№ 4290
гр. Варна, 01.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502763 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано
по въззивна частна жалба вх. № 23416/16.11.2021 г. на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-
р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу Разпореждане №
21066/25.10.2021 г., по ч.гр.д. № 14074/2021 г., на ВРС, XX с., в частта, с която е
отхвърлено заявление за издаване на Заповед по чл. 410 ГПК, срещу Д. Н. П., ЕГН
**********, с местожителство в ********, за сумата 763.25 лв., представляваща договорна
лихва за периода 21.05.2019 г. – 20.04.2021 г., по Договор за потребителски паричен кредит
№ 3516146:27.12.2018 г., сключен с "УниКредит Кънсюмърс Файненсинг" ЕАД, което е
прехвърлено на заявителя с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.12.2018 г. и Индивидуален договор от 22.04.2020 г.
Частният въззивник излага, че извода на първоинстанционния съд за
неравноправност на клаузата за договорна лихва е неправилен. Излага, че при сключването
на договора страните са постигнали съгласие за фиксиран лихвен процент, както и
кредитополучателя да върне точно това, за което се е задължил при сключването на
договора. Още сочи, че по силата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и Приложение № 1 към ЗПК,
договорната лихва е компонент от ГПР и е определен максималния му размер именно с цел
защита на потребителя и след като в конкретния случай размерът на лихвата, заедно с
другите разходи не надвишава определения от законодателя максимален размер на ГПР, то
не би могло да се приеме, че с фиксирането на лихвения процент на 19.99 % се е целяло
обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя. Счита още за неправилни
изчисленията извършени от ВРС като сочи, че размерът на лихвата се начислява върху
остатъка от главницата за всяка месечна вноска като размерът й зависи от срока на договора.
По същество моли за отмяна на разпореждането в атакуваната му част и произнасяне по
1
съществото на искането.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2
ГПК, насрещна страна в настоящото производство не се конституира.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна,
по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 14074/2021 г., на БРС, XX с. е образувано по заявление
на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, за издаване на Заповед по чл. 410 ГПК за
парично вземане с произход Договор за потребителски паричен кредит №
3516146/27.12.2018 г. между Д.П., в качеството на кредитополучател и "УниКредит
Кънсюмърс Файненсинг" ЕАД, в качеството на кредитор, което е било прехвърлено на
заявителя с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.12.2018 г. и
Индивидуален договор от 22.04.2020 г., за сумите: - 6636.70 лв., главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2021 г. до окончателното изплащане; -
763.25 лв., възнаградителна лихва за периода 21.05.2019 г. - 20.04.2021 г. и – 866.08 лв.,
обезщетение за забава за периода 22.05.2019 г. - 28.09.2021 г., както и разноските по делото.
Приложени са Договор за потребителски паричен кредит от 28.12.2018 г., ОУ за отпускане
на потребителски кредит в евро или лева на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
подписани на всяка страница от длъжника и Погасителен план.
След преценка на изложените в заявлението обстоятелства ВРС е издал Заповед по
чл. 410 ГПК срещу длъжника за сумата 6636.70 лв., главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.09.2021 г. до окончателното изплащане, сумата 866.08 лв.,
обезщетение за забава за периода 22.05.2019 г. - 28.09.2021 г., както и за сумата 195.42 лв.,
разноски по делото. При това положение съставът на въззивния съд няма да излага
аргументи за наличието на изискуемите от закона предпоставки за издаване на заповед за
изпълнение в полза на кредитора, тъй като възприетото от първоинстанционния съд наличие
на тези предпоставки за една част от вземането се споделя.
По отношение на сумата 763.25 лв., възнаградителна лихва за периода 21.05.2019 г. -
20.04.2021 г., ВРС е отказал да удовлетвори заявлението в хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК. Отказът е обоснован с мотива, че клаузата от сключения Договор, че общата сума
дължима от потребителя е в размер на 11194.46 лв. е довела до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което като
неравноправна била нищожна на осн. чл. 146 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП. Първоинстанционният
съд е извършил изчисление, че размерът на договорната лихва дължима за целия срок на
договора 5 години и възлизаща на 5173.63 лв. била съизмерима със 75 % от главницата.
Произнасянето на ВРС се преценява от въззивния съд като неправилно.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК: "Съдът разглежда заявлението в
разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: ...
2
т. 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това". Тази отрицателна предпоставка обаче в случая не е
налице. Видно от сключения договор и погасителния план към него е, че между страните е
уговорен фиксиран лихвен процент за гратисен период от 6 м. в размер на 9.00 % и
фиксиран лихвен процент за останалата част от срока на договора, в размер на 19.99 %,
годишно. Видно е и, че погасяването след изтичането на гратисния период се извършва на
анюитетни вноски, всяка от които ясно е посочено, че се състои от лихва и главница при
постепенно намаляване на стойностите на погасената лихва за сметка на увеличаване на
стойностите на погасената част от главницата.
Извършеното от първоинстанционния съд процентно отнасяне на стойността на
договорната лихва към стойността на главницата не намира опора нито в Закона, нито в
сключения между страните договор. Поначало размерът на дължимата лихва като абсолютна
стойност е в пряка зависимост от продължителността на срока, през който кредитния ресурс
ще бъде ползван от кредитополучателя и е естествено при по-дълъг срок на сключения
договор размерът на дължимата лихва да бъде по-голям. Това е така, защото колкото по-
продължителен е срока на договора, по-продължителен е и срока, през който се дължи
възнаграждение на кредитора за ползването на невърнатата част от главницата.
По тези съображения съдът намира, че клаузата от договора, в която е посочена
общата дължима от потребителя сума при изтичане срока на договора не е неравноправна.
Постановеното от ВРС разпореждане ще следва да бъде отменено в атакуваната му част, а
заявлението – уважено.
В резултат от изхода от спора на заявителя следва да бъдат присъдени разноски до
пълния размер на претендираните възлизащи на сумата 19.88 лв.
Разноски за въззивното производство на частния въззивник не се присъждат предвид
липсата на подобно искане.
Мотивиран от изложеното, съставът на Варненски Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 21066/25.10.2021 г., по ч.гр.д. № 14074/2021 г., на
ВРС, XX с., в частта, с която е отхвърлено искането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, за издаване на Заповед по чл. 410 ГПК, за сумата 763.25
лв., представляваща договорна лихва за периода 21.05.2019 г. – 20.04.2021 г. И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу Д.
Н. П., ЕГН **********, с местожителство в ********, за сумата 763.25 лв. (седемстотин
шестдесет и три лева и 25 ст.), представляваща договорна лихва за периода 21.05.2019 г. –
20.04.2021 г., дължима по Договор за потребителски паричен кредит № 3516146:27.12.2018
г., сключен с "УниКредит Кънсюмърс Файненсинг" ЕАД, което е прехвърлено на заявителя
с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.12.2018 г. и Индивидуален
3
договор от 22.04.2020 г., както и за сумата 19.88 лв. (деветнадесет лева и 88 ст.), разноски
по делото, на осн. Чл. 78, ал. 1 ГПК.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение, съобразно настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4