ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 677
гр. Варна, 17.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100500189 по описа за 2022 година
и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Георги Димитров Г. от гр. ВАрна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 262936/100.12.2021 год., постановено по гр.
дело № 17782/2019 год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от
въззивника – ищец Г.Д Г. срещу въззиваемия – ответник В.Т. П. от гр. Варна обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 11 145 лева,
съставляваща остатък от възнаграждение по писмен договор за строителство от 19.01.2019г.,
дължимо за извършени СМР по Етап 4 от офертата към договора, състоящи се в: направа на
нов покрив с квадратура от 75 кв. м. без керемиди; доставка на нови керемиди
(порцеланови) за 75 кв. м. покривна площ; доставка и монтаж на външна топлоизолация 5
см. ЕСП (до черна шпакловка) на обща площ от 160 кв.м.; доставка и полагане на минерална
мазилка на обща площ от 160 кв.м; монтиране и демонтиране на скеле за работа по фасада с
обща площ от 160 кв.м., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 30.10.2019 г. до окончателното и изплащане, поради
́
приложимост на чл. 265 ал.1 т. 3 ЗЗД и сумата от 557, 20 лева, представляваща неустойка,
дължима съгласно т. 2 от Раздел VI на Договора за строителство от 19.01.2019 год.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и допуснати съществени наршения на
процесуалните правила. Не са обсъдени доводите на ищеца за преклудиране на
възражението на ответника (поръчващ по договора за строителство от 19.01.2019 год. за
недостатъци, която преклузия изключва и правото му по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД да иска
съответно намаляване на възнаграждението. Въззивникът навежда, че възражението на
ответника за недостатъци на изработеното, обосновано с твърдения че дъждовната вода не
влизала в улука, а се стичала по челната дъска като водна стена и заливала новоизградената
минерална мазилка, не е следвало да бъде изобщо обсъждано тъй като този единствено
посочен едва с отговора на исковата молба недостатък на изработеното е видим при
1
обикновен преглед на работата, при което и възраженията за този недостатък е следвало да
бъдат заявени незабавно, като пропускът на поръчващия да стори това препятства
възможността му за последващо упражняване на правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, позовавайки
се на некачественото изпълнение.
Този извод не се опровергава, дори изпълнителят да е знаел за явните недостатъци,
тъй като разпоредбата на чл. 264, ал. 2, изр. последно ЗЗД изключва необходимостта от
уведомяването на изпълнителя само при скрити, но не и при явни недостатъци, какъвто е
обсъжданият. В случая с приемането на работатата ответникът е одобрил същата, вкл. и
видимите й недостатъци, срещу които не е възразил при прегледа, поради което рискът е
преминал върху него и е възникнало задължението му да плати на изпълнителя уговореното
възнаграждение, дори и да е налице некачественото изпълнение (чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал.
1 ЗЗД). По делото липсват ангажирани доказателства ответникът – поръчващ да е направил
своевременно възражения за неточно изпълнение на строителните и монтажни работи от
страна на изпълнителя в рамките на изпълнение на договора за строителство и да е
уведомил ищеца-изпълнител за недостатъците в извършената работа, вкл. и за момента на
откриването им, при което и в разрез със събраните доказателства и в нарушение на
материалния закон първоинстанционният съд е приел за основателно направеното от
ответника възражение по чл. 265, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за намаляване на
възнаграждението на изпълнителя и е отхвърлил предявените от ищеца искове.
Твърдят се и допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
необсъждане поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства, както и в
неправилната им преценка и анализ, в резултат на което и изводът на първоинстанционният
съд относно размера на разходите за поправяне на работата, с които разходи е намалено и
възнаграждението на ищеца – изпълнител при приложението на чл. 265, ал. 1, предл. трето
ЗЗД е неправилен. Неправилно е възприето заключението на повторната СТЕ от 13.04.2021
год., без да са изложени съображения защо не са кредитирани останалите две заключения,
като наред с това не е съобразено, че възприетото от първоинстанционния съд заключение
на повторната СТЕ от 13.04.2021 год. противоречи на сключения между страните договор за
строителство от 19.01.2019 год. относно вида на договорените материали. С договора е
предвидено доставка и полагане на 160 кв. м. минерална мазилка с единична цена от 11 лева
за кв. м., а не на силикатна мазилка, в какъвто смисъл е заключение на повторната СТЕ от
13.04.2021 год., която е със значително по- висока цена. При това положение и изводът на
съда относно стойността на разходите за поправка на недостатъците на работата, с която
стойност е прието да се намали възнаграждението на изпълнителя при приложението на чл.
265, ал. 1, предл. трето ЗЗД, е необоснован.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
исковете – главен и акцесорен – да бъдат уважени в цялост, ведно с присъждане на
сторените в двете инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна –
ответник по исковете В. Т. П., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита
обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на
разноски. Излага съображения.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във
въззивната инстанция.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от Георги Димитров Г. от гр. Варна чрез
2
процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 262936/100.12.2021 год.,
постановено по гр. дело № 17782/2019 год. по описа на РС-Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 07.03.2021 год. от
14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители – чл. 39, ал. 1 ГПК, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3