№ 2566
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110107447 по описа за 2023 година
Предявен е от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – гр. София, осъдителен иск
с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД заплащане на
сумата от 316,00 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ по щета № 470421222233050 ,за настъпило на
20.06.2022 г. застрахователно събитие от виновно и противоправно поведение, изразяващо
се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностно лице,
чиито възложител е ответника, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
10.02.2023 г., до окончателното плащане на сумата.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 20.06.2022 г. в град София, по
околовръстната тангента на ж.к. „Люлин“ ,в посока гр. Банкя, водачът на лек автомобил
„Тойота СН-Р“ с рег. № СВ6716СТ попада в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, вследствие на което на автомобила са причинени щети – увредена е задна
дясна гума.
Към момента на процесното ПТП имало сключена имуществена застраховка „Каско
Стандарт“, обективирана в полица № 5С1068813781 с валидност до 07.10.2022 г. Твърди, че
нанесените щети на увреденото МПС са описани в заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, декларация за настъпване на застрахователно събитие и опис
на претенция.
Поддържа, че въз основа на представената фактура и на база експертна оценка на
застрахователя и методика по имуществената застраховка, е одобрил и платил на
лизингополучателя на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на
316,00 лева. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение срещу ответника,
който е отговорен за поддържането на пътя. Поддържа, че е изпратил регресна покана до
ответника за заплащане на сумата 316,00 лева, като същата е получена на 12.12.2022 г., но
към настоящия момент не било извършено плащане.
Предвид горното предявява настоящия иск. Претендира разноски.
1
В срока за отговор на исковата молба, ответникът АПИ ,гр.София оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения.
Сочи, че към датата на евентуалното ПТП не са представени действащи Общи условия на
застрахователя, като същите били изменяни многократно и не съдържали задължителни
реквизити. Сочи, че към представените писмени доказателства към ИМ липсва протокол за
ПТП, издаден от компетентен държавен орган. Твърди, че от заявление от 20.06.2022 г. за
изплащане на процесното застрахователно обезщетение се установявало, че водачът на
увреденото МПС не е уведомил КАТ-пътна полиция. Твърди, че не е индивидуализирано
мястото на процесното събитие, като не е посочен на кой километър и час, не бил описан и
размерът на евентуалното препятствие – причина за настъпване на процесното
застрахователно събитие. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на реализиране
на процесното застрахователно събитие. Оспорва настъпилото събитие да е покрит от
застрахователя риск (гуми), при който да дължи застрахователно обезщетение. Твърди, че
отговорността за настъпилите вреди по чл. 49 от ЗЗД е на Столична община. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахования при
ищеца водач, тъй като последният не е управлявал увреденото МПС при спазване правилата
за движение по пътищата.
Твърди, че сочения от ищеца механизъм на процесното ПТП и настъпилите
вследствие на него вреди на МПС не са доказани. Посочва, че претендираното обезщетение
е в завишен и недоказан размер.
С оглед горното, моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално за неговото
намаляване поради съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил. Претендира
разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представената като доказателство застрахователна полицa №5С1068813781 се
установява ,че е сключена застраховка "Каско Стандарт", с предмет „Тойота СН-Р“ с рег.
№ СВ 6716 СТ, като застраховката е сключена за срок от 12 месеца, при разсрочено плащане
на четири равни вноски, и при уговорено покритие – "Пълно каско" ,свалидност от
08.10.2021год. до 07.10.2022год.
Застрахованото лице е депозирало заявление за ПТП ,с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение от 21.06.2021 г. ,в което е отразено настъпило застрахователно
събитие на 20.06.2021год. София,Люлин Тангента,посока гр.Банкя. Уврежданията са
посочени : задна дясна гума.
Ищецът ,застраховател е извършил оглед и съставил опис на 21.06.2022год. на
увредените детайли по щета № 470421222233050 като въз основа на Доклад по щета от
28.06.2022год. е определил за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 316лв.
Видно от преводно нареждане от 30.06.2022год. е извършено плащане на
същото.
С регресна покана ,относно щета № 470421222233050 , ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, ЕИК ********* е поискал от ОПУ-гр.София да му заплати сумата от
316лв.,която покана съгласно обратна разписка е доставена на 12.12.2022год. на получателя.
2
Не се твърди ,а и няма доказателства по делото АПИ,гр.София да е извършила
плащане.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на САТЕ,
обстоятелствата и причините ,при които е настъпило произшествието са : на 20.06.2022год.
л.а.“Тойота ЦХ-Р“,с рег.№СВ6716СТ се движи по северна тангента с посока към гр.Банкя и
в района на ж.к.“Люлин“,преминава през дупка на пътното платно,при което са причинени
щети – увредена предна дясна гума.
Посочените щети се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото
на 20.06.2022год. ПТП.Стойността необходима за възстановяване на лекия автомобил,по
средни пазарни цени към датата на ПТП е 307,30лв.В същата вещото лице не е калкулирало
изправяне на джанта,тъй като такъв ремонт не е бил предвиден в описа на застрахователя.
Посочените обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитания по делото
водач на л.а.“Тойота ЦХ-Р“,с рег.№СВ6716СТ,св. Н. Б.,която сочи,че при движението си по
Тангентата ,в посока Суходол, като в лявата й страна се виждали блоковете на
ж.к.Люлин,попаднала в дупка на пътното платно.По-точно тя се движела в средната лента
,със скорост от 50/60км.ч.,като в нямало как да изегне същата,тъй като имало автомобили
отдясно и отляво.Видяла дупката в последния момент,тъй като същата не била
сигнализирана и обезопасино, като след като преминала през нея ,отбила в аварийната
лента,където констатирала ,че гумата е увредена,а така също и джантата й.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 410, ал.1,т.2 от КЗ във вр. с чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за
неговите виновни противоправни действия.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните
факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което
отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение до размера на действителните вреди.
Eто защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане Каско, вследствие на
противоправното поведение на лице, за което отговаря ответникът, e настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, както и действителният размер на вредите, настъпили в
причинна връзка със събитието.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства
се установява по безспорен начин, че процесното ПТП е настъпило на 20.06.2022 г., докато
3
лек автомобил л.а.“Тойота ЦХ-Р“,с рег.№СВ6716СТ се е движел по северна тангента с
посока към гр.Банкя и в района на ж.к.“Люлин“,преминава през дупка на пътното
платно,при което са причинени щети – увредена предна дясна гума.
От кредитирано от съда заключение на съдебната автотехническа експертиза се
установява, че вредите, които е получил лекия автомобил, отговарят на механизма на
настъпване на ПТП, и щетите по него са в пряка причинна връзка с настъпилото на
20.06.2022 г. събитие.
Към датата на ПТП ищецът е имал качеството застраховател по застраховка
"Каско" с предмет увредения автомобил, което е видно от представената по делото
застрахователна полица, сключена при клауза Пълно каско.
Застраховката е сключена с „ОТП Лизинг“ЕООД ,в качеството му на собственик
,но и с ползвател по нея Н. Б. ,лизингополучател,т.е. застраховащ като от Договор от
08.10.2021год. е видно ,че собствеността върху застрахования автомобил е била придобита
от Н. Б..
Процесното ПТП е настъпило по време на действие на застрахователния договор.
Същото представлява покрит риск по основното покритие на застраховката, а
именно – клауза "Пълно Каско“.
Ето защо, съдът счита, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на собственика на увредения
автомобил застрахователно обезщетение в размер на 316лв.
Налице е основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД,
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия . Отговорността е по чл.
49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в
изправност/, и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Безспорно по делото се установи ,че пътят, на който е реализираното
произшествието, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата републиканските пътища са
изключителна държавна собственост и тяхното управление /чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП/, ремонт и
поддръжка /чл. 30, ал. 1 ЗП/ е възложено на Агенция "Пътна инфраструктура".
В тази връзка ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането
му, включително да означи препятствие като паднали камъни, с необходимите пътни знаци с
оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Агенция "Пътна инфраструктура" като юридическо лице осъществява посочените
дейности по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които
е възложила изпълнението.
4
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води до извода, че е
налице бездействие от страна на служителите на ответника във връзка с изпълнението на
задълженията му по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на САТЕ се
установява, че стойността, необходима за възстановяване на процесния лек автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени, към датата на ПТП, е 307,30лв. т.е. по-малка от
претенцираната от ищеца. Вещото лице не е калкулирало изправяне на джанта,тъй като
такъв ремонт не е бил предвиден в описа на застрахователя.
В тази връзка следва да се уточни,че по делото не се установи увреда на джанта
,която да е в причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие,поради
което не следва да бъде обезщетена.
Регресното вземане възниква в размер на по – малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на първите,които съда
приема да са 307,30лв.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 410, ал. 1 ,т.2 КЗ във
вр. с чл. 49 ЗЗД следва да се уважи до размера на сумата от 307,30 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка Каско за вреди
от ПТП, настъпило на 20.06.2022 г. в град София, по околовръстната тангента на ж. к.
„Люлин“ в посока гр. Банкя като до пълния предявен размер от 316лв. искът е
неоснователен и недоказан.
Върху присъдената главница от 307,30 лв. се дължи законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 10.02.2023 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Ищецът претендира разноски.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски ,съобразно уважената част
от иска или сумата от 855,72лв., представляваща разноски по делото /в общ размер от
880лв. ,от които 50лв. за държавна такса, 50лв. за депозит за свидетел, 300лв. за депозит за
вещо лице по САТЕ и 480лв. – адвокатско възнаграждение ,съгласно договор за правна
помощ и доказателствао за плащането му /, съобразно уважената част от иска.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски има и ответника.
На същия следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100лв.,на основание чл.78,ал.8 от ГПК ,като предвид отхвърлената
част от претенцията му се следва сумата от 2,75лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура”,ЕИК :*********, гр. София, пл.
“Македония” 3 да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,пл.“Позитано“ № 5 , на основание
чл. 410, ал. 1 ,т.2 КЗ във вр. с чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД,вр. чл.86 от ЗЗД сумата в размер на
307,30лв.,представляваща изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна
застраховка „Каско Стандарт“ по щета № 470421222233050 за настъпило на 20.06.2022 г.
Застрахователно събитие ,ПТП ,ведно със законната лихва от 10.02.2023год. до
окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД,
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,пл.“Позитано“ № 5 срещу
Агенция “Пътна инфраструктура”,ЕИК :*********, гр. София, пл. “Македония” 3 ,с правно
основание чл. 410, ал. 1 ,т.2 КЗ във вр. с чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД,вр. чл.86 от ЗЗД ,за разликата
от уважения размер от 307,30лв. до пълния предявен размер от 316лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура”,ЕИК :*********, гр. София, пл.
“Македония” 3 да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,пл.“Позитано“ № 5 ,на
основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 855,72лв. ,представляваща деловодни
разноски ,съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,пл.“Позитано“ № 5 да заплати
на Агенция “Пътна инфраструктура”,ЕИК :*********, гр. София, пл. “Македония” 3,на
основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на 2,75лв. ,представляваща деловодни
разноски ,съобразно отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6