РЕШЕНИЕ
№ 1042
гр. Бургас, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20252120100950 по описа за 2025 година
Делото е образувано по повод исковата молба на Г. И. Ж., от гр. ...,
против ОУ „....“, код по БУЛСТАТ ...., със седалище гр. Бургас, с която моли за
признаване за незаконно и за отмяна на прекратяването на трудовото
правоотношение между страните, извършено със Заповед № ..... год. на
директора на ответното училище, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, КТ – поради
съкращаване на щата; възстановяване на ищеца Г. Ж. на заеманата от нея
преди прекратяване на трудовото правоотношение работа – на длъжност „.....“
при ответника, както и осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер от 21 477,96 лева, за оставането й без работа поради
незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода
17.12.2024-17.06.2025 год., ведно със законната лихва върху сумата, начиная
от подаване на исковата молба – 10.02.2025 год., до окончателното й
изплащане.
Ищецът ангажира доказателства; претендира присъждане на
деловодните разноски.
Правните основания на предявените обективно съединени искове са чл.
344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
Ищцата Г. Ж. е изложил следните фактически и правни твърдения: тя е
работила при ответника на безсрочен трудов договор, считано от 08.08.2019
1
год., като е заемала длъжността „....“; със Заповед № .... год., издадена от
директора на училището, трудовото правоотношение между страните е било
прекратено, считано от 17.12.2024 год., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.
второ КТ – поради съкращаване на щата, считано от 21.11.2024 год.; в
заповедта за прекратяване липсват фактически мотиви и тя е немотивирана;
не може да се направи извод за извършените от директора действия, съгласно
задълженията му; директорът не е поискал от синдикалната организация, в
която ищцата членува, становище и даване на предварително съгласие за
извършване на съкращението; работодателят е бил осведомен за това, че
ищцата попада под действието на КТД; ищцата твърди, че не членува в КТ
„Подкрепа“, а е член на общинската организация на СРСНПБ, тъй като е
заместник-директор и в това си качество членува в работодателската
организация, страна по КТД; ответникът е следвало да извърши подбор между
лицата, заемащи нейната или сходни длъжности, но такъв подбор не бил
извършен, а и не се споменавал нито като фактически извършено действие,
нито като юридическо основание в обжалваната заповед; ако подбор е бил
извършен, то ищцата отговаря по образование, квалификация и начин на
работа, за да бъде оставена на работа; съкращаването в щата е извършено
формално и без да е налице фактическо основание за извършването му;
работата в училището, влизаща в правомощията на заместник-директора
учебна дейност не е намаляла към 21.11.2024 год., за да се обоснове
премахването на едната бройка, но това е направено тенденциозно и
дискриминационно, само с цел да бъде уволнена ищцата.
В писмения си отговор по делото ответникът е оспорил исковете, като е
изложил следните фактически и правни твърдения: исковете са допустими, но
неоснователни; във връзка с оптимизация на дейността на училището и
изпълнението на делегирания бюджет, директорът на ответника е установил
необходимостта от съкращаването на една щатна бройка „.. ........“; със Заповед
№ ...год. са утвърдени промените в действащото щатно разписание на
училището, като една от двете щатни бройки за длъжността „.....“ е закрита,
считано от 21.11.2024 год.; в изпълнение на разпоредбите на чл. 10 от КТД за
системата на предучилищното и училищното образование от 28.12.2023 год.,
преди да пристъпи към съкращаването на щатната бройка, директорът на
училището е провел съвещание с председателя на синдикалната организация,
на което са обсъдени причините и необходимостта от намаляване числеността
на персонала, броят на подлежащите за съкращение, по категории персонал и
възможността за пренасочване на освободения персонал; на съвещанието била
обсъдена и приета „Карта за подбор“ с включени в нея критерии за подбор на
педагогическите специалисти, за да останат на работа служителите, които
имат по-висока квалификация и работят по-добре; за проведената среща е
съставен Протокол № РД-52 от 22.11.2024 год.; със Заповед № РД-08-197 от
22.11.2024 год. е утвърдена картата за подбор, а със Заповед № РД-08-198 от
22.11.2024 год. е назначена комисия за подбор на кадрите; на свое заседание от
25.11.2024 год. комисията извършила подбора, попълнила обща атестационна
2
карта и предложила на директора да прекрати трудовото правоотношение със
служителя с по-нисък брой атестационни точки – ищцата; с писмо изх. № РД-
53 от 25.11.2024 год. директорът поискал съгласие от председателя на СО към
КТ „Подкрепа“ за прекратяване трудовото правоотношение с ищцата, а
председателят на CO е отговорил, че Г. Ж. не е член на СО към КТ
„Подкрепа“; с писмо с изх. № РД-54 от 26.11.2024 год. била поискана
информация от ищцата относно наличието на обстоятелства, поставящи я в
някоя от категориите защитени лица по смисъла на чл. 333, КТ; с писмо с вх.
№ АС-269 от 28.11.2024 год. ищцата декларирала наличието на заболяване,
което според нея я поставя под особената законова закрила; ответникът
изпратил искане до ТЕЛК за даване на мнение по повод предстоящото
съкращение на ищцата; с Решение № 154/13.12.2024 год. ТЕЛК констатирала,
че приложената от ищцата медицинска документация установява заболяване
„автоимунен тиреодит на Хашимото“, което не попада под особената закрила
на чл. 333, КТ; на 16.12.2024 год. на ищцата била връчена Заповед № ... год., с
която, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ, КТ, трудовото й
правоотношение било прекратено; всички императивни изисквания на закона
са спазени при извършеното прекратяване.
Ответникът е предявил за разглеждане, в условие на евентуалност,
възражение за прихващане между претендираното от ищеца обезщетение по
чл. 225, ал. 1, КТ и изплатените от ответника в полза на ищеца обезщетение по
чл. 222, ал. 1, КТ за периода 17.12.2024-28.02.2025 год. – в размер от 8666,55
лева, и обезщетение по чл. 220, ал. 1, КТ – в размер от 5190,50 лева.
В проведеното по делото на 03.04.2025 год. открито съдебно заседание
ответникът е изменил възражението си за прихващане по отношение
вземането по чл. 222, ал. 1, КТ, като е увеличил размера му от 8666,55 лева до
10 738,98 лева; изменението е прието с протоколно определение от същата
дата.
Ответникът ангажира доказателства, моли за присъждане на
деловодните разноски.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, че страните са били обвързани с трудово
правоотношение, по силата на което ищецът Г. Ж. е била назначена на
длъжността „.....” в ответното училище.
Щатното разписание на ответника към 04.11.2024 год. определя 2
бройки за посочената длъжност, но с щатно разписание от 21.11.2024 год. е
предвидена само една бройка.
С две заповеди от 22.11.2024 год. ответникът е утвърдил карта за
3
подбор при съкращение на 1 бройка от длъжността „.....“ – с определяне на
критерии и оценяване чрез атестационни точки, и е назначил 3-членна
комисия за извършване на подбора между Г. Ж. и П..П.., заемащи двете бройки
от длъжността, за която се отнася частичното съкращаване на щата.
Видно от изготвеното и прието по делото експертно заключение,
неоспорено от страните, в изготвените карти за подбор между Г. Ж. и
П..П..атестационните точки са поставени правилно, съобразно утвърдената
карта за подбор. Видно от данните по делото, при атестирането П..П..е
получила по-висока атестационна оценка единствено поради по-
продължителния си трудов стаж в ответното училище; по другите критерии
оценките на двете лица са изцяло равни.
Със Заповед № .... год. работодателят едностранно е прекратил
трудовото правоотношение с ищцата Г. Ж., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, КТ
– поради съкращаване на щата, предвид изменение на щатното разписание от
21.11.2024 год., утвърдено от директора на училището със заповед от същата
дата.
Ищецът твърди, че обжалваното прекратяване на трудовото
правоотношение е незаконно, тъй като не са спазени императивните
изисквания на КТ.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
обуславящия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, предл. първо, КТ за
основателен. Обжалваната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение е действителна – неин автор е законен представител на
работодателя, тя е съставена в писмена форма и съдържа необходимите
реквизити (автор, адресат, волеизявление, съгл. императива на чл. 195, ал. 1,
КТ). В тежест на ответника е провеждане на главно и пълно доказване на
законността на прекратяването на трудовото правоотношение въз основа на
избраното от работодателя правно основание – съкращаване на щата. Според
настоящия съдебен състав, такова доказване по делото не е проведено. В
съдържанието на обжалваната заповед ясно е посочена волята на ищеца и
фактите, на които се основава тя – изменение на щатното разписание, в сила
от 21.11.2024 год., поради което е налице достатъчно ясна мотивировка на
акта. Реалното съкращаване на едната от 2-те щатни бройки на длъжността
„...“ се установява от представеното щатно разписание, утвърдено от
4
директора на работодателя със заповед от 21.11.2024 год. По делото са
ангажирани и данни за извършен от ответника подбор по чл. 329, КТ, който в
разглеждания казус е задължителен, тъй като засяга само една от
съществуващите до изменението на щатното разписание 2 бройки от
длъжността „.....“.
Императивът на чл. 329, КТ въвежда два критерия – обективен и
субективен, след чието прилагане за извършване на подбора на работа следва
да останат служителите, които имат по-висока квалификация и работят по-
добре. Според константната практика на ВКС, квалификацията е обективен
факт и включва притежаваните от служителя образование по съответната
специалност, степен на образование, допълнителна професионална
квалификация, установена по съответния ред, професионален опит, както и
придобитите най-общо знания и умения (в този смисъл са Решение №
201/19.06.2012 год. по гр. д. № 757/2011 год. На IV ГО, Решение №
213/15.06.2011 год. по гр. д. № 1330/2010 год. на III ГО и Решение №
351/17.10.2011 год. по гр. д. № 1944/2010 год. на IV ГО на ВКС).
Преценката на работодателя за втория законов (субективен) критерий –
качеството на работа на двете лица, заемащи длъжността, не подлежи на
съдебен контрол, както е пояснено в Решение № 735/18.11.2010 год. по гр. д.
№ 140/2010 год. на IV ГО на ВКС, но в настоящото дело ответникът е
определил на двете служителки равни оценки по този критерий, т. е. не е
формирал преценка за демонстрирано от някоя от тях по-добро качество в
работата.
Според настоящия съдебен състав, в разглеждания казус работодателят
незаконосъобразно е придал на трудовия стаж в ответното училище по-висока
значимост, която не е съобразена с обективния критерий за необходимост от
установяване на притежаваната от някой от участниците в подбора по-висока
квалификация – вж. Решение № 240/21.05.2012 год. по гр. д. № 936/2011 год.
на IV ГО на ВКС. Видно от протокола за извършен подбор, и двете изследвани
лица имат трудов стаж над 20 год., за който критерий са оценени еднакво, но
оценките им са различни заради значително по-краткия стаж на Г. Ж. в
ответното училище. По делото не са представени доказателства как това
обстоятелство е повлияло върху квалификацията на ищеца Ж., за да бъде
оценена тя по-ниско, и какво е значението на трудовия стаж в конкретното
5
училище – как продължителността му се отразява върху квалификацията,
уменията и професионалната пригодност на съответния служител. Съдът
приема, че по този начин работодателят е злоупотребил с права, тъй като
придадената тежест на продължителността на стажа в същото училище не
отговаря на обективния критерий за квалификация по чл. 329, КТ.
Изложеното мотивира съда да приеме, че при извършения подбор не е
спазен императивът на чл. 329, КТ, а това налага квалифициране на
извършеното прекратяване на трудовото правоотношение като незаконно и то
следва да бъде отменено.
Основателността на обуславящите искове за признаване на
прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно и за отмяната му
налага уважаване и на претенцията за възстановяване на ищцата Г. Ж. на
заеманата работа – на длъжността „...-....” в ответното училище.
Съдът намира за доказан по основание и размер паричния иск за
обезщетение – чл. 225, ал. 1, КТ. В резултат от незаконното прекратяване на
правоотношението между страните, ищцата Г. Ж. е останала без работа
(ответникът не е изложил и твърдения за обратното), който отрицателен факт
се установява от липсата на вписване на нов работодател в трудовата й
книжка. По делото не е проведено насрещно непълно доказване от ответника
за получени през процесния 6-месечен период трудови доходи от ищеца,
поради което съдът намира, че на този служител се дължи претендираното
парично обезщетение. Неговият месечен размер – 3579,66 лева, не е оспорен
от ответника, поради което базата за определянето му е посочената сума, т. е.
сборното вземане възлиза на 21 477,96 лева. По делото няма данни за
частично или пълно плащане на тази сума, поради което искът е основателен.
Този извод на съда, обаче, налага произнасяне по предявеното от ответника в
условие на евентуалност възражение за прихващане с активното му вземане в
общ размер от 15 929,48 лева – сбор от платените в полза на ищцата Г. Ж.
обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1, КТ. Получаването на двете суми
– 5190,50 лева и 10 738,98 лева, не е оспорено от ищеца, а и се установява от
представените платежни нареждания, поради което съдът приема, че сумите
са постъпили в патримониума на Г. Ж.. С оглед становището на съда за
основателност на исковете по чл. 344, ал. 1, КТ, основанието за получаване на
посочените две обезщетения от ищцата е отпаднало, поради което те следва да
6
бъдат върната на платеца-ответник. Това мотивира съда да приеме, че е
налице активно ликвидно парично вземане, предмет на въведеното от
ответника възражение за съдебно прихващане с изпълняемото пасивно
вземане на насрещната страна по чл. 225, ал. 1, КТ (вж. т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/2020 год. от 18.03.2022 год. на ОСГК на ВКС).
Изложеното мотивира съда да приеме, че на ищеца се дължи главница
по чл. 225, ал. 1, КТ в размер от 5548,48 лева, която представлява дължимият
остатък след извършеното съдебно прихващане, ведно с обезщетение за
забава от подаване на исковата молба – 10.02.2025 год., до окончателното й
изплащане. За горницата до 21 477,96 лева главният иск следва да бъде
отхвърлен като погасен със съдебно прихващане с насрещното вземане на
ответника за 15 929,48 лева.
Основателността на исковете налага уважаване молбата на ищеца с
правно основание чл. 78, ал. 1, ГПК за присъждане на направените деловодни
разноски в размер от 2380 лева (платено адвокатско възнаграждение без ДДС).
Сумата следва да бъде присъдена в пълен размер, въпреки частичното
уважаване на иска по чл. 225, ал. 1, КТ, чиято отхвърлена част е последица не
от неоснователност или недоказаност на паричната претенция, а на
основателно възражение за прихващане на насрещната страна.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78,
ал 5, ГПК, тъй като сумата не е прекомерна и не надвишава размера,
определен при съобразяване с правилата на чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/2004 год.
Уважаването на исковете налага осъждане на ответника да заплати на
БсРС държавна такса върху предявените претенции – в общ размер от 296,94
лева, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, ГПК и чл. 359, КТ.
В изпълнение императива на чл. 242, ал. 1, ГПК, съдът следва да
допусне предварително изпълнение на решението в частите му за присъдените
парично обезщетение за оставане без работа и законната лихва за забава.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, предл.
първо, КТ, прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата Г. И. Ж.,
ЕГН **********, с адрес гр. ...., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. второ, КТ със Заповед № ..... год. на директора на ответника – Основно
училище „...”, код по БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на управление гр. ....
ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, предл. второ, КТ,
незаконното прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата Г. И. Ж.,
ЕГН **********, с адрес гр. ..........., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т.
2, предл. второ, КТ със Заповед № ......... год. на директора на ответника –
Основно училище „...”, код по БУЛСТАТ ...., със седалище и адрес на
управление гр. ....
ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца Г. И. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. ...., на
предишната работа – на длъжността „.. ....”, заемана от ищцата до незаконното
прекратяване на трудовото й правоотношение, извършено на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, предл. второ, КТ със Заповед № .... год. на директора на
ответника – Основно училище „...”, код по БУЛСТАТ ...., със седалище и адрес
на управление гр. ....
ОСЪЖДА Основно училище „...”, код по БУЛСТАТ ...., със седалище и
адрес на управление гр. ... на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 344, ал. 1, т.
3, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на Г. И. Ж., ЕГН **********, с
адрес гр. ....., сумата от 5548,48 (пет хиляди петстотин четиридесет и осем
запетая четиридесет и осем) лева, представляваща обезщетение за периода
17.12.2024-17.06.2025 год. за оставане на ищцата Г. Ж. без работа в резултат от
незаконното прекратяване на трудовото й правоотношение, извършено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ, КТ със Заповед № .....год. на
директора на ответника, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от
подаване на исковата молба – 10.02.2025 год., до окончателното й изплащане,
И ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата му над 5548,48 лева до
претендираните 21 477,96 лева, като погасен със съдебно прихващане с
насрещните вземания на ответника Основно училище „..., код по БУЛСТАТ ...,
за платените в полза на ищцата Г. Ж. обезщетение по чл. 220, ал. 1, КТ –
5190,50 лева, и обезщетение по чл. 222, ал. 1, КТ – 10 738,98 лева.
ОСЪЖДА Основно училище „...”, код по БУЛСТАТ ..., със седалище и
8
адрес на управление гр. ... на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Г. И.
Ж., ЕГН **********, с адрес гр. ...., деловодни разноски в размер от 2380 (две
хиляди триста и осемдесет) лева.
ОСЪЖДА Основно училище „...”, код по БУЛСТАТ ..., със седалище и
адрес на управление гр. .... на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на
Районен съд – Бургас държавна такса в размер от 296,94 (двеста деветдесет и
шест запетая деветдесет и четири) лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на съдебното решение в
частите му относно присъдените парично обезщетение за оставане без работа
и лихва за забавата му.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок, считано от 12.05.2025 год., на основание чл. 315, ал.
2, ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9