Определение по дело №6370/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 32416
Дата: 9 август 2024 г. (в сила от 9 август 2024 г.)
Съдия: Виктория Марианова Станиславова
Дело: 20241110106370
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32416
гр. София, 09.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110106370 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [ фирма ] ЕАД, чрез юрисконсулт Ф. И.
/пълномощно на л. 34 от делото/, срещу А. Г. Ш..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника А. Г. Ш., чрез назначения му по делото по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител адвокат А. В..
В исковата молба е направено искане по реда на чл. 219 ГПК за привличане на МХ [
фирма ] ООД като трето лице – помагач на страната на ищеца. Последният обосновава
правния си интерес от искането с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши
дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това
задължение ще възникне вземане за обезвреда.
Искането е основателно – направено е в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК и е налице правен
интерес от привличането на МХ [ фирма ] ООД като трето лице – помагач на страната на
ищеца.
Съдът констатира, че е налице разминаване между посочения в заявлението по чл.
410 ГПК, респ. отразения в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, период, за
който се претендира главницата за доставена топлинна енергия, и посочения в исковата
молба – в заявлението по чл. 410 ГПК и съответно заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е
посочен периода м.05.2019 г. – м.08.2019 г., докато в исковата молба е посочен периода
м.05.2019 г. – м.04.2022 г. За процесуална икономия, предвид извършената размяна на книжа
по чл. 131 ГПК, делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание,
като с настоящото определение бъдат дадени указания на ищеца за отстраняване на
констатираното разминаване.
На основание чл. 140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, в срок до първото съдебно
заседание, с писмена молба с препис за ответника, да отстрани разминаването между
посочения в заявлението по чл. 410 ГПК, респ. отразения в издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, период, за който се претендира главницата за доставена
топлинна енергия, и посочения в исковата молба, като съобрази, че за редовността на
исковата молба се изисква пълен обективен идентитет между вземанията, за които е
издадена заповедта за изпълнение, и вземанията, предмет на установителната
претенция, вкл. периодите, за които вземанията се претендират.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указания,
съдът ще върне исковата молба и ще прекрати производството по делото.
1
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2024 г., от
14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219 ГПК, МХ [ фирма ] ООД като трето лице-
помагач на ищеца [ фирма ] ЕАД.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответника съответно за сумата от 22,87 лева – главница, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.08.2019
г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап., абонатен № , ведно
със законната лихва от подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.03.2023 г., до
окончателното плащане, както и сумата от 5,99 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода 15.09.2020 г. – 20.03.2023 г., които вземания са предмет на издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16207/2023 г. по описа на СРС, 29 с-в.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за
продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през
исковия период за процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима
месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия
период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на
топлинна енергия е остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки
отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. За непогасените задължения за цена на доставената топлинна
енергия, както и лихва за забава в плащането в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение
от длъжника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представите, е подал писмен отговор на исковата молба, с който изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Релевира възражение за погасяване по
давност на претендираните суми.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже следните обстоятелства: 1) по
главния иск: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от него по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена; 2) по акцесорния иск:
съществуването и размера на главното вземане, изпадането на ответника в забава и размера
на обезщетението за забава.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест при установяване на горните факти е да
докаже погасяване на дълга.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата, че за посочените отчетни периоди е доставена топлинна
енергия в процесния имот на претендираната с исковата молба стойност.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА по настоящото дело материалите по ч. гр. д. № 16207/2023 г. по описа на
СРС, 29 с-в.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, третото лице-помагач на ищеца да
представи по делото посочените в т. 4 на стр. 6 от исковата молба (абзац „Доказателствени
искания“) документи в срок до първото съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички останали доказателствени искания, направени от
2
ищеца с исковата молба, тъй като обстоятелствата, чието установяване се цели с тях, са
обявени за безспорни между страните, и ответникът не твърди плащане на процесните суми.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни
представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой
процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба, а на третото лице – и от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3