РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Радомир, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20251730200225 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № 25-0328-000337/11.09.2025 г. на началник група
към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи, на жалбоподателя В. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес, обл.
Перник общ. Радомир, гр.Радомир, ж.к.„А." № ., ет.., ап..., е наложено административно
наказание по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 300 лв.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговата представителка - адв.Д.
П. от АК - Перник обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган началник група към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, редовно
призован, не е изпратил представител в съдебно заседание, но в съпроводителното писмо е
изразил становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със
съставянето на Акт № 264371/29.08.2025 г. за установяване на административно нарушение
на М. Д., „ст. полицай“ при РУ- Радомир. Според констатациите в акта, по данни на
1
свидетели очевидци в гр.Радомир по ул.“Цар освободител“, с посока на движение, от
ул.“Дупнишка“, към пл.“Свобода“, жалбоподателят В. С. е управлявал лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц350“ ЦДИ, сив на цвят, с рег. № РК.....КВ, собственост на В.К.К.с ЕГН
**********, като от извършената справка в информационните масиви на МВР се
установило, че водачът управлявал МПС, след като е бил лишен от това право по
административен ред, със съставяне на АУАН № GA 316191/25.01.25 г. и ЗППАМ № GPAM -
1360651/25.01.25 г. Водачът бил сам в автомобила. АУАН бил съставен по данни от ДЗ №
328р-8952/20.08.25 г. по описа на РУ - Радомир.
В качеството на свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелката по акта.
Според показанията на актосъставителя М. К. Д., работещ в РУ-Радомир към
ОДМВР Перник, на длъжност „младши инспектор“- Отдел „Охранителна полиция“, на
въпросната дата бил назначен наряд на Пост-1 в обхода на РУ. Не си спомня точната дата. По
данни на ръководния състав и от полицейския инспектор А.А., който му донесъл докладна
от М. А. от Криминална полиция, съставил АУАН на В. С.. След това дошъл г-н С. и
разписал акта. Не си спомня дали е имал възражение при съставяне на акта. Не си спомня в
района, където е засечен според очевидците, дали е имало камери.
Според свидетелката М. М. А., която е и свидетел по акта, на длъжност „експерт“
в Криминална полиция към РУ-Радомир, с колегата Ч. Д. видели г-н В. С. с лекия му
автомобил „Мерцедес“ да идва, от ул.“Дупнишка“, към ул.“Цар Освободител“ и да се
паркира пред бившия хотел срещу Банка „ДСК“. Те се оттеглили надолу по улицата. Знае, че
е с отнето СУМПС за отказ да бъде изпробван за алкохол. Знае, че е криминално проявен. Те
не са извършвали веднага проверка, тъй като са оперативни работници и докладвали на
Началника на групата да изпратят патрул, но нямало свободен патрул.
Съставеният акт бил подписан от актосъставителя, от свидетелите по акта М. А.
и А.А.. Жалбоподателят подписал акта, като е изложил възражения, с които оспорва
твърденията в акта.
Въз основа на така съставения АУАН началник група към ОДМВР- Перник, РУ-
Радомир, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи,началник група към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, издал обжалваното наказателно
постановление № 25-0328-000337/11.09.2025 г., с което на жалбоподателя В. Н. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес, обл. Перник общ. Радомир, гр. Радомир, ж.к. „ А." № ., ет..,
ап...., е наложено административно наказание по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП- глоба в размер на
300 лв.
От правна страна.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което съдът следва да се произнесе по същество.
Жалбата е основателна по следните съображения:
За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното
постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за
2
съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.
Когато АУАН или наказателното постановление не са издадени от надлежен орган или не са
издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона
реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че критерият за определяне на съществените
нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело
до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са
спазени всички процесуални правила и срокове, то наказателното постановление е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т.е.
дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващият
орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение такова, каквото е описано в акта и че същото е извършено от лицето, посочено
като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то наказателното постановление
следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато наказателното постановление е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението, само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в
някакви граници, а не е фиксиран в закона.
В настоящия казус при съставянето на акта, като законна разпоредба, която е била
нарушена, съгласно чл.42, т.5 ЗАНН, е посочен чл.150А, ал.1 ЗДвП. Същата разпоредба е
цитирана и в обжалваното наказателно постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.6 ЗДвП.
Текстът поставя изискване към водача, за да управлява моторно превозно средство, да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му
за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Отговорността на жалбоподателя е реализирана по чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, който
текст гласи: Наказва се с глоба 300 лв.: 1.който управлява моторно превозно средство, след
като е лишен от това право по съдебен или административен ред;“
Видно от първия текст, отнася се до множество изпълнителни деяния и
осъществяването на което и да е от тях води до нарушение на текста на чл.150а, ал.1 ЗДвП.
Както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление, не е посочено текстово за
кое от деянията става въпрос, а това безспорно е довело до ограничаване правото на защита
3
на жалбоподателя, което води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
По отношение на правилността на наказателното постановление съдът намира, че
в случая извършването на деянието се явява недоказано.
От друга страна в АУАН и обжалваното наказателно постановление е отбелязано
текстово, че се отнася до лишен от право да управлява моторно превозно средство по
административен ред, със съставяне на АУАН № GA 316191/25.01.25 г. и ЗППАМ № GPAM -
1360651/25.01.25 г. Относно наличие на издадена ЗППАМ е представена като доказателство
справка за нарушител/водач. Видно от същата, срещу издадената ЗППАМ 1360651/25.01.25
г. е отбелязано: чл.171, ал.1, Б.“Б“, временно отнемане на СУМПС на водач, който при
управление на МПС отказва да бъде проверен с техн. средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
хим. токсиколог. лаб. изследване до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца. По делото не са ангажирани доказателства относно това до кога е продължило
действието на въпросната ЗППАМ, като липсва информация относно това на какъв етап е
въпросното административнонаказателно производство, дали са налице издадени АУАН, НП
и дали е налице обжалване на последното и на какъв етап.
Водим от горното и но основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0328-000337/11.09.2025 г. на
началник група към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя В. Н. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес, обл. Перник общ. Радомир, гр.Радомир, ж.к.„А." № ., ет.., ап.., е наложено
административно наказание по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Перник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава
ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс, в 14- дневен срок от деня на съобщението, че
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4