№ 15732
гр. София, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110151756 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК и чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на Образувано е по молба на адвоката на ищеца –
В. С. А., за поправка на очевидна фактическа грешка, изменение и допълване
на Решение № 13375/09.07.2025 г. по гражданско дело № 51756/2024 г. на
Софийския районен съд, 28. състав (настоящото дело), като бъде поправена
фактическа грешка и се посочи, че решението е по частичен иск за 50 лева от
450 лева, решението се измени в частта за разноските, като на ищеца се
присъдят още 2 лева държавна такса, а на адвоката му – разноски за
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по чл.
38 ЗАдв, като се допълни решението с изричен диспозитив за отхвърляне на
претенцията за адвокатско възнаграждение.
В молбата се сочи, че според ищеца решението не било пълно, защото не
бил постановен диспозитив за отхвърляне на претенцията му за разноски за
адвокат в размер на 400 лева. Освен това в решението имало очевидни
фактически грешки относно посочения размер на разноски за държавна такса
от 50 лева, а не платените 52 лева, и бил разгледан иск за 450 лева, а не
частичен такъв за 50 лева. Прави се и искане за присъждане на 400 лева
хонорар на адвоката на ищеца, като се посочва, че нямало злоупотреба с
право, а и да имало такава, съдът не можел да я преценява при присъждане на
адвокатски хонорари, а и не можел да прави това служебно.
При служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че
молбата за допълване и поправка на очевидни фактически грешки е
допустима като подадена срещу подлежащо на поправка решение от страна,
която е засегната от същото. Настоящият съдебен състав констатира, че
молбата е редовна като отговаряща на изискванията на чл. 102, ал. 1 ГПК, и е
подадена от пълномощник с пълномощно по делото (на лист 61 от същото).
Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за изменение в частта за
разноските е допустима като подадена срещу подлежащо на допълване
решение от страна, срещу интереса на която е постановено същото (не са
1
присъдени разноски), и в двуседмичния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е
представен списък на разноските (на лист 93 от делото).
Разгледана по същество, молбата е неоснователна във всичките си части.
По исканията за очевидни фактически грешки:
Очевидна фактическа грешка в съдебен акт е налице тогава, когато
изразената в диспозитива му воля на съда не съответства на обоснованата
такава в мотивите. Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът може да поправя
очевидните фактически грешки в актовете си по искане на страните или по
свой почин.
В текста на мотивите на решението, чиято поправка се иска, никъде не е
посочено, че се разглежда частичен иск. И на страница първа в първия абзац
(лист 104), и на страница четвърта в четвъртия абзац отгоре надолу (лист 105)
съдът е изложил мотиви, че разглежда иск за 450 лева. Никъде няма
противоречие между мотиви и диспозитив. Ако има някакъв порок на
съдебното решение, той не може да се отстрани по пътя на очевидната
фактическа грешка. Доколкото пък претенцията на ищеца е уважена за целия
твърдян размер на неправилно платеното от 450 лева, по мнение на настоящия
съдебен състав, той не би имал интерес и да подаде въззивна жалба, защото
интересите му са защитени дори в по-голяма степен, а насрещната страна не е
подавала такава жалба, поради което решението е влязло в сила в тази си част.
Няма основание и за поправка на грешка относно таксата от 50 лева,
присъдена на ищеца – на страница 4 от решението също са изложени мотиви,
че таксата е в такъв размер. По искането за допълнителни два лева мотиви ще
бъдат изложени по-долу при искането за разноските.
Искането за изричен диспозитив за отхвърляне на претенция за разноски
пък не е такова за отстраняване на грешки, а за допълване в частта за
разноските, тъй като няма такъв диспозитив.
По искането за допълване, което следва да се квалифицира по чл. 248
ГПК, тъй като е за допълване само по въпрос за разноските – относно това
правомощие на съда в тази насока е и практиката на Върховния касационен
съд – Определение № 234/14.09.2016 г. по частно гражданско дело №
2904/2016 г., I ГО.
Трайна е съдебната практика на Върховния касационен съд, че съдът по
принцип дължи произнасяне при отхвърляне на процесуални претенции на
страна по гражданско дело, само ако същите представляват самостоятелен иск
до съда, а не свързано искане – така напр. Решение № 98/10.07.2024 г. по
търговско дело № 1512/2023 г., I ТО, и цитираната там практика. По
отношение на разноските изрично се застъпва в Определение №
2023/30.06.2025 г. по търговско дело № 701/2025 г., II ТО, че претенции за
разноски се засягат в диспозитива на съдебния акт само и единствено ако се
уважават, а такива претенции се отхвърлят само с мотивите по разноските на
съдебния акт, без съдът да дължи отхвърлителен диспозитив. Причината е, че
искането за разноски не е самостоятелен иск, а е процесуална последица от
изхода на спора, като съгласно чл. 81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе за
присъждане на разноските, а не за отхвърляне на претенции за такива.
Искането за допълване на частта за разноските на решението с отхвърлителен
диспозитив следователно е неоснователно и се оставя без уважение.
Искането за изменение на решението по делото в частта за разноските е
неоснователно и в двете си части.
На първо място, държавната такса по делото е 50 лева и толкова са
постъпили по бюджета на съда. Платени са от ищеца 2 лева такса за банков
2
превод, но съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на насрещната страна остават
само разноски в процеса, като освен държавната такса това са и такива
разноски, без които същият не би бил допустим (напр. за превод на искова
молба, ако е необходим; за връчване в чужбина и под.). Таксата от 2 лева е
комисионна на банка, но в Софийския районен съд има работещ терминал за
заплащане с карта (ПОС – терминал), който ако беше ползван от ищеца, не би
го натоварил с такса от 2 лева. Освен това няма и доказателства, че това е
минималната възможна такса за превод от сметка на ищеца или за касов
превод към съда, поради което таксата от 2 лева не е в причинна връзка с
воденето на процеса, а е поета по желание на ищеца според предпочетения от
него (но не и задължителен) начин за плащане на такси на съда. При това
положение таксата от 2 лева не е в причинна връзка с процеса, а с желанията и
изборите на страната, и се понася от нея като извънсъдебен разход. В случай,
че по сметка на съда са постъпили повече от 50 лева (дължимата се такса по
делото), то надплатеното не се понася от другата страна, а се възстановява по
друг ред. Претенцията за осъждане на ответника да плати 2 лева е
неоснователна.
Злоупотребата с права е институт на правото (не само на частното),
който е уреден в обществен интерес, поради което съдът винаги следи за
злоупотреба с права, ако може да я установи, тъй като става въпрос или за
материалноправна защита от императивен характер – чл. 5 ГПК съгласно
указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
въззивното производство, или за редовността на процесуалните действия – чл.
101, ал. 1 ГПК и особеното правило на чл. 100а ГПК. Следователно съдът, вкл.
и на основание чл. 57, ал. 2, предл. първо от Конституцията, винаги следи за
злоупотреба с права, и когато я открие, е длъжен да не дава защита на
искането – чл. 101, ал. 1 ГПК и чл. 3 ГПК. В случая съдът е намерил, че са
налице данни за злоупотреба с права, тъй като е уговорена такава форма на
отношения между ищеца и адвоката му, че последният винаги да получи
своето възнаграждение, но при спечелване на делото това да стане директно с
осъждане на ответника, с което се заобикаля процесуалното правило на чл. 78,
ал. 1 ГПК във връзка със задължителното му тълкуване от ВКС, че се
възмездяват от другата страна само доказано платени разноски. Поради това
няма основание на адвоката на ищеца да се присъжда никакъв хонорар, тъй
като не е налице една от предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗАдв – безплатно (но
наистина и изцяло, безусловно безвъзмездно) представителство. При липса на
тази предпоставка за специалния ред за присъждане на разноски поради
условно безплатното представителство, съдържанието на договора между
ищеца и адвоката му определено има отношение към присъждане на хонорар
и настоящият съдебен състав не се е отклонил от задълженията си за преценка
на фактите при определяне на този хонорар.
Няма основания за исканите изменения в решението по делото по
отношение на разноските.
Относно разноските: не се дължат отделно в настоящото производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 247, ал. 1 ГПК на ищеца В. С. А. за
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение №
13375/09.07.2025 г. по гражданско дело № 51756/2024 г. на Софийския
3
районен съд, 28. състав, по отношение на:
– размера на уважената искова претенция от 450 лева;
– размера на присъдените разноски за държавна такса от 50 лева;
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 248, ал. 1 ГПК на ищеца В. С. А. за
ДОПЪЛВАНЕ на Решение № 13375/09.07.2025 г. по гражданско дело №
51756/2024 г. на Софийския районен съд, 28. състав В ЧАСТТА ЗА
РАЗНОСКИТЕ по отношение на искането за произнасяне с отхвърлителен
диспозитив за разноските.
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 248, ал. 1 ГПК на ищеца В. С. А. за
ИЗМЕНЕНИЕ на Решение № 13375/09.07.2025 г. по гражданско дело №
51756/2024 г. на Софийския районен съд, 28. състав В ЧАСТТА ЗА
РАЗНОСКИТЕ по отношение на исканията за:
– присъждане на ищеца на държавна такса от още 2 лева;
– присъждане на адвоката на ищеца на възнаграждение от 400 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4