Решение по дело №285/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 57
Дата: 22 юни 2021 г. (в сила от 14 юли 2021 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20212150200285
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. гр.Несебър , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20212150200285 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от “..............., ЕИК ..............., със седалище и адрес
на управление: село Равда, улица ...................... община Несебър, представлявано от
управителя .......................... против Наказателно постановление № 533492-F565253 /
24.08.2020г., издадено от Даниел Тодоров Вълканов – Началник отдел “Оперативни
дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2,
изр.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена
санкция” в размер на 2 000 лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
В жалбата по същество не се оспорва фактическата обстановка, но постановлението
се обжалва поради обстоятелството, че не с взети предвид обясненията на представителя на
дружеството-жалбоподател, че установената разлика между разчетената наличност на
паричните средства във ФУ и фактическата касова наличност, всъщност не представлява
разлика, а сумата е оборотни средства от предходни дни, които са били събирани и оставени
в магазина с цел разплащане с друг търговец, от когото е очаквал доставка на стока.
Изразява становище, че се касае за неволна грешка, липса на умисъл, както и на обществена
опасност от деянието. Моли наказателното постановление да бъде отменено включително и
поради маловажност на деянието и в нарушение на чл.27 от ЗАНН.
1
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се не се представлява нито от
законен нито от процесуален представител.
Административнонаказващият орган се представлява в съдебно заседание от
процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 14.08.2020г. за времето от 13:52 часа до 14:50 часа ....................................., двамата
на длъжност “инспектор по приходите в ЦУ на НАП, ГД”ФК”, са извършили проверка на
търговски обект с наименование “.....................”, находящ се в село Равда, Околовръстен път,
магазин “Мастерхаус”, за който са имали предварителна информация, че се стопанисва от
“..............., ЕИК ..............., а за резултатите от проверката са съставили Протокол за
извършена проверка сер.АА № 0084228 / 14.08.2020г., според съдържанието на който
проверката е започнала с извършването на контролна покупка, за която е издаден фискален
бон № 0001091, а след легитимация на органите по приходите е бил изведен дневен
финансов “Х”-отчет № 0001092 от намиращото се в обекта едно ФУ без програмен продукт,
и е бил попълнен опис на паричните средства в касата от ................................ която е
изпълнявала в обекта длъжността “шивач”. Според дневния финансов отчет разчетената
касова наличност от ФУ е в размер на 30 лева, която сума е стойността на извършената
контролна покупка, а съгласно описа на паричните средства в касата, фактическата касова
наличност е в размер на 1 328,77 лева. Наредено било на управителя да се яви лично или
чрез упълномощено лице в сградата на ТД на НАП Бургас на 17.08.2020г. в 13:00 часа, за
съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН).
На 17.08.2020г. свид. .............................. – “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, е
съставила АУАН № F565253, за това, че на 14.08.2020г. е извършена проверка на търговски
обект по смисъла на § 1, т.41 от ПР на ЗДДС – “.....................”, находящ се в село Равда,
Околовръстен път, магазин Мастерхаус, стопанисван от “ВАРЛОН” ООД, ЕИК ...............;
при проверката е установено, че касовата наличност в размер на 30 лева, съгласно дневен
“Х” отчет № 0001092 за 14.08.2020г., изведен от монтирания в обекта ЕКАФП, модел
ELTRADE A1 KL с ИН на ФУ № ED302133 и ИН на ФП № 44305133. Фактическата
наличност в касата на обекта е в размер на 1 328,77 лева, съгласно изготвен опис на
паричните средства от Оксана Анатолиевна Челохсаева – шивач. Установената разлика в
касовата наличност е в размер на 1 298,77 лева и представлява въвеждане на пари в касата,
която не е отразена на фискалното устройство от момента на извършването й с точност до
минута. От горното е видно, че “............... не е изпълнило задължението си, извън случаите
на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ чрез операциите “служебно въведени” или
“служебно изведени” суми Актосъставителят е приел с оглед констатациите в акта, че е
2
извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с
чл.118, ал.4 от ЗДДС. Със съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от
свидетеля по акта и нарушението, и от упълномощен представител на дружеството-
жалбоподател, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е постъпило възражение срещу акта, според което се
признава факта, че паричните средства, установени като разлика при проверката, са
оборотни средства от предходни дни, касае се за грешка, моли случаят да бъде приет за
маловажен и да не се налага наказание, или то да е в минимален размер. Доводите,
послужили като възражения срещу акта, за послужили като такива за атакуване на
оспореното НП.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените
от него констатации при проверката.
Административно наказващият орган е издал наказателното постановление, в което
е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.33, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 т ЗДДС, и е наложил санкцията.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва НП, в
законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което и процесуално
допустимо – НП е връчено на жалбоподателя на 15.03.2021г., а жалбата срещу него е
подадена на 18.03.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
издадена от МФ: извън случаите на продажби всяка промяна в касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми. Това означава, че лицата,
регистриращи и отчитащи извършвани продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, са длъжни да регистрират във ФУ чрез
операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми всяка промяна на касовата
наличност, извън случаите на продажби. Нормата има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във
всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства
препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява
нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Този начин на регистрация на
промяната на касовата наличност на ФУ е задължителен във всички случаи, когато ФУ
притежава (поддържа) такива функции.
3
В конкретния случай от приетите по делото доказателства е установено, че в
проверявания търговски обект сe е намирало едно фискално устройство, т.е. налице е една
каса, на която се извършват продажбите. Монтираното и въведено в експлоатация в
търговския обект процесно фискално устройство, което е било обект на проверката, е
притежавало функциите “служебно изведени” и “служебно въведени” суми, поради което
търговецът е бил задължен да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност
извън случаите на продажби.
Самата касова наличност се формира от средствата, с които е започната работа в
началото на деня, средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, както и
средствата, които постъпват в или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с
други търговци. Търговецът е задължен да регистрира във ФУ чрез операцията “служебно
изведени” всяко служебно изваждане на пари от касата. От съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства се установи, че на 14.08.2020г. във фискалното устройство на
проверявания обект няма “служебно въведени” суми в размер на 1 298,77 лева, установена
като разлика. Тази разлика представлява промяна в касовата наличност, изразяваща се във
въвеждане на пари в касата, която не е била отразена в съответното фискално устройство
чрез операцията “служебно въведени” суми, видно от снетия от ФУ дневен отчет от
14.08.2020г. Бездействието на търговеца-жалбоподател да отрази тази промяна в касовата
наличност осъществява от обективна страна състава на административното нарушение по
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Както актът за установяване на административно нарушение така и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи и съдържат изискуемите съгласно
разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Нарушението с всички негови
съставомерни признаци е описано по напълно идентичен начин в АУАН и НП, като са
посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна
квалификация по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118,
ал.4 от ЗДДС.
Изводът за доказаност на нарушението и за липса на допуснати процесуални
нарушения в хода на административно наказателното производство (започнало със
съставянето на АУАН) и за правилното приложение на материалния закон не се променя от
твърденията на жалбоподателя, които по съществото си представляват самопризнания, че
сумата, констатирана като разлика, е оставена в касата сума, представляваща оборот от
предходни дни, за закупуване на стока във връзка с търговската дейност, защото се касае за
типичен случай, в който търговецът, респ. негов служител, е бил длъжен да използва
функцията на ФУ “служебно въведени” за да отрази тази промяна в касовата наличност с
точност до минута.
Доводът за грешка чрез неизползване функциите на ФУ „служебно въведени“ и
4
„служебно изведени“ за да се отразява чрез тях промяната на касовата наличност,
предполага единствено неполагане грижа на добрия търговец, която жалбоподателят дължи
при осъществяване на търговската си дейност и в никакъв случай липсата на такова
дължимо поведение от негова страна не може да послужи нито като основание за отмяна на
НП, нито за приемане, че се касае за маловажност на деянието.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в
качеството му на юридическо лице при условията на чл.83, ал.1 от ЗАНН – за неизпълнение
на задължение към държавата при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е
обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент от
деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.
След като правилно е приел, че е извършено нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, административно наказващият орган правилно е приложил
санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, според която извън
случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл.118
или нормативен акт по неговото прилагане, се налага имуществена санкция за юридически
лица и еднолични търговци в размер от 500 до 2 000 лева, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи.
Административно наказващият орган обаче необосновано е наложил на “...............
имуществена санкция в максималния размер от 2 000 лева, вместо минимално предвидения
в чл.185, ал.2, изр.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС размер, като не е съобразил, че се касае за
първо нарушение, като наред с това не е изложил съображения и мотиви относно това, кое
налага санкцията да бъде в максималния размер.
Гореизложеното налага НП № 533492-F565253 / 24.08.2020г., издадено от Даниел
Тодоров Вълканов – Началник на Отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно
управление на НАП, да бъде изменено, като се намали размера на наложеното наказание и
същото бъде определено в минималния размер на границите на административното
наказание, предвидено за извършеното нарушение.
Предвид изложеното, за извършеното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, размерът на наложената
имуществена санкция следва да се намали от 2 000 лева на 500 лева.
В полза на наказващият орган следва да се присъди юристконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева (чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) съобразно
изменението на санкцията, която сума дружеството-жалбоподател следва да бъде осъден да
му заплати.
Жалбоподателят се е извършвал разноски по делото, не претендира заплащането на
5
такива, поради което и съдът не следва да се произнася по присъждането в негова полза на
такива разноски.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.4 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 и ал.4 от
ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 533492-F565253 / 24.08.2020г., издадено от
Даниел Тодоров Вълканов – Началник на Отдел “Оперативни дейности” – Бургас в
Централно управление на НАП, с което на “..............., ЕИК ..............., със седалище и адрес
на управление: село Равда, улица ...................... община Несебър, представлявано от
управителя .......................... на основание чл.182, ал.2, изр.2-о, във връзка с ал.1 от ЗДДС му е
наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 2 000 лева за
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на наложената Имуществена санкция, като НАМАЛЯВА същата
от 2 000 лв. (две хиляди лева) на 500 лв. (петстотин лева).

ОСЪЖДА “..............., ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: село
Равда, улица ...................... община Несебър, представлявано от управителя ..........................
ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата в размер на 50 лв. (петдесет
лева) за юристконсултско възнаграждение.


Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6