№ 183
гр. Радомир, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730100444 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г.
ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия на ответника за обект, находящ се в гр.
С., ЖК „С. р.“, ул. „Б.“ № ., бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., на стойност 366,47 лева. Сочи, че
ответникът притежава качеството „клиент на топлинна енергия“ по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, като собственик на процесния топлоснабден имот. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала
при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
С.“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвяли от „Топлофикация С.“
ЕАД и се одобрявали от КЕВР. Същите влизали в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на клиентите. В чл. 31, ал. 1 от ОУ бил определен редът и
срокът, по който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ, а именно: в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.
Наред с това, на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот се начислявали от
„Топлофикация С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период
се изготвяли изравнителни сметки от фирма „Директ“ ЕООД на база реален отчет на
1
уредите за дялово разпределение.
Ответникът използвал доставената от дружеството топлинна енергия през процесния
период и не погасил задължението си, поради което ищецът моли съда да осъди ответника
да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 366,47 лева - главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ЖК „С. р.“, ул. „Б.“ № ., бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава в размер на 73,33
лева, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 23.02.2023 г., както и суми за извършена
услуга „дялово разпределение“ в размер на 33,88 лева – главница за периода от м. февруари
2020 г. до м. април 2021 г. и 8,25 лева – мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до
23.02.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е
признал изцяло предявените искове, като моли при разпределяне на отговорността за
разноските съдът да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Топлофикация - С.“ ЕАД, редовно
призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Третото лице – помагач – „Директ“ ЕООД, не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 09/19.04.2023
г., издадено от кметство, с. Байкалско, ответникът Л. В. Н. е наследник по закон на В. И. Н.,
починал на 28.05.2018 г.
По делото е представен и договор от 27.06.2002 г., сключен между „Техем сървисис“
ЕООД и етажната собственост, с адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 15, бл. 8, с предмет извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални
сметки, както и доставка и монтаж на термостатни винтили, термостатни глави и
индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия.
По делото е представен и протокол от проведено общо събрание на етажните
собственици в жилищна сграда, находяща се в гр. С., ЖК „С. р.“, ул. „Б.“ № 15, бл. 8, от
който се установява, че е взето решение за сключване на договор с „Техем сървисис“ ЕООД
за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
По делото е представен и договор № Д-0-69/03.06.2020 г., сключен между
„Топлофикация С.“ ЕАД и „Директ“ ЕООД, с предмет извършване на услугата дялово
2
разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата – етажна собственост или в
сграда с повече от един клиент в гр. С., със срок на договора от 3 години.
Представени са и фактури, издадени от ищцовото дружество за потребено количество
топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за исковия период.
От страна на третото лице – помагач „Директ“ ЕООД са представени и извлечение от
системата за дистанционно отчитане на уредите за дялово разпределение за процесния имот
за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г., индивидуални справки за периода от м. май
2019 г. до м. април 2021 г., документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните
сметки за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г. на представител на етажната
собственост, документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение на
топлинна енергия в топлоснабдения имот за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г. и
удостоверение за регистрация № Р-05-01/29.09.2009 г. от МИЕТ, че „Директ“ ЕООД е
вписан в публичния регистър на МИЕТ на лицата, извършващи услугата „дялово
разпределение“ и има право да предоставя тази услуга съгласно изискванията на ЗЕ и
Наредба № 16-334 за топлоснабдяването с уреди „Techem“.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответникът Л. Н. е ползвал през исковия
период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е разпределена същата и
правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея. При така предявен
иск в тежест на ищеца е да установи пораждането и съществуването на неговото право да
получи плащане на процесната сума, като установяването на фактите, пораждащи това
негово право, следва да бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите,
търсени от него като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно,
че ответникът е клиент на ТЕ, и ако това бъде доказано - да установи размера на вземането
си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.
107/09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярят на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
Между страните по делото не съществува спор, че ответникът притежава качеството
клиент на топлинна енергия по смисъла на горецитираната разпоредба. Няма спор и че за
процесния имот ищцовото дружество е доставило в собствения на ответника топлоснабден
имот топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност, както и относно сумата,
дължима за услугата „дялово разпределение“, с оглед на което предявените искове се явяват
основателни и доказани.
На основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното ù плащане.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
3
осъден да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски в общ размер на
300,00 лева, от които 200,00 лева – внесена държавна такса и 100,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя, предвид ниската правна и фактическа сложност на
делото.
Ответникът е направил искане при разпределяне на отговорността за разноските съдът
да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата
на сочената разпоредба. В процесния случай според съда не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като макар ответникът да е признал иска, не доказва
наличието на втората кумулативна предпоставка, тъй като с неплащането в срок на
дължимите суми за потребена топлинна енергия е дал повод за завеждане на настоящото
дело.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. В. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Б.“, бл. 15, ет. 2, ап. 5 да заплати
на „Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Ястребец“ № 23Б сума в размер на 366,47 лева (триста шестдесет и шест лева и
четиридесет и седем стотинки) - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ЖК
„С. р.“, ул. „Б.“ № ., бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 13.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и мораторна лихва за забава в размер на 73,33 лева (седемдесет и три лева и тридесет и три
стотинки), начислена за периода от 15.09.2020 г. до 23.02.2023 г., както и суми за извършена
услуга „дялово разпределение“ в размер на 33,88 лева (тридесет и три лева и осемдесет и
осем стотинки) – главница за периода от м. февруари 2020 г. до м. април 2021 г. и 8,25 лева
(осем лева и двадесет и пет стотинки) – мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до
23.02.2023 г.
ОСЪЖДА Л. В. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Б.“, бл. 15, ет. 2, ап. 5 ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Ястребец“ № 23Б сумата от 300,00 лева (триста лева), представляваща направени
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца - „Директ“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5