към трето лице
„Бул травел турс“ ООД. В ипотечния договор било посочено, че К.Л. предоставил
на това дружество финансова помощ в размер на сумата от 1009090 лева, която
сума била изискуема и ликвидна. Видно от нотариалния акт, при учредяване на
ипотеката К.Л. действал от една страна като управител на „Лозенец Хоум 3“ ЕООД,
а от друга като кредитор по обезпеченото вземане, в чиято полза била учредена
ипотеката, т. е. договарял сам със себе си. Доколкото, обаче нямало дадено
съгласие от страна на представлявания, сключената договорна ипотека
противоречала на закона, а именно на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, поради което и се
явявала нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД. К.Л. в
качеството си на ипотекарен кредитор по нищожен договор за ипотека прехвърлил с
договор за цесия вземането си, обезпечено с тази ипотека на ищеца „Сор“ ООД.
Изхождайки от принципа, че никой не може да прехвърли повече права отколкото
притежава и с оглед нищожността на договора за ипотека, цесионерът не бил
придобил правата, които цедентът не бил имал, а именно не бил придобил правото
да се удовлетвори от цената на ипотекирания имот.
Наведени са на следващо място твърдения за нищожност на
договора за ипотека на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 170 от ЗЗД.
Съгласно чл. 166, ал. 2 от ЗЗД, ипотека можела да се учреди само върху
поединично определени имоти и за определена парична сума. Когато се касаело за
договорна ипотека, какъвто бил настоящия случай, договорът за ипотека се
сключвал във формата на нотариален акт. В чл. 167, ал. 2 от ЗЗД било посочено
задължителното му съдържание, като в него следвало включително да се посочи
имота, върху който се учредявала ипотеката, обезпеченото вземане, падежа му и
размера на лихвите, ако такива били уговорени, както и сумата, за която се
учредявала ипотеката, ако вземането не било парично. Липсата на който и да е
елемент от задължителното му съдържание водело до нищожност на ипотеката.
Съгласно чл. 170 от ЗЗД, учредяването на ипотеката било недействително, ако
съществувала неизвестност за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или
за размера на сумата, за която се учредявала ипотека. Главното вземане следвало
да бъде индивидуализирано, тъй като привилегията на кредитора била само до този
размер на вземането, за което била учредена ипотеката. Последната обезпечавала
вземането до размера на сумата, за която било извършено вписването.
Описанието на вземането, необходимо за валидност на
договора, по аргумент от чл. 167, ал. 2 от ЗЗД включвало посочване на
източника, размера, падежа, както и размера на уговорените лихви. В случая това
не било сторено, като от текста на договора не ставал ясен източника на
облигационната обвързаност между страните. В самия ипотечен акт било записано,
че К.Л. бил предоставил на „Бул травел турс“ ООД записата там сума като
финансова помощ, която била ликвидна и изискуема, но от същия този текст не
ставало ясно основанието, на което търговското дружество му дължало същата.
Тази неяснота относно източника на вземането прозирала и в договора за цесия.
Заключава се по така изложените доводи, че клаузата на ипотечния акт създавала
неяснота относно обезпеченото вземане като конкретен факт, който го поражда.
Изискванията на чл. 167, ал. 2 и чл. 170 от ЗЗД били ясни - главното притезание
следвало да е индивидуализирано в самия ипотечен договор по нотариален акт.
Тълкуването на разпоредбите не допускало договора за учредяване на ипотеката да
препрати към друг договор или към протокол от Общо събрание на съдружниците на
задълженото лице. Изискването на закона било вземането да е така
индивидуализирано, че да е възможно свързването му с действително такова, което
се индивидуализира с основанието си. В случая процесното вземане било описано
общо като такова за предоставена финансова помощ, без да има препращане към
сключен между страните конкретен договор или към решение/решения на
съдружниците за извършване на допълнителна парична вноска. Наред с това не се
установявало кога било извършено предаването и получаването на процесната сума,
поради което се наблюдавала неизвестност относно обезпеченото вземане. Всичко
това сочело, че не бил налице един от необходимите реквизити на договора, а
именно този касаещ източника на вземането, която в случая следвало да се
приравни на пълна неяснота, поради което именно същият бил нищожен.
На трето място ответникът е въвел възражение за
недействителност на договора за цесия. Видно било от същия, че цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията си от „Бул травел турс“ ООД в размер на
1009090 лева, но без да сочи източника на това вземане. В цесионния договор
липсвало цитиране на твърдените в исковата молба договори за заем, така и на
сочения за основание на вземането в заповедното производство ипотечен акт.
Несъмнено било, че в конкретния случай цедираните вземания не били определени с
индивидуализиращите ги белези. Неопределяемостта на прехвърлените вземания
водела до недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на
основание на която тя била извършена, т. е. поради липса на предмет. В
процесния договор липсвало каквото и да било описание на прехвърлените вземания
по основание и размер и спрямо конкретния длъжник, поради което и именно той
бил недействителен, респективно не бил годен да установи вземане в полза на
длъжника.
Оспорено е и наличието на твърдените в исковата молба
договори за заем. Липсвала разписка, а и не можело косвено само от наличието на
преводно нареждане за извършен кредитен превод от трето лице, и то при оспорване
на каузалните отношения, по повод на които била предоставена сума, да се
докажело наличието на договор за заем. Не можело да се презюмира, че
предаването на суми и/или вещи от едно лице на друго ставало на основание
договор за заем, сключен между тях. В конкретния случай ответното дружество не
било дало съгласие за сключване на такива договори, като тяхното съществуване е
изцяло оспорено. В исковата молба липсвали фактически твърдения, че „Бул травел
турс“ ООД се било задължило да върне посочените суми, както и че между страните
било уговорено това да стане в определен от тях срок. Нито отразеното в
платежните документи, нито обстоятелството на предаване, съответно на
получаване на която и да е от сумите не установявала наличието на заемно
правоотношение между страните. Това било така, защото не можело да се
презюмира, че основанието за предаване на сумата от едно на друго лице е по
договор за заем, а същото подлежало на доказване от страната, която се
позовавала на него. Оспорено и обстоятелството, че процесните суми били
предоставени на ответника.
Въведено е с отговора на исковата молба и възражение за
нищожност на всички твърдени договори за заем, сключени за периода до
06.08.2010 година. Съображенията за това са, че те били сключени от К.Л. от
една страна като заемодател и от Бул травел турс“ ООД като заемополучател чрез
него в качеството му на управител на същото, което именно обуславяло
нищожността им на основание чл. 38, ал. 1, предл. 1-во във връзка с чл. 26, ал.
1 от ЗЗД.
Направено е на следващо място, при условията на
евентуалност спрямо останалите посочени по-горе възражения, такова за изтекла
погасителна давност по отношение на всички процесни вземания. В конкретния
случай за всички тях приложение намирала нормата на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, като 5-годишния срок започвал да тече
от възникване на всяко едно от задълженията. Липсвали наведени твърдения след
възникване на задължението за връщане на сумите ищецът да бил предприел
действия, които да били от естество да спрат или да прекъснат погасителната
давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.
Този ответник е оспорил обстоятелството, че в протокола
от проведеното на 06.02.2014 година Общо събрание на съдружниците било отразено
признание от страна на дружеството на вземанията на К.Л.. Към датата на
провеждане на събранието управител на „Бул травел турс“ ООД било лицето Даниел
Вергилов Йорданов, поради което и легитимиран да изрази волята му валидно
външно за признаване на процесните вземания бил единствено и само управителят,
а и не Общото събрание на съдружниците, които по правило нямали представителна
власт по отношение на самото дружество.
На следващо място се сочи в отговора на исковата молба,
че всички претендирани суми били изплатени преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
Прави се и възражение и за извършена компенсация на
претендираното вземане с договорената продажна цена на дружествените дялове от
капитала на “Лозенец Хоум 3“ ЕООД. Процесното вземане било вече предмет на
съдебни спорове. Праводателят на „Сор“ ООД /цедентът К.Л./ завел иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД, който имал за предмет апортните вноски извършени в
капитала на новоучредените дружества въз основа на процесното решение на Общото
събрание на „Бул травел турс“ ООД. В това производство ответникът се
легитимирал като кредитор именно с въпросното вземане в размер на 1009090 лева.
Съдружникът К.Л. неколкократно бил канен да закупи дружествените дялове.
Въпреки това, той избрал да придобие контрол върху имотите - собственост на
„Лозенец хоум 3“ ЕООД не като придобие дяловете на дружеството и заплати
договорената продажна цена, а като се възползва от обстоятелството, че бил
избран за управител на това дружество и учредил в своя полза договорна ипотека върху
тях, договаряйки сам със себе си. По този начин последният избегнал доплащането
на цената на дружествените дялове. Всичко това сочело, че вземането предмет на
издадената заповед за изпълнение било погасено чрез прихващане.
На следващо място се отправя искане за извършване на
съдебна компенсация. В случай, че се приемело, че не бил настъпил
материално-компенсаторния ефект на прихващането на негови вземания към цедента
спрямо цесионера на прехвърленото вземане, то моли да се допусне съдебна
компенсация на вземанията на „Бул травел турс“ ООД в размер на 1464880 лева,
представляващи договорена цена за притежаваните от последното дружествени
дялове в капитала на „Лозенец Хоум 3“ ЕООД от К.Л. срещу процесното вземане в
размер на 1009 90 лева до размера на по-малкото от тях.
Ответникът „Лозенец Хоум 3“ ЕООД е депозирал по делото в
срок отговор на исковата молба, с който се поддържат еднакви доводи и изложените
в отговора на „Бул травел турс“ ООД твърдения и оспорвания, като в него във
връзка с пасивната материалноправна легитимация на „Лозенец Хоум 3“ ЕООД са изтъкнати
и допълнителни възражения. Сочи се, че систематичното тълкуване на чл. 417, т.
6 от ГПК и чл. 173, ал. 3 от ГПК налагало извода, че издаването на заповед за
изпълнение срещу трето лице, учредило ипотека върху недвижим имот за
обезпечаване на чужд дълг не се допускало от действащото законодателство.
Вземането по чл. 173, ал. 3 от ЗЗД следвало да почива на облигационното
правоотношение между кредитора и длъжника по договора за кредит, от който
именно произтичало задължението за плащане. Предвиденият в чл. 417, т. 6 от ГПК
като изпълнително основание акт за договорна ипотека не можел да обоснове
законосъобразното конституиране на ипотекарния длъжник като ответник в
заповедното производство. Това било така, тъй като той не бил лично задължен за
дълга, за обезпечаване изпълнението на който гарантирал със собствения си имот,
тъй като не бил поемал задължение за плащане по конкретната облигационна
връзка, от която произтичало обезпеченото вземане на кредитора. Поради това
именно не можело да се иска за вземанията, произтичащи от кредита осъждане на
третото лице, върху чийто имот била учредена ипотека, тъй като той отговарял за
този дълг само с обременения с ипотека имот, а не с цялото си имущество до
каквато отговорност щяло да се стигне в случай на издаване на заповед за
изпълнение срещу тях, респективно осъдително решение. В противен случай щяло да
се стигне до разширяване отговорността на ипотекарния длъжник над стойността на
недвижимия имот. Именно поради това разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от ГПК
придавала на издадения срещу длъжника изпълнителен лист обвързваща третото
лице, дало за обезпечаване на дълга своя вещ в залог или ипотека сила само
тогава, когато изпълнението било насочено върху същата.
Изтъква се на следващо място, че тъй като при чл. 417, т.
6 от ГПК документът, въз основа на който се издава заповедта и изпълнителния
лист бил самия ипотечен акт, то наличието на заявените вземания следвало да се
установи именно от него, а не от други документи. Нотариалния акт за учредяване
на ипотека, представен за издаване на заповедта касаел учредяването на ипотека
за обезпечаване вземанията на К.Л. към „Бул травел турс“ ООД. В него, обаче
претендираните вземания не били удостоверени. Той носел подписите на
ипотекарния длъжник и ипотекарния кредитор, не и на длъжника по обезпеченото
вземане, който да бил направил изявление за съществуването или признаването на
вземането в полза на ипотекарния кредитор. Процесуално недопустимо било преценката
за изискуемостта и размера на вземането да се правела въз основа на документи
извън изпълнителното основание. Заявителят основавал вземанията си на договори
за заем, които обаче не били част от разглежданото изпълнително основание.
Ищецът в съответствие с предоставената му за това
възможност е депозирал допълнителна искова молба, с която е взел становище по
направените от ответниците оспорвания, възражения и искания. Според ищеца, чл.
173 от ЗЗД не изисквал вземането на кредитора да произтича от нотариалния акт
за ипотека. Същата изисквала вземането да е парично и да е обезпечено с
ипотека. Основанието за вземането, обаче можело да стои извън ипотечния акт.
Достатъчно било в последния да е посочено само основанието на вземането по
аргумент от чл. 170 от ГПК. В процесния случай наличието на заявеното вземане
се установявало от нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека. Тъй като
самото обезпечено с ипотека вземане било парично, ищецът подал редовно
заявление за издаване на заповед и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 6
от ГПК. Самото вземане произтичало от договор за заем /предоставена финансова
помощ/ в посочения размер. В т. 9в от заявлението било посочено, че вземането е
за финансова помощ, предоставена на „Бул травел турс“ ООД, а в исковата молба
подробно била изложена облигационната връзка, от която произтичало същото,
както и обезпечеността му с договорна ипотека.
На следващо място се изтъква, че ипотечния акт по чл.
173, ал. 3 от ЗЗД можел да служи като документ по чл. 417 от ГПК за издаване на
заповед както срещу длъжника, чийто дълг бил обезпечен с ипотека, така и срещу
третото лице, учредило ипотеката без задължителна поредност. Актът, предвиден в
чл. 417, т. 6 от ГПК като изпълнително основание можел да обоснове законосъобразно
конституиране като ответник както на ипотекарния длъжник, така и на лично
задължения за паричното вземане длъжник, изпълнението на което били обезпечено
с личен на ипотекарния длъжник имот.
Счита процесния договор за ипотека за действителен, като
това твърдение е обосновано с неприложимост на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД към органното представителство. Позовава се в тази насока на задължителните
тълкувания, дадени с ТР №3 от 15.11.2013 година по тълк. дело №3/2013 година на ОСГТК на ВКС. Според него, правната
уредба в Търговския закон по отношение представителната власт на управителя
била изградена на принципа, че той можел да извършва всякакви действия, с
изключение на изрично забранените му. След като тя не съдържала норма, аналогична
на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, то следвало да се приеме, че управителят можел да
договаря сам със себе си. Анализът на същата сочел, че законовото /органно/
представителство на търговските дружества включвало имплицитно в обема на
представителната власт на органа, който представлява юридическото лице съгласие
за договаряне сам със себе си по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, освен в
случаите на изрично ограничение за това в решението на общото събрание на
съдружниците или акционерите за избиране на управителния орган или в
устройствения акт на съответния търговец. За изключването на сочената от
ответниците разпоредба от ЗЗД се позовава и на приложението в случая по
аналогия за дружеството с ограничена отговорност на специалната норма на чл.
240б от Търговския закон. От тълкуването на това специално правило следвало да
се изведе общо такова за органното представителство, а именно, че при
договаряне сам със себе си сключените сделки оставали действителни. Дори и да
бъдели предвидени изрични забрани, съобразно вече посоченото по-горе, тяхното
нарушаване можело да обуслови само отговорност на органния представител на
капиталовото търговско дружество, но не и доведе до недействителност на
сключената сделка. Намира, че процесната е действителна и поради това, че
търговецът не се бил противопоставил незабавно след узнаването и, с оглед
приложението на специалното правило на чл. 301 от Търговския закон, приложимо и
при органното представителство на търговеца. Нотариалният акт за учредяване на
ипотеката бил вписан в Службата по вписванията с акт от 29.08.2014 година. „Бул
травел турс“ ООД като едноличен собственик на капитала на „Лозенец Хоум 3“ ЕООД
разбрало за нея още с вписването и през 2014 година, с оглед оповестителното
действие на същото и не и се било противопоставило. Решило, че е недопустима
едва след години, но такова действие било абсолютно недопустимо в търговското
право. Дори да се приемело, че нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД била приложима в
случая, то било налице визираното в нея изключение, тъй като било дадено
съгласие за извършването и. Съгласието е изведено от решенията на Общото
събрание на съдружниците на „Бул травел турс“ ООД от 06.02.2014 година,
отразени в съставения за целта протокол /поправка/. От съдържанието на същия
ясно личало, че това дружество било дало съгласие на управителя на „Лозенец
Хоум 3“ ЕООД К.Л. за учредяване на ипотека. Този извод следвал от
систематичното тълкуване на клаузите в протокола от това събрание, включително
във връзка една с друга и всяка схващана в смисъла, от който произтича от целия
протокол, както и от анализа на общата воля на страните.
Според ищеца, договорът за ипотека не бил нищожен поради
противоречие със закона на соченото от ответниците основание чл. 170 от ЗЗД. В
договора за ипотека вземането следвало да бъде определено по начин, позволяващ
отъждествяването му. В настоящия случай това било направено - в ипотечния
договор вземането било индивидуализирано по начин, позволяващ отъждествяването
му. В него изрично било посочено обезпеченото вземане - финансова помощ,
предоставена от К.Л. на „Бул травел турс“ ООД в посочен изрично размер. В
платежните документи като основание за превеждане на сумите било записано „за
финансов заем“. Следователно, можел да се направи обоснован извод, че
фигуриращия в нотариалния акт израз „финансова помощ“ бил тъждествен с правния
термин паричен заем. К.Л. не бил предоставял други суми на друго основание на
това дружество. Обезпеченото с ипотека вземане можело до бъде отъждествено със
съществуващото задължение на „Бул травел турс“ ООД към К.Л.. То било изрично
признато от него в съставените за проведените на посочените по-горе две дати
Общи събрания протоколи, като наред с това липсвало признание на друго по
основание задължение към физическото лице, което напълно изключвало съмнението
относно тъждеството на обезпеченото вземане.
За неоснователни са счетени доводите на ответниците за
недействителност на договора за цесия. В настоящия случай процесното вземане
било определено към деня на сключването му. Посочено било кой е длъжника и
изрично документа, в който „Бул травел турс“ ООД било признало съществуването
на това вземане към К.Л. в посочения размер. Цедентът предал на цесионера
намиращите се в него документи, удостоверяващи дължимостта на вземането, поради
което и не можело да се говори за неопределеност или неопределяемост на
цедираното вземане.
По отношение на договорите за заем е изтъкнато, че
реалното предаване на сумите чрез банкови преводи от К.Л. в полза на „Бул
травел турс“ с основание по договор за финансов заем било доказано.
Следователно, налице било вземане на кредитора за връщане на заемните суми.
Липсата на уговорка за връщане на заема не водела до нищожност, защото същата
се замествала от установеното в закона правило за начина на връщане на заемната
сума. Освен това, договора за заем сключен със съдружник не бил от категорията
на формалните договори, чиято действителност се определяла от спазването на
предвидена в закон форма. Заемните суми били осчетоводени като постъпили в
касата на дружеството, отразени били и в годишните му баланси, което
недвусмислено означало, че самото дружество било дало съгласие да получи в заем
суми и съответно да ги върне. Като доказателство в тази насока следвало да се
разглежда и обстоятелството, че част от тях били върнати на К.Л. през 2008
година. Допълнителен аргумент за това, че дружеството изразило съгласие за
получаване на заемните средства било обстоятелството, че на проведеното на
20.11.2013 година Общо събрание, приетите на което решения били отразени в
нарочно съставен за целта протокол съдружниците и управителя признали
съществуването на задълженията му към К.Л. в посочения размер. Средствата от
заемите били разходвани за осъществяване дейността му, като същото не се било
противопоставило на сключването им чрез нито един от своите органи - Общо
събрание и управител.
За неоснователно е счетено и възражението за нищожност на
договорите за заем, сключени за периода до 06.08.2010 година на основание чл.
38, ал. 1 от ЗЗД по вече изложените съображения за неприложимостта и към
органното представителство. Недопустимо било 8 години след заличаването на К.Л.
като управител и смяната на няколко такива дружеството да решало, че сделките
са нищожни. След като съдружниците били узнали за сключените договори най-късно
до 06.08.2010 година и не се били противопоставили на същите, то съобразно
правилата в Търговския закон следвало да се приеме, че те били потвърдени и
валидно обвързвали страните по тях. Валидността им се потвърждавала с връщането
на част от заемните средства още през 2008 година и по-късно през 2013 година с
приетото решение на проведеното на 20 ноември Общо събрание за потвърждаване
задълженията на „Бул травел турс“ ООД.
Твърди се също така, че вземанията не били погасени по
давност, тъй като давността била прекъсвана с признанията за съществуването им
от страна на длъжника, като първото било от 2008 година, а второто през 2013
година чрез действията, извършени в този период и посочени по-горе. Волята в
тази насока на дружеството била валидна и формирана от органа, който вземал
решения по въпросите за управление, а именно Общото събрание. Още повече, че на
процесното присъствал и управителя на дружество в качеството си и на съдружник,
като той не му се бил противопоставил.
Ищецът поддържа, че ответниците не били погасили
задълженията си към неговия праводател преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Същите не били погасени и чрез твърдяното от
тях прихващане и продължавали да съществуват и към момента. К.Л. не бил
придобивал дружествени дялове в „Лозенец Хоум 3“ ЕООД. Съобразно решенията на
Общото събрание от коментираните по-горе две дати от 2013 година и 2014 година,
прихващането настъпвало към момента на прехвърляне на правото на собственост по
отношение на дружествените дялове. Следователно, прихващане не било настъпило,
тъй като за К.Л. не било възникнало задължение да заплати уговорената като
дължима сума по договора за покупко-продажба. Тъй като било недопустимо да се
извършва прихващане с несъществуващо или неизискуемо вземане, изпратената от
ответниците и връчена на К.Л. нотариална покана, съобразно нейното съдържание,
следвало да се разглежда само като още едно признание за съществуването на
вземането.
За неоснователни са счетени и възраженията на
ответниците, че процесното вземане вече било предмет на съдебни спорове по
съображения, че между възникналия спор с правно основание чл. 135 от ЗЗД и
сегашния липсвал субективен и обективен идентитет. Предмета на спора по
настоящото бил различен, а мотивите на съдебното решение нямали обвързваща
доказателствена сила. За такива са намерени и исканията на ответниците за
извършване на съдебна компенсация поради липса на материалноправните
предпоставки за същата. По отношение на „Бул травел турс“ ООД това било така,
тъй като не се били осъществили правопораждащите вземането му факти, а „Лозенец
Хоум 3“ ЕООД нямал вземане към К.Л., поради което и не била налице идентичност
на субектите.
Двамата ответника, на които съдът е изпратил препис от
допълнителната искова молба в указания им от закона и съда срок са депозирали
общ допълнителен отговор. В него се изтъква отново, че след като „Бул травел
турс“ ООД не е страна по ипотечния договор и същият не съдържа негово
изявление, че има задължение към праводателя на ищеца в посочения в там размер,
то следвало да се приеме, че този ипотечен акт не удостоверявал вземане на
кредитора спрямо същото това дружество, сочено като длъжник. След като то не
било страна по него, то не било материалноправно легитимирано да отговаря по
иск, основан на ипотечния договор, което от своя страна съставлявало
самостоятелно основание за отхвърляне на исковата претенция. Поддържат се също
така и твърденията за недействителност на договорната ипотека поради
противоречие със закона на основание чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, като се сочи отново,
че тази норма била приложима не само за пълномощника, но и за законния
представител, когато страна било търговско дружество. Оспорено е твърдението,
че съгласие за ипотеката се съдържало в протокола от Общото събрание от
06.02.2014 година поради наличието в него само на едно общо изявление на управителите
на дружествата, включително и К.Л. да бъдат извършени разпореждания с
недвижимите имоти при ред, условия и цени, каквито преценят управителите, т. е.
липсвало нарочно изявление за сключване на процесния договор за ипотека с
ипотекарен кредитор К.Л. като обезпечение на процесното вземане, а същевременно
принципа за специалност на ипотеката изисквал за валидността на подобно
съгласие изявленията на длъжника да са конкретни относно съществените условия
на договора за ипотека - имот, върху който се учредява ипотеката, обезпечено
вземане - основание, размер, падеж и други. Наред с това се поддържа, че
правилото на чл. 301 от Търговския закон не намирало приложение, тъй като той
регламентирал потвърждаване на действия извършени от лице, различно от
търговеца, т. е. от лице без представителна власт, а не от органния
представител, какъвто бил настоящия случай. След като търговецът - юридическо
лице бил изразил волята си чрез вписания в търговския регистър представител, не
съществувал друг орган или лице, което да ги потвърди.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД изисквала съгласие
на представлявания за извършване на действията по договаряне сам със себе си
или необходимо било последващо волеизявление, насочено към преодоляване на
забраната на закона, което винаги трябвало да бъде изрично. В конкретния случай
от съставения за проведеното Общо събрание протокол не можела да бъде извлечена
каквато и да е индиция за изявена воля за даване съгласие на управителя на
„Лозенец Хоум 3“ ЕООД да договаря лично със себе си при учредяването на
ипотеката. Липсата на съгласие можела да се извлече и от тълкуването на
приетото решение за учредяване на ипотеки. Неговото систематично място и
връзката му с другите точки от дневния ред и приетите по тях решения сочели, че
решението за ипотекиране на имотите от страна на новоназначените управители за
обезпечаване на задължения на „Бул травел турс“ ООД касаело задължения на
същото единствено и само към „Общинска банка“ АД по сключен между тях договор
за банков кредит или за негово вземане по бъдещите договори за продажба на
дружествени дялове от новоучредените дружества. Освен това, горният извод за
липса на съгласие се подкрепял и от обстоятелството, че липсвало съгласието на
управителя на „Бул травел турс“ ООД, който към датите на решенията за
учредяване на „Лозенец Хоум 3“ ЕООД и към тази на сключване на договорната
ипотека бил единствения оправомощен да даде такова, доколкото към тези два
момента „Бул травел турс“ ООД бил едноличен собственик на капитала на „Лозенец
Хоум 3“ ЕООД.
Поддържа се на последно място и възражението за
недействителност на договора за ипотека поради липса на един от необходимите
реквизити на същия, а именно този, касаещ посочването на основанието
/източника/ на вземането. В случая по отношение на него на практика била налице
пълна неяснота; той не бил индивидуализиран с необходимата по закон
конкретизация. В него бил посочен само размера на вземането с разяснения, че К.Л.
предоставил на „Бул травел турс“ ООД финансова помощ, но не и основанието, от
което произтичало задължението на дружеството да върне тази сума и то в срок до
01.02.2013 година. Вземането не било индивидуализирано и в протокола от Общото
събрание; същият съдържал само признание на задължение за сумата от 1009090
лева. Наред с това твърденията били, че била предоставена финансова помощ,
която била тъждествена на паричния заем, от което следвало, че ипотеката
обезпечава повече от едно вземания, възникнали в различни периоди от време, въз
основа на различни правопораждащи юридически факти.
Бургаският окръжен съд прецени представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, исканията и доводите на
страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът „Сор“ ООД е подал заявление по чл. 417 от ГПК, с което е поискал издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист против „Бул травел турс“ ООД и „Лозенец
Хоум 3“ ЕООД - ипотекарен длъжник, за сумата от 1009090 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 19.09.2018 година
до изплащане на вземането, както и разноските в размер на 20181.80 лева. Като основание за
възникване на претендираното вземане ищецът е посочил в заявлението „връщане на
финансова помощ“, а като документ, от който произтича вземането, е посочен
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №63, т. IV, рег. №3919, дело
№565/29.08.2014 година на нотариус рег. №370 в НК, с район на действие
Царевския районен съд.
По така подаденото заявление е било образувано частно гражданско дело
№ 427/2017 година по описа на Царевския районен съд, в производството
по което е била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК № 255 от 20.09.2017 година, с която е разпредено длъжникът „Бул травел турс“ ООД и „Лозенец Хоум 3“ ЕООД в
качеството на солидарен длъжник да заплатят на заявителя „Сор“ ООД сумата,
посочена в заявлението като главница, а именно 1009090 лева, законната лихва,
както и разноски по заповедното производство в размер на 20181.80 лева за държавна
такса. Предвид разпореждането за незабавно изпълнение, на 21.09.2017 година е бил
издаден изпълнителен лист №273 в полза на заявителя.
Въз основа на издаденият в негова полза изпълнителен
лист, ищецът е подал молба, по която е било образувано изпълнително дело №
2017801040078 по описа на ЧСИ Трифон Димитров. На 03.11.2017 година, съдебният
изпълнител при условията на отказ е връчил на дружеството „Бул травел турс“ ООД
призовка за доброволно изпълнение, ведно със заповед за изпълнение. Връчване на
посочените книжа е извършено и на представител на дружеството на 08.11.2017 година.
На 17.11.2017 година ответното дружеството е подало пред заповедния съд възражение
по чл. 414 от ГПК, възражение по чл. 414а от ГПК, искане за спиране на
принудителното изпълнение по чл. 420 от ГПК, както и частна жалба по чл. 419,
ал. 2 от ГПК против разпореждането за незабавно изпълнение.
Ответникът „Лозенец Хоум 3“ ЕООД е получил препис от частно гражданско дело № 427/2017 година
по описа на Царевския районен съд на 10.11.2017 година.
Няма данни по делото на това дружество да е била връчена по надлежния ред от
ЧСИ Трифон Димитров призовка за доброволно изпълнение, ведно със заповед за
изпълнение. На 23.11.2017 година, в законоустановения срок същият е депозирал в
Царевския районен съд възражение по чл. 414 от ГПК, възражение по чл. 414а от ГПК,
искане за спиране на принудителното изпълнение по чл.420 от ГПК, както и частна
жалба по чл. 419, ал. 2 от ГПК против разпореждането за незабавно изпълнение.
По повод на подадените от двамата ответници възражения по
чл. 414 от ГПК, заповедният съд е постановил определение №296/20.11.2017 година
и определение №305 от 27.11.2017 година, с които е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си по отношение на длъжника „Бул
травел турс“ ООД и ипотекарния длъжник „Лозенец Хоум 3“ ЕООД, в едномесечен срок, по повод на което е
образувано настоящото производство.
Във връзка с възраженията на ответниците против разпореждането
на заповедния съд за незабавно изпълнение на заповед № 255 от 20.09.2017 година за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по частно
гражданско дело № 427/2017 година по описа на Районен съд - Царево е било
образувано гражданско дело № 301/2018 година по описа на Окръжен съд - Бургас.
По посоченото дело е било постановено определение № 1051 от 04.06.2018 година,
с което е било отменено разпореждането за
незабавно изпълнение на заповедния съд и е бил обезсилен издадения въз основа
на тази заповед изпълнителен
лист №273, издаден на 21.09.2017 година.
Впоследствие, във връзка с дадени указания от настоящия
съд за изправяне на нередовностите на исковата молба, ищецът е подал молба до
заповедния съд за поправка на явна фактическа грешка в издадената заповед № 255 от 20.09.2017
година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по частно гражданско дело № 427/2017 година по описа на Районен
съд - Царево. По повод на това искане с определение № 1695 от 17.09.2019 година
по въззивно частно гражданско дело № 1293/2019 година по описа на Окръжен съд -Бургас
е била допусната поправка на очевидна фактическа грешка в горепосочената
заповед, като съдът е постановил в четвърти абзац от
диспозитива на ред втори, след израза: „един милион девет хиляди и деветдесет
лева - главница“ да се чете: „произтичаща
от задължение за връщане на финансова помощ, предоставена на „Бул травел турс“
ООД“ и на ред осми от същия абзац от диспозитива, след израза: „представляващи
заплатена държавна такса“ да се чете: „за
които ипотекарният длъжник „Лозенец Хоум 3“ ЕООД отговаря до размера на цената
на ипотекираните с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 63,
т.ІV, рег. № 3919, д. № 565 от 2014 година от 29.08.2014 година на нотариус с М.
Василева, град Царево самостоятелни обекти“.
Разпоредено е да се извърши поправка на издадената по реда на чл. 417 от ГПК заповед и делото е върнато на Царевския районен съд /заповедния съд/, с
указания за издаване на нов изпълнителен лист. След връщане на делото Царевският
районен съд в изпълнение на дадените указания е издал втори изпълнителен лист №
262 от 20.09.2019 година.
При така установените фактически обстоятелства, съдът
намира следното:
От твърденията на ищеца и представените по делото
доказателства се установява, че документът, въз основа на който е поискано и е
издадена заповед за незабавно изпълнение за претендираното вземане в размер на
1009090 лева е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
самостоятелни обекти № 63, т. IV, рег. №3919, дело №565/29.08.2014 година на
нотариус Мария Василева. От документа е видно, че страни по него са К.Г.Л. в
качеството на кредитор на „Бул травел турс“ ООД и „Лозенец Хоум 3“ ЕООД,
представлявано от неговия управител К.Г.Л.. Установява се от съдържанието на
акта, че ипотеката е учредена в полза на кредитора - физическо лице за
обезпечаване на вземане на последния за предоставена от него финансова помощ на
„Бул травел турс“ ООД в размер на 1009090 лева, със срок на връщане 01.02.2013 година,
включително за лихви, разноски, неустойки и обезщетения. Ипотеката е учредена
върху петнадесет броя самостоятелни обекта, собственост на дружеството
ипотекарен длъжник „Лозенец Хоум 3“ ЕООД, подробно описани в нотариалния акт.
Актът е подписан от страните по него.
Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 3 от ЗЗД, ако
вземането на кредитора е за определена парична сума, той може въз основа на
акта за вписването на ипотеката да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския
процесуален кодекс. От текста на цитираната норма явства, че ипотекарният
кредитор може да се снабди със заповед за изпълнение както спрямо главния
длъжник, така и спрямо ипотекарния, но е необходимо всеки от тях да е страна по
договора, за да ги обвързва той валидно. Наред с това, за да може кредиторът да
се позове на ипотечния акт при искане за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, е необходимо в договора за ипотека вземането и имота са
индивидуализирани в съответствие с изискванията на чл. 166, ал. 2 от ЗЗД във
връзка с чл. 167, ал. 2 от ЗЗД и чл. 173, ал. 3 от ГПК. От представеният в
заповедното производство нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху самостоятелни обекти е видно, че ответникът „Бул травел турс“ ООД не е
страна по него. В ипотечният акт липсва изявление на длъжника „Бул травел турс“
ООД, че дружеството дължи на К.Л. сумата от 1009090 лева, поради което не може
да бъде направен извод, че вземането на ищеца съществува, още по-малко, че
съществува в претендирания размер или, че е дължимо на посочения падеж - 01.02.2013
година. В тази връзка не може да бъде споделено твърдението на ищеца, че вземането
му по ипотечния акт е установено, тъй като такова признание се съдържа в
представения при съставянето на нотариалния акт протокол от Общо събрание на
„Бул травел турс“ ООД. Това е така, тъй като на първо място, в случаите, когато
се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение на основанието по чл. 417, т. 6 ГПК, съществуването на
претендираното вземане следва да се установява именно от този акт, а не от
представени с него документи. Не може да бъде споделено и виждането, че
удостовереното от нотариуса, че ипотеката се сключва за обезпечаване на предоставена
от ипотекарния кредитор финансова помощ на трето за договора лице установява
вземането на кредитора срещу същото това лице. Удостоверителната сила на
нотариалното удостоверяване обхваща само това, което нотариусът е установил
непосредствено, а именно, че страните по договора са се явили пред него и са
направили записаните в акта изявления, както и
че при съставянето на последния са представени документите, описани като
приложение. Не е в правомощията на нотариуса да изследва и да установява
съществуването на вземането, за което се учредява ипотеката, поради което и в
тази част актът няма удостоверително действие, поради което не може да обвърже
трето за него лице, каквото в случая е „Бул травел турс“ ООД. Тъй като
ответникът-длъжник не е страна по този договор, не го е подписал и в него не се
съдържа негово изявление, че има задължение към ипотекарния кредитор К.Л. в
посочения в ипотечния акт размер, чийто падеж е посочената в акта дата -
01.02.2013 година, не може да бъде направен обоснован извод, че договора за
учредяване на ипотека върху имот на трето лице удостоверява вземане на
кредитора спрямо лицето, посочено като длъжник. В случая представеният
нотариален акт установява единствено правото на кредитора да се удовлетвори
предпочтително от цената на ипотекираните имоти, но това право може да бъде
реализирано само при наличие на ликвидно и изискуемо вземане.
На следващо място, в представеният нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека, за който се твърди, че установява вземането на
ищеца-кредитор липсва индивидуализация на основанието на претендираното
вземане. В акта е посочено, че вземането на К.Л. произтича от предоставена от
него на „Бул травел турс“ ООД финансова
помощ в посочения размер, но основанието за предоставянето й, съответно
основанието, на което длъжникът дължи връщането й не са посочени. Употребеното
понятие „финансова помощ“ само по себе си не установява задължение за
подпомогната страна да върне „помощта“, тъй като тя може да бъде включително и
безвъзмездна. Дори да се приеме, че „помощта“ не е безвъзмездна, то от договора
не може да бъде установено във връзка с какви правоотношения между кредитора и
длъжника е предоставена тя, нито условията при които последният се е задължил
да я върне. Съгласно чл. 167, ал. 2 от ЗЗД, договорът за ипотека следва да има
определено съдържание, включително посочване на обезпеченото вземане, което
означава, че то трябва да е определено по основание, като при липса на такова,
договорът се явява недействителен по смисъла на чл. 170 от ЗЗД. Само за пълнота следва да се отбележи, че от протокола на ОС на
съдружниците в „Бул травел турс“ ООД, на който се позовава ищецът, също не може
да бъден направен извод, че е налице конкретизирано по основание вземане с
падеж 1.02.2013 година. Посоченият протокол съдържа единствено признание на
ответното дружество - длъжник на задължение за сумата от 1009090 лева, с което
е следвало да бъде извършено прихващане с дължимата от Лазаров цена на дяловете
в капитала на „Лозенец хоумс 3“ ЕООД, но основание за посоченото задължение
липсва. В подкрепа на изложеното е и факта, че едва в настоящото производство,
ищцовото дружество заявява, че вземането му произтича от договор за заем, но от
твърденията в исковата молба и представените по делото нареждания е видно, че
преводи са правени в периода 2006 година - 2012 година. При това положение не е
ясно за един договор за заем ли става въпрос или множество такива, съответно посочения
в ипотечния акт падеж - 01.02.2013 година за всеки от преводите ли се отнася.
Съдът намира основателно и въведеното възражение за
недействителност на договорната ипотека поради противоречие със закона. Видно
от нотариалния акт, при учредяване на ипотеката К.Л. е действал от една страна
като управител на „Лозенец Хоум 3“ ЕООД, а от друга като кредитор по
обезпеченото вземане, в чиято полза е била учредена ипотеката, т. е. договарял
е сам със себе си. В тази връзка следва да се посочи, че приложимостта на
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД в тясната хипотеза на предл. 2-ро /при т. нар.
„множествено представителство“/ към органното представителство на търговските
дружества, когато се касае за сключване на търговска сделка от едно и също лице
като органен представител на две търговски дружества, е отречена с
постановената задължителна съдебна практика - ТР №3 от 15.11.13 година по тълк.
дело №3/13 година на ОСГТК на ВКС. Със същото е прието, че доколкото органният
представител на търговското дружество е неделима част от самото юридическо
лице, нему е признато правото волята му, като физическо лице, да бъде счетена
във външните отношения за воля на юридическото лице. Към спора, повдигнат по
настоящото дело, тази практика е неотносима, доколкото той касае приложението
на първото предложение на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД към сделка на търговско
дружество с ограничена отговорност, извършена между дружеството чрез неговия
управител и последния като физическо лице. Правоотношението между търговското
дружество с ограничена отговорност и неговия управител възниква по силата на
овластяване - с договор за възлагане на управлението /чл. 141, ал. 7 от
Търговския закон/, който се сключва след решение на Общото събрание и се урежда
по правилата на договора за поръчка по ЗЗД. Независимо, че представителната му
власт не възниква нито от разпоредба на закона, нито чрез упълномощаване /чл.
36 от ЗЗД/, вътрешните отношения между дружеството и него като физическо лице
са отношения между представляван и представител, доколкото управителят действа
от името и за сметка на дружеството, като придобива права и поема задължения,
възникващи направо за последното, както е в случаите при пълномощие, съгласно
разпоредбата на чл. 292, ал. 1 от ЗЗД. Сключвайки с представляваното от него
дружество облигационна или вещно-прехвърлителна сделка като физическо лице, в
тези отношения управителят встъпва като самостоятелен гражданско-правен субект,
воден от собствен интерес. Поради това спрямо него са приложими общите граждански
разпоредби, включващи и забраната на чл. 38, ал. 1 предл. 1-во от ЗЗД да
договаря в лично качество с представляваното от него лице /в този смисъл
решение №217 от 10.03.2016 година по търг. дело №2296/2015 година, І т. о., решение № 91 от
16.04.2018 година на ВКС по гражд. дело № 3513/2017 година, IV г. о./. Доколкото в
случая няма дадено съгласие от страна на представлявания, сключената договорна
ипотека противоречи на чл. 38, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, поради което и се
явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД. От така казаното
следва, че не би могла да бъде ангажирана отговорността на двете търговски
дружества - ответници в настоящия процес, тъй като не се установява нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху самостоятелни обекти № 63, т. IV,
рег. №3919, дело №565/29.08.2014 година на нотариус Мария Василева да
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане спрямо тях. Следва да се отбележи
и това, че К.Л. в качеството си на ипотекарен кредитор по нищожен договор за
ипотека е прехвърлил с договор за цесия вземането си, обезпечено с тази ипотека
на ищеца „Сор“ ООД. Изхождайки от принципа, че никой не може да прехвърли
повече права отколкото притежава и с оглед нищожността на договора за ипотека,
цесионерът не е придобил правата, предмет на договора за цесия.
По
така изложените доводи и съображения съдът намира предявените искови претенции
за неоснователни, поради което и като такива същите следва да бъдат отхвърлени.
Като ирелевантни останалите въведени в процеса възражения от ответниците не
следва да бъдат обсъждани по същество.
С оглед изхода на делото, на ищцовата страна не следва да бъдат присъждани
суми за направените от нея съдебно-деловодни разноски. Ответната страна има
право на разноски, в съответствие с нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Направените
от двете дружества съдебно-деловодни разноски са в размер на заплатените от тях
адвокатски възнаграждения, за което са представени доказателства, поради което
на „Бул травел турс“ ООД се
дължат разноски в размер на 8000 лева, а на „Лозенец Хоум 3“ ЕООД - такива в
размер на 6000 лева.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на „Сор“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление
ул. „Христо Ботев“ №93, ет. 4, представлявано от Камелия Валентинова Захариева,
а след вписана промяна в хода на производството по делото от Марина Тодорова
Цанова против „Бул травел турс“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Дупница и
адрес на управление ул. „Страхил Войвода“ № 3 и „Лозенец хоум 3“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Дупница и адрес на управление ул. „Страхил
Войвода“ № 3 искови претенции за приемане за установено, че първият ответник
дължи на ищеца сумата от 1009090 лева - главница, произтичаща от задължение за
връщане на финансова помощ, предоставена му по нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху самостоятелни обекти № 63, том ІV, рег. №3919, дело
№565 от 29.08.2014 година на нотариус с рег. №370 по регистъра на НК и с район
на действие Районен съд-Царево, с вх. рег. №1665 от 29.08.2014 година, акт №61,
том V, дело №663 на Служба по вписванията - град Царево, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК вх. №5279 от 19.09.2017 година по частно гражданско дело
№427/2017 година по описа на Царевския районен съд до окончателното плащане на
вземането, както и за признаване за установено, че вторият ответник като
ипотекарен длъжник дължи на ищеца сумата от 1009090 лева - главница,
произтичаща от задължение за връщане на финансова помощ, предоставена на „Бул
травел турс“ ООД по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
самостоятелни обекти № 63, том ІV, рег. №3919, дело №565 от 29.08.2014 година
на нотариус с рег. №370 по регистъра на НК и с район на действие Районен
съд-Царево, с вх. рег. №1665 от 29.08.2014 година, акт №61, том V, дело №663 на
Служба по вписванията - град Царево, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
вх. №5279 от 19.09.2017 година по частно гражданско дело №427/2017 година по
описа на Царевския районен съд до окончателното плащане на вземането, за които
отговаря до размера на цената на ипотекираните с нотариалния акт за учредяване
на договорна ипотека самостоятелни обекти.
ОСЪЖДА Сор“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление ул. „Христо Ботев“ №93, ет. 4, представлявано от Камелия Валентинова
Захариева, а след вписана промяна в хода на производството по делото от Марина
Тодорова Цанова да заплати на „Бул травел турс“ ООД, ЕИК *********, със
седалище град Дупница и адрес на управление ул. „Страхил Войвода“ № 3 сумата от
8000 /осем хиляди лева/ лв., представляваща разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Сор“ ООД, ЕИК *********, със
седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Христо Ботев“ №93, ет. 4,
представлявано от Камелия Валентинова Захариева, а след вписана промяна в хода
на производството по делото от Марина Тодорова Цанова да заплати на „Лозенец
хоум 3“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Дупница и адрес на управление
ул. „Страхил Войвода“ № 3 сумата от 6000 /шест хиляди лева/ лв., представляваща
разноски за настоящата инстанция.
Настоящото решение подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред
Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: