Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 06.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, III състав, в
открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юно две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при участието на секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №778 по описа за 2016 година на Провадийския
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск от И.Е.А., ЕГН **********
с адрес: ***, в качеството й на родител на детето Е. М. И., ЕГН **********
срещу М.И.А., ЕГН ********** с адрес: ***
Ищцата твърди, че с решение по брачно дело № 49/2012г. по
описа на Районен съд гр.Провадия родителските права по отношение на роденото им дете Е. били предоставени на ответника в настоящото
производство. Тъй като след фактическата им раздяла ищцата нямала
собствено жилище и доходи от който да издържа себе си и децата със споразумение
помежду им предоставила родителските права на ответника. След
това заминала за Германия, където се установила
трайно да живее и работи. Двете й деца останали при ответника и неговата майка за да
полагат грижи за тях. След постановяване на съдебното решение ответникът
също отпътувал за Германия и реално децата можело да се каже, че се отглеждали
сами със средствата, които ищцата им изпращала. Голямата й
дъщеря, която вече навършила 18 години се грижела за сестричката си. Жилището, в което живеели било собственост на родителите на ответника, но ищцата със свои средства го обзавела така, че да е удобно и практично за
децата.При пристрояването на жилището и обзавеждането тя била ползвала три кредита и поради тази причина трябвало
да си намери работа, за да изплати кредитите. Децата имали
своя стая обзаведена според нуждите им, но се установило,
че те не ползвали стаята, а живеели в приземен етаж/ маза/, заедно със своята баба.Голямата й
дъщеря едва дочакала да навърши 18 години и на втория ден след
пълнолетието си пристигнала при ищцата в Германия, където била към настоящия момент. Същата започнала работа и в момента
изучавала и немски език с цел по доброто и интегриране. Малката й
дъщеря останала в България, но всъщност грижи по нейното отглеждане
реално полагала нейната баба по бащина линия. Ответникът имал
ново семейство -
съпруга и дете и трайно се бил дезинтересирал от Е.. Детето живеело в приземния етаж,
спяло на едно легло заедно с баба си. А на втория етаж от жилището ищцата била обзавела детска стая, обзаведена със всички необходими вещи. По
отношение на дъщеря й не се осъществявало
възпитание и контрол от ответника. Същата навлизала във възраст, в
която се нуждаела от повече родителски контрол и наблюдение. Никой не й
помагал с подготвянето на уроците, детето посещавало
занималня, където и помагали с подготвянето на уроците. Докато
голямата й дъщеря била в България, тя се грижелаза Е. изцяло.При провеждане на родителски срещи в училището бабата ги
посещавала. Между ищцата и дъщеря й съществувала силна емоционална
връзка, същата била привързана към ищцата и към нейните
родители. Те живеели в съседно на гр.Провадия село и майката на ищцата ежеседмично пътувала до Провадия, като й
давала средства и напътсвия. Всеки ден се чували по скайп и обсъждали
как е минало ежедневието и като същевременно използвала и
времето да напътсва и да и помага колкото се може дори от разстоянието,
което ги
деляло. Ищцата миналата година не успяла да се прибера в България,
тъй като нямала
отпуск, но въпреки това била изпратила средства на своята майка, за да подготви Е. за първия учебен ден, както и да и закупи всички необходими
дрехи, обувки, якета за училище.
През месец юли тази година ищцата си дошла в България, като искала да осъществи
контакт с ответника, за да вземе при себе си Е.,
но въпреки няколкократните й обаждания за среща,
той отклонявал тези нейни
предложения под предтекст, че имал
някаква работа. Прекарали повече от две седмици заедно с Е. като
през това време детото се чувствало много добре, весело и щастливо,
като й споделило, че иска да дойде да живее при майка си и сестра си. Ищцата счита, че притежава необходимите родителски качества и може добре да се грижи за детето си. В Германия обитава
тристайно жилище, заедно с дъщеря си и
нейният приятел, в което било налично всичко необходимо свързано с
отглеждането на детето.
Към настоящия момент реализирала
трудови доходи,
като работи на две места и можела спокойно да се грижи
за дъщеря им.Средствата, които получавала били достатъчни за да задоволява всички потребности
на детето, освен това то щяло да бъде под непрекъснат родителски контрол,
какъвто към настоящия момент не се упражнявал от ответника. На ищцата не й било известно ответникът дали имал постоянен трудов
доход. Моли
съда да й предостави упражняването на родителските права по
отношение на детето Е., род. на ***г., като моли да се определи
местоживеенето на детето в дома й в Р.Германия гр.***********. Моли на бащата да бъде
определен обичайният режим на личен контакт - всяка
първа и трета неделя от месеца от 9 до18ч. и по един месец през лятото когато
майката не е в платен годишен отпуск. Моли на основание чл. 143 СК, да бъде осъден ответника М. И. А. ЕГН **********,
да заплаща месечна издръжка в размер на 105 лв. за детето Е., род. на ***г.
чрез нея И.Е.А., нейна майка и законна представителка, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за
нейното изменяване или прекратяване, считано от влизане на решението по делото
в сила.
По делото от ответника
е постъпил отговор на исковата молба в срок. В него изразява становище за
допустимост, но неоснователност на претенцията. Предявяват се и насрещни искове
с правно основание чл.127 ал.2 от СК и чл. 143 СК. Твърди се, че при развода им
през 2012г. съпругата му живеела в Швейцария. Децата им останали да живеят при
него и той се грижел за тях, заедно с родителите си. По-късно тя заминала да
живее в Германия, където била и до сега.. Никога, по никакъв повод и за никакви
празници тя не била изпращала издръжка или някакви пари на децата им.
Ответникът не бил и търсил издръжка от нея и не бил предприемал никакви стъпки
за това чрез съдебен изпълнител или по друг начин. Винаги бил работил и
всичките му средства отивали за децата му. Децата му много тъжали за нея и той
не ги бил ограничавал да общуват с майка си по интернет, тъй като бил убеден,
че това било необходимо за правилното им психическо израстване и възпитаване.
Тъжали най-много на семейни празници и през ваканции, защото гледали всички
други деца, които прекарвали времето с майките си и общували пълноценно с тях.
Неговите родители и самият той се стремяли да им осигуряват обич и подкрепа,
както и да задоволяват всичките им нужди от храна, облекло, средства за нормален
живот и образование. Е. растяла като едно умно, здраво добре възпитано и
образовано дете, благодарение на грижите, с които ежедневно я обграждал той и
неговите родители. Тя била много привързана към
майка му, може би защото и липсвала майка й. Много му било мъчно, че под
давление на майка си голямата им дъщеря не останала да завърши средното си
образование, макар че и оставало малко, а заминала в Германия веднага щом
навършила 18год., където не учела, а работела. Страхувал се, че и малката щяла да
последва същата участ. Моли да отхвърли
иска на И.Е.А. ЕГН ********** с правно основание чл.127, ал.2, защото мислел,
че това не би било в интерес на детето Е..
Предявава насрещни искове и моли съда да предоставите
на него, като баща
упражняването на родителските права по отношение на дъщеря му Е. М. И.. Да определи местоживеенето на детето при него в гр. *******************,
като постанови режим на свиждане с майката, както следва: всяка първа и трета
неделя от месеца от 09:00 до 18:00 ч., както и един месец през лятната
ваканция, когато не ползва платен годишен отпуск. Моли да бъде осъдена майката
да заплаща месечна издръжка в размер на 130 лева месечно на детето с начален момент от датата на
предявяване на иска с
падеж всяко пето число от месеца.
Производството по делото
е прекратено в частта относно предявените насрещни искове за упражняването
на родителските права по отношение на Е.
М. И., за определяне
местоживеенето на детето
при него в гр. Провадия, ул. *************, за определяне на режим на лични
отношения с майката с влязло в сила Определение № 925/14.11.2016г.
В предоставения срок за
отговор по насрещните искове ищцата излага, че те са допустими, но
неоснователни. Ищцата оспорвала
изнесеното в насрещния иск като твърди, че
обстоятелствата описани в иска не отговаряли на
истината.
Налице била пълна незаинтересованост от страна на бащата спрямо детето Е. и
неговото отглеждане и възпитание. Детето било
принудено да се грижи за себе си съвсем самостоятелно, въпреки крехката си
възраст. Именно тази незаинтересованост на бащата спрямо двете му дъщери довело до
заминаването на другата му дъщеря в Германия веднага след като навършила
пълнолетие.Показателно в тази насока било
и новонастъпилото обстоятелство след депозиране на исковата молба а
именно, че през месец септември 2016г. детето Е. претърпяло травма на
главата. Независимо, че детето било
споделило в дома си, че била
паднала и я боли главата не били
взети никакви мерки детето да бъде отведено на лекар. След като вечерта била споделила с ищцата за падането
съответно ищцата поискала информация за това посетили ли са лекари и какво бил казал лекаря.
Тогава детето й
споделило,
че не била
водена на
лекар и никой не й
обръщал
внимание,
независимо от болките,
които има в главата. Ищцата се била обадила на своята майка която живеела в съседното
на гр.Провадия село Рояк да отиде при личната лекарка на Е. да вземе
направление и да я заведе на лекар. Баба й била взела
направление на 08.09.2016г. но в продължение на 30 дни бащата отказвал
да пусне детето, за
да бъде заведено на преглед. След многократни разговори това се случило на
12.10.2016г. когато отново било
взето ново
направление от бабата и детето било
отведено при детски невролог във Варна,
където и била
направена рентгенова снимка. Изписани били
лекарства, които детето
следвало да
приеме, но с оглед на ниската му възраст бабата била предупредена, че
лекарствата са силни и трябва
да се дават от по-възрастен,
който да следи за точния прием.Многократно бабата била правила опити
да се свърже с бащата за да му предаде лекарствата, но отново никой
не бил откликнал
на молбите и детето било оставено без нужните му лекарства. Две седмици след прегледа при невролог детето
отново е трябвало да бъде заведено на преглед и отново бащата не го бил пуснал да
отиде на преглед с баба си. Необходимо било да
се направи скенер на главата на детето. Ищцата
била силно притеснена за здравословното състояние на детето Е., което
продължава да се оплаква от главоболие. Поради липса на платен отпуск ищцата не можела да пътува за
България и работодателите й
се съгласили да пътува на 19.11.2016г. като ползва неплатен отпуск.
Същата била
силно притеснена за здравословното състояние на детето и липсата на отговорност
на другия родител при положение, че ставало
въпрос за травма на главата,
която можела да
доведе до тежки здравословни проблеми. Всичко изнесено по-горе потвърждавало изнесеното и
в исковата молба, а именно пълна дезинтересираност на бащата от детето Е..
Невъзможността да осъществява родителски контрол спрямо детето, да се грижи за
неговото правилно възпитание и израстване. Да полага необходимите и адекватни
грижи за него при настъпване на здравословни проблеми.
В
съдебно заседание ищецът чрез процесуланият си представител поддържа
предявените искове и моли да бъдат уважени, ответникът чрез процесуалния си
представител моли за отхвърляне на предявените искове.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно
от заверено копие на Удостоверение
за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 0112/20.04.2004, заверено копие на Решение
№ 25/17.06.2013 г. по гр.д. № 49/2012 г. по описа на ПРС се
установява, че И.Е.А. и М.А. били
съпрузи по силата на сключен граждански брак на 12.04.1997г.. От бракът си
имали родени две деца Е, М. И. родена на ***г. и Е. М. И. родена на ***г.
