№ 309
гр. С. , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20212230101351 по описа за 2021 година
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е извършвало доставяне на
питейна вода на адреса на ответника, за периода от 1.02.2019г. до 30.09.2020г., на стойност
336.34 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена
мораторна лихва в размер на 26.52 лева, начислена към 03.11.2020 г.
Поискано е да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество главница в размер на 336.34лева, представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода, за периода от 1.02.2019г. до 30.09.2020г., за имот находящ се в
гр. С., кв. М. бл. ., ап. . и мораторна лихва в размер на 26.52 лева, начислена към 03.11.2020
г.Направена е претенция за присъждане на разноските по исковото и заповедното
производство.
Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като
такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124
ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск,
като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, във вр. чл.
124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на
доставянето и консумирането на питейна вода за периода от 11.02.2019г. до 30.09.2020г., на
посочения в исковата молба адрес,правилното начисляване на оставянето и консумирането
на питейна вода за периода от 1.02.2019г. до 30.09.2020г., е тяхна.
1
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, явява се адв.К., който
моли да бъдат уважени предявените искове, като бъде постановено решение при признание
на исковете и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ответника редовно призован се явява лично, прави признание на
предявените искове и моли да бъде постановено решение при признание на исковете.
С протоколно определение от 16.05.2021г. съдът е обявил, че ще произнесе решение
при признание на исковете.
Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От извлечението от сметка, приложено по заповедното производство и от 20броя
фактури в оригинал се установява, че на ответника са начислени за периода от 1.02.2019г. до
30.09.2020г.количества за консумирана и доставена вода на стойност 336.34 лева.
На 9.12.2020 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ВиК”
ООД гр. С., срещу Н. АТ. АТ. за главница в размер на 336.34лева, представляваща
стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 1.02.2019г. до
30.09.2020г., за имот находящ се в гр. С., кв. М. бл. ., ап. . и мораторна лихва в размер на
26.52 лева, начислена към 03.11.2020 г.,законна лихва от подаването на заявлението, както и
направените по делото разноски.
Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ 260953 от 14.12.2020 г. по ч.гр.д.№ 2519/2020г. на РС Сливен по силата, на която Н. АТ.
АТ. е осъден да заплати на Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД, гр.Сливен
336.34лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за
периода от 1.02.2019г. до 30.09.2020г., за имот находящ се в гр. С., кв. М. бл. ., ап. . и
мораторна лихва в размер на 26.52 лева, начислена към 03.11.2020 г.,, законната лихва
върху главницата от 9.12.2018 г. до окончателното й плащане и направените по делото
разноски в размер на 26.20 лв.
Препис от заповедта и възражението са връчени на А. при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК
В заповедното производство е указано на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.
В указаният от съда едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова
молба, за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.
2
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
допуснатите и приети по делото писмени доказателства и изисканото ч.гр.д.№ 4519/2020г.
на РС Сливен,които са ясни,непротиворечиви и взаимно кореспондират помежду си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на предявените положителни установителни искове с правно чл. 422
ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от
ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД съдът намира,че така предявените положителни установителни
искове са допустими с оглед на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.415,ал.1, т.2 от
ГПК.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1,
вр. чл.. 415 ал. 1, т.2 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от
ЗЗД, а именно: установителен иск за признаване дължимост на вземания за процесния
период въз основа на договор за периодична доставка на стоки и услуги, съдът намира така
предявения иск за частично основателен и доказан поради следните съображения:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД за признаване
на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 336.34лева,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от
1.02.2019г. до 30.09.2020г., за имот находящ се в гр. С., кв. М. бл. ., ап. ., съдът приема
претенцията за основателна съобразно направеното признание на исковете от ответника.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от
23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност
за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК е визирано задължение
потребителите да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен
срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 потребителя заплаща дължимите
суми-в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез разплащателна сметка.
Безспорно се установи по делото, че ищцовото дружество е издавало фактурите в
предвидения в общите условия срок, както и факта, че потребителя на услугата А.
съответно не ги е плащал в едномесечен срок от издаването им. Разпоредбата на чл. 208,
ал.1 от ЗЗД при договорите за периодични доставки, цената се плаща при отделните
доставки съразмерно с тях, а съгласно чл.183 от ЗЗД с договора за продажба продавача се
задължава да прехвърли на купувача собствеността върху една вещ или друго право срещу
цена,която купувачът се задължава да му заплати. В конкретния случай в ОУ на
монополиста е уговорено, че плащането се извършва в месеца, следващ предоставянето на
стоката битова питейно вода и услугите водоснабдяване и канализация. В производството се
доказа, че ищцовото дружество е отчитало количествата доставяна вода до имота на
ответника.По направените възражения в отговора, че не е ясно как се формират цените на
сумите за доставена вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадни води,
3
съдът приема възраженията за неоснователни.Цените за доставяне на питейна вода,
отвеждане на отпадни води и пречистване на отпадни води се определят с решение на
ДКЕВР.В конкретния случай и за процесния период цените са определени с решение №Ц-51
от 17.12.2009г. на държавната комисия по енергийно и водно регулиране.
Иска за главница ще следва да бъде уважен за сумата от 336.34лева, представляваща
стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 1.02.2019г. до
30.09.2020г., за имот находящ се в гр. С., кв. М. бл. ., ап. ..
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86,ал.1 от ЗЗД , вр. чл. 42 от ОУ на ВиК за признаване
на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в размер на
26.52 лева, начислена към 03.11.2020 г., съдът приема предявеният иск за основателен,
съобразно направеното признание на исковете от ответника. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК
при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги
потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно
чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане ще следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените по заповедното и
исковото производство разноски в размер на 460лева.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД, че Н.
АТ. АТ., ЕГН **********, от гр. С., кв. М. бл. ., ап. . ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Шести септември № 27 ,
БУЛСТАТ ********* сумата от 336.34лева, представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода, за периода от 1.02.2019г. до 30.09.2020г., за имот находящ се в
гр. С., кв. М. бл. ., ап. ., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението 9.12.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК. чл.86, ал. 1 от ЗЗД, че Н. АТ. АТ., ЕГН
**********, от гр. С., кв. М. бл. ., ап. . ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ
********* сумата от 26.52 лева,представляваща мораторна лихва, начислена към 03.11.2020
г.
4
ОСЪЖДА Н. АТ. АТ., ЕГН **********, от гр. С., кв. М. бл. ., ап. . да заплати на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на„Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 460 лв.,
представляваща направени по делото разноски в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5