МОТИВИ към
присъдата по нохд № 239/2010 год.
Врачанската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение против П.Г.И. ***,за това че на
3.07.2009 год.в Затвора гр.Враца чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта
на тялото,по непредпазливост е причинил смъртта на И. П. Й. ***,починал в същия
ден в ЦСМП при МБАЛ гр.Враца,вследствие на умишлено нанесена тежка телесна
повреда,изразяваща се в травматично разкъсване на слезката с последваща остра
масивна кръвозагуба, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив-престъпление
по чл.124 ал.3 пр.1 във вр.с ал.1,във вр.с чл.29 ал.1 б.”а”и”б”от НК.
С определение на
съда,постановено в с.з.от 12.07.2010 год е приет за съвместно разглеждане в
настоящия наказателен процес предявеният граждански иск от П.Й. *** против
подс.П.Г.И. за заплащане на сумата 150000 лв,обезщетение за претърпени
неимуществени вреди,със законните последици.Със същото определение П.Й.Й. е
конституиран като граждански ищец и частен обвинител по делото.
С определение на
съда,постановено в с.з.от 12.07.2010 год.е приет за съвместно разглеждане в
настоящия наказателен процес предявеният граждански иск от Р. *** против подс.П.Г.И.
за заплащане на сумата 150000 лв,обезщетение за претърпени неимуществени
вреди,със законните последици.Със същото определение Р.Т.Й. е конституирана
като граждански ищец и частен обвинител по делото.
С определение на
съда от с.з.от 12.07.2010 год.след като е установено че са налице основанията
за това е постановено съдебното производство по делото да се проведе по реда на
съкратено съдебно следствие по Глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.За разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие по реда на
Глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК е направено искане при
откриване на съдебното заседание от адв.Р.Я.,служебен защитник на подс.П. Г.И.,което
съдът прие че е основателно и уважи с постановяване на посоченото по-горе
определение.
Подс.П.Г.И. в
обясненията си пред съда заяви,че се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение и че признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.Същият изрази съгласие при разглеждане на делото да не се
събират доказателства за тези факти и да не се разпитват свидетели и вещи лица.
Прокурора поддържа
обвинението против подс.П.Г.И. така както му е повдигнато с посочената правна
квалификация на извършеното престъпно деяние.С оглед обясненията,направени от
подсъдимия,прокурора счита че посоченото обвинение е доказано напълно.При
определяне на наказанието прокурорът отчита недобрите данни за личността на
подсъдимия,но като има предвид че делото се разглежда по реда на съкратено
съдебно следствие по Глава 27 от НПК изразява становище че наказанието на същия
следва да се наложи при приложение разпоредбата на чл.55 от НК.
Адв.Г.Д.,процесуален представител на
гражданските ищци и частни винители П.Й. и Р.Й.,изразява становище че
фактическата обстановка по делото следва да се приеме такава,както е отразена в
обвинителния акт,като намира че са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства от данните по делото относно личността на подсъдимия.Прави се
искане наказанието на подсъдимия да се определи по посочената в обвинителния
акт и в речта на прокурора правна квалификация на деянието във вр.с чл.58а от НК в новата му редакция,действаща сега.Относно приетите за разглеждане
граждански искове се изразява становище,че същите са доказани както по
основание, така и по размер и се прави искане да бъдат уважени така както са
предявени,в пълният им размер със законната лихва и разноските по делото.
Адв.Р.Я.,служебен
защитник на подс.П.И.,също приема за установена фактическата обстановка по
делото така както е изложена в
обвинителния акт,освен това намира че е правилна и правната квалификация на
извършеното деяние така като е отразена в обвинителния акт и в речта на
прокурора.При определяне на наказанието на подсъдимия счита че като се съобрази
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК следва да приложи чл.58а от НК,при отчитане
наличие на смегчаващи отговорността му обстоятелства.По отношение на
предявените и приети за съвместно разглеждане в процеса граждански искове
адв.Р.Я. от името на подс.П.И. счита че размерите им са прекомерно завишени и
прави искане размерите в които се уважат да бъдат определени по правилата на
справедливостта,съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД.
Подс.П.Г.И. прави
искане да се има предвид направеното от него самопризнание и да му бъде
определено по-леко наказание поради това че има две деца за които трябва да се
грижи.
Окръжният съд взема
предвид доказателствата по делото,гласни и писмени,които обсъди поотделно и в
тяхната цялост и установи следното фактическа обстановка:
Подс.П.Г.И.,видно
от справката за съдимост,приложена на л.236-237 от ДП е осъждан многократно. Последните
му осъждания са както следва:По присъда,постановена по нохд № 120/2005 год.по
описа на РС гр.Монтана,влязла в сила на 11.06.2005 год.за престъпление по
чл.195 ал.1,т.5 и 7 от НК,с която е осъден на 1 година и 2 месеца лишаване от
свобода,при първоначален“общ”режим:Присъдите по нохд № 16/1998 год.и по нохд №
108/2002 год.по описа на РС гр. Белоградчик,в сила от 24.02.2006 год.,по които
му е определено едно общо наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при
първоначален“строг”режим на изтърпяване:присъдата по нохд № 205/2005 год.по
описа на РС гр.Белоградчик,влязла в сила на 29.12.2005 год.с която е осъден на
1 година и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален“строг”режим на
изтърпяване.
На 3.07.2009
год.подс.П.И. ***,където изтърпявал наказанието си лишаване от свобода по
присъдата му по нохд № 205/2005 год.по описа на РС гр.Белоградчик.Освен него в
тази килия били и св.И.С.,Ц.В.,А.Б..Към обяд на същия ден подсъдимия бил в
коридора и предупредил всички затворници,намиращи се на същия етаж,че като
ходят на лавка трябва да му закупят одеколон.В друга килия № 323 на същия етаж
се намирал пострадалият Ивайло П.Й.,който също изтърпявал наказание лишаване от
свобода.В килията същият бил с още 6 други затворници-А.Р.,М.С.,П.П., Т.Т.,Д.Д.
и А.М..Към 15.30 ч.на тази ден в килия № 323 дошло непознато за тях лице от
ромски произход, което казало на пострадалия И.Й. че трябва да отиде в килия №
311,тъй като го викал подс.П.И..Пострадалия И. Й. отишъл в килия № 311.Там
освен подс.П.И. се намирали и останалите посочени по-горе лица-И.С., Ц.В. и А.Б..Малко
преди пострадалия да влезе в килия № 311,подс.П.И. извадил изпод леглото си
чифт обувки,черни на цвят,с остри върхове,след което седнал на леглото и
зачакал.Когато пострадалият И.Й. влязъл в килия № 311,подс.П.И. станал от
леглото и започнал да му нанася удари с ръце,вследствие на което пострадалия
паднал на пода.Подс.П.И. продължил да нанася жестоки удари с ритници по тялото
на пострадалия,който бил на пода в килията,в областта на ребрата и корема.Боят с
ръце и ритниците с крака от подс.П.И. по посочените части на тялото на
пострадалия продължил около 10-15 минути.В близка килия № 315 се намирал св.К.Н.,който
като разбрал за боя от П.И. на пострадалия И.Й.,веднага отишъл в килия № 311.От
показанията на св.К.Н. се установява,че като влязъл в килията видял че
пострадалият бил на пода и че подс.П. И. с коляното си бил притиснал тялото и
му нанасял зверски удари в областта на ребрата.Св.К.Н. хванал подс.П.И. за
ръцете отзад, дръпнал го от пострадалия и прекратил боя.Св. К.Н.вдигнал
пострадалия от земята за да го изправи,но пострадалия се свивал от болка,не
можел да диша и да ходи и повтарял че св.Н. късно е дошъл.Св.Н. го хванал и го
сложил на легло.Установява се от показанията на св.К.Н. че причината подс.П.И.
да нанесе този жесток побой на пострадалия е това,че пострадалия не му бил
донесъл одеколон, но пострадалия по-късно бил излязъл от килията си и не бил разбрал
за предупреждението на подсъдимия всички които отиват на лавка да му носят
одеколон.След като св.К.Н. излязъл от килията,оттам си тръгнал и пострадалия И.Й.
и се прибрал в своята килия № 323.Междувременно подс.П.И. извикал в килията си
св.Д.В. и П.Р.,дал им една кутия с цигари и поискал от тях да поемат вината за
побоя над пострадалия.Св.В. и Р. се съгласили с искането на подсъдимия,тъй като
се страхували от него.Когато пострадалия И.Й. се върнал в килията си бил блед,оплаквал
се от болки в коремната област и се държал с ръце в областта на корема и
гърдите,влачел единия крак.Същият споделил с другите затворници от килията си
че боят му е нанесен от П. “Л.”,т.е.от подс.П.И..Към 16 ч.пострадалият И. Й.
бил излязъл от килията си и бил седнал на стъпалата на етажа.Там го видяли
св.С.С. и П.Й.,служители в Затвора Враца,пред които пострадалия казал че има
силни болки в корема.След това св.П.Й. придружил пострадалия до медицинската
служба към Затвора.Там същият бил прегледан от св.д-р Ю.Г.,която го настанила
на в стационара на легло. Около 17.20 ч.пострадалия И.Й. припаднал в тоалетната
на медицинската служба.Веднага бил уведомен дежурния на Затвора, който се
обадил в болницата в града и била извикана линейка.Към 17.50 ч.пострадалият И. Й.
с линейка бил транспортиран в Спешния център на МБАЛ гр.Враца.Въпреки оказаната
му там медицинска интервенция към 19.50 ч.на същия ден,3.07.2009
год.,пострадалият починал.
В хода на
проведеното досъдебно производство по делото е била приложена медицинска
документация,от която се установява, че пострадалия И.Й. е бил наркозависим и
му е било предприето метадоново лечение,а е имал и сериозни увреждания на
черния дроб.Предстояло е изпращането му в болницата към София за продължаване
на лечението.
От
съдебно-медицинската експертиза,изготвена от експерта д-р Ф.Т. в резултат на
аутопсията на трупа на пострадалия И.Й. е видно,че на същият е било причинена
коремна травма,изразяваща се в травматично разкъсване на далака /слезката/,с
масивен кръвоизлив в коремната кухина.Причина за смъртта на пострадалият е
острата масивна кръвозагуба,която е настъпила вследствие на травматичното
разкъсване на далака.От заключението на съдебно-медицинската експертиза е
видно,че смъртта му е в пряка причинна връзка с причинената му коремна
травма.Установява се също от експертизата,че травматичното разкъсване на
слезката/далака/с констатираната последваща остра масивна кръвозагуба отговаря
на признака-общо разстройство на здравето,опасно за живота и по смисъла на
чл.128 ал.2 от НК представлява състав на тежка телесна повреда.
Съдът приема за
установена изложената до тук фактическа обстановка,така както е отразена в
обстоятелствената част на обвинителния акт.Тази фактическа обстановка се
потвърждава в самопризнанието,направено в с.з.на 12.07.2010 год.от подс.П. И.,както
и от събраните в хода на проведеното досъдебно производство доказателства:На
първо място от заключението на посочената съдебномедицинска експертиза на трупа
на И.Й. изготвена от експерта д-р Ф.Т.,а също така от приложените медицински
документи за заболяванията на пострадалия и данните за предприетото му
лечение,както и от показанията на св.А. А.,Г.Н.,Д.Д.,И.С.,Д.Д.,А.М.,А.Д.,Ю.Г.,Е.В.,К.Н.,М.С.,Н.М.,О.О.,П.Й.,П.В.,Т.Т.,А.Б.,П.Р.П.П.,С.С.,Т.Т.,С.М.,И.С.,Р.
Г.,В.М.,Ц.В.,И.С.,Д.В.,както и от показанията,допълнително дадени
пред съдия по реда на чл.223 от НПК от св.В.М.,по чнд № 322/2009 г.,П.Р. по чнд
№ 320/2009 г,Д.В. по чнд №319/2009 год.,А.Б. по чнд № 310/2009 г,К.Н. по чнд №
309/2009 год.Освен това посочената фактическа обстановка се потвърждава и от
протокола за огледа на местопроизшествие,приложен по ДП.По протокол № 09/468 на
НИКК-л.207-210,изготвен от експерта И.П. е била извършена токсикохимична
експертиза на кръв и урина на пострадалия И.Й.,като резултата е,че в кръвта и
урината му е било установено наличие на аналгин и на метадон,но не са били
идентифицирани наркотични вещества.От приложената на л.213-214 физикохимична
експертиза по протокол № 09/353 е видно че експерта И.В. не е установила в
представените за изследване кръв и урина от пострадалия И.Й. наличие на етилов
алкохол.
При така
изложената фактическа обстановка съдът преценява,че подс.П.И. като извикал в
килията си пострадалия и му нанесъл жестокият побой с ръце и с ритници по
тялото,предимно в коремната област и в ребрата,е действал с пряк умисъл да накаже
същия и да му нанесе телесна повреда за това,че не е изпълнил нареждането да му
донесе одеколон, каквато действително е причинил на И.Й. и която както се
посочи представлява тежка телесна повреда.Подс.П.И. не е предвиждал настъпването
впоследствие на същия ден на смъртта на пострадалия,но е бил длъжен и е могъл
да предвиди настъпването й.Поради изложеното,както и предвид данните, посочени
по-горе за предишните осъждания на подсъдимия за извършени умишлени
престъпления от общ характер, с ефективно изтърпяване на наказания лишаване от
свобода,а и в деня на извършване на деянието продължавал да изтърпява такова
наказание по присъдата му по нохд № 205/2005 год.по описа на РС Белоградчик съдът
намира че правната квалификация на извършеното от подс.П.И. престъпно деяние е
по чл.124 ал.3,предл.1 във вр.с ал.1 и във вр.с чл.29 ал.1 б.”а”и”б”от НК.
Съдебното
производство по делото беше проведено по реда на съкратено съдебно следствие по
реда на Глава 27 от НПК,в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.Този ред на
провеждане на съдебното производство пред първоинстанционния съд стана възможен
след отмяната на разпоредбата на чл.369а от НПК/Д.в.бр.32/2010 год.,в сила от
28.05.2010 год.Съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК наказанието на подс.
П.И. следва да се определи при условията на чл.58а от НК.При определяне на наказанието
на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние съдът съобрази високата
обществена опасност на същото,както и начина на извършването му-с продължително
нанасяне жесток,зверски побой с ръце и с ритници по тялото на
пострадалия,предимно в областта на корема и ребрата му.Съдът взема предвид и
данните по делото за личността на подсъдимия-осъждан многократно,с лоши
характеристични данни-агресивен,нанасял побой на други затворници,вземал им
храна и цигари и други вещи,които им донасяли близки при свижданията,имал се за
тартор/лидер/по отношение на всички затворници от етажа.
Поради посочените
данни и обстоятелства съдът намира че наказанието на подс.П.И. следва да се
определи при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства.След като
стана възможно провеждането на съдебното производство по реда на съкратено
съдебно следствие по Глава 27 от НПК и предвиденото по разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК,че наказанието следва да се определи по чл.58а от НК,съдът намира
че следва да се приложи разпоредбата на същия чл.58а от НК в сега действащата
му редакция,след последното изменение-Д.в.бр.26/2010 год., която е в действие
преди изменението на чл.369а от НПК /Д.в.бр.32/2010 год./.При това положение
наказанието на подс. П.И. и предвид изложените по-горе данни и обстоятелства
съдът намира че следва наказанието да се определи при превес на отегчаващите
отговорността му обстоятелства съобразно разпоредбите на Общата част на НК,което
преценява че следва да е-15 години лишаване от свобода.Съгласно разпоредбата на
чл.58а ал.1 от НК от това наказание след като се намали с 1/3 то действителното
определено наказание,което подс.П.И. следва да изтърпи е-десет години лишаване
от свобода,при първоначален”строг”режим на изтърпяване в Затвор или
затворническо общежитие от закрит тип,съгласно чл.61 т.2 от ЗИНЗС.Следва на
основание чл.59 ал.1 от НК да се признае предварителното задържане под стажа на
подс.П.И. по мярка за неотклонение,считано от 4.09.2009 год. до влизане на
присъдата в сила.
Причина за
извършване на престъпното деяние от подс.П.И. ниското му
правосъзнание,неуважение към ценностите на обществото и незачитане правото на
живот конкретно по отношение на пострадалия И.Й..
По гражданските
искове
Гражданските ищци
П.Й.Й. и Р.Т.Й. са родители на пострадалия И.Й. и негови наследници.Безспорно
двамата много тежко са понесли внезапната и неочаквана смърт на сина си И. Й.. Двамата
ищци са лишени от надеждата,че ще бъдат подпомагани от сина си.Установи се по
делото че отношенията между тях с сина им .И. преди били много добри,били
задружно семейство.След смъртта му живота им,както се изразиха в показанията си
в с.з.на 12.07.2010 год.,се преобърнал на 180 градуса.Ищеца П.Й.,който бил
шофьор до смъртта на сина си,повече не може да упражнява професията си,тъй като
не може да превозва пътниците безопасно,не може да спи сънува кошмари.Градили
съвместно планове за бъдещето си,които се сринали изведнъж. Ищцата Р.Т.
споделя,че сина й И. бил кротък,не обичал да се бие и винаги са се отнасяли с
разбиране към неговите нужди,с внимание и болки към грешките му. Претендираните
с предявените граждански искове неимуществени вреди представляват обезщетение
за претърпяните от ищците дълбока мъка и скръб,тъга по рано отишлия си от този
свят техен обичан син.Съдът преценява че предявените граждански искове са
основателни и доказани.При определяне размера в който следва да бъдат уважени
същите,съдът като съобрази изложеното,както и принципа за справедливост
съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,намира че следва посочените изживяни и
претърпени от ищците неимуществени вреди да бъдат обезщетени в парична
равностойност в размер на сумата от по 80000 лв за всеки от тях,или общо 160000
лв.Следва пред на изложеното подс.П.И. да бъде осъден да запати на гражданските
ищци общо сумата 160000 лв,или по 80000 лв на всики от тях поотделно заедно със
законната лихва върху тези суми,считано от 3.07.2009 год.до окончателното им
изплащане, както и да им заплати сумата 500 лв,представляваща направени
разноски по делото.В останалата им част до предявените размери съдът намира че
гражданските искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Подс.П.И. следва да
бъде осъден да заплати в полза на Врачанския окръжен съд сумана 649.92
лв,представляваща направени разноски по делото,както и сумата 6400 лв,
представляваща държавна такса върху уважените размери на граждански искове.
При така
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: