Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл., във вр. с чл.310 и сл. от ГПК. Жалбоподателят Д. С. В. от гр.В.Т., действаща чрез пълномощника си адвокат С. Б., с жалбата си до съда оспорва Решение №1172 от 26.11.2012 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№2505 по описа на съда за 2012 г., в частта му, с която са отхвърлени обективно съединените искове, предявени от нея срещу Конфедерацията на независимите синдикати в България, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.Счита за необосновано решението, постановено с основен мотив, че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника е бил в сила модалитета „за изпитване” по смисъла на чл.70 от КТ, при което работодателят правомерно е прекратил правоотношението.Спори извода на съда, че трудовото правоотношение е прекратено на 14.05.2012 г., така както е приел първоинстанционният съд.Позовава се на разпоредбата на чл.335,ал.2,т.3 от КТ, съгласно която при прекратяване без предизвестие договорът се счита прекратен от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване.Позовава се на практиката,според която връчването трябва да стане лично от работодателя или от оправомощено от него лице, а при невъзможност, се приема по аналогия връчване в хипотезата на чл.195,ал.3 КТ, предл. последно- с препоръчано писмо с обратна разписка.В настоящия случай е изпратено електронно писмо на 14.05.2012 г.,какъвто начин КТ според жалбоподателя не предвижда.Поради това счита заповедта за Ôръчена на датата 22.05.2012 г.,видно от представения екземпляр от нея с допълнителни удостоверявания върху него.Към тази дата счита за безспорно,че не може да се приложи хипотезата на чл.71 от КТ. На второ място счита, че първоинстанционният съд неправилно е сумирал общия брой ползвани дни отпуск, като е прибавил към датата на изтичане на срока работни и неработни дни.Според жалбоподателя, изпитателният срок след прибавянето на дните отпуск- общо 41 за целия период, изтича на 06.05.2012 г.Счита, че неправилно съдът поради допусната техническа грешка е приел в мотивите си, че срокът ,удължен от 26.03.2012 . с 26 дни изтича на 21.04.2012 г., който ден е събота и съдът го е приел за почивен, а същият е обявен за работен ден съгласно Решение на МС за разместване на почивни дни през 2012 г. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и претендира разноски. В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответната страна.В подадената на 26.02.2012 г. по делото молба-становище от К. гр.С. чрез пълномощниците адвокат И. С. и К. Г., се заявява становище по делото.Оспорва се жалбата изцяло като неоснователна, недоказана и несъстоятелна.Иска се решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото,намира за установено следното: С решението си, постановено по гр.д.№2505/26.11.2012 г., Великотърновският районен съд е отхвърлил предявените от ищцата Д. С. В., с ЕГН *, от гр.В.Т., против К. гр.С., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.Със същото решение по повод оспорен в хода на делото документ –заявление за ползване на отпуск с дата от 06.01.2012 г., е уважил предявения инцидентен установителен иск, като е приел за установено на основание чл.194,ал.3 от ГПК по отношение на ответника, че заявлението е неистински/неавтентичен / документ.Предмет на обжалване е решението само в частта му,с която са отхвърлени исковете по чл.344, ал.1т.1, 2 и 3 от КТ. За да стигне до този извод първоинстанционният съд е събрал и подробно обсъдил всички представени по делото доказателства-писмени и експертиза.Изводите му са базирани на правилно и пълно изяснена фактическа обстановка.Безспорно е по делото, че ищцата е работила въз основа на валидно сключен трудов договор с ответника на длъжност „експерт-специалист” в Регионален офис на К. в гр.В.Т..Трудовият договор е сключен като срочен от 26.09.2011 г. до до 31.12.2013 г. и с шест месечен изпитателен срок на основание чл.70 от КТ, уговорен в полза на работодателя, с брутно месечно трудово възнаграждение от 450 лв.Със Заповед № ВG05PO001-2.1.03-1-4885/14.05.2012 г. на Президента на К. е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.71, ал.1 от КТ в срока за изпитване без предизвестие.Първоинстанционният съд в мотивите на решението си е посочил ползваните от ищцата дни платен годишен отпуск и тези в отпуск по болест, съобразявайки разпоредбата на чл.70, ал.4 от КТ,според която в срока за изпитване не се включва времето,през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.Пресметнал е срока, който се брои по месеци,т.е шестмесечният такъв и е прибавил дните,през които ищцата е била в платен годишен отпуск и в болнични.Тези дни удължават изпитателния срок,тъй като не се включват в 6-те месеца.Удължаването на срока, което става с дни е изчислено по правилата на чл.72 от ЗЗД, които съдът е съобразил, посочвайки, че трудовият договор е вид граждански договор.Начинът, по който е извършено пресмятането е правилно и съобразен с писмените доказателства по делото, установяващи дните на платен отпуск и болнични, както и съответен на законовата разпоредба на чл.72 от ЗЗД, уреждаща броенето на сроковете.Въззивната инстанция не установява твърдяната в жалбата техническа грешка при пресмятането.Така изчислено , срокът за изпитване изтича на 14.05.2012 г. В случая не са включени двата дни отпуск, ползвани от ищцата на 23 и 24 януари, 2012 г., за които е прието за установено, че липсва подадено от нея заявление за отпуск.Въззивната инстанция намира, че тези дни също би следвало да се изключат от изпитателния срок, тъй като отпускът е разрешен със съответна заповед и реално ползван.Но дори и да не бъдат взети предвид тези два дни ,срокът е изтекъл на датата ,на която е издадена и получена от ищцата зÓповедта за прекратяване. В този смисъл правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.71, ал.1 от КТ и прекратяването на трудовия договор с ищцата е законосъобразно. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че заповедта за прекратяване не е връчена на датата 14.05.2012 г., а на 22.05.2012 г., т.е след изтичането на срока за изпитване.Съгласно разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ,при прекратяване без предизвестие трудовият договор се счита за прекратен от момента на получаване на писменото изявление за това.Ищцата в исковата молба признава, че заповедта й е връчена на 14.05.2012 г, като заявява, че на 14.05.2012 г. по електронната поща й е изпратена процесната заповед.Т.е. писменото изявление за прекратяване на договора е получено от нея именно на тази дата, за което тя се е подписала на разпечатката срещу дата на връчване 14.05.2012 г.Подписът не е оспорен.С протокол от същата дата, приет по делото като доказателство, ищцата предава служебно зачислени вещи- компютър, телефон и др.При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил правилни изводи относно неоснователност и недоказаност на трите предявени обективно съединени иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ и ги е отхвърлил.Въззивната инстанция намира постановеното решение за правилно и законосъобразно,поради което същото следва да бъде потвърдено.Напълно споделя мотивите на решението и препраща към тях съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК. При този изход на делото разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат. По изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1172/26.11.2012 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№2505 по описа на съда за 2012 г. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок, считано от датата на обявяването му-14.03.2013 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ : |