П Р О Т О К О Л
Гр. КЮСТЕНДИЛ, 01.06.2023 г.
Кюстендилският административен
съд в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и
трета година в състав:
СЪДИЯ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
с участието на секретар: Светла Кърлова
и в присъствието на прокурора:
постави за разглеждане: Адм. дело № 161/2023 г.
докладвано от: СЪДИЯ ДЕМИРЕВСКИ
На именното повикване в 11.00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ, редовно призован, се явява
лично и с адв. П., надлежно упълномощена.
ОТВЕТНИКЪТ, редовно призован, се
представлява от ст. юк. Г. с пълномощно представено в днешно съдебно заседание.
Представена е призовка за призоваване на жалбоподателя вх. 2164 от 31.05.2023 г. са
приложени призовки по делото, както и писмо на началника на затвора гр. Бобов дол
уведомява съда, че задържаният М. ***.
СЪДЪТ уведомява, че на основание чл.
150, ал. 4 от ГПК се прави звукозапис на съдебното заседание.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА: В.Б.М.,
изтърпяващ мярка „задържане под стража“ в Затвора в гр.Бобов дол, чрез адв. П.,
оспорва Заповед № Л-294/11.05.2023 г. на Началника на Затвора в гр. Бобов дол,
с която му е наложено наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 6
денонощия. В жалбата е направено и искане за спиране изпълнението на оспорения
акт.
СЪДЪТ с определението за насрочване от
30.05.2023 г. е отхвърлил искането за спиране.
АДВ. П.: Поддържам
жалбата, няма да соча доказателства.
ЮК. Г.: Представям писмен отговор с приложени
към него писмени доказателства с препис за жалбоподателя. Нямам други доказателствени
искания.
АДВ П.: Оспорвам отговора. Не възразявам
да се приемат представените 2 броя писмени документа, а именно: протокол и заповед
от 01.11.2013 г.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРИЕМА като доказателства по делото представената
преписка по обжалвания административен акт вх. 2134 от 30.05.2023 г. съгласно
текста, както и представения писмен отговор в днешно съдебно заседание изх. №
943/31.05.2023 г., както и писмо вх. № 2164 от 31.05.2023 г.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Поддържам жалбата, няма какво да добавя.
С оглед изявлението на страните, приетата преписка
и доказателства по делото, съдът счита
делото за изяснено от фактическа и правна страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. П.: Уважаеми господин съдия, от
името на доверителя ми, моля да постановите решение, с което да отмените
обжалваната заповед. С въпросната заповед на доверителя ми е наложено наказание
„изолиране в наказателна килия за срок от 6 денонощия“ за това, че е извършил
нарушение по чл. 96, ал.4 от ППЗИНЗС, а имено: за това, че след като е бил
наказан с наказание „изолиране в наказателна килия“ същият е държал в себе си забранени вещи. Но
въпросното наказание „изолиране в наказателна килия“ му е наложено с предходна заповед, която му е
връчена на 05.05.2023 г. и всъщност въпросният
обиск, при който са намерени цигарите и запалката
е извършен преди доверителят ми да бъде настанен във въпросната наказателна
килия и да преди да започне да търпи това първо по ред наказание „изолиране в наказателна килия“. На
самата заповед, с която е наложено първото наказание „изолиране в наказателна
килия“, имам предвид Заповед № Л-263 от 04.05.2023
г., която се намира на лист 16 по делото. На гърба на същата заповед е отбелязано
дата на връчване 05.05.2023 г., час не е отбелязан, но от останалите писмени
доказателства, имам предвид самото обяснение от доверителя ми, което се намира
на лист 12 от делото, в това обяснение същият е записал цитирам: „преди
отиването ми в наказателната килия бяха намерени забранени вещи…“. Т.е., преди да
бъде вкаран във въпросната наказателна килия и преди фактически да започне да търпи
въпросното наказание. В находящия се на лист 14 от делото Протокол № 1 за
претърсване и обиск на доверителя ми е отбелязано, че забранените вещи са
открити при настаняването в наказателната килия. Предполага се, че такъв обиск
се върши преди лишеният от свобода да бъде вкаран в наказателната килия. Което,
строго погледнато, той още не е започнал да търпи това наказание и няма проблем
до прекрачване на вратата на въпросната наказателна килия, същият да държи въпросните вещи, считам, че
не върши дисциплинарно нарушение. В находящата
се на лист 11 от делото докладна записка също е посочено, че при извършения
личен обиск на доверителя ми, в момента
в който е настаняван (цитирам) в наказателна килия, т.е., преди настаняването,
са открити въпросните вещи. Същото е посочено и в докладна записка, находяща се
на лист 10 от делото. Т.е., обискът е
извършен преди същият да бъде вкаран в наказателната килия, преди да прекрачи
вратата на наказателната килия. По друг начин щяха да стоят нещата ако вече
беше настанен в килията и след този момент държеше в себе си забранени вещи.
Така, че считам, че същият с поведението си не е извършил въпросното
дисциплинарно нарушение. Отделно от това, аз не намерих къде е указано забраната за
държане на тези вещи. Действително в чл.
96, ал.4 от ППЗИНЗС е регламентирано наказаните по чл. 101, т. 7 и 8 от ЗИНЗС
какви вещи могат да държат при себе си,
като те са изчерпателно изброени. Но от друга страна, ЗИНЗДС в чл.101, ал. 2 казва, че за дисциплинарни
нарушени се смята т. 5, когато лишеният от свобода не изпълнява задълженията си
или неспазва ограниченията, предвидени в
този закон, т.е. в ЗИНЗС. Тази
разпоредба не препраща към ППЗИНЗС. Въпросната заповед, която беше представена
в днешно съдебно заседание от 2013 г., с която изрично началникът на затвора е
указал какви вещи не могат да бъдат държани
от лишените от свобода, когато са настанени в наказателна килия, където
са изброени и цигарите, няма никакви доказателства по делото тази заповед да е връчена на доверителя ми и няма как да му
се вмени във вина, че същият е знаел и въпреки това е нарушил тази забрана и е
държал цигари. Отделно от това, както казах, тези цигари са били в него преди
да почне да търпи фактически наказанието.
По тези съображения
считам, че не са налице материално-правните предпоставки, предвидени в закона
за налагане на това най-тежко наказание „изолиране в наказателна килия“. Отделно
от това, считам че в случая, не се сме и в хипотезата, която предвижда, че
такова дисциплинарно наказание може да се налага само при най-тежките
дисциплинарни нарушения, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1
2 3 и 5. В самата заповед никъде не се твърди и не е мотивирана в този смисъл,
не само да са посочени предходните заповеди, с които доверителят ми е наказван,
но да са посочени и нарушенията, заради които е наказван с въпросните заповеди.
Че тези нарушения представляват такива по чл. 100, ал.2, т. 1, 2, 3 и 5 и
съответно пък, периодът, през който са
извършени, че представляват системни нарушения и именно заради това считам, че е нарушено и изискването за
форма на заповедта и мотивирането на същата. По тези съображения Ви моля да
отмените въпросната заповед.
СТ. ЮК. Г.: Уважаеми административен съдия,
моля да отхвърлите като неоснователна жалбата на В. Б.М. срещу оспорената заповед и да потвърдите
същата като законосъобразна. Подробни съображения съм изложила в писмения си
отговор. Моля, да ги вземете предвид.
Само ще коментирам съображенията на колегата, които изложи по същество на делото. Относно началото на изпълнението на наказанието
„изолиране в наказателна килия“ чл. 96 от ППЗИНС урежда, че дежурният
главен надзирател е този, който
изпълнява тези заповеди за налагане на дисциплинарни наказания. Процедурата е,
че те се връчват на лишения от свобода. Той е запознат, че отива за изпълнение
на това наказание. Те се изпълняват в зоната за повишена сигурност, която е в
отделна сграда. Т.е., чисто физически
той се конвоира до друга част на затвора и е наясно с това къде отива и какви
вещи може да ползва там. Това е видно и от мястото, където са открити вещите.
Очевидно той е съзнавал, че внася в наказателна килия забранени вещи, за да ги
укрие. Освен това считам, че е налице системност
при извършване на нарушенията, доколкото в сама заповед освен, че са изброени
заповедите, с които е наказан, в мотивната част е посочено, че е приложен чл. 102,
ал.2, предложение последно, с оглед наличието на системни нарушения. Т.е.,
считам че в оспорената заповед е налице и съответствие между описаната в нея фактическа
обстановка и посочените за нарушени
правни норми. Съобразен е и чл. 102, съобразена е процедурата, дадена е възможност на лишения
от свобода да бъде изслушан от наказващия орган, като той отново там е
потвърдил, че сам е сложил цигарите и се е опитал да ги внесе в наказателната
килия. Т.е., той не отрича, че е извършил това дисциплинарно нарушение.
Поради изложеното и останалите съображения, изложени
в писмения отговор, моля да се произнесете с Вашия съдебен акт, с който да
потвърдите заповедта на началника на затвора № Л-294 от 11.05.2023 г. като
законосъобразна. Искам да Ви уведомя, че
същата е изпълнена и той е изтърпял своето наказание.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание, след
което ще постанови решението си.
След съвещание СЪДЪТ обяви решението си,
като излага следните мотиви:
Съдебното производство по настоящото дело е по реда
на чл. 111 от ЗИНЗС. Задържаният под стража В.Б.М. оспорва Заповед №Л-294/11.05.2023
г. на Началника на затвора Бобов дол, с която е наказан с изолиране в
наказателна килия за срок от 6 дни, като
моли за нейната отмяна.
В съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа оспорването.
След запознаване
с доказателствата по делото и становищата на страните, съдът намира жалбата за допустима,
подадена в срока по чл. 111, ал.1 от ЗИНЗС от лице с правен интерес за нейното
оспорване пред компетентния за разглеждане Административен съд.
Разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна.
Съображенията за това са следните:
На първо място, Заповед № Л-294/11.05.2023 г. е издадена от компетентния за това орган,
а именно Началникът на затвора Бобов дол, съобразно чл. 102, ал.2 от ЗИНЗС и в
предвидената от закона писмена форма.
На второ място, при произнасянето си органът,
именно: Началникът на затвора Бобов дол не е допуснал съществени нарушения на
административно-производствените правила, като преди да наложи наказанието
същият е изслушал нарушителя, който е дал обяснения, съобразно изискванията на
чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС. Същите са отразени на лист 12 по делото от 05.05.2023
г., включително и в протокол № 39 от 11.05.2023 г., съгласно изискванията на
чл. 105, ал.1 от ЗИНЗС.
На трето място, с оглед установените по делото
релевантни факти и приложените
доказателства, заповедта е съобразена с материалните разпоредби и целта на
закона. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение
е всяко деяние и действие или бездействие извършено виновно от лишения от
свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или
представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители и лишени от
свобода.
Според чл. 100, ал.2, т. 5 вр. с ал. 1 от ЗИНЗС неизпълнение на задълженията и неспазване
определените от закона правила, какъвто е и конкретния случай. Жалбоподателят е
нарушил изискванията на чл. 96, ал.4 от ПП ЗИНЗС, в който изчерпателно са
изброени разрешените за държане и ползване вещи в наказателна килия, както и Заповед
рег. № Л-673 от 01.11.2013 г. на Началника на затвора Бобов дол, която съдържа
изрична забрана за внасяне и държане на цигари, запалки и други тютюневи
изделия в наказателни килии.
По съществото на спора СЪДЪТ намира фактът за
извършеното нарушение и неговата авторност
за доказани. Това се доказа както от
приложените по делото писмени доказателствени средства, представляващи административната
преписка, така и от самите обяснения, дадени от задържания под стража пред
комисията, отразени в Протокол № 39 от 11.05.2023 г. на Комисията по чл. 35,
ал.2 от ППЗИНЗС.
По същество извършеното дисциплинарно нарушение се
отрича от жалбоподателя, въпреки представените по делото доказателства.
От представените като писмени доказателства от
дисциплинарната преписка се доказва фактът на извършеното дисциплинарно
нарушение и авторството му, което не се отрича от жалбоподателя. Напротив,
както и в писменото си обяснение от
05.05.2023 г., така и в изслушването му на 11.05.2023 г. задържаният М. твърди,
че намерените в бельото му цигари и запалка са негова собственост. А
обстоятелството, че същите са били укрити от задържаното лице в бельото му
следва и обоснован извод, че М. е знаел,
че извършва нарушение на реда на затвора – държане на неразрешени за ползване в
наказателна килия вещи. Т.е., деянието е извършено виновно от него.
В оспорената
заповед е налице съответствие между описаната в нея фактическа обстановка и
посочените за нарушени правни норми, а видът и размерът на наложеното наказание
съответстват на характера и тежестта на
извършеното нарушение, като е спазена разпоредбата на чл. 102, ал.2, предложение
2 от ЗИНЗС и е наложил наказание по чл. 101, т.7 от ЗИНЗС, предвид наличието на
системност при извършване на описаните в разпоредбата дисциплинарни нарушения
от жалбоподателя.
Взето е предвид характера и тежестта на извършеното
нарушение, както и цялостното му поведение като са приложени и други заповеди за наказание на същия,
посочени в оспорената заповед, а именно: Заповед №728 от 29.12.2022 г. на
осн. чл. 101, т.1 от ЗИНЗС, издадена от
затвора гр. София; Заповед № 30 от 18.01.2023 г. на осн. чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС
за срок от 3 месеца, издадена от затвора гр. София; Заповед № 051/31.01.2023 г.
на осн. чл. 101, т.5 от ЗИНЗС за срок от 3 месеца, издадена от затвора гр. София;
Заповед № 052 от 31.01.2023 г. на осн. чл. 101, т.4 от ЗИНЗС за срок от 3
месеца, издадена от затвора гр. София; Заповед № П-79 от 10.02.2023 г. на
началника на затвора гр. Бобов дол, на основание чл. 101, т.7 от ЗИНЗС за срок
от 5 денонощия; Заповед № Л-263 от 04.05.2023 г. на Началника на затвора гр.
Бобов дол, на основание чл. 101, т.7 от ЗИНЗС за срок от 5 денонощия и Заповед
№ Л-265 от 04.05.2023 г. на Началника на затвора гр. Бобов дол, на основание
чл. 101, т.7 от ЗИНЗС за срок от 7 денонощия, като всички са съобразени със
здравословното му състояние.
От всичко
изложено до тук, СЪДЪТ намира обжалваната заповед за издадена от
компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила в
съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което като
законосъобразна същата ще бъде оставена в сила.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 111, ал.5
и 6, т. от ЗИНЗС Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л-294 от 11.05.2023 г.
на Началника на затвора гр. Бобов дол, с която на осн. чл. 101, т.7 от ЗИНЗС на
задържания под стража В.Б.М. е наложено
наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 6 денонощия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен
срок, считано от днес, пред тричленен състав на Административен съд –
Кюстендил.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието приключи в 11.47 ч.
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: