Номер 115120.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20203100501949 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна
жалба вх. № 31906/28.05.2020 г. от „ЛАЙЪНС БЪЛГАРИЯ ГРУП“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Коста
Цонев“, № 22А, ет. 7, ап. 43 срещу Решение № 1403/17.03.2020 г., по гр.д. №
6379/2019 г. на ВРС, XXXIX с., с което е отхвърлен искът за приемане за
установено, че А. Х. С. , ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул.
„Неофит Рилски", № 15, ет. 2, ап. 3, дължи сумата 4320.00 евро,
представляваща договорна неустойка за разваляне, по силата на чл. 5 от
Договор за услуга от 15.09.2016 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92
ЗЗД, за която е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 3945/2019
г., на ВРС, XIX с.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно и противоречи на задължителната съдебна практика. Излага
доводи за характера на уговорената в сключения договор неустойка, а
именно, че тя е такава за развалянето му, а не за забава, както неправилно е
приел ВРС. Излага теоретичните си доводи по въпроса за характера на
компенсаторната неустойка и какви по вид вреди би могла тя да компенсира.
1
Излага и виждане за последиците от развалянето на договора. По съществото
на спора, счита че в хода на процеса е безспорно установено неизпълнението
на възложителя, което е довело до разваляне на договора и до възникване на
задължение да се заплати уговорената в този случай неустойка. При това
положение и в съответствие с постановките на ТР № 7/2013 г., на ВКС, съдът
е следвало да уважи предявения иск. Оспорва доводите на ВРС досежно
нищожността на претендираната неустойка, поради противоречието й с
добрите нрави и счита, че размерът на уговорената неустойка евентуално би
могъл да доведе извод за нейната прекомерност, каквото възражение от
страна на ответника не е било въведено в процеса. Отправя искане за отмяна
на атакуваното решение и уважаване на предявения иск. В с.з. чрез
процесуален представител поддържа жалбата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК , въззиваемата страна А. Х. С. , не
депозира писмен отговор. В с.з. чрез процесуален представител оспорва
жалбата.
Варненски Окръжен Съд по предмета на спора, съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от „Лайънс
България Груп“ ЕООД иск за приемане за установено, че А. Х. С. , дължи
сумата 4320.00 евро, представляваща договорна неустойка за разваляне, по
силата на чл. 5 от Договор за услуга от 15.09.2016 г., на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, за която е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.
№ 3945/2019 г., на ВРС, XIX с.
Ищецът твърди, че на 15.09.2016 г. по силата на сключения между
страните Договор за услуга, ищецът приел по възлагане на ответника да
организира огледи и да посредничи при закупуването на недвижим имот,
посочен в регистъра на предложените имоти, неразделна част от договора
срещу уговореното в него възнаграждение. На същата дата, ищецът твърди,
че предложил на ответника да закупи апартамент, находящ се в гр. Варна, ул.
„Н. Рилски“, № 15, ет. 2, който бил отразен в Регистъра на предложените
имоти, подписан от ответника. Впоследствие ищецът установил, че на
08.11.2016 г. посочения имот бил закупен от В.З.А. и Хикмет Садула -
родители на ответника и свързани с него лица, по см. на раздел IV от ОУ, т.
4.3 вр. с пар. 1 ДРТЗ. Ищецът счита, че към момента на продажбата за
2
ответника било възникнало задължение да заплащане на уговореното
възнаграждение по силата на чл. 3.4 от Договора, в размер на 2160 евро и
представляващо 3% от продажната цена (72 000 евро). Поради забава в
плащането на възнаграждението, продължила повече от месец, за ищеца
възникнало правото да развали договора на основание т. 5 и да претендира
неустойка в размер на 6% от продажната цена. Твърди, че на 04.12.2018 г. на
ответника било изпратено уведомление за разваляне на договора и за
заплащане на дължимото възнаграждение, получено лично от него. Въпреки
отправената покана изпълнение от страна на ответника не последвало.
В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира отговор,
с който оспорва иска по основание и размер. Излага, че ищецът не е изпълнил
задълженята си по сключения договор, не е представил или посредничил при
оглед или при закупуване на имот. Посоченият от ищеца имот бил предлаган
от множество посреднически агенции, но ответникът договарял без
посредник. Признава, че на 15.09.2016 г. били проведени огледи на два имота,
но нито един от тях не е отразения от ищеца на второ място в Регистъра на
имотите. Сочи, че представители на ищеца са нямали достъп до имота, за да
организират оглед или да го предлагат за закупуване. По съществото на спора
отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на ВОС
съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен
съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна
компетентност и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. Искът с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е предявен в границите на предвидения в закона
3
преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на
ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 3945/2019 г., на ВРС, XIХ с.
Произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане претенция,
поради което обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предвид характера на предявения иск, с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК – иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за
изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест при този
вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада
доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до
дължимост на претендираната сума и наличието на такова задължение. В
тежест на ответника е доказване изпълнението на поетите задължения точно и
в срок или други правопогасяващи възражения.
Не се спори между страните, че в полза на въззивника – ищец, по ч.гр.д.
№ 3945/2019 г., по описа на ВРС, XIХ с., е издадена Заповед по реда на чл.
410 ГПК, с която е осъден въззиваемия – ответник, да заплати сумата 4320.00,
евро, представляваща договорна неустойка, в размер на 6 % от покупната
цена на недвижим имот, по силата на Договор за услуга от 15.09.2016 г., както
и разноските по заповедното производство, в размер на 620.48 лв..
В хода на първоистанционното производство между страните не са
били предмет на спор правопораждащите факти на наличие на валидно
облигационно правоотношение между ищеца и ответника, по силата и при
условията на сключения Договор за услуга от 15.09.2016 г.
По силата на договора ищецът приел по възлагане от ответника да
посредничество за покупка на недвижим имот, посочен в Регистъра на
предложените имоти, срещу възнаграждение, дължимо по силата на чл. 3.4.
Съгласно посочения текст дължимото възнаграждение било в размер на 3 %,
но не по-малко от 1000.00 евро от договорената продажна цена, дължимо при
подписване на предварителен договор между Клиента и представен от ищеца
продавач, съответно при подписване на нотариален акт, в случай, че не се
подписва предварителен договор. В клаузата на чл. 3.5 от договора страните
постигнали съгласие уговореното възнаграждение да се дължи и в случай, че
близък или друго свързано с ответника лице, по см. на пар. 1, ал. 1 от ДРТЗ
придобие право на собственост или друго вещно право върху имот,
4
предложен от ищеца. Съгласно чл. 5 от Договора, страните предвидили, че
при забава на ответника за заплащане на цялото или част от
възнаграждението се дължи неустойка за забава в размер на 1 % от
дължимото възнаграждение за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от
него, а ако забавата продължи повече от 1 месец, то ищецът има право да
развали договора и да получи неустойка в размер на 6% от продажната цена
на имота, посочен в Регистъра на предложените имоти.
Видно от представения Регистър на предложените имоти е, че на
15.09.2016 г. на ответника е бил предложен имот, находящ се в гр. Варна, ул.
„Н. Рилски“, № 15, ет. 2, отразен на второ място. В регистъра на мястото за
купувач е положен подпис и е изписано името на ответника.
В хода на първоинстанционното производство за оспорване
автентичността на документа, е открито производство по реда на чл. 193
ГПК, което въззивния състав намира за неуспешно проведено, предвид
приобщеното заключение на СГрЕ, което се кредитира и от въззивната
инстанция.
Представено по делото е писмо от 12.10.2016 г., по силата на което
ответникът поискал от ищеца да му бъде предоставен екземпляр от
сключения договор и отправил изявление за прекратяването му, поради
невъзможност за изпълнението му. Изявлението е достигнало до ищеца на
13.10.2016 г.
По делото е представен Предварителен договор от 11.10.2016 г., по
силата на който В.З.А., в качеството на купувач, поела задължението да
сключи окончателен договор за покупко-продажба на Апартамент-Мезонет
№ 3, находящ се в гр. Варна , ул. „Н. Рилски“, № 15, първи и втори жилищен
етаж. Договорът е подписан и от ответника по настоящото дело, в качеството
му на ипотекарен кредитополучател.
Видно от представения по делото нот. Акт № 51, т. V, д. 677 е, че на
08.11.2016 г. между М.А.Д. като продавач и В.З.А. и Х.С.А. като купувачи, е
сключен договор аз покупко-продажба на недвижим имот - Апартамент-
Мезонет № 3, находящ се в гр. Варна, ул. „Н. Рилски“, № 15, първи и втори
жилищен етаж.
5
За установяване твърденията на ответника, че процесния апартамент е
предлаган за продажба от множество посреднически агенции са представени
разпечатки от електронни обяви.
Пред въззивната инстанция пренесения правен спор се концентрира
върху вида на уговорената между страните, в разпоредбата на чл. 5, изр.
Второ от Договора, неустойка.
Безспорно е, че неустойката обезпечава вредите от неизпълнението, без
да е необходимо те да се доказват.
Съгласно чл. 5 от Договора, страните предвидили, че при забава на
ответника за заплащане на цялото или част от възнаграждението се дължи
неустойка за забава в размер на 1 % от дължимото възнаграждение за всеки
просрочен ден, но не повече от 10 % от него, а ако забавата продължи повече
от 1 месец, то ищецът има право да развали договора и да получи неустойка в
размер на 6% от продажната цена на имота, посочен в Регистъра на
предложените имоти.
Съставът на въззивния съд намира, че макар и според използваната
формулировка уговорената неустойка да е компенсаторна, доколкото е
обвързана с прекратяване на договора, в действителност при извършване на
преценка на цялостния текст на чл. 5 от Договора, се налага извода, че по
съществото си тя представлява допълнителна мораторна неустойка, дължима
в по-висок размер от уговорената такава в първото изречение на същата
клауза.
Този извод се налага при преценка на клаузите, касаещи предмета на
договора и дължимото възнаграждение. Ищецът, в чиято полза е уговорена
претендираната неустойка се е задължил да посредничи на клиента –
ответникът и да организира покупката на недвижим имот като има право да
получи уговореното възнаграждение. Както бе посочено във възприетото по
фактите, страните са уговорили дължимост на възнаграждението и в случаите
на осъществяване на сделка, по която купувач е близък или друго свързано с
клиента лице. (горното от разпоредбите на чл. 3.2., 3.4. и 3.5). Следователно,
при тези договорености между страните, единствените вреди, които би могъл
да претърпи посредникът - ищец, се изразяват в неблагоприятните последици
6
от забава на клиента да заплати дължимото възнаграждение по договора.
Тези клаузи, отнесени към разпоредбата на чл. 5, не дават основание да се
приеме, че с уговорената неустойка страните са обезпечили изпълнението на
задължение на клиента различно от основното негово задължение да заплати
възнаграждение на посредника и в случай, че имотът бъде закупен от негов
близък или свързано лице, респективно заплащането му със забава.
В подкрепа на основния извод по спора, следва да бъде посочено и, че в
случаите когато предложен от ищеца имот бъде закупен от близък на клиента
или свързано с него лице, какъвто е и настоящият, се касае за заобикаляне на
посредника или осъществяване на т.н. „скрита сделка“, именно по тази
причина, отново е предвидена дължимост на възнаграждението по договора, а
в случаите на забава в изплащането му и на неустойка за забавата. Тази
уговорка между страните, означава, че сключването на такава сделка
изначално не е изключено от тях като възможност, но осъществяването й е
приравнено по правни последици на сключване на сделка с предложения имот
от самия клиент – страна по договор – дължимост на възнаграждението по
договора. Или сключването на сделка от лице различно от ответника,
родителите му в конкретния случай, без посредничеството на ищеца, няма
характер на неизпълнение на самостоятелно негово задължение, стоящо
встрани от основното му по договора – да заплати дължимото
възнаграждение, което да бъде обезпечавано с неустойка.
Следователно, закупуването на предложения от ищеца имот от
родителите на ответника, води до извода, че предметът на договора,
изразяващ се в посредничеството при закупуване на имот е бил изчерпен, тъй
като не би могло да се очаква клиентът да закупи втори път същия имот или
пък втори имот. След като това е така, то безпредметно се явява и развалянето
на такъв договор, още повече, че единствените предвидими вреди, които биха
могли да настъпят за ищеца са неполучаването на дължимото
възнаграждение, което задължение е обезпечено с неустойка за забава.
Добавянето към наличната забава на нов факт – развалянето на договора, не
може да доведе до пораждане на нови вреди от незаплащането на
възнаграждението, при положение, че такива изначално не са били уговорени
и обезпечени с неустойка или пък до промяна на наличните вече, изразяващи
се в забавата.
7
По изложените съображения, предявения иск като неоснователен
подлежи на отхвърляне. Като е достигнал до идентичен краен извод,
първостепенния съд е постановил правилно и законосъобразно решение,
което ще следва да бъде потвърдено..
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и с оглед изхода от спора, на
въззиваемата страна следват направените пред въззивната инстанция
разноски, които съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателства, възлизат на 800.00 лв., адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1403/17.03.2020 г., постановено по гр.д.
№ 6379/2019 г. на ВРС, XXXIX с.
ОСЪЖДА „ЛАЙЪНС БЪЛГАРИЯ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Коста Цонев“, № 22А, ет. 7,
ап. 43 да заплати на А. Х. С. , ЕГН **********, с местожителство в гр.
Варна, ул. „Неофит Рилски", № 15, ет. 2, ап. 3 сумата 800.00 лв. (осемстотин
лева), представляваща разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8