РЕШЕНИЕ
№ 13030
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20251110106978 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.127 и сл. ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 209,16 лева,
представляваща неизплатен остатък от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско
на МПС“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ... г. в гр. ..., на бул. „...“,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2025 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът ... „...“ АД, ЕИК ..., излага, че на ... г. в гр. ..., на бул. „...“, е реализирано ПТП
с участието на лек автомобил „...” с рег. № ..., управляван от К. С., и лек автомобил „...” с рег.
№ ..., собственост на „...“ ЕООД, с водач И. Г. М., като съгласно изготвения Двустранен
констативен протокол за ПТП виновен за ПТП е водачът на лек автомобил „...” с рег. № ....
Навежда, че лек автомобил „...”, с рег. № ... е застрахован при ищеца по договор за
имуществено застраховане „Каско“ на МПС, а собственикът на лек автомобил „...” с рег. №
... е застраховал гражданската отговорност на водача при ответника. Ищецът сочи, че е
образувал щета № ... във връзка с инцидента, вредите са описани от експерти на
дружеството, и за ремонта на щетите е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
5896,28 лева. Поддържа, че във връзка с ликвидацията на преписката по щетата са
реализирани обичайни разноски в размер на 15,00 лева. Излага твърдения, че след нарочна
покана ответникът е изплатил част – в размер на 5702,12 лева, от регресното вземане, като
остава дължима сумата 209,16 лева. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
Ответникът „...” АД, ЕИК ..., поддържа становище за неоснователност на предявения
1
иск. Не оспорва механизма на ПТП, както и причинно – следствената връзка с настъпилите
имуществени вреди. Не оспорва изплащането на застрахователното обезщетение от ищеца
на собственика на увредения товарен автомобил. Поддържа, обаче, че действително
причинените вреди са в по – нисък размер, отговарящ на този, който ответникът е изпълнил.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните
факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните
вреди.
С оглед становището на страните, с доклада по делото съдът е приел за безспорни
всички факти с изключение на размера на действителните вреди от настъпилото събитие.
Безспорно и ненуждаещо се от доказване е също така обстоятелството, че ответникът е
извършил плащане по щетата в размер на 5702,12 лева. Т.е. по делото не е спорно, че е
настъпило ПТП по вина на застрахован по застраховка гражданска отговорност при
ответника водач на лек автомобил „...” с рег. № ... на ... г. в гр. ..., на бул. „...“, при което са
причинени вреди на лек автомобил „...”, с рег. № ..., собственост на „...“ ЕООД, който е бил
застрахован по договор за имуществено застраховане при ищеца, който от своя страна е
заплатил стойността на ремонта на увредения автомобил, извършен от доверен сервиз на
застрахователя. Плащането има погасителен ефект спрямо задължението по застраховка
„Каско” на МПС, доколкото е довело до отстраняване на щетите, възникнали при
реализиране на покрит по тази застраховка риск.
Поради изложеното съдът приема, че е налице основание за възникване на регресно
вземане и спорът между страните е съсредоточен относно неговия размер. За отговор на
този въпрос съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния
контрол - решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 652/ 2009г. на ВКС, ТК, І отд., съгласно
която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към
момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните
размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да
се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на
увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени
части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/.
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като
2
делинквентът/ застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за
влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите
към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при
обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема
предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на съдебно – автотехническата експертиза, пазарната
стойност на ремонта на щетите без овехтяване (изчислена по средни пазарни цени) възлиза
на 4751,00 лева.
Към датата на застрахователното събитие – ... г., увреденият автомобил е бил в
експлоатация 3 години, 3 месеца и 11 дни от датата на първоначалната регистрация –
21.07.2020 г. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за наличието на
удължена гаранция на автомобила.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но
не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско” /плащането
на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от
размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три
стойности, за да се определи, в какъв размер в случая е възникнал регресният дълг. В случая
заключението на съдебно – автотехническата експертиза е определило сумата от 4751,00
лева като необходимата сума за възстановяване на щетите върху увредения лек автомобил на
база средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното произшествие, като това
е размерът на действителните вреди, поради което и регресното вземане е възникнало за тази
сума заедно с 15,00 лева вземане за ликвидационни разноски /съдът приема, че сумата от
15,00 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ/, или общо за сумата 4766,00 лева.
Доколкото по делото няма спор, че по претенцията ответникът е извършил плащане в размер
на 5702,12 лева, няма оставащо непогасено вземане в полза на ищеца. Искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът, на когото се следва,
съобразно искането, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ... „...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
..., срещу „...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., иск с правно основание
чл. 411 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 209,16 лева, претендирана
като неизплатен остатък от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ на МПС
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ... г. в гр. ..., на бул. „...“ /по щета №
.../, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2025 г.,
3
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ... „...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА
ЗАПЛАТИ на „...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
производството пред първоинстанционния съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4