Решение по дело №1665/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 4к, ал. 8 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Производството е образувано по жалба от М. И. С. и Д. И. Г., подадена чрез А. П., срещу Заповед № 18-7379-08.07.2024 г. на Началника на СГКК – Варна, с която е одобрено изменение на КРНИ за поземлен имот с идентификатор 10135.5401.3347, като са заличени данните за собственост на П. З. П., Д. К. Р. въз основа на Заповед № Г-ПР-115/08.04.2015 г., и неидентифициран собственик, и са вписани следните данни за собствеността на имота: собственост на н-ци на Д. К. Р. въз основа на Заповед № Г-ПР-115/08.04.2015 г. и Заповед № Г-ПР-108/08.11.2021 г. на Кмета на Район „Аспарухово“ за 315 кв.м ид.ч от 550 кв.м; собственост на н-ци на Л. И. Н. въз основа на Решение № 1442/10.04.20216 г. по гр. дело № 10120/2016 г., вписано в СВ – Варна, с акт № ***; собственост на н-ци на И. С. Н. въз основа на Решение № 1442/10.04.20216 г. по гр. дело № 10120/2016 г., вписано в СВ – Варна, с акт № ***; и неидентифициран собственик за 31 кв.м.

С жалбата си двамата оспорващи – н-ци на Л. И. Н. и И. С. Н., излагат доводи, че оспореният акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон, процесуалните правила, несъответствие с изискванията за форма на акта и с целта на закона. Сочи се, че оспорващите не са уведомени за започване на административното производство, не са извършени служебни проверки, не са изяснени всички факти и обстоятелства. Настоява се, че с решението по гр. д. 10120/2016 г. на РС – Варна са признати права на реална част с площ 203 кв.м, като изменението на КР, с което въпросните права са отразени като идеални части, е в несъответствие със съдебния акт. Твърди се, че липсват мотиви за издаване на заповедта. На следващо място се сочи, че наследниците на Д. К. Р. формално са легитимирани по ПНИ за 1/3 част от 549 кв.м, а според Заповед № Г-ПР-115/08.04.2015 г. на Кмета на район „Аспарухово“ – за 315 кв.м, което от една страна, не кореспондира с решението на Поземлена комисия, т.е. с имота, който е притежаван преди отнемането, а от друга страна, Заповед № Г-ПР-115/08.04.2015 г. на Кмета на район „Аспарухово“ е нищожна, т.к. вписването в Регистъра към ПНИ е различно – за 1/3 ид.ч. от имота, което е 183 кв.м, а не 315 кв.м. Претендира се недействителност и в двете й форми – и нищожност, и алтернативно унищожаемост. Искането е за прогласяване на нищожност на заповедта или отмяната й.

В хода на устните състезания оспорващите, чрез адв. П. поддържат изложените доводи и направените искания, като се претендира присъждане на направените разноски. Изтъква се и следното: Налице е спор за материално право; В нарушение на чл. 297 ГПК е одобрено изменението при несъобразяване признаването със съдебно решение на собственост в реални, а не идеални части, поради което оспореният акт е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК; Посоченото основание за изменението е § 4к, ал. 8, , т. 1, изр. второ ПЗР на ЗСПЗЗ не е относимо към одобреното изменение по отношение на н-ците на Д. К. Р.; Не е допустимо изменение на ПНИ на основание двете заповеди на кмета по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, а и заповедите на кмета на района в случая са несъответни на ПНИ, според който са отредени 1/3 идеални части от имота, поради което са нищожни заповедите и се прави опит с изменението да се валидира нищожната заповед, което води и до превратно упражняване на власт; Оспорващите претендират да са изключителни собственици макар и формално да се легитимират като такива за 203 кв.м реална част от него и имат правен интерес да оспорват тези заповеди, като се отправя искане съдът да се произнесе по чл. 149, ал. 5 АПК и чл. 17, ал. 2 ГПК, като приеме, че двете заповеди са нищожни.

Ответникът – Началникът на СГКК Варна в писмено становище по жалбата поддържа неоснователност и недоказаност на жалбата, като искането е същата да бъде отхвърлена. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващия и се иска редуцирането му до посочения минимален размер в Наредба №1/2004г.

Заинтересованата страна – Г. К. Д. (наследник на Д. К. Р. и придобил собственост от част от останалите наследници-съсобственици), чрез пълномощника си адв. С. Ц., изразява становище за неоснователност на жалбата, прави искане за отхвърлянето й и претендира присъждане на разноски по делото и адвокатски хонорар. С писмен отговор заинтересованата страна поддържа невъзможност съгласно чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ въз основа на съдебното решение в случая, с което оспорващите се легитимират като собственици на 203 реални части от ПИ ….3347, да се обособи нов имот за оспорващите, както и че предявената жалба съдържа индиции за съществуващ спор за материално право, какъвто спор за материално право не съществува. Настоява се, че не е допустим инцидентен контрол в настоящото съдебно производство на заповедите, издадени на основание § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. В хода на устните състезания процесуалният представител на заинтересованите страни се позовава на заключението по съдебно-техническата експертиза, според което старият имот на заинтересованите страни попада в новообразувания с 315 кв.м. Изтъква се, че същественото в производството по ПНИ е да се види съгласно таблицата за изчисляване на дължимо обезщетение на бившите собственици, каква площ на стария имот попада в новообразувания имот, като грешката в регистъра е отстранена чрез възстановяване собствеността на правоимащото лице съгласно ПКП и таблицата. Според заинтересованата страна оспорващите като ползватели, чието право на ползване не е трансформирано в право на собственост, нямат правен интерес да оспорват правото на собственост на другия стар собственик. Настоява се, че обжалваният акт е позитивен за оспорващите, като е недопустимо, според изискванията за ПНИ, да бъдат вписани като собственици на реална част от имота.

Заинтересованите страни – Д. Х. Д., М. Д. Т., Д. Д. Д., не ангажират писмено становище по жалбата, не се явяват и не изпращат представител в съдебно заседание, за което са редовно призовани.

Съобразявайки посочените от оспорващите основания, изразените становища на страните и предвид фактите, които се извеждат от приетите по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оспорения в настоящото производство административен акт е одобрено изменение на КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г., състоящо се в изменение на КРНИ за ПИ 10135.5401.3347, като е заличена вписаната собственост на: П. З. П., с отразяване, че няма документ за собственост, Д. К. Р. въз основа на Заповед № Г-ПР-115 от 08.04.2015 г., издадена от Община Варна и неидентифициран собственик, за когото липсва информация и няма данни, и е вписана собственост на имота на: н-ци на Д. К. Р. въз основа на Заповед № Г-ПР-115 от 08.04.2015 г. и Заповед № Г-ПР-108/08.11.2021 г. на Кмета на Район „Аспарухово“ за 315 кв.м. ид. ч. от 550 кв.м; н-ци на Л. И. Н. въз основа на Решение № 1442/10.04.2016 г. по гр. д. № 10120/2013 г., вписано в СВ-Варна с акт № ***; н-ци на И. С. Н. въз основа на Решение № 1442/10.04.2016 г. по гр. д. № 10120/2013 г., вписано в СВ-Варна с акт № ***; неидентифициран собственик за 31 кв.м ид.ч. от 550 кв.м.

Жалбата, подадена на 25.07.2024 г., следва да се приеме, че не е просрочена. Жалбата от Д. И. Г. е в законоустановения 14-дневен срок, считано от 15.07.2024 г., когато според приложеното на л. 74 от адм. пр. известие за доставяне оспорената заповед е съобщена на оспорващата. Данни за надлежно съобщаване на М. И. С. не са налице - ответникът представя писмо, с отбелязване от пощенския оператор, че пратката не е потърсена, поради което следва да се приеме, че жалбата и на М. И. С. е подадена в срок. Жалбата изхожда от лица с правен интерес от оспорването – оспорващите са наследници на Л. И. Н. и И. С. Н., според съответно Удостоверение за наследници с изх. № АУ042936АС/09.05.2022 г. (л. 37 от делото) на Л. И. Н. и Удостоверение за наследници с изх. № АУ056766АС/28.06.2017 г. (л. 38 от делото) на И. С. Н., вписани като собственици в КРНИ за ПИ 10135.5401.3347 по КК на гр. Варна.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК е одобрена КККР за територията на административен район „Аспарухово“ – Варна, обнародвана в ДВ, бр. 64/2008 г. (л. 75-76 от адм.пр.)

ПНИ на СО „Боровец-север“ е одобрен със Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012 г. на Областния управител на област с административен център Варна, където е и новообразуваният имот 3347 – л. 177 от делото, която заповед е влязла в сила по отношение на процесния по делото имот, доколкото не са налице данни за оспорването й в тази част.

В регистъра към ПНИ ПИ № 3347 е с площ 550 кв.м, като собственици са вписани Д. К. Р. за 1/3 ид.ч., без вписан документ за собственост, П. З. П., без вписан документ за собственост и „неидентифициран“ собственик – л. 159, гръб от делото.

Съгласно Помощния кадастрален план (ПКП) към ПНИ – л. 173 от делото, и Таблица за изчисление на дължимото обезщетение на собствениците в с.о. „Боровец-север“, кв. Галата, гр. Варна – л. 174-176 от делото, имот № 3347 по ПНИ попада в имот 416 (стари имотни граници), записан на Д. К. Р., с площ от 315 кв.м и в имот № 414 (стари имотни граници), записан на П. З. П., с площ 193 кв.м.

С Решение № 1442 от 10.04.2016 г. по гр. д. № 10120/2016 г. на Районен съд – Варна (л. 51-56 от адм. пр.), вписано в СВ – Варна с акт № ***, е прието за установено на основание чл. 124 ГПК по отношение на н-ците на П. З. П., че Л. И. Н. и И. С. Н. са собственици на реална част с площ от 203 кв.м, изчертана на скицата на л. 13 от делото между точки АВСД от имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.5401.3347 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед № КД-14-03-1897/23.07.2013 г. на Началника на СГКК – Варна, целият с площ от 549 кв.м, на основание давностно владение в периода от 25.06.1998 г. до 25.06.2008 г.

Л. И. Н. и И. С. Н. са бивши ползватели на имот 1992, който според ПКП попада частично в имот № 416 по плана на старите имотни граници. С ПНИ имот 1992 запазва конфигурацията си и става новообразуван имот 3347 – съгласно Удостоверение № 120/07.01.1988 г., издадено от Председателя на ИК на ОНС – Варна, л. 158 от делото.

Със Заповед № Г-ПР-115/08.04.2015 г. на Кмета на Район „Аспарухово“, допълнена със Заповед № Г-ПР-108/08.11.2021 г. (л. 91-92 от делото) е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. К. Р. за новообразуван имот с идентификационен № 3347, за площ от 315 кв.м идеална част от 550 кв.м, съсобствен с н-ци на П. З. П. и неидентифициран собственик. След изкупуване на дяловете на част от наследниците-съсобственици, понастоящем собственици на процесния имот в качеството си на наследници на Д. К. Р. се явяват заинтересованите страни по делото – Г. К. Д., М. Д. Т., Д. Х. Д. и Д. Д. Д. (предвид удостоверението за наследници на Д. К. Р. и нотариалните актове за продажба на наследствения имот – л. 107 и л. 108 от делото).

С. З. от 19.06.2023 г., допълнено на 06.07.2023 г. и на 11.07.2023 г. (л. 31, л. 35 и л. 34 от адм. пр.) Г. К. Д. (един от наследниците на Д. К. Р.) е отправил искане до Кмета на Р. А. за изменение на ПНИ и придружаващата го документация по реда на ЗСПЗЗ по отношение на имот 3347 по плана на СО „Боровец-север“.

Съгласно обяснителната записка към проекта за изменение на новообразувания имот № 4013347 по ПНИ на СО „Боровец-север“, землище кв. Галата, общ. Варна (ПИ 10135.5401.3347 по КК) проектът е изготвен на основание § 4к, ал. 8, т. 1 и т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С позоваване на двете заповеди на Кмета на  Аспарухово за възстановяване собствеността на наследниците на Д. К. Р., на съдебното решение по гр. д. № 10120/2016 г. на РС – Варна за собствеността на Л. и И. Н., таблицата за разпределение на кадастралните единици от стария план между ползвателите по новия план и отразяването на имота в ПНИ от 2012 г., с проекта предложението е за изменение на регистъра към ПНИ, състоящо се в промяна на собствеността на новообразувания имот 4013347 по ПНИ, като се: 1. впише собствеността на наследниците на Д. К. Р., съгласно двете заповеди на Кмета на Р. А., за 315 кв.м ид.ч. от имота; 2. заличи собствеността на П. З. П. и се впише собствеността на Л. и И. Н., съгласно представеното решение на РС – Варна; 3. впише собствеността на 31 кв.м ид.ч. от имота на неидентифициран собственик.

С писмо от 30.06.2023 г. (л. 38 от адм. пр.) Кметът на Р. А. уведомява настоящите оспорващи – М. И. С. и Д. И. Г., като наследници на Л. и И. Н., за започнатото административно производство за промяна на регистъра на ПИ 10135.5401.3347 по ПНИ на СО „Боровец-север“ и указва възможността да се запознаят с проекта за изменение в сградата на Р. А.. Посоченото писмо се е върнало с отбелязване от пощенския оператор „непотърсено“ и от двамата адресати(л. 39 и л. 40 от адм. пр.)

Кметът на Р. А. изпраща на 30.06.2023 г. уведомително писмо за започналото административно производство и на наследниците на Д. К. Р. (л. 42 от адм. пр.), като съобщението е получено само от част от наследниците - М. К. Я., Г. К. Д., М. Х. Д. и М. Д. Т..

Предвид неполучаването на уведомлението по чл. 26, ал. 1 АПК от всички заинтересовани лица, на 31.07.2023 г. писмата-уведомления по чл. 26, ал. 1 АПК са поставени на таблото за обяви в административната сграда на Р. А., за което е съставен протокол от комисия – л. 33 от адм. пр.

На 02.08.2023 г., проектът за изменение на регистъра на ПИ …3347 по ПНИ е изпратен на Община Варна за разглеждане на Комисията на основание § 4к, ал. 12, във вр. с § 4к, ал. 8, т. 1, т. 2 и т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № 2845/10.09.2021 г. на Кмета на Община Варна – л. 30 от адм. пр.

На 15.05.2024 г. е проведено заседание на Комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № 1453/23.04.2024 г. на Кмета на Община Варна, на което е разгледано Заявлението от 19.06.2023 г. на Г. К. Д. относно изменението на ПНИ на СО „Боровец-север“ КР 5401, землище кв. Галата, гр. Варна в частта на имот № 3347 – л. 6-28 от адм. пр. Комисията е констатирала следното: Вписванията в регистъра на ПНИ по отношение на имота за собственост са – Д. К. Р. за 1/3 ид.ч., без вписан документ за собственост, П. З. П., без вписан документ за собственост и „неидентифициран“ собственик; В ПКП към ПНИ имот № 3347 по ПНИ попада в имот 416 (стари имотни граници), записан на Д. К. Р., с площ от 315 кв.м и в имот № 414 (стари имотни граници), записан на П. З. П., с площ от 193 кв.м; Не са постъпили възражения във връзка с извършеното уведомяване по реда на чл. 26 АПК; Постановеното от съда Решение № 1442 от 10.04.2016 г. по гр. д. № 10120/2016 г., влязло в сила на 02.07.2018 г., вписано в СВ – Варна по отношение придобиването на основание давностно владение от Л. и И. Н. на 203 кв.м реални части от имот, представляващ ПИ 10135.5401.3347 по КККР; Заповед № Г-ПР-115/08.04.2015 г., влязла в сила на 23.04.2015 г., допълнена със Заповед № Г-ПР-108/08.11.2021 г., издадени от Кмета на Р. А., с които на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. К. Р. за НПИ 3347 по ПНИ на СО „Боровец-север“, за площ 315 кв.м ид.ч. от 550 кв.м; В Община Варна няма данни за издадени други заповеди и Протоколи за въвод във владение за НПИ № 3347 по ПНИ на СО „Боровец-север“, предвид което ПНИ не е приложен за имота на смисъла на чл. 28б, ал. 10 от ППЗСПЗЗ.

Комисията взема решение по т. 13 от Протокол № 1/15.05.2024 г., с което приема представения проект за изменение на ПНИ, като е прието, че искането попада под разпоредбата на § 4к, ал. 8, т. 1, изр. второ от ПЗР на ЗСПЗЗ и в ПНИ се извършват следните промени: В регистъра за имот № 3347 се заличават вписаните като собственици Д. К. Р. за 1/3 ид.ч., без вписан документ за собственост, П. З. П., без вписан документ за собственост и „неидентифициран“ собственик и собствеността се записва на н-ци на Д. К. Р., съгласно документ за собственост Заповед № Г-ПР-115/08.04.2015 г. и Заповед № Г-ПР-108/08.11.2021 г. на Кмета на Р. А. за 315 кв.м. ид.ч. от 550 кв.м, н-ци на Л. И. Н., съгласно документ за собственост Решение № 1442/10.04.2016 г. по гр. д. № 10120/2016 г. на РС – Варна, вписано в СВ – Варна за  идеална част от 550 кв.м, н-ци на И. С. Н., съгласно документ за собственост Решение № 1442/10.04.2016 г. по гр. д. № 10120/2016 г. на РС – Варна, вписано в СВ – Варна за  идеална част от 550 кв.м и „неидентифициран“ собственик за 31 кв.м ид.ч. от 550 кв.м. Комисията постановява промените да се отразят в таблицата за изчисляване на дължимото обезщетение на собствениците и предлага на Началника на СГКК – Варна да издаде заповед за изменение на КККР на гр. Варна.

На 02.07.2024 г. със служебна заявка в СГКК – Варна е регистрирано заявление за извършване на услугата нанасяне на настъпили промени в КРНИ за ПИ 10135.5401.3347 – л. 29 от адм. пр.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 18-7379-08.07.2024 г. са възприети констатациите и решението на Комисията, назначена със Заповед № 1453/23.04.2024 г. на Кмета на Община Варна и на основание § 4, ал. 13, т. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на решението на Комисията по ал. 12, Протокол № 1/15.05.2024 г., т. 13 и направените констатации, е одобрено изменението в КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, състоящо се в изменение на КРНИ за ПИ с идентификатор 10135.5401.3347, като данните след промяната са: площ 549 кв.м, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м), собственост на н-ци Д. К. Р. въз основа на документ: Заповед № Г-ПР-115/08.04.2015 г. и Заповед № Г-ПР-108/08.11.2021 г. на Кмета на за 315 кв.м ид. ч. от 550 кв.м, собственост на Л. И. Н., въз основа на документ: Решение № 1442/10.04.2016 г. по гр. д. № 10120/2016 г., вписано в СВ – Варна с акт № ***, собственост на И. С. Н. въз основа на документ: Решение № 1442/10.04.2016 г. по гр. д. № 10120/2016 г., вписано в СВ – Варна с акт № ***, собственост на „неидентифициран“ собственик за 31 кв.м ид.ч. от 550 кв.м.

Горепосочените факти се извеждат както от приетите по делото писмени доказателства, така и от заключението на вещото лице по извършената по делото СТЕ, която съдът напълно възприема като компетентно извършена и кореспондираща с установяващото се от писмените доказателства по делото.

Вещото лице дава заключение за установеното от него при извършената експертиза, както следва:

В стар имот № 416 по плана на старите имотни граници на Д. К. Р., попадат 9 новообразувани имота по ПНИ от 2012 г., сред които и новообразуваният поземлен имот 3347, в който попадат 315 кв.м от стар имот № 416.

Със Заповед № КД-14-03-1897/23.07.2013 г. на Началника на СГКК – Варна ПНИ е интегриран в КККР, като вписванията в КР за ПИ 10135.5401.3347 съответстват на вписванията в регистъра на ПНИ за новообразувания поземлен имот 3347, а именно П. З. П., Д. К. Р. 1/3 и неидентифициран собственик.

Във връзка със заявление за издаване на скица от 21.06.2021 г. за ПИ 10135.5401.3347 е извършено вписване в частта на собственик: 2. Д. К. Р. 14.10.1885 Право на собственост Заповед № Г-ПР-115 от 08.04.2015 г., издаден от Община Варна, а за останалите собственици няма промяна във вписванията в КР и в отразяванията в КК на имота.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът стига до следните правни изводи, които обосновават неоснователност на жалбата, която следва да се отхвърли:

Правната уредба за изменение на ПНИ, който е интегриран в кадастралната карта се съдържа в § 4к, ал. 8, ал. 11, ал. 12 и ал. 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и в чл. 28в ППЗСПЗЗ. Съгласно § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влезлият в сила ПНИ може да се изменя на пет основания, изброени в отделни точки. Съгласно § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, измененията в тези случаи се извършват въз основа на решение на комисия, назначена със заповед на кмета на общината, включваща представители на областната администрация, на техническата служба на общината и на СГКК. В § 4к, ал. 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ е разписано, че въз основа на решения на комисията по ал. 12, до одобряването на КК и КР - кметът на общината издава заповед за изменение на ПНИ, а след одобряване на КККР - началникът на СГКК издава заповед за нейното изменение. Съгласно чл. 28в ППЗСПЗЗ, влезлият в сила ПНИ може да се изменя в случаите по § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ по искане на заинтересованите лица до органа по чл. 28б, ал. 11 от ППЗСПЗЗ, като в случаите на § 4к, ал. 8, т. 1, т. 2 и т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, заинтересованите лица подават искане до кмета на общината за разглеждане от комисията по ал. 12.

При съотнасяне на тази правна уредба към конкретния случай и фактите, които се установяват от доказателствата по делото, се налагат следните изводи:

Оспорената заповед, издадена от Началника на СГКК Варна е постановена от материално и териториално компетентен орган, предвид § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗСПЗЗ. За територия, където се намира процесният по делото имот – СО “Боровец-север“, има одобрен и влязъл в сила ПНИ, както и одобрени КК и КР, поради което началникът на СГКК - Варна е компетентен да издаде заповедта съобразно § 4к, ал. 13, т. 2, във вр. с ал. 8, т. 1 и ал. 12 ПЗР ЗСПЗЗ .

С оглед посочените в оспорената заповед фактически и правни основания за постановяването й е налице яснота относно юридическите факти, от които административният орган черпи упражненото от него субективно право, поради което следва да се приеме, че при издаването на заповедта е съобразена изискуемата форма.

Не се установява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обосновава отмяна на оспорената заповед.

Предвид връщането на писмото от 30.06.2023 г. (л.38 от адм.пр.) с отбелязване, че пратката не е потърсена (л. 39 и 40 от адм. пр.), настоящите оспорващи като наследници на Л. и И. Н. не са надлежно уведомени, съгласно изискването на чл. 26 АПК, за започнатото производство за промяна на регистъра на ПИ 10135.5401.3347 по ПНИ на СО „Боровец-север“. Уведомителното писмо за започналото административно производство (л. 42 от адм. пр.) е получено само и от част от наследниците на Д. К. Р. - М. К. Я., Г. К. Д., М. Х. Д. и М. Д. Т..

Съгласно чл. 26, ал. 2 АПК съобщаването за започване на производството се извършва по реда на чл. 18а. За да се пристъпи към поставяне на съобщението на таблото за обявления или в Интернет страницата на съответния орган за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за връчено, каквато възможност е разписана в чл. 18а, ал. 10 АПК, както е подходил административният орган в случая (поставени са съобщенията по чл. 26, ал. 1 АПК на таблото за обяви в административната сграда на , за което е съставен протокол от комисия – л. 33 от адм. пр.), следва съобщаването в производството пред административния орган да не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи. В случая връщането на уведомителните писма с отбелязване от пощенския оператор „непотърсена“ не обуславя извод за наличието на основания за съобщаване по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК. Не се установява да е било невъзможно устното уведомяване на заинтересованите лица, да е неизвестен настоящият и постоянният им адрес, да липсва такива адреси, да не могат да бъдат намерени на тези адреси или да няма кой да получи съобщението, да е невъзможно да се връчи съобщението по месторабота, да не може съобщаването да се извърши чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, на входната врата или на видно място около нея. Тоест не се установява уведомяването за започването на процесното административно производство да не може да бъде извършено по регламентираните в чл. 18а, ал. 7, ал. 8, ал. 9 АПК възможни начини, поради което незаконосъобразно в случая административният орган е пристъпил към уведомяване по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК.

За да се определи процесното нарушение като съществено, респективно дали е основание за отмяна на оспорения акт, следва да се прецени дали ако не би било допуснато това нарушение, крайното решение на ответника би било различно от произнасянето му с оспорения акт.

В случая, съдът намира, че процесното нарушение на административнопроизводствените правила не е съществено (по смисъла на чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146, т. 3 АПК) предвид спецификата на поисканото изменение и основанията, на които е базирано – изменението е единствено в регистъра към ПНИ, съответно в КР и се основава на съдебно решение по чл. 124 ГПК и конкретизиране на идеалните части на правото на собственост в имота, наличието на които основания се установяват по делото.

В съответствие с чл. 35 и чл. 36 АПК са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и както Комисията по § 4к, ал. 12 ПЗР на ЗСПЗЗ, така и Началникът на СГКК – Варна са извършили правилна преценка на релевантните факти, извличащи се от доказателствата по административната преписка, поради което е неоснователно възражението на оспорващите в този аспект.

По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби и с целта на закона, следва да се съобрази следното:

Разпоредбата на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и предвидената с нея процедура за изменение на КККР се явява специална по отношение на нормите на ЗКИР, като същата е приложима при наличие на някое от основанията, визирани в ал. 8, т. 1-5 за изменение на ПНИ.

Решението на Комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не обвързва органа (началника на СГКК) при произнасянето му. Началникът на СГКК-Варна следва да направи самостоятелна преценка относно наличие на някоя от предпоставките по § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на влязъл в сила ПНИ. (В този смисъл Решение № 1380/31.01.2014 г., постановено по адм.дело № 9355/2013 г., на ВАС, ІІ отд.; Решение № 4549/02.04.2014 г., постановено по адм.дело № 640/2014 г., на ВАС, ІІ отд.)

В случая административният орган е приел, че е налице хипотезата на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което е одобрил изменение на КККР. Според посочената разпоредба влязъл в сила ПНИ може да се изменя, когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки, като при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред.

Изменението на КККР в хипотезата на § 4к, ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е само последица от признатата основателност на искането по реда на ал. 12. Това обаче не игнорира задължението на СГКК за всеобхватна преценка на правата на собственост на фигуриращите в регистъра като собственици.

Според нормата чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с ПНИ по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, като ПНИ се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена, като данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от ПНИ. Императивните материални изисквания за ПНИ са регламентирани в чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Тези правни норми визират и конкретни технически изисквания, които следва да се съобразяват както при проектиране на имотите в територия по ПНИ, така и при одобряването, съответно и изменението на ПНИ. Тъй като с този план се новообразуват имоти, той е план с конститутивно действие, който е част от сложен фактически състав по определяне на реалните граници на имотите на бившите ползватели, от една страна, и на реституираните собственици – от друга. Целта на ПНИ и необходимостта от изработването и одобряването му е да се новообразуват самостоятелни имоти за различните групи лица.

Съгласно влезлия в сила ПНИ на СО „Боровец-север“, КР 5401, землището на кв. Галата, в регистъра на имотите НИ 3347 с площ 549,46 кв. м (л. 159, гръб от делото) е записан на н-ци на П. З. П., н-ци на Д. К. Р. за 1/3 ид.ч. и на неидентифициран собственик.

Влязлото в сила на 02.07.2018 г. съдебно решение (Решение № 1442/10.04.2016 г. по гр. д. № 10120/2016 г., вписано в СВ – Варна с акт № *** – л. 160-162 от делото) сочи на разрешен спор за материално право между вписаните като съсобственици в регистъра към влезлия в сила ПНИ н-ци на П. З. П., от една страна, и настоящите оспорващи, от друга страна, което представлява основание за изменение на регистъра към ПНИ и съответно КР и отразяване на актуалните данните за собственост по отношение на ПИ 10135.5401.3347 по КККР.

Със съдебния акт е отречено правото на собственост на н-ците на П. З. П., поради което правилно същите са заличени в регистъра на ПНИ и в КР като съсобственици в имота и на тяхно място са вписани данните за собственост в имота на настоящите оспорващи.

Неоснователно е възражението на оспорващите за незаконосъобразност на конкретното изменение на КР и регистъра към ПНИ, неотчитащо признатото им право на собственост в новообразувания имот 3347 по ПНИ, съответно в ПИ 10135.5401.3347 по КККР в реални части.

Не е налице делба на имота и обособяване на 203-те кв.м реални части от имот 3347 по ПНИ, съответно от ПИ 10135.5401.3347 по КККР в самостоятелен обект на правото на собственост, а в КР и в регистъра на ПНИ следва да се вписват данните за собствеността в идеалните части по арг. от 61, ал. 1, т. 9 ЗКИР, съгласно която разпоредба в партидата на имота за собственика и за признаването и прехвърлянето на правото на собственост при съсобственост се вписват - идеалните части (дяловете), както и данните за съсобствениците. Законодателят придава значението на годен обект на правото на собственост на реално определени части от поземлените имот в границите на населените места и селищните образувания, които отговарят на минималните размери по чл. 19 ЗУТ и не попадат сред изключенията, предвидени в ал. 2 на чл. 200 ЗУТ – Решение № 195/30.06.2014 г. по гр. д. № 1279/2013 г. на ВКС, второ г. о., т.д. 1769/24 г., Определение № 5987 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2024 г., II г. о., ГК. Вписването на промяна в собствеността за реални части, представляващи част от ПИ, на основание съдебно решение, с което е разрешен спор за собственост, изисква не само вписване в КР, но и промяна в границите на имота в КК.

Предвид изложеното неоснователно оспорващият се позовава на нищожност на оспорения акт, доколкото вписването на н-ците на Л. И. Н. е за идеални, а не реални части, което не е в съответствие с влязлото в сила на 02.07.2018 г. Решение № 1442/10.04.2016 г. по гр. д. № 10120/2016 г. на РС - Варна, вписано в СВ – Варна с акт № ***.

Правилно в КР и регистъра към ПНИ са актуализирани данните за собствеността в имота, като е отчетено наличието на съдебното решение по иска чл. 124 ГПК, с което е признато по отношение на н-ците на П. З. П., че н-ците на Л. И. Д. са собственици на реална част с площ 203 кв.м от имот, представляващ ПИ 10135.5401.3347 по КККР.

Несъстоятелно е твърдението на оспорващите за нищожност на оспорения административен акт с оглед нормите на чл. 297 ГПК и чл. 177, ал. 2 АПК. Именно със заличаването в КР на данните за собствеността за имота на н-ците на П. З. П. и вписването в КР в данните за собствеността на н-ците на Л. И. Д. е зачетено влязлото в сила решение на съда по гр. д. № 10120/2016 г. на РС – Варна. В случая не е налице предходно отменен или изменен акт със съдебно решение и настоящия оспорен акт да е постановен в противоречие с такова съдебно решение, поради което оспореният акт не е постановен в хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК и не е нищожен.

Вписването в КР на 315 кв.м. идеални части на съсобствениците, които са н-ци на Д. К. Р., също е законосъобразно. Според заключението на вещото лице, което съдът намира, че кореспондира с данните, извличащи се от помощния план, разгледани в съвкупност с Таблицата за изчисление на дължимото обезщетение на собствениците в СО „Боровец-север“, кв. Галата, действително старият имот на Д. К. Р. попада с 315 кв.м в новообразувания имот 3347, който след интегрирането на ПНИ в КК е с идентификатор 10135.5104.3347. Тоест отразеното за новообразувания имот 3347 в регистъра към ПНИ по отношение собствеността на н-ците на Д. К. Р. – 1/3 ид.ч. е очевидно несъответствие между данните в регистъра и източника, удостоверяващ данните, което несъответствие Комисията по § 4к, ал. 12 ПЗР на ЗСПЗЗ правилно е приела, че следва да се отстрани и н-ците на Д. К. Р. да се впишат в регистъра за имот 3347 като собственици на 315 кв.м ид. ч.

Освен това данните за собствеността в КРНИ следва да се извличат от заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ (а не от регистъра на ПНИ), доколкото именно с визираната заповед на кмета на общината се възстановява, съответно придобива правото на собственост върху новообразуваните имоти, като в нея се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. В подкрепа на този извод е изрично регламентираното с нормата на § 4к, ал. 11 от ПЗР на ЗСПЗЗ, че когато заповедта за одобряване на ПНИ по ал. 6 влезе в сила, след като за съответната територия са одобрени КККР и е обявено въвеждането на имотния регистър, новообразуваните имоти се нанасят в кадастъра, а заповедта по ал. 7 се вписва в имотния регистър по реда на ЗКИР. В този смисъл отразяването в КР за ПИ 10135.5401.3347 на данните за собствеността на н-ците на Д. К. Р. въз основа и в съответствие със Заповед № Г-ПР-115/08.04.2015 г. и Заповед № Г-ПР-108/08.11.2021 г. на Кмета на Район „Аспарухово“ за 315 кв.м идеални части от имота е законосъобразно.

Съгласно чл. 28а ППЗСПЗЗ за възстановяването, съответно за придобиването, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 и документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата, като в заповедта се описват номерът на имота от ПНИ, местоположението, размерът, границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Според посочената разпоредба към заповедта се прилага скица на имота, заповедта се съобщава по реда на ГПК и подлежи на обжалване по реда на АПК.

Недопустимо е в настоящото производство извършването на инцидентен съдебен контрол по смисъла на чл. 17 ГПК за законосъобразност на заповедта на кмета на общината, издадена на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Процесната заповед е издадена в самостоятелна и различна процедура и подлежи на обжалване в самостоятелно съдебно производство, а и издател на заповедта е кметът на общината, респ. административен орган, различен от конституираният в настоящото производство ответник – Началникът на СГКК – Варна, като това изначало препятства и разглеждането в едно съдебно производство на законосъобразността на заповедите на тези два различни органа. Освен това принципно дори и да е нищожен актът, на който се основава последващ административен акт, то това не обуславя нищожността на втория акт, а евентуално само унищожаемостта му. Възраженията на оспорващите, че н-ците на Д. К. Р. формално се легитимират по ПНИ за собственици на ПИ 10135.5401.3347, с доводи, че имотът не кореспондира с решението на Поземлена комисия и с имота, който е притежаван преди отнемането, са неотносими за настоящия спор, доколкото по своята същност представляват доводи за незаконосъобразност на ПНИ, заповедта за одобряване на който е влязла в сила.

Заявяването от страна на оспорващите на претенцията, че са собственици по давност не само на 203 кв.м от процесния ПИ 10135.5401.3347, а и на останалата част от имота, без да е представен актът, от който те черпят правото си собственост, не обуславя извод за наличие на спор за материално право, препятстващ вписването в КР за имота на данните за собствеността на н-ците на Д. К. Р., чиито права произтичат от издадената им заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и ПНИ.

Неоснователен е и доводът на оспорващите за недопустимост на възникването на съсобственост между ползвател (наследници на когото са оспорващите) и реституиран собственик (каквито са наследниците на Д. К. Р.). Вписаните в случая в КР за имота данни за собственост не са с оглед качеството на оспорващите на ползвателите с признато право на придобиване на собствеността, а въз основа на съдебно решение по чл. 124 ГПК, с което са признати за собственици въз основа на давностно владение. В този смисъл вписването на данните за собствеността им в КРНИ не се явява в нарушение на забраната с ПНИ да се отрежда имот, който да е в съсобственост между ползвател и бивш собственик.

По отношение правното основание за процесното по делото изменение на ПНИ и КРНИ:

В обяснителната записка на проекта за изменение (л. 49 от адм.пр.) по заявлението на Г. К. Д. (един от наследниците на Д. К. Р.) е посочено, че проектът е изготвен на основание § 4к, ал. 8, т. 1 и т. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно които норми влязъл в сила ПНИ може да се измени когато: помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки, а при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред - т. 1; планът съдържа явна фактическа грешка – т. 2.

Легални дефиниции на понятията „непълноти или грешки“ и „явна фактическа грешка“ в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не се съдържат. Същевременно процесното изменение на ПНИ не може да се отнесе към предвидените хипотези на „непълноти или грешки“ и „явна фактическа грешка“ по смисъла на § 1, т. 16 и т. 9 ДР на ЗКИР, доколкото тези понятия законодателят отнася единствено към границите на имотите.

Според чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от ПНИ. Тоест принципно, когато става въпрос за изменение единствено на регистъра към ПНИ приложение следва да намерят основанията по ЗКИР за изменение на КРНИ.

Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на КККР. Според чл. 52, ал. 2 ЗКИР при снабдяване с акт за придобито по давност право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот изменението в КККР се извършва след постъпване на данните от вписан акт в Службата по вписванията. Освен това измененията в КРНИ, по аргумент от чл. 53, ал. 1 ЗКИР, се извършват при: 1. възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване; 2. отпадане на основанието за извършено записване, в случаите на ал. 2 и чл. 41, ал. 6; 3. констатиране на несъответствие между данните в КРНИ и източника, удостоверяващ данните.

В случая безспорно са налице две основания за изменение на регистъра към ПНИ и КРНИ – от една страна, съдебното решение по чл. 124 ГПК, с който се признава, че имотът е придобит по давност, а от друга страна, заповедта по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ и привеждането на вписванията в регистъра към ПНИ в съответствие с данните от помощния план и таблицата за обезщетения. Процесното изменение на КРНИ е обосновано в случая именно с посочените две основания.

В този смисъл оспореният акт не е издаден при липса на правно основание за изменението на КРНИ. Освен това трайно в съдебната практика се приема, че при установяване по делото наличието на посочените в оспорения акт фактическите основания за издаването му, които обуславят издаването на оспорения акт, дори грешно да е посочено правното основание, това не представлява основание за отмяна на оспорения акт.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и не се установява отменителното основание по чл. 146, т. 4 АПК. Оспореният акт е в съответствие и с целта на закона – да се поддържа КРНИ актуален и отразяващ актуални данни за собственика на недвижимия имот и за акта, от който собственикът черпи правото си на собственост

С оглед изложеното жалбата на М. Д. С. и Д. И. С. се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Изходът на спора обосновава основателността на искането на заинтересованата страна Г. К. Д. за присъждане на разноски. Искането е своевременно направено и на основание чл. 143, ал. 4 АПК следва да се осъдят оспорващите да заплатят в полза на Г. К. Д. направените разноски по делото в общ размер 1700 лева (за възнаграждения на вещо лице – 700 лева, и на адвокат – 1000 лева).

Искането на оспорващия за присъждане на разноски предвид изхода на спора няма основание да се уважи.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата от М. И. С. и Д. И. Г. срещу Заповед № 18-7379-08.07.2024 г. на Началника на СГКК – Варна.

ОСЪЖДА М. И. С., [ЕГН] и Д. И. Г., [ЕГН] да заплатят на Г. К. Д., [ЕГН] сумата в размер на 1700 лева, представляваща направени разноски по делото за възнаграждения на вещо лице и на адвокат.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.