Решение по адм. дело №1111/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл. 122, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по жалба от И. Г. П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Стара Загора, против Заповед № Л-2285 от 23.05.2024г. на Началника на Затвора гр.Стара Загора за отнемане в полза на Фонд „Затворно дело“ на един брой микро SD карта с обем 32gb ADATA и един брой Micro SD карта със заличени надписи, въз основа на Протокол за претърсване и обиск №2894/21.05.2024г и на основание чл.122 ал.2 от ЗИНЗС, поради тяхното държане без жалбоподателя да има право. С жалбата и с представено в съдебно заседание писмено становище жалбоподателят иска заповедта да бъде отменена, тъй като е установена собственоста върху отнетните вещи, а те съдържат класическа музика, поради което незаконосъобразно с изземването й е нарушено правото на частна собственост, чиято неприкосновеност е гарантирана от чл.17 от Конституцията на Република България, чл.17 от Хартатата на основните права на Европейския съюз и чл.17 от Всеобщата декларация за правата на човека. Твърди се, предвид посочените оплаквания, липса на материално правно основание за изземване на вещи, чиято собственост е установена и неприкосновена. Направено е искане за отмяна на Заповед № Л-2285 от 23.05.2024г., издадена от Началника на Затвора гр.Стара Загора и за задължаване на ответника да върне иззетите вещи или да осигури възможност да бъдат предадени по време на свиждание на посетители.

Ответникът - Началник на Затвора Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да бъде отхвърлена като се позовава и на представените заповеди за законосъобразно заместване на титуляра на длъжността от друг служител на Затвора Стара Загора.

Съдът като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е допустима като подадена от лице, което е адресат на неблагоприятния за него административен акт и в рамките на указания срок за обжалване, считано от връчването му на 27.05.2024г, но разгледана по същество е неоснователна, поради въведения с чл.122 ал.1 от ЗИНЗС разрешителен режим за вещите и предметите, които лицата могат да държат при себе си и да ползват. Съответно основанията за изземването им - фактическо действие и за отнемането на собствеността / с административен акт и правно действие/ им са две: държането на вещите/предметите не е разрешено или ако е разрешено, то не е установена собствеността им. В настоящия случай собствеността върху вещите е установена - принадлежат на жалбоподателя, поради което с оспорената заповед на Началника на затвора собствеността е отнета в полза на фонд "Затворно дело". Следователно предвидена е санкция - пряко отнемане на собствеността, за неспазване на разрешителния режим, като е без значение съдържанието на иззетите носители на електронна информация. На следващо място, именно поради въведения разрешителен режим Началникът на Затвора не разполага с правото да прецени дали да издаде заповед за отнемане на собствеността върху вещите и предметите с оглед на тяхното съдържание, предназначение или според тежестта на случая, а е длъжен да издаде заповедта с правно основание чл.122 ал.2 от ЗИНЗС, с което упражнява контрол върху спазването му - негово задължение по служба.

Към датата 23.05.2025г титулярат на длъжността Началник на затвора Стара Загора е бил в законно разрешен отпуск за времето от 22.05.2024г до 27.05.2024г и е бил заместван от заместник началник РНОД главен инспектор Н., която е длъжностното лице, издало оспорената заповед, поради което тя е валиден административен акт. При неговото издаване са спазени правилата за извършване на претърсване и изземване като е осигурена възможност на жалбподателя да даде обяснение. Видно от представената по делото Докладна записка вх. № ИЗ-2740/ 23.05.2024г, изготвена от мл. инспектор в Затвора Стара Загора П. В. В., при извършено извънпланово претърсване на 21.05.2024г. около 12.00ч. в V група, килия № 10, в багажа на л.св.И. Г. П. са били намерени 1 бр.Micro SD 32gb ADATA и 1 бр. Micro SD карта със заличени надписи, които не са включени в Списъка на разрешените за държане и ползване вещи. Съставен е Протокол за претърсване и обиск № 2894 от 21.05.2024г., с който са иззети отнетите в полза на фонд "Затворно дело" 1 бр.Micro SD 32gb ADATA и 1 бр. Micro SD със заличени надписи. В протокола е отразен отказ на л.св.П. да го разпише, удостоверен с подписите на двама свидетели. Въз основа на докладна записка от 23.05.2024г и от компетентен административен орган - Началник на затвора Стара Загора, чийто функции се изпълняват в условията на заместване от определено длъжностно лице, издава Заповед рег. № Л – 2285/ 23.05.2024г. при правилно приложение на чл.122 ал.2 от ЗИНЗС - установеното държане на вещи, които не са включени в разрешителния списък се квалифицира правно като основание по чл.122 ал.2 предл първо от ЗИНЗС.

От представения и приет като доказателство по делото Списък на разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите, утвърден със Заповед № ЛС-04-268/ 17.06.2022г. на Министъра на правосъдието, е видно, че в раздел I – Лични дрехи, вещи и хранителни продукти, които могат да се държат в спалното помещение, т. 5 – Битови вещи, б. "и", като разрешени вещи, които лишените от свобода могат да държат при себе си и да ползват, са посочени: касети и музикални CD във фабрична опаковка (щамповани от производителя). Иззетите вещи са Micro SD карти, които са електронни носители на информация и тяхното държане и ползване не е разрешено, поради което и няма правно основание за съда да приеме, че поради тяхното съдържание не е налице основание за прилагане на императивната правна норма на чл.122 ал.2 от ЗИНЗС, включително не се установява и нарушаване на чл. 1 Защита на собствеността от ДОПЪЛНИТЕЛЕН протокол към КЗПЧОС, ратифициран със закон, приет от Народното събрание в сила от 01.11.1998г., за да бъде оставена без приложение националната правна уредба в защита на гарантирано от Конвенцията право.

Правото на собственост е неприкосновено, което означава, че всяко лице има право да се ползва мирно / тоест неприкосновено, без намеса и смущаване/ от правото си на собственост. Въпреки това като имуществено, а не строго лично право, правото на собственост може да бъде отнето в обществен интерес при условията, предвидени в закона и в общите принципи на междунарното право. В случая се касае за чисто вътрешна ситуация, поради което необхоидмо и достатъчно е отнемането да бъде извършено при условията, предвидени в закона и в обществен интерес, а какви да бъдат законовите правила за контрол върху ползване на собствеността в съответствие с обществения интерес е свобода, предоставена на всяка държава-член на Съвета на Европа - чл.1 от Допълнителен протокол към КЗПЧОС. Следователно на свободната преценка на държавите членки на Съвета на Европа е предоставена да определят средствата и начина, чрез които да следят за упражняване правото на мирно ползване на собствеността без да се засяга обещствения интерес - той е границата, ограничението на правото на собственост. Изпълнението на условията на ЗИНЗС за отнемане на собствеността е доказано, но жалбата изисква отговор на въпроса дали законът предвижда отнемане на правото на собственост върху вещи, чието държане не е позволено, в обществен интерес, което е критерий за необходима и оправдана намеса, съгласно чл.1 от Допълнителния протокол. Списъкът на разрешените вещи е установен от ЗИНЗС като средство за контрол върху режима и дисциплината, поради което няма място за разумно съмнение, че с отнемането на собствеността се преследва легитимна цел - обществения интерес. Самата норма на чл.122 е поместена в Раздел ІІІ от ЗИНЗС "Засилени предпазни мерки. Употреба на сила, помощни средства и оръжие". Що се отнася до пропорционалността на мярката, съгласно т.64 от Решение от 20.07.2021г на ЕСПЧ по делото С. Н. срещу България от 2011г, трябва да се вземе предвид и поведението на жалбоподателя и по-специално с оглед на искането да бъде предоставена възможност отнетите вещи да бъдат върнати на негови близки. В Докладната записка и в Протокола за претърсване е посочено, че те са намерени в багажа на жалбоподателя, без той да е дал каквото и да било обяснения за тяхното държане, нито за начина, по който се е снабдил с тях, което сочи на умисъл в поведението му - скрити са и са внесени не по установения ред. Той е съзнавал, че не му е разрешено да ги държи и ползва, поради което строгостта на закона не се явява не пропорционална и надхвърляща целите, за които е предвидена, а именно контрол върху спазване на дисциплината и режима на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода". Не се касае за отнемане на вещи, които са жизнено необходимо или за такива, без които не могат да се упражняват основни човешки права, и чието държане е било обявено и наложено от изключителна ситуация, не предвидена от разрешителния режим, за да се приеме, че в конкретния случай липсва необходимостта от прилагане на намесата, макар и при условията на закона.

По тези съображения съдът намира, че Заповед № Л-2285 от 23.05.2024г. на Началника на Затвора гр.Стара Загора е законосъобразен административен акт, който изпълнява и критериите на чл.1 от Допълнителен протокол на КЗПЧОС, поради което следва да бъде потвърдена.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 122, ал. 3 във връзка с чл. 111, ал. 6 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л-2285 от 23.05.2024г., издадена от Началника на Затвора гр.Стара Загора, за отнемане в полза на Фонд "Затворно дело" на един брой карта Мicro SD 32gb ADATA и един брой Micro SD карта със заличени надписи, собственост на И. Г. П..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.