РЕШЕНИЕ
№ 1501
гр. Русе, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520102694 по описа за 2022 година
Я.Н. юрисконсулт на „Енерго – Про Продажби” АД твърди, че Д. С. е клиент на
дружеството, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с
абонатен №**********, в гр.Русе, бл.“М.п.“, вх.А, ап...... В тази връзка сочи, че в Служба по
вписвания – Русе е вписан договор за покупко – продажба на визирания имот, по силата на
който ответникът придобил собствеността на 19.07.2019г.
Пояснено е, че облигационните правоотношения между дружеството и клиента са
регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия,
приети от Управителния съвет на електроразпределителното дружество и одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Сочи, че съгласно чл.17, т.2 от ОУ,
потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определен в общите условия, като при неизпълнение на
това задължение изпада в забава след настъпване падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращане на изрична покана за заплащане дължимите суми. Според
разпоредбата на чл.38 от ОУ „потребител, който не изпълни задължението си за плащане в
срок на дължимите към „Енерго – Про Продажби” АД суми, дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден”. Приемайки, че задължението е
лимитирано в определен срок, ищецът счита, че не се изисква изпращането на изрична
покана до потребителя, получаването на която да удостоверява моментът на изпадане в
забава.
Поддържа, че ответникът дължи на дружеството сумите: 177.47 лева – главница за
консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода 20.09.2019г. – 25.11.2020г.; 28.48
1
лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 20.01.2022г.
За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение №410/03.02.2022г., издадена по ЧГД №692/2022г. по
описа на РРС срещу Д. С.. Заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Я.Н. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Д. С.,
ЕГН ********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул.
”Владислав Варненчик”№258, представлявано от П.С.С., Я. М.Д. и Д.К.К. сумите: 177.47
лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 20.09.2019г. –
25.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2022г. до окончателно изплащане
на сумата; 28.48 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
20.01.2022г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №410/03.02.2022г.,
издадена на по ЧГД №692/2022г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.К. Д. – особен представител на ответника Д. С. е
депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на
ищцовите претенции. Намира същите за недоказани, предвид обстоятелството, че фактурите
са издадени на лице, различно от ответника.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
Приложени са ОУ за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“
АД и ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на "Енерго - Про Мрежи" АД.
На 19.07.2019г. въз основа договор за покупко – продажба, Д. С. придобил
собствеността върху апартамент №......в гр.Русе, ул.“Л.п.“№2, бл.“М.п.“, вх.1, ет.1. От
приложената към исковата молба справка на СВ – Русе е видно, че продавач на имота е
Д.И.Д.
Приложени са фактури, издадени в периода 20.09.2019г. – 25.11.2020г. за обект с аб.
№********** в гр.Русе, ул.“Л.п.“№2, вх.А, ет.1, ап.2 с получател Д.И.Д. според които
консумираната в обекта ел. енергия възлиза на 177.47 лева.
За събиране на вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа на което в РРС е
образувано ЧГД №692/2022г. и се снабдил със заповед №410/03.02.2022г. за изпълнение на
задължения по чл.410 ГПК срещу Д. С., ЕГН ********** за сумите: 177.47 лева – главница
за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 20.09.2019г. – 25.11.2020г., ведно
със законната лихва, считано от 02.02.2022г. до окончателно изплащане на сумата; 28.48
лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 20.01.2022г.; 75 лева –
разноски.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
2
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 177.47
лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 20.09.2019г. –
25.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2022г. до окончателно изплащане
на сумата; 28.48 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
20.01.2022г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №410/03.02.2022г.,
издадена на по ЧГД №692/2022г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело №692/2022г. по описа
на РРС е видно, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за
установяване на вземането си и последиците от непредявяване на иска. Съдът намира
претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок,
при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
"Енерго - Про Продажби" АД аргументира вземането си с наличието на валидна
облигационна връзка с ответника, основана на договор за продажба на електрическа,
регулирана от общи условия на дружеството, одобрени с решение №ОУ-061/07.11.2007г.
Съобразно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, общите условия произвеждат обвързващо
действие, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Следователно те са част от правоотношението между страните по делото и имат обвързваща
сила.
Понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди" е определено в
чл.4, ал.1 от ОУ: "....физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "Енерго - Про Мрежи" АД, което ползва електрическа
енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от "Енерго - Про Продажби"
АД".
Битов клиент е само лице, което е собственик или носител на ограниченото вещно
право на ползване върху процесния обект. Няма пречка клиенти на електрическа енергия за
битови нужди да бъдат и правни субекти, различни от посочените, ако ползват имота със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
електрическа енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с енергоснабдителното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
3
придобива качеството "клиент" на електрическа енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на енергия дължи цената й на предприятието.
С ТР №2/2018г. по т.д.№2/2017г. на ВКС, ОСГК е извършено нормативно тълкуване
разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството длъжник на
цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството собственик на имота,
съответно с качеството носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия
имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на
топлинна енергия (в този смисъл Решение №205/28.02.2019г. по гр.д.№439/2018г. на ІІІ г.о.,
ВКС). В настоящия случай, спорното правоотношение намира правната си уредба в Закона
за енергетиката, а начинът, по който Законът урежда и договора за продажба на
електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който регламентира договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Установено бе, че ответникът е собственик на апартамент №2 в гр.Русе,
ул.“Л.п.“№...., бл.“М.п.“, вх.1, ет.1, следователно – клиент на ищцовото дружество, титуляр
по партида на обекта. Неизпълненото задължение на бившия собственик на имота (Дамян
Дамянов) в 30-дневен срок да съобщи на крайния снабдител за промените в собствеността
(чл.17, т.3 от ОУ) може да породи вземане за обезщетение за вреди, но не квалифицира
бившия собственик на имота като длъжник на вземането за цена на доставена в обекта
електроенергия. След изгубването на собствеността, тази доставка обективно не обслужва
„собствените битови нужди“ на бившия собственик, а тези на новия. Претенцията не е
оспорена по размер и е за цена на доставена от ищеца електроенергия, за периода през който
ответникът е собственик на обекта.
Изложеното води до извод, че искът като основателен, следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в
размер на: 75 лева - по ЧГД №692/2022г. по описа на РРС и 375 лева – възнаграждения за
процесуално представителство и заплатена държавна такса по гражданско дело
№2694/2022г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че Д. С., ЕГН
********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. ”Владислав
Варненчик”№258, представлявано от П.С.С., Я. М.Д. и Д.К.К. сумите: 177.47 лева –
главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 20.09.2019г. –
25.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2022г. до окончателно изплащане
4
на сумата и 28.48 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
20.01.2022г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №410/03.02.2022г.,
издадена на по ЧГД №692/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Д. С., ЕГН ********** да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК
********* сумата 75 лева – разноски по ЧГД №692/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Д. С., ЕГН ********** да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК
********* сумата 375 лева – разноски по ГД №2694/2022г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5