РЕШЕНИЕ
гр.Пазарджик 30.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданска колегия в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди и десета година в състав:
Председател: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря П. К., като разгледа докладваното от
районния съдия Цветкова гр. д. № 1814 по описа за 2009г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба на К.Н.С., ЕГН ********** *** против М.Б.Г., ЕГН ********** *** и Я.В.Я.,
ЕГН ********** ***.Ищцата твърди, че на 09.01.1998г. баща й НСП, починал на
12.06.2001г. е направил завещателно разпореждане.Твърди също, че към момента на
съставяне на завещанието не е бил способен да действа разумно – не е осъзнавал
свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките
си.За наличието на завещание ищцата научила в производството по гр. д. №
2949/2007г. по описа на Пазарджишкия районен съд, предмет на което бил спор за
собственост на гараж между нея и ответниците.Делото приключило на първа
инстанция и било образувано въззивно производство, като пълномощникът на ищцата
не предявил възражение или иск за унищожаване на завещателното разпореждане.Към
настоящия момент било образувано и гр. д.
222/2008г. по предявен иск от ответниците срещу нея с правно основание
чл. 108 от ЗС относно недвижим имот - апартамент, който първите твърдели, че са
придобили на основание процесното завещание.Твърди се, че въз основа на съдебно
решение в края на 1997г. бащата на ищцата бил настанен в психиатрична клиника в
с. Паталеница.Впоследствие през 1999г. той предявил иск по чл. 64, ал. 1, т. 3,
пр. 2 от СК, който не бил уважен.В хода на това производство била извършена и
приета психиатрично-психологична експертиза, която установявала, че баща й страда
от разстройство на личността – параноиден вариант и други болести, поради което
не е можел сам да взема решения, отнасящи се до дъщеря му, тъй като бил
фиксиран патологично към нея.На практика с процесното завещание баща й
прехвърлял цялото си имущество на ответниците, като я лишавал от
наследство.Моли съда да постанови решение, с което да прогласи за унищожаемо
завещанието, съставено от баща й НСП на 12.06.2001г., тъй като към този момент
същият не е действал разумно и не е могъл да завещава.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от ответниците чрез пълномощника им по делото, с който
изразяват становище, че искът е недопустим, тъй като ищцата нямала правен
интерес от предявяването му.Възражението в тази насока е, че между ищцата и
наследодателя НСП не е съществувала правна връзка, тъй като тя не е била негова
дъщеря и на съпругата му.Прави се и възражение относно изтекла погасителна
давност за предявяване на иска, тъй като към датата на подаване на исковата
молба бил изтекъл срока по чл. 44, ал. 1 от ЗН.Процесното завещание било
обявено на 20.02.2002г. от нотариус Н Х
с район на действие РС Пазарджик и вписано в службата по вписванията при
Районен съд гр. Пазарджик на същата дата – 20.02.2002г.Тъй като вписването
имало оповестително действие спрямо всички предвидената в Закона за
наследството погасителна давност за предявяване на иска за унищожаване на
завещанието започвала да тече от датата на вписването.Освен това в началото на
2002г. ищцата се явила пред нотариус в гр. Пазарджик с цел продажба на имот,
предмет на завещанието.Оказало са обаче, че същият нотариус е познавал лично
завещателя и поради това уведомил ищцата, че наследодателят й НСП, съгласно
представеното от нея удостоверение за наследници, приживе се е разпоредил с
имуществото си, включително и с апартамента, който тя обявявала за продажба,
като бил съставил завещание, което било в процедура по обявяване и вписване.На
това основание нотариусът отказал да изповяда сделката, а ищцата научила за
процесното завещание, дори и преди неговото обявяване и вписване.Предявеният
иск се оспорва и като неоснователен.В тази насока се сочи, че с решението по
гр. д. № 61/1999г. по описа на ПОС било прието, че наследодателят Н П е бил
вменяем в пълна степен и годен да взема адекватни решения, противно на
твърденията в исковата молба.
Ответницата М.Г. оспорва иска
като недопустим и неоснователен и чрез пълномощника си адв. С Г от
САК.Излага съображения в подкрепа на възражението си за изтекъл давностен срок,
респ. наличие на отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на иска,
за липса на правен интерес и процесуална легитимация на ищцата.Оспорва се и
твърдението в исковата молба, че към датата на съставяне на завещанието
наследодателят не е бил способен да завещава.Моли се искът да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Във връзка с направените
възражения от ответниците с писмените им отговори е постъпила допълнителна
молба от ищцата, преди разглеждането на делото в съдебно заседание, с която
заявява, че е не е била осиновена, а е рождено дете на завещателя и съпругата
му.
След преценка на събраните доказателства и
доводите на страните, съдът прие за установено следното:
Като писмени доказателства с исковата молба са
представени: удостоверение № 1563/19.12.1997г., в което е отразено, че НСП, ЕГН
********** *** се е намирал на лечение в болницата от 25.11.1997г. и протест от зам. районен прокурор при РП
Пазарджик против решение от 23.12.1997г. по НЧХД № 1124/97г., с което е било
оставено без уважение предложението на РП Пазарджик за постановяване на мярка
задължително лечение спрямо страдащия НСП от гр. Пазарджик.Истинността на тези писмени
доказателства се оспорва от ответната страна, както и съдържанието на
удостоверението за наследници № 001682/03.06.2009г., в което е отразено,
че К.Н.С., ЕГН ********** е дъщеря и
единствен наследник по закон на НСП, б. ж. на гр. Пазарджик, починал на
12.06.2001г. и акта за раждане на ищцата К.Н.С. № 899 от 25.06.1962г., в който
е отразено, че същата е родена на ***г., че нейни родители са СКТ и НСП, както
и че раждането и пола на детето са удостоверени със съдебно решение,
постановено по гр. д. № 314/62г. на Кюстендилския съд.
На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК е открито производство за проверка
истинността на съдържанието на горепосочените писмени доказателства,
като в тази връзка са направени допълнителни доказателствени искания.Изискани
са личните регистрационни картони на ищцата и на наследодателите НСП и С К С., в
които е отразено, че последните са нейни родители, а ищцата е тяхна дъщеря.В
изпратения отговор от Община Пазарджик се сочи, че съобщение за раждане на
ищцата и съдебно решение не могат да бъдат представени, тъй като такива не се
съхранявали в архива на Общинската администрация.Установява се също от
изпратения отговор от служба “Архив” при РС Пазарджик, че НЧХД № 1124/1997г. по
описа на Пазарджишкия районен съд е унищожено след изтичане на законовия
петгодишен срок за съхранение.Изпратен е отговор и от РС Кюстендил, съгласно
който при направена справка по описната книга за 1962г. се установявало, че
няма образувано гр. д. № 314/1962г. с предмет – осиновяване и страни по делото НСП
и С К С., като осиновители и К.Н.С.,
като осиновена.В отговора на ОС Кюстендил е отразено, че гр. д. № 314/1962г. по
описа на съда е второинстанционно дело за делба.
По искане на ответната страна на
основание чл. 193, ал. 1 от ГПК е открито производство по оспорване истинността
и на личните регистрационни картони на ищцата и наследодателите.
Към настоящето дело е приложено
гр. д. № 61 по описа за 1999г. на ПОС, което е било образувано по искова молба
на завещателя НСП против ищцата в настоящето производство на основание чл. 64
от СК /отм/.По същото дело е постановено съдебно решение, с което е било
прекратено извършеното осиновяване по гр. д. № 314/1962г. на Кюстендилския съд
от НСП на К.Н.С..Това решение е било отменено с решение № 23/121.02.2001г. на
ПАС, вместо което предявеният иск е бил отхвърлен.Решението е било оставено в
сила с решение № 489 от 29.12.2002г. по дело 483/2010г. на ВКС.
Със съдебно определение № 791 по
описа за 2003г. на ПРС, оставено в сила с определение № 312/16.06.2005г. на ПОС
и с определение № 724/06.10.205г. по дело № 681/2005г. по описа на ВКС е оставен
без разглеждане предявения от Ди С.Г. ***
и М.Б.Г. *** против К.Н.С. *** отрицателен установителен иск и иска за
прогласяване нищожността на удостоверение за раждане № 899/25.06.1962г. на
Община Пазарджик.
Във връзка
с твърдението на ищцата, че е рождено дете на наследодателя и оспорването от
ответниците на това обстоятелство са разпитани свидетелите СДК, НКИ и ЕВП.Според
показанията на св. И ищцата К.С. е
живяла в дома на завещателя Н П и съпругата му като тяхно дете.Св. К сочи, че
през зимата на 1962-63г. НП и съпругата му С дошли от Димитровград с бебе, но свидетелката
не я е виждала бременна.В тази насока са и показанията на св. П.И тримата
разпитани свидетели сочат, че са живели като нормално семейство, но след
смъртта на съпругата отношенията между НП и К.С. са били влошени.
По делото
е прието заключение на съдебнопсихиатрична-психологична експертиза, съгласно
което при освидетелствания посмъртно НСП не се установяват данни за психично
заболяване.Отбелязаните особености на неговата личност не са от естество да
нарушат способността му да осъзнава и да ръководи действията си, както и да
предвижда техните последици.При съставяне на завещанието същият е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в
частност и за постъпките си имащи отношение към К.С..
Заключението
на приетата по делото тройна съдебно-психиатрична експертиза е, че при
съставяне на завещанието осв. Ни С не е действал разумно и не е могъл да се грижи
за собствените си работи.По отношение на него имало данни към момента на
изготвяне на завещанието да е бил с мозъчна артеросклероза.Личностово
разстройство – параноиден тип.Психотична декомпенсация.Поради това експертите
считат, че не е могъл да ръководи постъпките си, имащи отношение към дъщеря му К.С..
След цялостен
анализ на доказателствата по делото, свързани с оспорването на съдържанието на
част от писмените доказателства съдът намира, че не е доказано съществуването
на ЮФ на осиновяването, респ. не е
установено наследствено правоприемство
между НП и ищцата на основание извършено осиновяване от същия и от неговата
съпруга.По делото не се събраха и доказателства, вкл. и гласни, въз основа на
които да се направи обоснован извод, че ищцата е била тяхно рождено дете.
При така установеното
по делото от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Предявен е иск
с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а” от ЗН за унищожаване на завещателно
разпореждане, направено от лице, което по време на съставянето му не е било
способно да завещава.
Ищцата
твърди, че е рождено дете и наследник по закон на НСП, починал на 12.06.2001г.,
поради което същата е процесуално легитимирана да предяви настоящия иск.За да
се приеме обаче, че по отношение на нея е налице и материално правна
легитимация следваше по несъмнен начин да докаже твърденията си, че е наследница по закон на НСП, чието
завещателно разпореждане се иска да бъде прогласено за унищожаемо.В тази насока
след извършения цялостен анализ на събраните по делото доказателства съдът
намира, че същите не водят до несъмнен извод, че ищцата е субект на материалното
право, нуждаещо се от защита и с оглед на това счита, че предявеният иск следва
да се отхвърли като неоснователен, без да се обсъждат останалите възражения на
ответната страна.
С оглед изхода на делото в тежест
на ищцата следва да се възложат направените разноски по делото от ответниците
за адвокатско възнаграждение по 800 лева за всеки от тях.
По изложените
съображения Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск от К.Н.С., ЕГН ********** *** против М.Б.Г., ЕГН **********
*** и Я.В.Я., ЕГН ********** *** с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б” от ЗН
за унищожаване на саморъчно завещание от 09.01.1998г., направено от НСП, б. ж.
на гр. Пазарджик, починал на 12.06.2001г. в полза на ответниците М.Б.Г. и Я.В.Я.,
като направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да
завещава.
ОСЪЖДА
ищцата К.Н.С., ЕГН ********** *** да заплати на всеки от ответниците М.Б.Г.,
ЕГН ********** *** и Я.В.Я., ЕГН ********** *** направени по делото разноски в
размер на 800 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: