Р Е Ш Е Н И Е
№ 453/13.07.2023 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд – Монтана, ІV-ти съдебен състав в открито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова и с участието на прокурор Александрова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 402 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 110 и § 4б от ДР на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба подадена от лишения от свобода Д.В.И., изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ Враца, находящо се в гр. Бойчиновци, с която оспорва издадена заповед № Л-1467/12.05.2023 г. на началник ЗООТ Враца, с която на основание чл. 104, ал. 2 във вр. чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, потвърдена с решение № 8526/19.05.2023 г. на началника на затвора гр.Враца, на основание чл. 110, ал. 5 от ЗИНЗС. В жалбата се твърди, че издадената заповед е неоснователна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с действителните факти и обстоятелства.
В съдебно заседание жалбоподателят И., доведен от органите на ОЗ „Съдебна охрана“ се явява лично, като поддържа жалбата си, като представя писмени доказателства – служебна бележка и справка за потребител, от които е видно, че на 17.03.2018 г. е внесъл за ползване един бързовар, а на 12.11.2019 г. е закупил един водонагревател от лавката. По съществото на делото заявява, че никой не го е уведомил, че няма право да има два бързовара, не е имал проблем като е закупил втори през 2019 г. от лавката на затвора. Моли за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – началник Затворническо общежитие от открит тип /ЗООТ/ Враца, издал оспорената заповед, се явява и изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи в подкрепа на същата, т.к. съгласно утвърден списък на разрешените вещи за л.св., същите нямат право на два бързовара, а само на един. Моли за отхвърляне на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано писмено заключение за основателност на жалбата, тъй като в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения, сочи се, че не е изпълнена и процедурата по чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС да се изслуша нарушителят преди налагане на наказанието, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. От друга страна видно от представените писмени доказателства, наказаното лице има документи и за двата бързовара. В с.з. ответникът излага различни доводи от тези посочени в оспорената заповед.
Жалбата е допустима. Производството е инициирано от лице, което е адресат на процесната заповед, поради което за него е налице правен интерес да я оспори. Заповед № Л- 1467/12.05.2023 г. на началник ЗООТ Враца е оспорена по административен ред пред началник на затвора гр. Враца, който с решение № 8526/19.05.2023 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна, като посочил, че решението е окончателно.
По аргумент от чл. 98, ал. 2 АПК в случая на обжалване пред съда подлежи първоначално издадената заповед.
Предвид данните по делото, същата е оспорена в срок, вр. § 4б, ал. 1 от ДР на ЗИНЗС, тъй като решението е получено от жалбоподателя на 22.05.2023 г., а жалбата е подадена до Административен съд Монтана на 12.06.2023 г. /пощенското клеймо от 12.06.2023 г./, но т.к. в заповедта не е посочено, че същата може за бъде обжалвана, т.е. приложима е разпоредбата на чл.140, ал.2 АПК.
С обжалваната заповед на Д.В.И. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 104, ал. 2 във вр. чл. 101, т. 1 ЗИНЗС. Чл. 104, ал. 1 ЗИНЗС гласи, че дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед на началника на затвора. Чл. 102—106 ЗИНЗС уреждат процесуалните правила за налагане на наказанията, а чл. 107—109 ЗИНЗС – изпълнението на наказанията. Чл. 110 ЗИНЗС урежда реда и начина за обжалване на дисциплинарни наказания, като издадени от началниците на затворнически общежития заповедите, подлежат на обжалване пред началника на затвора. Действително за разлика от чл. 111 ЗИНЗС, който се отнася до обжалването на наложено дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия и предвижда изрично пряк съдебен контрол на тези заповеди пред административния съд, както и касационно оспорване на решението на административния съд, чл. 110 ЗИНЗС предвижда изрично само оспорването по административен ред.
Обжалваната заповед обаче безспорно има характер на административен акт, тъй като с нея се упражнява спрямо лицето държавна принуда от страна на специализиран орган по изпълнение на наказанията, чиито актове, действия или бездействия във връзка с изпълнението на наказанията са административни, по аргумент от т. 8 от мотивите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 2/2014 г., ОСГК и І и ІІ колегия на ВАС. Установената до 2020 г. практика не допуска съдебно обжалване в подобни случаи, но със Закона за изменение и допълнение на ЗИНЗС, обн. в ДВ бр. 105 от 2020 г. и в сила от 15.12.2020 г. е въведена нова допълнителна разпоредба - § 4б, който гласи, че разпоредбите на глава десета от АПК , относно оспорването на административните актове пред първата инстанция, се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията. Производствата се разглеждат пред административния съд по место изпълнение на наказанието, чието решение е окончателно.
С тази допълнителна разпоредба изрично в закона се закрепя принципът на инстанционен съдебен контрол пред административните съдилища на актовете на органите по изпълнение на наказанията и се уеднаквяват процедурите по обжалване, както се установява от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗИНЗС рег. № 054-01-104/13.11.2020 г., с който е внесено приетото изменение.
Предвид изложеното според настоящия състав заповед № Л- 1467/12.05.2023 г. на началник ЗООТ Враца, с която на л. св. И. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС е годен за обжалване индивидуален административен акт, за който е приложим § 4б, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС, предвиждащ инстанционен съдебен контрол по същество.
По изложените по - горе съображения, не се възприема посоченото от ответника решението е окончателно.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на фактите, изведени от събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор, че жалбоподателят изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие от открит тип /ЗООТ Враца в гр. Бойчиновци към затвора гр. Враца.
Оспорената заповед е издадена от началник ЗООТ Враца, за това, че на 10.05.2023 г. около 13.55 часа при претърсване на спалните помещения, е установено че л.св. „притежава 2 броя бързовари, като същият представя документ за собственост само за единия от тях..“. Тази вещ е иззета с протокол, а писмени обяснения са дадени от л. св. И., но те се отнасят за радио, забравено в тенис клуба. Фактическата обстановка, в която е посочено, че същият има и два бързовара, е констатирана в докладна записка № 4085/10.05.2023 г., изготвена от мл. експ. П.Петров ДКО, а предложението за дисциплинарно наказание от 11.05.2023 г. е изготвено от ИСДВР Спасова, където се твърди, че И. е нарушил разпоредбата на чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС и същото се явява дисциплинарно нарушение, съгласно чл. 100, ал. 1 във вр. чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС и и предлагат на основание чл.101, ал.1 ЗИНЗС да бъде наказан с“писмено предупреждение“. На 11.05.2023 г. И. е дал писмено обяснение, но същото е само по отношение на забравеното в тенис клуба радио. След което съобразно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗ, характера и тежестта на извършеното нарушение и поведението му, на основание чл. 104, ал. 2 във вр. чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС, същият е наказан с „писмено предупреждение“ с оспорената заповед № Л-1467/12.05.2023 г. на началника на ЗООТ Враца, потвърдена с решение № 8526/19.05.2023 г. на основание чл. 110, ал. 5 от ЗИНЗС от началник на затвора гр. Враца.
Във връзка с представените с жалбата от оспорващия И. писмени доказателства, а именно служебна бележка от 17.03.2018 г. и справка за потребител Д.В.И., от която е видно, че на 12.11.2019 г. в 16.04.50 часа е закупил водонагревател от лавката на затвора/л.3-5 от делото/, като същите не се оспорват от ответната страна. В заседанието ответникът твърди, че всъщност съгласно представена в с.з. заповед на началника на затвора Враца № Л-427/15.02.2022 г., вещи , които са в количество над разрешеното, се изнасят с писмена молба от л.св., т.е. че всъщност той не е имал право на два бързовара, а не както е посочено в заповедта, че няма документ за собственост за единия от бързоварите.
Такава е фактическа обстановка, установена от събраните писмени доказателства.
Съгласно чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, поради което достигна до следните правни изводи:
Издателят на оспорената в настоящото производство заповед № Л- 1467/12.05.2023 г. началник ЗООТ Враца е компетентно лице по смисъла на чл. 104, ал. 2 от ЗИНЗС, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
При издаването на оспорваната заповед са спазени сроковете по чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 97, т. 1 от ЗИНЗС“Лишените от свобода не могат да: 1. внасят и държат при себе си неразрешени предмети, а настанените в заведения от закрит тип - и пари;“.
В оспорената заповед е посочено, че „ …на 10.05.2023 г. около 13.35 часа при претърсване на спално помещение № 10 и обиск на л.св…при проверка на личните вещи л.св.Д.В.И. е констатирано, че притежава 2 броя бързовари, като същият представя документ за собственост само за един от тях..“, което противоречи на установеното от представените писмени доказателства, т.к. очевидно и за бързовара и за водонагревателя има доказателства, че са собственост на И.. В последствие в заповедта е посочен чл.96, т.3 от ЗИНЗС“ Лишените от свобода са длъжни да: 3. спазват установените за тях правила“, въобще не е ясно посочено конкретното изпълнително деяние с което е осъществено дисциплинарното нарушение от страна на дисциплинарно наказаното лице, тъй като законодателят е посочил „спазват установените за тях правила“, а в случая не е ясно кои правила е нарушил л.св. И., което в конкретната заповед не е отразено, а същото се явява съществено досежно съставомерните признаци на извършеното деяние.
Оспорената заповед е издадена за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 1 във вр. чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗ което урежда налагане на дисциплинарно наказание на лишените от свобода при извършени от тях дисциплинарни нарушения. Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние, действие или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.
В конкретния случай не само не е посочено в оспорената заповед какво е конкретното изпълнително деяние осъществено от лишения от свобода посочено по-горе и уредено с правната норма като „спазват установените за тях правила..“, но и от представените писмени доказателства е видно, че същият притежава 2 броя бързовари, като единият е внесъл на 17.03.2018 г., съгласно приложената служебна бележка, а вторият – водонагревател е закупил на 12.11.2019 г. от лавката на затвора. Фактите събрани в хода на административното производство и в хода на съдебното безспорно установяват, че въпросните 2 броя бързовари са собственост на л.св.И., а що се отнася до последващото твърдение в решение № 8526/19.05.2023 г. на директора на затвора Враца, че същият бил „ с ясното съзнание, че е допустимо да притежава само един“, настоящият съдебен състав не намира същото за основателно, още повече, че не е ясно на какво се основава това последващо твърдение.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.
Отделно от това разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС за изслушване на лицето по отношение на което се налага дисциплинарно наказание е изпълнена формално, без да са отразени конкретните му обяснения за това. Ако ответникът беше спазил разписаната от законодателя процедура за лично изслушване, обективирано в надлежен протокол отделно от дадени преди това обяснения, би констатирал отразеното по-горе, а именно както изпълнителното деяние, така и виновното поведение на лишения от свобода досежно вмененото му дисциплинарно нарушение по чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена при същество нарушение на процесуалните правила и материалния закон, поради което следва да отмени същата като незаконосъобразна.
Поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 110 във вр. § 4б от ДР на ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на л.св. Д.В.И., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ Враца, находящо се в гр.Бойчиновци, заповед № Л- 1467/12.05.2023 г. издадена от началник ЗООТ Враца, с която на основание чл. 104, ал. 2 във вр. чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, потвърдена с решение № 8526/19.05.2023 г. на началник затвора гр. Враца.
Решението не подлежи на касационно оспорване по аргумент от § 4б от ДР на ЗИНЗС.
На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: