Определение по дело №677/2016 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……....../…………….04.2017 год., гр. Варна

 

           ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ:     КОНСТАНТИН ИВАНОВ

АНДОН ВЪЛКОВ – Мл. съдия

 

разгледа в. гр. дело № 677 по описа на съда за 2016 год. и молбата с вх. № 3196/03.02.2017 год. по рег. на ОС – Варна, именувана „касационна жалба“, уточнена с молба с вх. № 5131/20.02.2017 год., подадени от М.Т.А. ***, чрез процесуален представител адв. Р.Д. ***, докладвани от съдията К. Иванов и за да се произнесе съобрази следното:

 

           Производството е образувано по молба с вх. № 3196/03.02.2017 год. по рег. на ОС – Варна, именувана „касационна жалба“, уточнена с молба с вх. № 5131/20.02.2017 год., подадени от М.Т.А. ***, чрез процесуален представител адв. Р.Д. ***, с която са направени няколко алтернативни искания:

           1/ да бъде изменено Решение № 1672/29.12.2016 год. постановено по в. гр. дело № 677/2016 год. по описа на ОС – Варна в частта му за разноските, като в полза на молителката М.А. се присъди и сумата от 1985 лева, съставляваща пълния размер на сторените от нея разноски за заплатена държавна такса за въззивната й жалба против първоинстанционното решение в частта му по извършването на делбата;

          2/ да бъде върната изцяло на М.А. сумата от 3970 лева, на осн. чл. 4б ЗДТ, тъй като въззивната й жалба против първоинстанционното решение в частта му по извършването на делбата е счетена от въззивния съд за основателна и незаконосъобразното решение на ВРС за изнасянето на двата делбени имота на публична продан е било отменено изцяло.

           Исканията се обосновават с обстоятелството, че жалба против първоинстанционното решение в частта му по извършването на делбата е подадена само от съделителката М.А., жалбата й е уважена, при което и в нейна полза следва да се присъдят и сторените за въззивното производство разноски в пълен размер, респ. внесената държавна такса за въззивната й жалба да се отчете при определяне на отговорността й за дължимата държавна такса по чл. 8, предл. първо от Тарифата за ДТ по ГПК. 

           В писмен отговор насрещната страна – съделителят Р.С.А., счита, че молбата в частта й относно искането да бъде изменено въззивното решение в частта му за разноските и същият да бъде осъден да заплати на М. А. допълнително сумата от 1985 лева е неоснователна. По отношение на алтернативно заявеното искане по чл. 4б ЗДТ изразява становище, че е основателно.

           Молбата в частта й по искането по чл. 248 ГПК е подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от страна представила списък на разноските и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

           Първоинстанционното решение в частта му по извършването на делбата е било обжалвано от съделителката М. А. и заплатената от нея държавна такса е в размер на 3970 лева, съгласно чл. 18, ал. 1, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси по ГПК. Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. При въззивно обжалване на решението, с което се извършва делба /т. е., след като квотите на съделителите вече са определени с решението по допускането на делбата/ отговорността за разноски се определя по правилото на чл. 78 ГПК, като се държи обаче сметка и за позицията на насрещната по въззивната жалба страна/страни. Ако необжалвалата първоинстанционното решение страна счита жалбата за неоснователна, респ. оспорва жалбата, тогава разноските се присъждат в зависимост от изхода от въззивното производство при приложението на чл. 78 ГПК и се възлагат в тежест на изгубилата делото страна. Ако обаче страната, която формално е насрещна страна по въззивната жалба, счита същата за основателна, респ. изразява становище, че първоинстанционното решение е неправилно и жалбата подлежи на уважаване, без самата тя да е подала въззивна жалба и жалбата бъде счетена за основателна от въззивната инстанция, тогава отговорността за разноските за заплатената държавна такса за въззивното производство се определя в съответствие с правилото на чл. 355 ГПК, тъй като в този случай няма загубила делото страна, а въззивното решение ползва и двете страни.

           В случая в съответствие с горните съображения и след като е отчел и поведението и позицията на другия съделител, който не е подал въззивна жалба против решението по извършването на делбата, но също е изразил становище делбата да се извърши по способа, установен в чл. 347, 350 и 352 ГПК, настоящият състав е осъдил Р.А. да заплати на М.А. сумата от 1985 лева – половината от заплатената от подалата въззивната жалба съделителка държавна такса за въззивното обжалване, при приложението на чл. 355 ГПК.

           По тези съображения молбата в частта й, с която се иска изменение на въззивното решение в частта му за разноските чрез присъждане в полза на М.А. и на сумата от 1985 лева, съставляваща разликата до пълния размер на сторените от нея разноски за заплатена държавна такса за въззивната й жалба против първоинстанционното решение в частта му по извършването на делбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

           По искането за връщане на сумата от 3970 лева, на осн. чл. 4б от ЗДТ, съставляваща заплатената от М. А. за въззивното обжалване държавна такса:

           Искането е неоснователно.

           Съгласно чл. 4б ЗДТ недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна.

          Съгласно чл. 18, ал. 1 Тарифата за ДТ по ГПК за обжалване пред въззивна инстанция се събира държавна такса в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес.

           В случая обжалваемият интерес е стойността на дела на съделителката М.А., която е в размер на 198 500 лева, съответно дължимата държавна такса за въззивната й жалба е 3 970 лева, толкова, колкото е събрана и от РС – Варна, в съответствие с чл. 18, ал. 1 от Тарифата за ДТ по ГПК.

           Изложеното обосновава извод, че липсва надвнесена държавна такса за въззивното обжалване на първоинстанционното решение в частта му по извършването на делбата, поради което и искането за връщане на сумата от 3970 лева е неоснователно.

           Водим от изложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

          

           ОТХВЪРЛЯ съдържащото се в молбата с вх. № 3196/03.02.2017 год. по рег. на ОС – Варна, именувана „касационна жалба“, уточнена с молба с вх. № 5131/20.02.2017 год., подадена от М.Т.А. ***, чрез процесуален представител адв. Р.Д. ***, искане по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 1672/29.12.2016 год. постановено по в. гр. дело № 677/2016 год. по описа на ОС – Варна в частта му за разноските, чрез присъждане в полза на молителката М.А. и сумата от 1985 лева, съставляваща разликата до пълния размер на сторените от нея разноски за заплатена държавна такса за въззивната й жалба против Решение № 5179/21.12.2015 год., постановено по гр. дело № 10329/2014 год. по описа на РС – Варна, ХХХІ–ви състав, поправено с Решение № 749/29.02.2016 год., постановено по същото гр. дело, на осн. чл. 247 ГПК, в частта му по извършването на делбата; 

           ОТХВЪРЛЯ съдържащото се в молбата с вх. № 3196/03.02.2017 год. по рег. на ОС – Варна, именувана „касационна жалба“, уточнена с молба с вх. № 5131/20.02.2017 год., подадена от М.Т.А. ***, чрез процесуален представител адв. Р.Д. ***, искане по чл. 4б от ЗДТ за връщане на сумата от 3970 лева, като недължимо платена държавна такса за въззивното обжалване на Решение № 5179/21.12.2015 год., постановено по гр. дело № 10329/2014 год. по описа на РС – Варна, ХХХІ–ви състав, поправено с Решение № 749/29.02.2016 год., постановено по същото гр. дело, на осн. чл. 247 ГПК, в частта му по извършването на делбата.

           Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

       

                                                      Председател:

 

 

 

          Членове:1.                         

 

 

 

                       2.