Бракът между А. и А. бил прекратен с Решение № 25/17.06.2013г. на РС гр.Провадия,
с което е одобрено постигнато между страните споразумение по чл.51 СК. По
силата на него родителските права по отношение на децата били предоставени на бащата
А., местожителството на децата било определено при бащата в гр.Провадия.
Определен бил режим на лични отношения между майката и децата – всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 09 ч. в събота до 17.00ч. в неделя и 1 месец
през лятото, когато бащата не е в отпуск. А. е осъдена да заплаща месечна
издръжка на децата си в размер на по 80 лева за всяко едно от децата.
От
Служебна бележка изх. №
АСД 08-815/01.08.2016 г. се установява, че детето Е. И. е записана да учи в
ОУ „Иван Вазов“ гр.Провадия.
От
Медицинско направление №
2178/08.09.2016 г.; Амбулаторен лист № 001846/13.10.2016 г.; Ренгеново
изследване от 12.10.2016 г.; Рецепта от 13.10.2016 г. амбулаторен лист №
2906/15.03.2017 г., и рецепта за изписани лекарства издадени от д-р Д. Ж. се
установява, че на 08.09.2016г. на детето Е. И. е издадено направление за детска
неврология, на 12.10.2016г. детето е посетило детски невролог, който й е
поставил диагноза хроннично посттравматично главоболие. В анамнезата е описано,
че травмата на главата е бил през м.09.2016г. с получено мозъчно сътресение,
предписана е терапия с аналгетици, издадена е рецепта. Извършена е
ренгенография на череп на Е. И., която е
установила, че няма данни за фрактура. На 15.03.2017Г. Е. И. е посетила д-р Д.
Ж., който й е поставил диагноза остра инфекция на горните дихателни пътища,
изписани са медикаменти.
От
Фиш за заплата в периода
от 01.06-30.06.2016 г. на И.А.; Отчет за възнаграждение за м. 05/2016 г. се
установява, че А. има сключен трудов договор с „Personal Aktiv”
GmbH, филиал Бремен, като
за м.06.2016г. брутното й трудово възнаграждение е в размер на 2085,27 евро. А. имала сключен трудов договор
и с “ISS Automotive Services” GmbH като
за м.май 2016г. брутното й трудовото възнаграждение било в размер на 644,75
евро.
От Договор за наем на
жилище се установява, че А. имала сключен договор за наем на жилищно помещение,
находящо се в Германия, гр.***********************
От Трудов договор №
164/15.06.2016 г. се установява, че А. имал сключен трудов договор на
15.06.2016г. с „И.“ ЕООД, сключен със срок на изпитване 6 месеца при трудово
възнаграждение в размер на 700 лева месечно.
От изготвения по делото
социален доклад се установява, че А. живее на семейни начала с Д.Г., с която
имат едно дете родено на ***г.. В хода на социалното проучване Е. е споделила,
че се чувствала обгрижвана и обичана от страна на родителите и близките си и са
задоволени потребностите й, детето било в добро здравословно състояние. Е. живеела
в дома на родителите на баща си заедно с тях, баща си, Д.Г. и детето на баща си
и Г.. Социалното проучване установило, че основни грижи за Е. полагали баща й и
съжителката му, подпомагани от родителите на бащата. Е. редовно посещавала
училище и била в добро здравословно състояние. Е. била силно привързана към
родителите и родните си по бащина и майчина линия. Е. контактувала с майка си
чрез телефонни обаждания и интернет. Пред социалния работник заявила, че желае
да живее при майка си. А. бил запознат с желанието на дъщеря си и бил съгласен
с него, но се притеснявал, че тя няма да продължи образованието си.
От международен социален
доклад се установява, че А. живеела в гр.Бремен заедно с лице, с което
съжителствала на семейни начала в добре поддържан тристаен апартамент. За Е.
била осигурена стая. А. работела на пълен работен ден и на смени. А. споделила,
че се радвала че живее в Германия, по-голямата сестра на Е. вече се преместила
в Германия със своя годеник и живели самостоятелно. А. искала Е. да дойде да
живее при нея и тя да се грижи за нея. В гр.Бремен Е. можела да посещава средно
образователно училище „Вилхем-Олберс-Обершуле“. Е. имала желание по време на
ваканциите да посещава баща си. По няколко пъти на ден А. и Е. се чували по
телефона. Е. споделила, че искала да живее с майка си и да започне
професионално обучение.
От обясненията на Е. И.
се установява, че тя живее с баща си, приятелката му, баба си и дядо си по
бащина линия. Е. обитавала стая заедно с баба си на приземния етаж. Чувствала
се добре, чувала се всеки ден с майка си иска да живее при нея. Заявява, че се
грижат добре за нея, но предпочита да живее с майка си, сестра й щяла да се
грижи за нея, когато майка й ходела на работа.
От показанията на св.И., св.М., Х. и св.М. се установява, че Е.
живеела заедно с баща си, приятелката му, детето им и баба й и дядо й по бащина
линия. Е. живеела в стая в приземнния етаж заедно с баба си и дядо си, въпреки,
че за нея имала стая обзаведена със средства предоставени от майка й. На втория
етаж от къщата живеел бащата на Е. заедно с жената, с която съжителствал и
детето им. След като ответника разбрал, че Е. И. щяла да свидетелства я
заплашил, че ще я набие, че ще я задържат на границата. Св.И. е живяла заедно с
баща си в същия дом до навършването на 18 годишната си възраст, като веднага
след това е отишла да живее при майка си. Причина за напускането на дома на
бащата била незаинтересоваността му към нея, която се проявявала и спрямо Е..
За децата се грижели основано баба им и дядо им по бащина линия. Е. не била
ограничавана в контактите си с майка си. Дядото на Е. я завел на посещение до
Шумен. Бащата на Е. от 3 месеца работел в Германия, преди това също ходел в
чужбина, след което се връщал. През това време за Е. и Е. се грижели отново
баба й и дядо й по бащина линия. Е. се чувала всеки ден с майка си. Издръжката
на детето се осигурявала основно от дядо и по бащина линия и майка й, която
изпращала пари чрез своята майка св.М., съда не кредита показанията на св.М. в
насока, че майката на Е. не й изпращала пари, тъй като тези показания
противоречат на показанията на останалите свидетели, които са очевидци и имат
преки впечатления затова. Съдът не кредитира показанията на св.И. и св.Мехмед в
насока, че Е. не била допускана до втория етаж на къщата, нито да се види с
брат си, тъй като тези лица нямат преки впечатления затова, такова
обстоятелство не се установява нито от
социалния доклад, нито от показанията на останалите свидетели по делото, нито
от обясненията на самата Е.. С оглед на това съда приема, че Е. се е качвала на
втория етаж от къщата, виждала се е с брат си и излизала на разходка с него и
майка му. Е. посещавала курс по танци, айкидо, за които заплащал дядо й, той
заплащал и пътни в размер на 25-30 лева. Лятото на 2016г. майката на Е. я
завела на почивка в Бургаско. През 2016г. Е. паднал от скейтборд, ударила си
главата и изпаднала в безсъзнание. Св.Х. я завел на лекар, който констатирал,
че на Е. й нямало нищо, но тя продължила да се оплаква от главоболие. Затова
баба й по майчина линия св.М. я завела на детски невролог, където и изписали
лекарства, купени от баба й по майчина линия, които следвали да се дават
редовно на детето. През м.март 2017г. Е. вдигнала температура и я заболяло
гърло, тя се обадила на сестра си, за да й каже това и на баба си по майчина
линия, която я завела на лекар, където и изписали лекарства, купени от баба й
по майчина линия, които следвали да се дават редовно на детето. Баба й по
бащина линия й давала лекарства, но Е. понякога не ги пиела. Съдът не кредитира
показанията на св.И. и св.М., че бабата и дядото на Е. по бащина линия не се
грижели добре за нея, тъй като това противоречи на изготвения социален доклад,
обясненията на Е. и показанията на останалите свидетели по делото.
От правна страна:
Предявен е иск от И.А.
срещу М. А. с правно основание чл.51, ал.4 СК за изменение на лицето което да
упражнява родителските права спрямо детето Е. И., определяне на режим на лични
контакти с него, изменение на местожителството му, изменение на размера на
издръжката на детето Е. И. и лицето което следва да я заплаща от определените в
Решение
№ 25/17.06.2013г. по гр.д.49/2012 на РС гр.Провадия. Ищцата иска съда да й предостави упражняването на родителските
права по отношение на детето Е., род. на ***г., да се определи
местоживеенето на детето в дома й в Р.Германия, *************, на бащата да бъде определен обичайният режим на
личен контакт - всяка първа и трета неделя от месеца от 9 до 18ч. и по един месец през лятото когато майката не е в платен годишен
отпуск.
ответника, да заплаща месечна издръжка в размер на
105 лв. за детето Е., род. на ***г. чрез нея, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменяване или
прекратяване, считано от влизане на решението по делото в сила.
Предявен
е насрещен иск от М.А. като баща и законен представител на Е. И. срещу И.А. с правно основание по чл.51, ал.4 СК за изменение на
размера на дължимата издръжка за детето Е. И. като иска същата да бъде
увеличена на 130 лева с
начален момент от датата на предявяване на иска с падеж всяко пето число от месеца.
За
основателността на иска по чл.51,
ал.4 СК ищецът следва да докаже, че бракът му с ответницата е прекратен с
утвърдено от съда споразумение по чл.51 от СК, че от брака има родено дете Е. И.,
което е непълнолетно, че местожителството му е определено при баща му, че на него
са предоставени упражняването на родителските права, че майката е бил осъден да
заплаща на детето издръжка, че обстоятелства, при които страните са постигнали
утвърденото от съда споразумение са променени, което налага изменение на
местожителството на детето при неговата майка в гр.Бремен, предоставяне на майката
упражняване на родителките права спрямо детето Е. И., родителксия си капацитет
и въсможност за правилно отглеждане на детето.
По насрещния иск ищецът
следва да докаже нарастване на нуждите на детето от издръжка и възможността на
майката да я дава.
От събраните по делото
доказателства копие на Удостоверение
за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 0112/20.04.2004,
заверено копие на Решение № 25/17.06.2013 г. по гр.д. №
49/2012 г. по описа на ПРС безспорно се доказа, че страните са били в брак по
между си, от който имат непълнолетно детете – Е. И. и че бракът е прекратен с
влязло в сила на 17.06.2013г. съдебно решение. По силата на това решение
родителските права по отношение на детето И. са предоставени на бащата,
местожителството е определено при него в гр.Провадия, майката е осъден да
заплаща месечна издръжка на детето в размер на 80 лева. От гласните
доказателства – разпити на св.И., св.М., Х. и св.Михов, обяснения
на детето се установи, че са настъпили изменения в обстоятелствата, при които е
определено лицето което да упражнява родителските права спрямо непълнолетната Е.
И., местожителството й, личните контакти с другия родител и издръжката.
След
прекратяване на брака между страните Е. заедно със сестра си Е. И. са останали
да живеят при баща си в дома на баба си и дядо си, но за тях не се е грижил
основно баща им. От показанията на св.И. и св.М. се установи, че бащата се е
дезинтересирал от развитието на Е., като е прехвърлил отговорността за отглеждането
й върху майка си и баща си. За това обстоятелство говори факта, че детето живее
в стая с дядо си и баба си, а не в собствената си стая, която се намира на
горния етаж на къщата. Бащата се е отделил на горния етаж заедно с новата си
съжителка и детето, което имат. Св.Х. излага, че основно той е поел издръжката
на Е., а бащата само помагал, като св.Х. помага на ответника да издържа и
новото си семейство. Ответникът няколко пъти е заминавал в чужбина, като е
оставил отново грижите за Е. на родителите си. За здравето на детето отново се
установи че грижи полагат баба му по майчина линия, баба му и дядо му по бащина
линия. Последните не могат да осигурят редовно даване на предписаните на детето
медикаменти, необходими за лечението му, а и не отдават нужната сериозност на
здравословното му състояние – Е. е заведена на специалист детски невролог от
баба си по майчина линия въпреки многократните си оплаквания от главоболие след
падането си от скейтборд. Развлеченията
на детето също се осигуряват от майка му и дядо му по бащина линия. Детето има
желание да живее при майка си, което се доказа от всички събрани по делото
доказателства. Установи се, че между детето и майка му има силна емоционална
връзка, те се чуват всеки ден, установи се наличието на такава между Е. и
сестра й, между Е. и дядо й и бабите й, но не и между нея и баща й. Видно от
представените фишове за работна заплата и от договора за наем майката разполага
с парични средства, за да осигури финансовата обезпеченост на детето, разполага
с жилище, в което е отредила стая за дъщеря си. В близост до жилището има
училище, в което Е. може да продължи образованието си, а и има желание затова.
Всичко това свидетелства за изменение на обстоятелствата налични при
постановяване на Решение
№ 25/17.06.2013 г. по гр.д. № 49/2012 г. по описа на ПРС. Изцяло в интерес на
детето е то да отиде да живее при майка си в гр.Бремен и на нея да се
предостави упражняването на родителските права. Социалната среда на детето ще
бъде променена, но съда намира, че това няма да предизвика стрес у детето, тъй
като то само желае тази промяна, а и тя е изцяло в негов интерес. Следва да се
вземе предвид и желанието на сестрата на Е. – Е. да помага на майка си в
отглеждането на Е..
Поради това съда намира,
че упражняването на родителските права спрямо детето Е. И. следва да се предостави
на майката, като на бащата се определи подходящ режи на лични отношения, с цел
да не се прекъсва родителската връзка между детето и баща му. Съдът намира за
удачен следния режим на лични отношения: всяка
първа и трета събота
и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18 ч. в
неделя с преспиване, един месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск,
всяка четна година през Коледните, Новогодишните и Великденски празници.
Местожителството на детето следва да се определи при майката в гр.Бремен. За
осъществяване на режима на личен контакт и двамата родители трябва да
предприемат необходимите мерки.
Всеки родител на основание
чл.143 СК е длъжен да заплаща издръжка на непълнолетното си дете, като
съобразно чл.144 СК минималния размер на издръжката е ¼ от минималната
работна заплата за страната, която според Постановление № 22 от 26 януари 2017 г. за определяне на нов размер на
минималната работна заплата за страната е в размер на 460 лева. Като съобрази обстоятелството, че
упражняването на родителските права по отношение на детето се предоставя на
майката, че тя ще полага преимуществено грижи за детето и че те ще живеят
заедно с нея, съдът намира, че бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка
в полза на детето. При определяне на размера на дължимата издръжка, следва да се съобразят потребностите и
възрастта на детето – към момента детето е на 13 години, ученичка, което
обосновава необходимостта от закупване на учебници и учебни пособия. Следва да се съобразят и финансовите
възможности на родителите. По делото са представени доказателства за доходите и
на двамата родители, според тях бащата получава месечна заплата в размер на 700
лева, а майката в размер на 2730,02 евро месечно. По делото не се събраха
доказателства за особени нужди на детето
водещи до необходимостта от по-голяма издръжка. Установи се, че бащата
освен непълнолетната Е. има и друго непълнолетно дете, за което трябва да се
грижи. Размера на издръжката следа да се съобрази и с линията на бедността за
2017г., която е в размер на 314 лева, според Постановление
№ 23 от 26 януари 2017 г. за определяне размера на линията на бедност за страната
за 2017 г.. Предвид
изложеното, както и с оглед социално - икономическите условия в страната. С
оглед на това съдът намира, че Е. И. има нужда да получава, а двамата родители
имат възможност да й осигуряват обща месечна издръжка в размер на 300 лв.
Разпределянето на така определената издръжка между родителите следва да е в
размер на 120 лева, които следва да заплаща бащата, а остатъка в размер на 180
лева следва да заплаща майката, считано от влизането на решението в сила.
С оглед на гореизложеното
и на обстоятелството, че предявения насрещен иск се явява обусловен от
отхвърляне на главния иск, какъвто настоящия случай не е, предявения насрещен
иск от А. за увеличаване размера на издръжката определена с Решение №
25/17.06.2013г. на РС гр.Провадия се явява неоснователен.
Ищецът
е направил искане за присъждане на разноски, съобразно изхода на спора такива
следва да му се присъдят. Съобразно списъка по чл.80 от ГПК и доказателствата
за сторените от ищеца разноски те са следните: 30 лева – държавна такса, 480 лева – възнаграждение за
изготвяне на международен социален доклад, 400 лева – адвокатско възнаграждение.
Ищецът претендира 50 лева за държавна такса, като доказателствата по делото –
превод на сума чрез ПОС-терминал РС Провадия от 31.08.2016г. е видно, че са внесени,
30 лева, каквато е и дължимата държавна такса по делото. Поради това на ищецът
следва да се присъдят разноски в размер на 910 лева, а не в размер на претендираните 930 лева.
А. е направил искане за
присъждане на разноски, но според изхода на делото такива не му се дължат.
А. следва да бъде осъден
да заплати държавна такса върху присъдената издръжка по начина указан в чл.69,
ал.1, т.7 от ГПК в размер на 172,80 лева.
Водим от горното и на
основание чл.51, ал.4 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
на основание чл.51, ал.4 от СК определеното с Решение
№ 25/17.06.2013 г. по гр.д. № 49/2012 г. по описа на ПРС лице, което да упражнява родителските
права спрямо детето Е. М. И., ЕГН **********, определения режим на лични
отношения с детето, местожителството му, размера издръжката и лицето, което я
дължи, като
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Е. М. И., ЕГН **********, на майката И.Е.А., ЕГН ********** с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Е. М. И., ЕГН ********** в дома на майка му И.Е.А., ЕГН ********** във Федерална
Република Германия, ****************.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М.И.А., ЕГН ********** с адрес: *** с детето Е.
М. И., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в
неделя с преспиване, един месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск,
всяка четна година през Коледните, Новогодишните и Великденски празници.
ОСЪЖДА М.И.А., ЕГН ********** с адрес: *** да заплаща в полза на детето Е. М. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител - И.Е.А., ЕГН **********, издръжка в размер на 120 лв. /сто и десет лева/ месечно, считано от влизането на решението в сила, с падеж до 20-то число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване, на основание чл.51, ал.4, вр. с чл.143 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.И.А., ЕГН **********
с адрес: *** в качеството му на баща и законен представител на Е. М. И., ЕГН **********
срещу И.Е.А., ЕГН ********** за увеличаване размера на дължимата от майката на
детето издръжка на 130 лева, на
основание чл.51, ал.4 СК.
ОСЪЖДА М.И.А., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на И.Е.А., ЕГН ********** с адрес: *** сума в размер на 910 лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането за разликата от
уважения до претендирания размер – разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.И.А., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати по сметка на РС Провадия сума в
размер на 172,80 лева – държавна такса по присъдената издръжка, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
М.И.А., ЕГН **********
с адрес: *** за присъждане на разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК.
Постановява
предварителнио изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………