Р Е Ш Е Н И Е
№
от 14.08.2023г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-12-ти
състав, в публично съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЮ ЗГУРОВ
при секретаря Ирина Василева, като разгледа
докладваното от съдия Згуров гражданско дело № 1860 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото са предявените от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********срещу ответниците
А.С.С., ЕГН ********** и И.Н.С., ЕГН **********
обективно и кумулативно съединени осъдителни искове, с правни основания чл.
430, ал.1 и 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, относно осъждането на ответниците
да заплатят солидарно на ищеца сумата от 212 633,86
евро, представляваща дължима главница по договор за кредит за покупка на
недвижим имот с №HL 31222/05.03.2008г., такса за периода от 12.12.2014г.
до 08.02.2018г. за администриране просрочията по
кредита в размер на 97,15 евро,
сумата от 1843,28 евро,
представляваща годишна такса за управление на кредита за периода от 19.03.2015г. до 08.02.2018г.,
сумата от 780,07 евро,
представляваща задължение за заплащане на имуществена застраховка за периода от
20.04.2015г. до 08.02.2018г. и сумата от 138
лева, представляваща нотариална такса, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 09.02.2018г. до окончателното изплащане н задълженията.
Ищцовата банка основава
исковете си с твърденията, че между нея и ответниците
като солидарни длъжници е бил сключен договор за
кредит и няколко допълнителни споразумения, като ответниците
не са изпълнили задълженията си да заплащат в срок дължимите погасителни вноски
считано от 10.12.2014г., поради което
банката е реализирала правото си да превърне кредита в предсрочно
изискуем на 08.09.2017г., за което ответниците са
били надлежно уведомени. Предвид това, с предявените искове се претендира
осъждането им да заплатят неизплатената част от главницата, дължими такси и
вноски за застраховка.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, от
страна на ответниците постъпи писмен отговор на
искова молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Релевирани се възраженията, че ищцовата
банка няма качеството на кредитор, тъй като преди предявяването на иска е
прехвърлила чрез договор за цесия вземанията си спрямо тях в полза на цесионера „Л.“ ЕООД, като тази цесия е произвела действието
си, защото те са били уведомени от банката с нарочни уведомления за прехвърляне
на вземанията. На следващо място сочат, че банката не е превърнала успешно
кредита в предсрочно изискуем, защото не е уведомила надлежно за това си
решение ответниците. Сочи, че удостовереното от нотариуса
връчване на поканите по реда на чл.47,ал.1 ГПК е невярно.
В съдебното заседание ищцовото
дружество се представлява от процесуалния му представител адв.М.,
която поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи и да присъди в полза
на доверителя й разноските по делото. Релевира
възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния представител
на ответниците адвокатско възнаграждение.
Ответникът
А.С. се яви лично в съдебното заседание, а ответникът И.С. не се яви, като и
двамата бяха представлявани от пълномощника им адв.Т.,
който оспорва предявените искове, моли съда ги отхвърли във връзка с изложените
в писмения отговор възражения и да присъди в полза на доверителите му
разноските по делото.
В съдебното заседание третото лице-помагач „Л.“
ЕООД не изпрати представител и не ангажира окончателно становище по спора.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните
доказателства по делото, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От приетите като писмени доказателства по делото Договор за
кредит за покупка на недвижим имот с №HL
31222/05.03.2008г.
Банкови бордера, Тарифа на „Ю.Б.“ АД за клиенти
физически лица (в сила от 11.09.2017г.) , Нотариален акт за договорна ипотека
върху недвижими имоти №88, том III,
рег.№2377, дело №268/2008г.,
Допълнителни споразумения към договора за кредит, Погасителни планове, Договори
за цесия, Приложения към тях, Уведомления за извършени цесии, Уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост, Нотариални покани, Разписки за връчване на
покани се установява, че между ищцовата
банка като кредитодател и ответниците
като кредитополучатели и солидарни длъжници е бил
сключен процесният договор за кредит за сумата от
198 000 евро, като той е бил обезпечен с договорна ипотека учредена от длъжниците върху няколко недвижими имота. Вземанията по
този кредит са били прехвърлени от банката в полза на „Б.Р.Сървисис“
АД, а в последствие те са прехвърлени обратно от това юридическо лице в полза
на банката.
Съгласно
чл.18, ал.1, и чл.27 от договора за кредит, при неизпълнение от
кредитополучателя, на което и да е от поетите договорни задължения, банката има
право да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем, а всички уведомления и
изявления във връзка с договора трябва да бъдат извършени в писмена форма и ще
се считат за получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по
пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с телеграма достигнат до
адресите на страните, посочени в началото на договора. В случай, че някоя от
страните промени адреса си, посочен в началото на договора, тя е длъжна да
уведоми писмено другата страна, като посочи новия си адрес, а до получаването
на такова уведомление, всички съобщения достигнали до стария адрес ще се считат
за получени. В договора за кредит, посоченият адрес на ответниците
е гр.София, ул.“*********ап.24.
С допълнителни споразумения между страните е договаряно прибавянето на
неизплатени и просрочени лихви към дължимата главница, както и различни
преференциални условия за погасяване на кредита. Банката е заплащала редовно в
полза на „Дженерали застраховане“ АД вноски по договор
за имуществено застраховане в полза на ответниците.
С нотариална покана представена пред нотариус М.И. на 21.07.2017г. банката
е отправила изявлението си до ответниците за
обявяването на кредита в предсрочно изискуем, поради неизпълнение
на задължението на кредитоплучателите да заплащат в
срок дължимите погасителни вноски, и изпадането им в забава за заплащането на
погасителни вноски в общ размер на 65 564.30 евро. Уведомлението е изпратено до адреса на ответниците,
посочен в договора за кредит. Нотариалната покана с уведомлението е
връчена от нотариуса чрез пускането на уведомление в пощенската кутия на ответниците, като призовкарят й е
удостоверил, че е посетил адреса три пъти в различни седмици с интервал между
първото и последното посещение от повече от месец, при което не е открил
адресатите, а на адреса е установил лице, което е заявило, че не познава А. и И.
С.. Поради това, на 24.08.2017г. е залепено уведомление на адреса по реда на
чл.47, ал.1 ГПК. Нотарисът е установил, че адресът на
който е залепено уведомлението и регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответниците съвпадат, при което е удостоверил, че уведомлението
е връчено, считано от 08.09.2017г.
Видно
от чл.4,т.2 от договора, кредитополучателите дължат на банката годишна такса за управление
на кредита в размер на 0,3 % върху размера на непогасената главница. Съгласно
чл.14, ал.5 от същия договор, кредитополучателите са се съгласили, че когато по
тяхната сметка в банката няма достатъчно средства за заплащане на сключената
застраховка на ипотекираните недвижими имоти, дължимите суми по
застрахователната премия да се заплащат от банката, но за сметка на
кредитополучателите, като с неизплатеният им размер се увеличава задължението
им по договора за кредит.
От договор
за прехвърляне на вземания от 13.10.2015г., сключен между „Ю.Б.“ АД и „Л.“ ЕООД
се установява, че той влиза в сила и прехвърлителното
действие по отношение на вземанията, които са негов предмет настъпва в деня на
пълното изплащане на договорната цена от 240 000 евро, а срокът за това е
едноседмичен, считано от 13.10.2015г. Видно от приетата имейл кореспонденция
водена между ищцовата банка и третото-лице помагач,
този договор не е породил правния си ефект, а на третото лице-помагач в процеса
на преговори са били изпратени и уведомления до длъжниците
за прехвърляне на вземанията.
Представените
от ответниците с писмения отговор на исковата молба уведомления нямат изходящ номер, нито печат на
ищцовата банка, върху тях липсва отбелязване, че са
били изпратени от банката до длъжниците, а липсват и
доказателства за това, че те са връчени от цесионера,
който е бил надлежно упълномощен да съобщи от името на цедента
на длъжниците за прехвърляне на вземанията.
Съгласно
приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи се установява, че след
усвояването на главницата по кредита на 19.03.2008г. в периода от 19.10.2010г.
до 10.06.2015г. размерът на главницата по кредита е увеличаван по споразумения
между страните, като общият размер на усвоената главница е станал
220 282,05 евро, от който погасени са били 7 648,19 евро, а след
14.11.2014г. не са извършвани погасявания и размерът на незаплатената и дължима
главница е 212 633,86 евро, дължимите и незаплатени годишни такси за
управление на кредита за периода от
19.03.2010г. до 19.03.2017г. са в размер на 1940,43 евро, а дължимите от ответниците и незаплатени суми за погасяване на вноски е
780,07 евро. Не е осъществявано плащане от страна на „Л.“ ЕООД по посочените в
договора за цесия от 13.10.2015г. банкови сметки на договорената цена за
прехвърляне на вземанията в размер на 240 000 евро. В счетоводството на „Л.“
ЕООД липсват данни за заприходяване като актив на
вземане спрямо А.С. и И.С. съгласно договор за цесия от 13.10.2015г., както и
за отписване на подобно вземане.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигана до следните правни изводи:
От процесния договор за кредит, при тълкуване съгласно чл.20 ЗЗД на волята на страните по него, недвусмислено се установява, че физическите
лица А. и И. С. като кредитополучатели са солидарни длъжници
по отношение на вземанията на банката, възникнали в следствие на договора за
кредит и допълнителните споразумения към него.
В производството
по делото от страна на ответниците не се оспорва
размера на претендираните вземания по договора за
кредита, а обстоятелството, че те са в претендирания
размер се установи от приетите съдебно-счеотоводни
експертизи.
Настоящият съд
намира, че банката е съобщила на ответниците в
съответствие с договореното между тях и посочената в чл.27
от договора за кредит презумпция, за взетото решение да превърне кредита в
предсрочно изискуем. В производството по делото се установи, че е било налице
неизпълнение на договора от страна на кредитополучателите, изразяващо се в
липсата на плащания в периода следващ датата 14.11.2014г.
Уведомлението за предсрочна изискуемост е доставено с нотариална покана до
посочения в договора за кредит и регистриран постоянен и настоящ адрес на ответниците, като в случая това връчване е редовно и
съгласно правилата на чл.47 ГПК. Поради
това, считано от 08.09.2017г. ответниците са били
уведомени и кредита е превърнат редовно и изцяло в предсрочно изискуем от
банката.
В производството
по делото не се установи, че между третото лице-помагач и ищцовата
банка е бил сключен договор за цесия от 13.10.2015г., който е породил правно
действие, както и, че цедента по него е уведомил ответниците за прехвърляне на вземането. Видно от чл.3 от
самия договор, той е сключен под отлагателно условие- заплащането на цената от
240 000 евро в едноседмичен срок, което не се е сбъднало. Поради това,
няма как с този договор вземанията да са били прехвърлени в полза на третото лице-помагач.
Не се установи, че представените по делото уведомления за тази цесия са били
изпратени от цедента до ответниците,
или че са им връчени от упълномощено от цедента лице,
нито кога точно са били получени от ответниците.
Поради това се налага извода, че договорът за прехвърляне на вземанията от
13.10.2015г. не е породил действие и надлежен кредитор на ответника по процесния договор за кредит все още е ищцовата
банка.
Поради
изложеното се налага извода, че искове касаещи претенциите за главница, банкови
такси и вноски за застрахователни премии са основателни и доказани.
Съдът
намира за неоснователен единствено иска относно претенцията от 138 лв., представляваща нотариални
разноски, тъй като поемането на подобно задължение не е договорено в сключените
между страните договор за кредит, допълнителни споразумения към него, нито е
посочено в тарифата за таксите на банката. Подобни разходи не представляват и
такива по чл.78 ГПК, поради което се налага извода, че те следва да останат за
сметка на кредитора, тъй като са направени във връзка с изпълнение на
собственото му задължение да уведоми длъжниците за
взетото решение да превърне кредита в предсрочно изискуем.
Предвид
частичната основателност на предявените искове, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК съразмерно с уважената част от тях в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски по делото, които
възлизат общо на 17
897,51 лв., от които 16847,86 лв. за
внесена държавна такса, 299,90 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 449,49 лв. за внесен
депозит за възнаграждение на вещи лица.
Съразмерно
с отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2,29 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ищеца за прекомерност на заплатеното от ответниците в
полза на пълномощника им адвокатско възнаграждение съобразно цената на исковете
и правната и фактическа сложност на спора.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН ********** и И.Н.С., ЕГН ********** да заплатят
солидарно на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********сумата от 212 633,86 евро, представляваща дължима главница по договор за
кредит за покупка на недвижим имот с №HL
31222/05.03.2008г., такса за периода от 12.12.2014г.
до 08.02.2018г. за администриране просрочията по кредита
в размер на 97,15 евро, сумата от 1843,28 евро, представляваща годишна
такса за управление на кредита за
периода от 19.03.2015г. до 08.02.2018г., сумата от 780,07 евро, представляваща задължение за заплащане на имуществена
застраховка за периода от 20.04.2015г. до 08.02.2018г., ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 09.02.2018г. до окончателното изплащане на
задълженията.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.Б.“
АД, ЕИК ********срещу ответниците А.С.С., ЕГН ********** и И.Н.С., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 430, ал.1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, относно осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 138 лева, представляваща нотариална
такса, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.02.2018г. до
окончателното изплащане н задължението.
ОСЪЖДА А.С.С.,
ЕГН ********** и И.Н.С., ЕГН ********** да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********сумата
от 17 897,51 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********да
заплати на А.С.С., ЕГН ********** и И.Н.С., ЕГН **********
сумата от 2,29 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението
е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ищеца „Л.“ ЕООД, ЕИК 20197564.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Апелативен съд-София.
СЪДИЯ: