№ 596
гр. Варна, 03.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николина П. Дамянова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
Деспина Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20253000500440 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по:
1/ въззивна жалба с вх.№ 5707/31.07.2025 от Прокуратурата на
Република България чрез прокурора в Окръжна прокуратура – Варна
Димитър Кайряков, против Решението на ОС-Варна № 489/ 5.05.2025 по гр.д.
№ 1100/2024 на ОС–Варна в частите му , с които е осъдена да заплати на Г. Н.
Т. ЕГН **********, адрес: гр.***, сумата от 30 000лв, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение по
ДП № 181/2017 на ОСО при ОП-Варна, предходен № 70/2013 по описа на ОД
на МВР – Варна, НОХД № 1252/2018 по описа на ОС–Варна, преобразувано
НОХД № 918/2021 на ОС–Варна, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 3.07.2023 до окончателното й изплащане, на осн.чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ, както и да заплати на ищцата сторените по делото разноски
съразмерно на уважената част от иска - в размер на 3060лв, представляващи
заплатена държ.такса от 10лв и адв.възнаграждение в размер на 3050лв,
намалено по реда на чл.78 ал.5 ГПК и
2/ въззивна жалба с вх. № 5708/31.07.2025 от Г. Н. Т. ЕГН **********,
чрез процесуалния й представител адв.А. Ж. от АК–Варна, против Решение №
489/ 5.05.2025 по гр.д.№ 1100/2024 на ОС–Варна в частта му, с които: е
отхвърлен предявеният от нея иск на осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за разликата над 30 000лв до пълния претендиран
размер от 75 000лв, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконното обвинение по ДП № 181/2017 на ОСО
при ОП-Варна, предходен № 70/2013 по описа на ОД на МВР–Варна, НОХД
№ 1252/2018 по описа на ОС–Варна, преобразувано НОХД № 918/2021 на
ОС–Варна, както и претенцията за обезщетение за забава, равно на законната
1
лихва върху главницата, считано от 8.07.2022г до 03.07.2023г,
Във въззивната жалба на Прокуратурата на Република България са
изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната от
нея част от решението. Посочено е, че повдигнатите обвинения по никакъв
начин не надвишават по интензитет и обем съвсем обичайните, нормални в
подобни случаи изживявания и затова обезщетение за тях не е дължимо.
Поддържа се, че в първоинстанционното наказателно производство Г. Т.
е била с най-леката МНО „Подписка“ и затова не са й били ограничени
гражданските права.
Определеният от ОС-Варна размер на обезщетението не е съобразен с
изискването за справедливост съгл.чл.52 ЗЗД.
Счита, че в обжалваната част решението не е мотивирано в нарушение
на чл.236 ал.2 ГПК, като не са били обсъдени възраженията на Прокуратурата
на РБ с подадения ПО.
ВОС правилно е определил началния момент на периода, за който може
да се претендира обезщетението от Прокуратурата – 10.02.2016г, но счита за
недоказана причинната връзка между твърдените от Г. Т. неимуществени
вреди–безпокойство, потиснатост, тревожност, депресия, напрежение,
нарушено добро име в обществото и нарушена професионална репутация,
влошаване на отношенията с близките и приятелите, и повдигнатото
обвинение.
Срокът на приключване на наказателното производство е бил разумен,
като се има предвид сложността на делото от фактическа и правна страна,
както и че за продължителността на наказателното производство в съдебната
фаза отговорност не следва да носи Прокуратурата.
Ако е имало влошаване на здравословното състояние на ищцата, то това
се е дължало на обективни житейски фактори, а не на воденото наказателно
производство, както и че следва да се приеме, че началната дата, от която се
дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е
3.07.2023г.
Твърди се, че Прокуратурата не е огласявала факта на провеждането на
наказателно производство срещу Г. Т. и затова не може да се претендира
обезщетение за евентуалното накърняване на доброто й име в обществото.
Счита иска за неимуществени вреди за изцяло недоказан, а присъдените
разноски за адв.хонорар за завишени предвид, че делото е приключило в
кратък срок.
Отправя искане за отмяната на решението на ОС-Варна в обжалваната
част и за отхвърляне изцяло на иска на Г. Т..
В условията на евентуалност, моли за намаляване размера на
присъденото обезщетение, така че той да съответства на доказаните вреди,
социално-икономическата обстановка в страната и съдебната практика по
аналогични казуси.
2
В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК няма подаден писмен
отговор от Г. Т..
Във въззивната жалба на Г. Т. са изложени доводи за неправилност на
обжалваната от нея част от решението на ОС-Врана. Излага се, че, макар да
били преценени някои релевантни за спора юридически факти, особено
съществените не били взети предвид, а именно:
- наказателното преследване на Т. е продължило 10 години и 3 месеца, докато
в мотивите си ВОС е приел, че наказат. преследване било продължило 7
години;
- не било обърнато внимание на излязлата на 19.11.2018г в социалните мрежи
статия със заглавие „93-годишен лихвар шашна съдиите с алчността си“;
- не е отчетен и фактът, че наказат. производство е било придружено с
разкриване на банкова тайна, с производство, инициирано от ВОП пред
КОНПИ, както и с лишаване от право на Т. да ползва иззетите компютърни
конфигурации в продължение на 11 години.
- ВОС е следвало да прецени правнорелевантните факти с оглед приложимата
съдебна практика /ППВС № 4/1964 г., ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС,
както и задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от
ГПК.
Поради изложеното моли постановеното от ВОС решение да бъде
изменено, като искът на Т. бъде уважен изцяло ведно с присъждане на всички
направени по делото разноски.
Срещу жалбата няма подаден писмен отговор от Прокуратурата на
Република България.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД по така подадените жалби намира същите за
допустими и затова следва да бъдат внесени за разглеждане в о.с.з.
Страните не са отправили искания за събиране на нови доказателства.
Не са налице предпоставки и необходимост от служебно попълване на
доказателствения материал по делото.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 26.11.2025 от 9.45ч., за
която дата и час да се призоват страните, като им бъде връчено и копие от
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4