Решение по дело №1380/2017 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,17.07.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 06.07.2017 г.,в състав:

 

Районен съдия:ЕМИЛ К.

 

при секретаря Стефка Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1380 по описа за 2017 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 24.03.2017 г. от Е.К.Л. с ЕГН ********** ***,със съдебен адресат адв.М.Г. *** офис 5,против Ц.К.М. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС.

Ищцата твърди,че с ответникът били съсобственици на земеделски земи с обща площ от 7.525 дка в землището на с.Челопек,представляващи : нива от 5 дка VІІІ кат.,имот №008059;нива от 2.525 дка VІ кат.,имот №011004.Имотите били възстановени на общия им наследодател К. М.К.,бивш жител на селото.Ищцата била собственик по наследство и по договор за прехвърляне на собственост срещу издръжка и гледане,като притежавала 9/14 ид. части.

По силата на договор за аренда на земеделска земя от 22.03.2011 г.,ответникът бил отдал под аренда имотите на ЕТ”Озирис-Ц. Йорданов” гр.Мездра,като било договорено плащане от 50 кг. пшеница или паричната равностойност за всяка стопанска година.От 2015 г. за срок от 5 стопански години бил сключен договор за аренда от 16.07.2015 г. за същите земи с друг арендатор-”Дигант”ООД.Ищцата не разполагала с договора и не й било известно какво арендно плащане било договорено.

Ищцата намира,че имала право да получи част от арендното плащане,съобразно правата й.Претендирала такова за стопанските 2011-12 г.,2012-13 г.,2013-14 г.,2014-15 г. и 2015-16 г..Ответникът бил отказал да го предаде,вкл. след нот. покана.

Ищцата претендира сумата от 400 лв. по двата договора за петте стопански години,както следва : по първия договор и за стопанската 2011-2012 г.-99.17 лв.,за стопанската 2012-2013 г.-79.82 лв.,за стопанската 2013-2014 г.-72.64 лв. и за стопанската 2014-2015 г.-72.64 лв. и по втория договор и за стопанската 2015-2016 г.-75.73 лв..

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът,чрез адв.Л.Я. ***,е представил отговор. Оспорва иска по размер.

На първо място,възразява за изтекла погасителна давност.Арендните плащания били периодични и като такива се погасявали с кратката 3 г. давност.Това означавало,че плащанията за първите две стопански години били погасени по давност.

На следващо място,оспорва дела на ищцата,която твърдяла,че била придобила 8/14 ид. части от тяхната майка Петра П.К.,която обаче нямала такива права.Имотите действително били наследствени от техния баща К. М.К..Същият имал шест деца,т.е. дела на майката бил само 1/7 ид. части.

Признава сключването на договорите за аренда.По първия,арендаторът не бил правил арендно плащане за стопанската 2011-12 г.,съгласно чл.6.6 от договора/който дава възможност на арендаторът да прихване разходите си за привеждане на имотите в надлежно състояние от арендното плащане за стопанската 2011-12 г./.От останалите плащания,първото било в натура-50 кг. пшеница на дка,другите били изплатени-по 8 лв. на дка.По договора от 2015 г. било получено едно плащане за стопанската 2015-16 г. в уговорения размер-25 лв./дка.

Съдебният състав,предвид наведените от ищцата доводи и събраните по делото доказателства/преценените като допустими,относими и необходими/,намира за безспорно от фактическа страна следното:

Видно от представените от ответника удостоверения за наследници №№255 и 256/16.11.2015 г. на Кметство Челопек, страните се явяват наследници по Закон/деца/ на К. М.К.,бивш жител на селото,починал на 05.06.2002 г..Същият е оставил наследници по Закон съпруга,пет деца и двама внуци,синове на починал преди него син.Съпругата му Петра П.К. е починала на 20.02.2010 г.,наследниците са същите.

Видно от представените от ищцата 2 бр. скици от 2015 г. на ОСЗ Враца,нива от 5 дка VІІІ кат. в м.”Лиляче” в землището на с.Челопек,представляваща имот №008059 по плана за земеразделяне на селото,и нива от 2.525 дка VІ кат. в м.”Луженица”,имот №011004,са записани на наследодателя,съгласно решение №389А/02.03.2001 г.,за 6/14 ид. части,и на ищцата,съгласно нот. акт №175 т.VІІІ рег. №7058 дело №475/2009 г.,за 8/14 ид. части.

Видно от представения от ищцата нот. акт №175 т.VІІІ рег. №7058 дело №475/2009 г. на нотариус с район на действие ВРС Снежана Петкова,майката Петра К. е прехвърлила на ищцата срещу задължение за гледане и издръжка 8/14 ид. части от имотите.

Видно от представения от ищцата договор за аренда на земеделска земя от 22.03.2011 г.,ответникът е предоставил за временно и възмездно ползване на ЕТ”Озирис-Ц. Йорданов” гр.Мездра имотите,за срок от 5 стопански години,считано от стопанската 2010-11 г..В чл.6.1 страните са уговорили арендно плащане в размер на 50 кг. пшеница на декар или паричната й равностойност по пазарна цена за стопанската година,платимо в срок от 30 дни след приключването на годината.В чл.5 страните са уговорили и че ако имотите не са били предадени в надлежно състояние, арендаторът може вкл. да извърши необходимите за това действия за сметка на арендодателя,като съгласно чл.6.6 разходите се прихващат от арендното плащане за втората стопанска година/т.е. стопанската 2011-12 г./.

Видно от представения от ответника договор за аренда на земеделска земя от 15.07.2015 г.,ответникът е предоставил за временно и възмездно ползване на ”Дигант”ООД гр.Враца имотите,за срок от 5 стопански години,считано от стопанската 2015-16 г..В чл.1 страните са уговорили арендно плащане в размер на 50 кг. жито и 2 л. олио на декар или 25 лв..

Видно от представените от ищцата нот. покана от 29.09.2015 г. и разписка за получаването на поканата, оформена на 30.09.2015 г.,ищцата е канила ответникът да й заплати сумата от 700 лв.-арендно плащане по договора от 22.03.2011 г.,съобразно правата й върху имотите.

По делото е била допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза.Вещото лице е установило,че по първия договор за стопанските 2011-12 и 2012-2013 години е била предавана пшеница-по 376.25 кг.,с левова равностойност съответно 154.26 лв. и 124.16 лв.,а за стопанските 2013-14 и 2014-15 г. са били изплащани по 113 лв./левовата равностойност на 50 кг. пшеница за тези години е била 124.16 лв./.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Искът е допустим,като предявен от правен субект с интерес.Разгледан по същество,искът е частично основателен.

Съдът е докладвал делото,като е приел като безспорни между страните и съответно ненуждаещи се от доказване факти наследствения произход на имотите и отдаването им под наем от ответника.

Предвид възраженията на ответника е указал на ищцата,че следва да докаже:

-че действително е собственик на 9/14 ид. части от имотите/отбелязал е,че явно при прехвърлителната сделка, от която ищцата черпи права,имотите са били разглеждани като СИО,какъвто извод доказателствата по делото не позволяват/;

-полученото от ответника по първия договор/доколкото във връзка с втория е налице признание от страна на ответникът,че е получил уговорената престация в пълен размер/;

-предприемането на действия за прекъсващи или спиращи погасителната давност/освен отправянето на нот. покана/.

При ангажираните доказателства,Съдът приема,че правата на ищцата всъщност са 2/7 ид. части.Не са ангажирани доказателства/в тежест на ищцата е било/ в подкрепа на извод,че имотите са били обща собственост на родителите на страните.

При заключението на вещото лице,Съдът приема и че ответникът е получил за годините съответно 376.25 кг. пшеница/левова равностойност 154.26 лв./,376.25 кг. пшеница/левова равностойност 124.16 лв./,113 лв.,113 лв. и 188.13 лв..Доколкото вещото лице е установило,че арендаторът е предал пшеница за стопанската 2011-12 г., Съдът приема неоснователно твърдението на ответника,че плащането за годината е било прихванато.

Неоснователно е и твърдението на ответника за наличие на изтекла погасителна давност.Нот. покана от 29.09.2015 г. представлява действие,прекъсващо давността.Най-старото плащане е било дължимо в периода 01.-30.10.2012 г.,т.е. не е изтекла дори кратката погасителна давност.

По горните съображения,искът следва да бъде уважен за сумата от 197.87 лв./за стопанската 2011-2012 г.-44.07 лв.,за стопанската 2012-2013 г.-35.47 лв.,за стопанската 2013-2014 г.-32.29 лв.,за стопанската 2014-2015 г.-32.29 лв. и за стопанската 2015-2016 г.-53.75 лв./,а в останалата му част до пълния му размер-отхвърлен.

Касателно разноските:

Ищцата претендира/и е доказала/ 50 лв. държавна такса,300 лв. адвокатско възнаграждение и 250 лв. възнаграждение на вещо лице.При този изход на делото/при частичното уважаване на иска/,на ищцата се следва сумата от 296.81 лв..

Ответникът претендира/и е доказал/ 300 лв. адвокатско възнаграждение.При този изход на делото/при частичното отхвърляне на иска/,на ответника се следва сумата от 151.60 лв..

По компенсация,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и 145.21 лв. деловодни разноски.

Водим от горното,Съдът

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Ц.К.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Е.К.Л. с ЕГН ********** *** на основание чл.30 ал.3 от ЗС сумата от 197.87 лв.-получени арендни плащания за ползването на съсобствени земеделски земи в землището на с.Челопек,както следва : нива от 5 дка VІІІ кат.,имот №008059;нива от 2.525 дка VІ кат.,имот №011004,за стопанските 2011-12 г.,2012-13 г.,2013-14 г.,2014-15 г. и 2015-16 г./за стопанската 2011-2012 г.-44.07 лв.,за стопанската 2012-2013 г.-35.47 лв.,за стопанската 2013-2014 г.-32.29 лв.,за стопанската 2014-2015 г.-32.29 лв. и за стопанската 2015-2016 г.-53.75 лв./,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 24.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата,както и 145.21 лв. деловодни разноски.

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния му размер,като неоснователен и недоказан.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :