№ 94
гр. Русе, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20234500500064 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„Тиарра агро“ЕООД със седалище и адрес на управление-гр.Русе обжалва
Решение № 1500 от 29.11.2022г, постановено по гр.д.№ 2552/22 по описа на
РРС като необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. Считат, че разпоредбата на § 4а, ал.1 ЗСПЗЗ е
императивна забрана за сключване на договор за наем от лица, извън
изброените в нея и нарушаването й води от нищожност на сключените
договори за наем на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради което считат, че
изложените от съда мотиви в обратния смисъл са неправилни. Искат от
въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение
и да постанови друго, с което да уважи предявеният от дружеството иск
срещу И. Д. П. за връщане на сумата от 1815.05лв, представляваща наемно
плащане за поземлен имот 043001 с площ 36.301дка, в местност „Дюс куру“ в
землището на с.Помен, общ.Две могили, обл.Русе за стопанската 2020-2021г.
Претендират разноските по делото
Въззиваемият И. Д. П. счита жалбата за неоснователна, а обжалваното
решение за правилно. Претендира разноските по делото.
1
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
На 21.07.2020г И. Д. П. и „Тиарра агро“ЕООД със седалище и адрес на
управление-гр.Русе е сключен договор за наем на земеделска земя с площ от
36.301дка, находяща се в землището на с.Помен, община Две могили ,
обл.Русе, представляваща имот № 043001 в местност “Дюс куру“ за срок от
една стопанска година, считано от 01.10.2020г до 01.10.2021г с наемно
плащане в размер на 50лв/дка, платимо най-късно до 28.02.2022г в брой или
по касов път. Видно от представеното платежно нареждане на 04.10.2021г
„Тиарра агро“ЕООД е изплатила на П. сумата от 1815.05лв, представляваща
наемно плащане.
С платежно нареждане от 28.03.2022г „Тиарра агро“ЕООД е изплатила
на И. Т. Г. наемно плащане в размер на 1000лв за същият недвижим имот
57488.43.1 в с.Помен за стопанска година 2020-2021г. По делото са
приложени и нотариални актове, според които Т. е придобил собственост
върху този недвижим имот след 39.12.2021г.
Представени са и писмени доказателства, че този недвижим имот-
земеделска земя е възстановен на наследниците на П. К. К., както и че И. Д. П.
не е от кръга на тези наследници. Не са представени други писмени
доказателства, от който да се установява,че П. е придобил собственост върху
този недвижими имот чрез сделка или по давност.
С оглед на така установената и в първата инстанция фактическа
обстановка, е безспорно, че към момента на сключване на договора за наем на
земеделска земя на 21.07.2020г наемодателят И. Д. П. не е бил собственик или
съсобственик на отдаваният под наем недвижим имот-земя. Същият не е от
кръга на лицата, посочени в чл.4а, ал.1, от т.1 до т.3 ЗСПЗЗ. Въззивният съд
обаче счита, че това обстоятелство не води до извод за нищожност на
сключеният между него и жалбоподателя договор за наем на земеделски
земи. Нормата не е императивна и нарушаването й не води до нищожност на
договора поради противоречие със закона. Съдът намира, че единствената
последица от сключване на договор за наем на земеделска земя с лице, което
не е сред посочените в чл.4а, ал.1 ЗСПЗЗ лица, е единствено отказ да се
регистрира този договор в Общинска служба по земеделие. В този смисъл са и
правните изводи на първоинстанционния съд.
По тези съображения, правилно първоинстанционния съд е отхвърлил
предявеният иск за връщане на платената от „Тиарра агро“ЕООД наемна цена
от страна на И. П. като платена при начална липса на основание за получаване
на сумата. Решението като правилно следва да се потвърди от въззивния съд.
2
Въззиваемият П. е претендирал разноски, но по делото липсват
доказателства за направени такива във въззивната инстанция, поради което
такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1500 от 29.11.2022, постановено по гр.д.
№ 2552/2022г по описа на РРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3