Решение по адм. дело №284/2023 на Административен съд - Габрово

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ Жалба вх. № СДА-01-2226 от 24.11.2023 г., подадена от М. Б. П. от [населено място], с [ЕГН], против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000722007721-091-001 от 27.07.2023 г., издаден от началник сектор „Ревизии“, в частта му, в която е потвърден с Решение № 92 от 24.10.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Велико Търново при Централно управление /ЦУ/ на НАП.

С обжалвания РА са установени задължения за внасяне от страна на ревизираното лице и настоящ жалбоподател в размер на 25 612.25 лв., от които – 18 689.00 лв. главница като задължение за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и 6 923.25 лв. лихва за забава.

Ревизията е извършена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и за определяне на основата за облагане са взети предвид вида и характера на осъществяваната от лицето дейност; платени публични задължения; движения и остатъци по банкови сметки; получените от лицето доходи за периода; обичайни разходи за живот, като П. декларира разходите си за издръжка единствено за 2019 година и те са на стойност 490.00 лв.

В Ревизионния доклад /РД/ от 19.06.2023 г. е отразено, че на П. е извършена ревизия за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г. за доходите му по чл. 17 от ЗДДФЛ. Като свързани с него лица са посочени баща му – Б. П., майка му – В. П. и Е. А. Б. - майка на детето му Р. П.. През ревизирания период е бил управител, представляващ, едноличен собственик на капитала и съдружник в „М – Стил Груп“ ООД, като се е самоосигурявал като физическо лице. Получавал е доходи от трудово правоотношение за периода м. ноември, 2016 г. до 03.07.2017 г., като през цялото време е бил в отпуск по болест. През 2016 г. е закупил земя и сграда. В подаваните от него годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ същият е декларирал получени заеми от Е. Б. и С. И. В. и липсва информация за получавани други доходи. Правена е проверка и резултатите от нея са присъединени към ревизионното производство досежно доходите на Бецова и възможността за предоставяне на заем от нея на ревизираното лице. Извършено е проследяване на имуществото и паричните потоци на лицето и дружеството, в което участва. Приобщени са и ревизионни документи от ревизионно производство по отношение на „М-Стил Груп“ ЕООД. В същото П. е правил допълнителни парични вноски през 2018 г. на суми, по-големи от 10 000.00 лв., в която връзка са налице данни за нарушение на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Приложен е договор за паричен заем, по силата на който С. В. предоставя на П. парична сума от 100 000.00 лв. по банкова сметка на 16.12.2015 година. Началното й салдо към 01.01.2016 г. е 30 697.95 лв. Налице са твърдения и данни за предоставяне и на други заеми на ревизирания субект, вкл. родителите му. За периода са подавани ГДД, като единствено за 2016 г. е посочена облагаема сума на годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.

След направена съпоставка на установените приходи и разходи на лицето е установено несъотвествие между стойността на имуществото на същото и направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи по години, поради което и на основание чл. 122, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 7 от ДОПК се определя облагаем доход от други източници по чл. 123 от Кодекса, който представлява сума от изразходвани парични средства с недоказан произход във връзка с извършената съпоставка на имуществото и финансовото състояние. Годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя като облагаем доход, придобит през отделните години и въз основа на нея е изчислен дължимият годишен данък, чийто общ размер възлиза на 14 389.16 лв., върху който е начислена лихва от 3 970.00 лв.

Против РД П. е подал възражение, в което акцентира основно установеността на приходите, за които се твърди, че той е получил. Намира, че не са налице основания по чл. 122 от ДОПК за провеждане на ревизионно производство по особен ред. За установяването на този факт е взето предвид, че П. е правил вноски в търговското дружество, в което участва и управлява, без да е ясен произходът на тези средства, поради което ревизиращите органи са приели, че това са негови облагаеми, но недекларирани /укрити/ доходи. Посоченото от него начално салдо не е прието, но в тази насока не са изложени мотиви. Към началното салдо за 2016 година следва да се добави сумата от 22 042.00 лв. – спестявания от продажба на дялове и активи от предишни съдружия /“Д.“ ООД/ през 2008 година. Налице са пропуски и неясноти при анализа на факти по периоди. Неясно е по какъв начин се гледа на сумите, установени като начални и крайни салда за тези периоди, в редовете в таблиците по този въпрос са налице различни, разминаващи се числа. Неяснота е налице и по отношение на това, кои суми се приемат за недеклариран, но облагаем доход и кои – не и на какво основание, както и в крайна сметка на каква стойност възлизат твърдяните облагаеми доходи и кога са постъпили. Неправилно са отразени и направените по години вноски в капитала и имуществото на дружеството, като не е взето предвид, че част от тях са направени или са за сметка на бащата на жалбоподателя, който също е бил съдружник. Разходите, направени за болнично лечение на П., са направени не от него, а от неговите близки. Недвижими имоти също не са закупувани с предоставени от него средства, а със средства на баща му, поради което това не са негови разходи. Той не е правил и разходи за своя сметка за телевизия и телефони.

На 27.07.2023 г. е издаден процесния РА, в който се изразява становище за неприемането на така направените възражения. Причини за това са непредоставена, но изискана информация и документи от страна на ревизираното лице – извлечения от сметки на родителите му; непредоставяне на пълна информация относно банкови сметки на лицето и декларация за разкриване на банкова тайна; извлечения от известните банкови сметки. Не са налице доказателства относно предоставени парични средства от бащата на жалбоподателя, такива се представят едва с възражението. Болничните разходи не са включени в таблицата за съпоставка, като е прието, че не са заплатени от лицето. В резултат на представени след срока на ревизията допълнително с възражението доказателства /извлечение от неизвестна до момента банкова сметка/ са приети за установени като произход 228 284.61 лв. за ревизирания период, с оглед на което се променят и констатациите по РД относно наличните в брой парични средства в началото на 2016 година и се преизчислява размерът на несъответствието между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи. Крайното салдо за същата година остава същото, т.к. то е взето въз основа на декларация на лицето по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, подадена на 13.06.2023 г. Установен е данък по чл. 48 от ЗДДФЛ от 18 689.00 лв. и лихва – 6 923.25 лв. или общо задължение – 25 612.25 лв., което задължение е видно по-голямо от първоначално установеното с РД.

В подадена против РА жалба до ТД на НАП – Велико Търново П. оспорва изцяло същия по аналогични на съдържащите се във възражението основания. С жалбата си декларира съгласие за разкриване на банкова тайна и се представят липсващи части от документи /банкови извлечения от сметки/, поради липсата на които ревизиращите органи не признават част от приходите му като такива с установен източник. Възразява се срещу увеличаване на размера на дължимата сума с РА, т.к. срещу мотивите за това увеличение той не е имал възможност да възрази.

С Решението на директор дирекция ОДОП процесният РА е отменен частично – в частта му, в която са определени допълнително по-голям размер на задълженията в сравнение с определените такива по РД за 2016 г. върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ на стойност 6 593.00 лв. и лихва върху тях от 4 232.84 лв., както и за 2021 г. в размер на 546.00 лв. и лихви – 73.42 лв.

По направените в жалбата възражения решаващият орган е изразил следното становище:

Към ревизионното производство са приобщени материали от направени проверки на „М-Стил Груп“ ЕООД и Е. Б.. Взети са обяснения и събрани доказателства от родителите на П. – М. П. и В. П., относно техните доходи и предоставени от тях средства на жалбоподателя. При направената съпоставка между приходи и разходи на ДЗЛ се установява, че направените от него разходи надвишават получените доходи и финансирания за всички ревизирани периоди, като превишенията се приема, че съставляват получен облагаем, но недеклариран доход – обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Отразена е сумата на тези надвишения по отделни години, включени в целия ревизиран период.

Излагат се мотиви за спазване срока по чл. 109 от ДОПК, в която връзка се сочи, че ЗВР е връчена на своя адресат след изтичането на [възраст] срок досежно задълженията, касаещи 2016 година, поради което РА е отменен в тази негова част. В тази връзка и оплакванията на жалбоподателя, касаещи същия период, но относими към увеличаване на задължението спрямо установеното такова с РД, не подлежи на разглеждане самостоятелно. Съответно за следващите периоди срокът е спазен и задълженията не са покрити от неговата преклузия.

Не се споделят твърденията на жалбоподателя за липса на конкретика и мотиви досежно доходите и разходите на лицето, отразени в РД и РА – всеки вид приход и разход са посочени като самостоятелно описание в табличен вид, като по този начин не се нарушава правото на защита на адресата, т.к. той е наясно със съдържанието на фактите, приети от ревизиращите органи като осъществени.

Относно салдата по години е взето предвид, че въз основа на искане за информация по този въпрос в отговора си П. не е предоставил конкретна такава. На по-късен етап декларирал налични финансови средства към началото и края на всяка ревизирана година. Всяка от посочените суми е била обект на анализ от страна на проверяващите и резултатите от него са изложени в РД. Изтеглените в края на годината суми от банковите му сметки не се приемат като налични в началото на следващата. Също така и получените от него заеми, преведени по банковите му сметки от трети лица, не са налични пари в брой, т.к. те или са изтеглени от тези сметки, или рефлектират върху крайното салдо на същите. Правилно капиталът на „М – Стил Груп“ ЕООД не е взет предвид като налични средства в брой, т.к. внесената сума за неговото набиране е разход за жалбоподателя и сумата е част от патримониума на дружеството. В заключение правилно ревизиращите органи са приели като достоверни данни за началните и крайни салда на декларираните от П. в тази връзка суми. Решаващият орган е отчел обаче наличието на две грешки:

1. Изтеглените през 2016 г. от П. парични суми от банковата му сметка в ОББ, посочени като наличност към началото и края на 2017, 2018, 2019 и 2020, както и началото на 2021 г., неправилно са определени в размер на 69820.61 лв., вместо на действителната им стойност 75 281.40 лв.;

2. Неправилно като начално салдо на парични средства в брой към 01.01.2019 г. са взети предвид изтеглените от сметката на майката В. П. суми през 2019 г. от 24 104.78 лв., т.к. те не са могли да се отчитат като налични в брой преди изтеглянето им от сметката.

По отношение претендираните като начално салдо за ревизирания период суми от продажба на дялове в „Д.“ ООД и изплащане на инвестиции на стойност общо от 22 502.00 лв., съобразно представени договор за продажба на дялове от 2008 г. и разписка, жалбоподателят не е взел предвид, че през 2014 г. е внесъл в брой в касата на „М – Стил Груп“ ЕООД суми на обща стойност 22 000.00 лв., поради което претенцията се отхвърля като неоснователна. Жалбоподателят е декларирал сума на тази стойност като налична в началото на 2016 г. и като разходена в края на същата година, като за следващите години тя не присъства в декларациите му и не е взета предвид за последващите периоди.

Не се приема като налична и сумата, взета като заем от С. В. на стойност 100 000.00 лв. през 2015 г. Същата е била преведена по банковата сметка на М. на 16.12.2015 г., като от там са направени две вноски от по 25 000.00 лв. в „М – Стил Груп“ ЕООД; изтеглена е сума от 19 997.00 лв. и към дружеството, съответно, има преводи до края на 2016 г. на стойност още 50 000.00 лв. След като средствата са преведени на трето лице – въпросното дружество, не може да се приеме, че те, едновременно с това, са налични пари в брой и при жалбоподателя. Налични за началото на 2016 г. са единствено изтеглените от сметката 19 997.00 лв., но в края на същата година те са декларирани като разходени, поради което правилно тази сума не присъства в началните салда на последващите периоди.

По отношение наличните парични средства по банкови сметки са взети предвид данните, предоставени от ревизираното лице, находящи се в банковите му извлечения. Конкретни възражения в жалбата по този въпрос не се повдигат.

По отношение доходите и източниците на финансиране на жалбоподателя е взето предвид, че е налице такъв по налично трудово правоотношение и по-конкретно – обезщетение от НОИ /болнични/; от продажба на дружествени дялове в „М – Стил – Груп“ ЕООД; изтеглени суми от сметката на В. Патарева; получени преводи от Б. П.; възстановени суми от дружеството; получени заеми от трети лица; изплатено обезщетение; суми по наложен платеж от „Еконт Експрес“ ООД, като всички те са анализирани в хода на ревизията. Относно получените заеми не е взет предвид и признат като такъв единствено този от К. К., т.к. не са представени никакви доказателства за съществуването на заемно правоотношение. Признати като приход са всички суми, предоставени от Патарева на сина й – както преведените по банкова сметка, така и тези, за които е заявено, че са му предоставени на ръка. Относно твърдението за предоставени парични средства от Б. П. /баща/. За разлика от майката Патарева, бащата П. не е доказал наличие на средствата, които твърди, че е предоставил на сина си, както и произхода им. Взети от него в заем средства, предоставени на ЕТ „З. свят“, не са парични средства, предоставени на жалбоподателя, като различен правен субект. Признати и отнесени към съпоставката в РД и РА са само получените по банков път средства от жалбоподателя.

По отношение разходите на данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ за 2017 – 2021 г. са отчетени доказаните такива – внесени парични средства по сметки на трети лица; банкови такси; извършени покупки чрез ПОС терминал и чрез преводи от сметки; разходи за заплатени в брой услуги за телефони и телевизия с посочен платец - жалбоподателя; заплатени наложени платежи и куриерски услуги; разходи за пътуване в чужбина; парични вноски в имуществото на „М – Стил Груп“ ООД.

В жалбата си П. отново претендира, че не е установена по безспорен начин наличната първоначално сума за 2016 г. и от там за всяка следваща година направените съпоставки са неправилни. Не са налице основанията за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Не става ясно как са квалифицирани разликите между начални и крайни салда, както и по какъв начин са формирани редовете в таблиците, като тази яснота следва да е налице още при издаването на РД. Не са установени правилно внесените и изплатени от „М Стил Груп“ ЕООД суми от името и за сметка на жалбоподателя, нито са правилно [жк], като не е взето предвид, че баща му също е бил съдружник и внасяните като дружествени дялове средства не са паричен поток, изцяло изхождащ от П.. Не е установен фактът на получаването на облагаем доход от страна на жалбоподателя и дори само на доход. Конкретните аргументи се покриват с изложеното във възражението против РД и жалбата срещу РА, подадена за разглеждане по административен ред.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Х. К., който поддържа депозираната жалба.

Ответникът се представлява от юрисконсулт В., която оспорва жалбата.

И двете страни претендират за присъждане на деловодни разноски.

Съдът извърши проверка на всички основания за действителност и законосъобразност на процесния РА, при която се установи следното:

При направена от съда проверка за компетентност на органите, съставили РД, РА и потвърдителното Решение, съдът намира, че същите са изготвени от компетентни органи в рамките на предоставената им от закона компетентност.

РД и РА са издадени от упълномощени със заповед органи по приходите от компетентната териториална дирекция по постоянния адрес на ФЛ – жалбоподател.

Ревизията е възложена от началник сектор и орган по приходите В. Г. П., оправомощен от директора на ТД на НАП - Велико Търново със Заповед № 1270 от 15.11.2021 г., съобразно чл. 112 от ДОПК. Със ЗВР от 14.12.2022 г. на оправомощения орган е определен периодът на ревизията, който съответства на проверявания такъв, както и обекта на контрол – ФЛ М. Б. П., с посочен постоянен адрес и адрес по чл. 8 от ДОПК в [населено място], обл., Габрово, за период 2016 г. – 2021 г., за задължения на лицето по чл. 17 от ЗДДФЛ. ЗВР е връчена на адресата на 05.01.2023 г. Заповедта е изменена със ЗИЗВР от 03.04.2023 г. на същото длъжностно лице, с която е определен срок за приключване на ревизията – до 05.06.2023 г., като се изисква да се състави РД в срок 14 дни от изтичане срока за приключване на ревизията, т.е. до 19.06.2023 г. Ревизията е възложена на С. Г. Г. и М. М. Л.-К., инспектори по приходите. РД е изготвен на 19.06.2023 г., в рамките на този срок, връчен на 03.07.2023 г. на своя адресат, от лице, на което е възложена ревизията – М. К.. Съдът взе предвид, че сроковете, предвидени в чл. 117, ал. 4 и чл. 119, ал. 4 от ДОПК и конкретно срокът за връчване на РД, са инструктивни, а не преклузивни и дори и да не са спазени, това не води до незаконосъобразност на оспорения акт. РА е издаден от лицето, възложило извършването на ревизията – началник сектор В. П. и С. Г. – ръководител на ревизията, в съответствие с изискването на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Против него е подадена жалба, входирана на 30.12.2021 г.

Постановеният РА е от 27.07.2023 г., издаден в рамките на срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, който срок също е инструктивен, както бе отбелязано по-горе /Решение № 2233 от 26.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 74/2015 г., I о./. Неразделна част от него е РД, съгл. чл. 120, ал. 2 от ДОПК, както и решението на ответника, с което е потвърден РА, които обективират не само фактическите основания на органите по приходите във връзка с определените задължения за данъци на ревизираното лице, но също посочват и правните основания за произнасянето им. Публичните вземания са конкретизирани в достатъчна степен по основание, размер и субект. Посочени са данни за ревизираното лице, за име и длъжност на авторите на РА. Съдържа се информация за обхвата на ревизията. Посочен е срокът и органът, пред който може да се обжалва акта, съобразно изискванията на чл.120 от ДОПК.

По наведените от жалбоподателя твърдения за нарушения на процесуалния и материалния закон съдът взе предвид следното:

През 2022 година служители от ТД на НАП – Велико Търново са направили проверка на ТД „М Стил Груп“ ООД и свързаните с него лица /съдружниците М. П. и баща му – Б. П./. Проверката е завършила със съставянето на Протокол от 16.11.2022 г., в който е отразено, че РЛ е правило парични вноски в имуществото на дружеството /вътрешно финансиране по чл. 134 от ТЗ/.

На жалбоподателя е връчено Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения, като от същия са изискани данни относно доходите и имуществото му, разходите му, правени парични преводи от началото на 2016 г. до края на 2021 г.

На 16.01.2023 г. М. П. представя данни и документи, от които е видно, че спрямо него е налице прекратяване на трудово правоотношение от 04.07.2017 г. при работодател, при който е бил назначен от 10.11.2016 г. с основно възнаграждение от 420.00 лв.

В писмените си обяснения същият сочи, че в този период той е имал доходи и от търговска дейност като ЕТ; от занаятчийска дейност; от отдаване под наем на имущество; от селско стопанство; от продажба на акции и дялове. Предоставял е парични заеми на „М Стил Груп“ ЕООД, каквато информация е представил при извършвана преди ревизията проверка, приключила с протокол от 2022 година. Паричните средства, които е предоставял на фирмата, били от негови спестявания и получени заеми, от предходно участие в дружество – „Д.“ ООД, от което от 1998 г. до 2015 г. получавал финансови средства и продадени дялове от същото за 1 500.00 лв. Получавал е заеми от трети лица, напр. заем от С. В. на стойност 100 000.00 лв. и др., като част от тези заеми са му превеждани по банкова сметка, а друга част са му били давани на ръка. През 2016 година получил от баща си 80 000.00 лв., но баща му му е помагал и с други суми. От майка си през октомври, 2019 г., получил 10 757.00 лв. по банков път, а в края на 2018 г. – още 126 000.00 лв. От Ч. Б. е получил през юли, 2018 г., сума от 9 700.00 лв.; от К. К. – 9 000.00 лв. през същата година; от М. Ф. – 9 717.00 лв.; от Е. Б. – 51 900.00 лв. От тези заеми е върнат предоставеният такъв от М. Ф. – 9 717.00 лв. Не е получавал дарения; няма парични вземания от трети лица; няма наемани сейфове и трезори; не е имал превозно средство на свое име; няма публични задължения. Сочи, че за периода е имал само две банкови сметки в ОББ, като посочва номерата им. Не може да си спомни началните салда на наличните си парични средства по години в рамките на ревизирания период. Не може да посочи и точен размер на направените от него разходи, но те са били поемани от неговите родители, както и от други близки и приятели. За телефони е платил 100 – 120 лв. Правил е паричен превод от 15.00 лв. чрез Еконт.

Представя договор за заем от 13.12.2015 г. със С. В. за сумата от 100 000.00 лв. с [възраст] срок на погасяване. Сумата е преведена по банков път на 16.12.2015 г. и не се оспорва получаването й.

Приложен е и договор за заем от 25.11.2019 г. с Е. Б. за сумата от 51 900.00 лв. също с [възраст] срок, като също не се оспорва получаването на сумата.

От договор за продажба на дружествени дялове между П. и А. В. е видно, че на 21.06.2008 г. е уговорено прехвърлянето на тези дялове от ТД „Д.“ ООД срещу сумата от 1 500.00 лв., като в договора е заявено, че цената е платена в брой.

В Разписка от 05.06.2008 г. е отразено, че П. е получавал суми от Г. И. В., възлизащи на обща стойност 17 502.00 лв., но без посочване на основание за получаването й.

Прилага и извлечения от банкови сметки в ОББ по месеци, от януари, 2016 г., до 31.12.2021 г.

С Уведомление от 04.05.2023 г. П. е осведомен, че в хода на ревизионното производство са установени за всяка от ревизираните години превишения на разходите над приходите му, като е посочено за какви конкретни суми става въпрос. Отчетено е, че липсват доказателства за приходи на лицето, освен за посочените заеми от трети лица и получаваните обезщетения за болнични по време на трудовия му договор. Посочено е, че като съдружник в „М Стил Груп“ ООД той е внасял регулярно парични средства с неустановен произход, отчетени като разходи за него. Направил е разходи за лечение, за които също няма доказателства относно доходите, от които са реализирани плащанията. По тези причини се счита, че е налице основание по чл. 122, ал. 1,т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особен ред с определяне на данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за ревизирания период върху годишна данъчна основа, определена по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК.

Установеността на превишението на разходите над приходите се прави окончателно с РА, поради което не може да се очаква то да е доказано налице в началото на ревизионното производство. Основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК съответства на посоченото в това Уведомление като фактология. В резултат на извършен анализ на имущественото състояние на жалбоподателя, като са взети предвид установените негови приходи и разходи, от данъчните органи е установено, че той е извършил разходи /конкретно цитирани в РД и РА/, които не съответстват на данните за наличните средства в брой и получените от ревизирания субект приходи за процесния данъчен период и надвишават последните. Тези факти са мотивирали органите по приходите да приемат, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК – за ревизия при особени случаи, като същата е била развита в производство и на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК е направен анализ на всички относими към субекта обстоятелства, като накрая е определена основата за облагане на същия за съответните периоди, което е довело до възникване на задължения към фиска за посочените по вид данъчни задължения по съответни периоди, с главница и лихви.

По делото няма спор, че жалбоподателят е получил това Уведомление, като същият го цитира изрично в Придружително писмо от 25.05.2023 г. и подава Възражение на същата дата срещу него /л.233 – 235/.

Съгласно нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на алинея втора основа, когато са налице обстоятелствата, посочени в т. 1 – 7, като съгласно трайно установената съдебна практика, доказателствената тежест в процеса за установяване наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК /в случая/ е за ответната страна. Съдът съобрази правилото, възведено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Това означава, че на ревизионния акт е нормативно придадена изначално материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации, като тежестта за тяхното оборване е на жалбоподателя и това важи в случаи като процесния, в които преди това органите по приходите са установили, че по отношение на ревизираното лице и за ревизирания период е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 122, ал. 1 от ДОПК обстоятелства.

На основание чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, в случаите по чл. 122, ал. 1 от същия Кодекс определената данъчна основа по този ред се смята за доказана до установяване на противното. Обстоятелства за прилагането на този ред са налице за всеки от ревизираните периоди. Изразходваните парични средства, които не са покрити с доказани доходи на лицето за процесните периоди са с недоказан произход и съставляват облагаем доход по ЗДДФЛ по презумпция, уредена в самия закон.

Във връзка с така изложеното съдът намира, че не е нарушена процедурата за провеждане на ревизия по особен ред, т.к. основанието в началото на ревизия е предполагаемо и се установява едва с РА. В този смисъл и именно поради специалните законови предвиждания не е необходимо да се установяват основание и размер на приходите и разходите и да се доказва облагаемост на прихода, т.к. именно в това се изразява целта на законодателя в случая – при положение, че са налице определени по размер доходи и имущество за даден период и разходи, които ги надвишават значително, то разликата ще подлежи на облагане по аналог. Самото по-нататъшно производство и издаването на РД, РА и Решение имат за цел да конкретизират и установят на каква стойност е въпросното превишение за всеки отделен период и това не може да стане преди издаването на РА, с който производството се финализира.

Едновременно с връчване на Уведомлението на РЛ е връчено и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от 04.05.2023 г., с което е изискана информация и документи, свързани с доходите и разходите на лицето. Посочено е установеното към този момент превишение на разходите над получените доходи по години, като се търси установяване произхода на паричните средства.

В свои писмени обяснения от 25.05.2023 г. жалбоподателят посочва, че не пази документи, удостоверяващи получаването на заеми от негови близки и приятели. Необходимостта от финансиране на лечението му е покрита от родителите му и за това те също не пазят документи, а той не помни какви средства е коствало това лечение. Внасянето на суми в дружеството, в което участва, е ставало със средства на баща му, които той му е предоставял за целта, за което също не са съставяни документи. За един от заемодателите си – К. К., той не може да предостави информация и контакт, т.к. не поддържал от дълго време отношения с него. Представил е декларации по години по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, но заявява, че поради изминалия голям период от време и липсата на документи не помни добре данните.

Към обясненията си прилага уведомление от Е. Б., която потвърждава, че за ревизирания период тя и родителите на П. са му помагали финансово, като са поели разходи за болничното му и други лечения. Не посочва конкретни суми.

Съгласно приложена декларация на ревизираното лице по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2016 година, доходите му са от участия в търговски дружество, трудови правоотношения – „Масив Бъчваров“ ЕООД и „М Стил Груп“ ЕООД, лихви от банкови сметки и пенсии, спестявания от предходни години и помощи. Дружеството „М Стил Груп“ ЕООД е регистрирано през 2008 г. с капитал от 5 000.00 лв. Декларира три банкови сметки – две левови и една еврова, като едната левова е с начално салдо от 30 697.95 лв. и крайно такова – 2 926.68 лв. Другата левова сметка е с нулева наличност в началото, а в края – 10.11 лв. Евровата сметка е с нулеви наличности. От същото дружество е отразено вземане – финансова помощ, към началото на периода на стойност 93 000.00 лв. и в края – 240 000.00 лв., с отчетена разлика от 147 000.00 лв. През февруари 2016 г. е декларирано закупуването на имот на стойност 1 215.95 лв., за който ревизираното лице сочи, че е наследствен УПИ, закупен от баща му за него с пълномощно. Деклариран е получен кредит от 100 000.00 лв. от С. В. през 2015 година. Посочени са и взети от бащата 80 000.00 лв., но те не са отразени в общата стойност на заема, той е посочен като такъв от 100 000.00 лв.

За 2017 година банковата наличност в началото на годината съответства на крайното салдо от предходния период. В края на годината банковата наличност по левовите сметки е 3744.48 по едната и 3.63 лв. по другата. Временната финансова помощ от дружеството остава в началото и края на периода 240 000.00 лв. Няма получени нови заеми. Налице са колебания за продажба на дружествени дялове от 500.00 лв.

За 2018 г. капиталът на дружеството е посочен в намаление с 500.00 лв. или на стойност 4 500.00 лв. Началните салда по банковите сметки съответстват с крайните от предходния период, а в края на годината са отразени наличности от 1 087.70 лв. и 19.29 лв. Временната финансова помощ от дружеството е 286 50.00 лв. или още 46 500.00 лв. Допълнения има в частта за заемите, като се появяват два нови такива – от Ч. Б. на стойност 9 700.00 лв., получен през юли, 2018 г. и от К. К., получен през септември, 2018 г. Новопосочена е и сумата от 126 000.00 лв., взети от майката на РЛ през същата година.

За 2019 г. крайните салда по левовите сметки са 3 718.74 лв. и 35.32 лв. Вземането от „М Стил Груп“ ООД нараства със 115 000.00 лв. и става 401 500.00 лв. Заемите се увеличават, като нов такъв е взет от Е. Б. на стойност 51 900.00 лв. през ноември, 2019 г. и още един, получен от М. Ф., на стойност 9 717.00 лв., а от майка си РЛ е заявило получени още 10 757.00 лв. през месец октомври, 2019 г. Заявено е „докарване на автомобил от Германия“ за 490.00 лв.

През 2020 г. банковите наличности в края на периода са 432.44 лв. и 132.29 лв. Отразено е ново вземане на дружеството с 4 500.00 лв. получените заеми остават на стойността от предходната година – общо 180 317.00 лв. Направен е разход за застраховка от 7.08 лв.

За 2021 г. банковите наличности за края на периода са 4 108.24 лв. и 66.53 лв.. Временната помощ към дружеството нараства с 30 830.00 лв. Няма декларирани новополучени заеми. Отразени са разходи за [тел. номер].05 лв.

В последващи декларации, също подавани за отделни отчетни периоди и въз основа на получени банкови документи, РЛ дава пояснения за направени тегления от банкови сметки, считано от 2015 година до годината, за която се отнася всяко от декларациите.

Към преписката са приложени РКО за теглени суми от касата на „М Стил Груп“ ЕООД с отразено основание „за възстановена финансова помощ“, както и проследяване на теглени от лицето суми и захранване на банкова сметка през 2015 година – преди началото на ревизирания период, както и по време на целия такъв с цел проследяване на паричните потоци от и към лицето.

По делото не се спори, че майката на лицето е работила в Гърция преди 2016 г., но няма данни точно какви средства е получила и кога от там, не са приложени нейни декларации за получени доходи. На семейството са били възстановени гори и земи от горски фонд през 2000 година, но няма данни за продажби и отдаване под наем /аренда на тези земи и получаваните за това суми. Освен това наследниците на правоимащото лице, описани в приложените удостоверения за такива, са редица хора и дори и да има получени доходи е неустановено дали и колко е получило конкретно РЛ и/или негови родители. Не се установява и дали и какви суми са получени от продажба на дървесина от тези горски имоти, от кое лице и кога при наличието на сънаследници.

Като доказателства за получените под формата на парични заеми суми са приложени договори за заем в обикновена писмена форма без нотариална заверка на дата и/или подпис. Това са неофициални диспозитивни документи, които установяват по несъмнен начин единствено че определени лица са направени определени изявления, но не и други факти и обстоятелства.

Направена е насрещна проверка на бащата на РЛ – Б. М. П., приключила с протокол от 30.03.2023 г., при която се установява, че същият потвърждава, че е предоставил на сина си 80 000.00 лв. в заем на части, през 2016 година, като по безспорен начин може да се установи само получавано от него нетно възнаграждение в невисок размер за 2016 г. и януари, 2017 г., след което се е самоосигурявал също на нисък осигурителен доход като собственик на „Масив Бъчваров“ ЕООД. Общо е посочил приходи от отглеждане на бройлери и картофи през 80-те години, отглеждане на овце до 2008-ма, картофи 2000 – 2010 г., до 2012 г. - от добив на дървесина, през „последните години“ – продажба на дялан камък, каменни плочи, дърва и изрезки за огрев от събарянето на наследствена къща, плевня и селскостопански сгради, както и продажба на домашни вещи.

Насрещна проверка е извършена и по отношение майката на жалбоподателя – В. П., за резултатите от която е изготвен протокол от 30.03.2023 г. Тя потвърждава, че е предоставила на сина си сума от 126 000.00 лв. и още 10 757.00 лв., но не представя доказателства за произхода на тези суми. В периода 2016 г. – 2019 г. е работила като санитарка в болнично лечебно заведение и е получавала месечно от 500.00 до 830.00 лв., като само за месец септември, 2019 г., е получила еднократно сума от 1 552.82 лв.

Ч. Б. също потвърждава, че е предоставил на жалбоподателя в заем сумата от 9 700.00 лв. при извършена спрямо него насрещна проверка през лятото на 2018 година.

Още при проверката от 2022 г. е приложен договор за заем с Е. Б. от 25.11.2019 г. за 51 900.00 лв. Изготвен е и Протокол за проверка от 14.03.2023 г.

Не са представени доказателства за получен заем то К. К..

Направена е проверка на паричните потоци на „М Стил Груп“ ЕООД, Трявна, регистрирано през 2008 г. с управител и едноличен собственик на капитала – М. П.. През 2017 година съдружник става Б. П. с дялово участие в капитала 500.00 лв. и жалбоподателят – с дялово участие от 4 500.00 лв., като прехвърлянето на дела е станало на 16.01.2017 г. През ревизирания период жалбоподателят е захранвал банковата сметка на дружеството от личната си такава, като сумите възлизат на обща стойност 142 500.00 лв. Налице са и внасяни от него пари по каса, което се установява с ПКО на дружеството с вносител – жалбоподателя. Предоставянето на средствата е ставало частично въз основа взети решения на ОС на дружеството с оглед необходимост от допълнителни парични средства, като е посочено каква сума следва да се внесе от всеки един от двамата съдружници, съобразно размера на дела му в капитала. Това обаче не определя конкретния размер на разходите, направени от жалбоподателя в полза на дружеството, този размер се установява от банковите документи за направени парични преводи и ПКО за внесени пари в касата. Според приложените ПКО и направените извлечения на съответните счетоводни сметки са изготвени регистри, наименовани „Преглед по партиди“, от които е видно, че сумите са внасяни само от жалбоподателя. Налице са и РКО за плащания на дружеството към П., отчетени от ревизиращите органи.

От името на М. П. са плащани и разходи за телефонни услуги, местни данъци и такси, телевизия, медицински услуги и консумативи за лечение на РЛ, налице са и няколко получени превода чрез Еконт.

Лелята на жалбоподателя, Д. Й., заявява, че бащата на същия щял да стопанисва наследствените земи и че тя не е получавала рента от тях, но по делото не са представени доказателства за получени от Б. П. конкретни парични суми в конкретни периоди от ползването на възстановените гори, поради което съдът приема, че такива доходи не са установени по размер и момент на получаване.

По отношение на заема, предоставен на жалбоподателя от Е. Б., което тя потвърждава като факт и в о.с.з., следва да се отбележи, че посочената от него в декларацията като получена сума е отчетена като приход за 2019 година в рекапитулацията.

От разпита на майката на РЛ – В. П., се изяснява, че тя е работила в Гърция до 2012 година, а след това и у нас като санитар в болнично лечебно заведение. По отношение на нейните приходи ревизиращите органи не оспорват, че тя е получавала такива и отчитат наличните парични суми по банковите й сметки като спестени от нея средства. Тя заявява, че е давала на сина си около 10 000.00 евро през 2017 – 2018 г., за по-големи суми – дарени или дадени на заем, не конкретизира че е дала такива и кога в съдебно заседание.

От показанията на свидетелката С. Г. става ясно, че бащата на жалбоподателя е доставял дърва на семейството й – около 30 куб.м на година, но съдът намира, че за да се счита това за доказан доход, следва да се установи по несъмнен начин периода на получаване на определени суми и техния размер. А и получаването на такива суми не е декларирано от Б. П., видно от съставения протокол от проверка на лицето. Доказателства за такива получени суми не са представени по реда и в сроковете на чл. 37 от ДОПК. В тази връзка съдът не намира за установено дали, кога и колко пари е получил Б. П. от продажба на дърва или други материали.

В РД въз основа на направените проверки и служебни установявания, е достигнато до извод за значително превишаване на направените от страна на жалбоподателя разходи като физическо лице над приходите му по години, отразени в табличен вид, по следния начин:

За 2016 година:

Въпреки, че по отношение на този период РА е отменен по административен ред, съдът го взе предвид с оглед образуване на начално и крайно салдо, като последното рефлектира върху началното салдо за 2017 година. В началното салдо са включени изтеглени парични суми от банкови сметки на жалбоподателя през 2015 година – 119 907.10 лв. от еврова сметка и 19 997.00 от левова, наличните към началото на годината /2016/ средства по банкови сметки, като изтеглените през същата година суми правилно са отразени в разлика, с която се намалява наличността в края на периода. Дадените като заем и преведени по банков път 100 000.00 лв. от С. В. са отчетени като наличност, в тази връзка. Те не са приход за 2016 г., т.к. са предоставени и преведени през предходната година и са включени като начално салдо за 2016-та. Изтеглените парични средства от сметката на майката на лицето от самата нея и от него също са признати като приход, резултират в таблицата за съпоставка и са на стойност 78 233.21 лв. Признати за периода са документално доказани предоставени средства от бащата на стойност 15 021.00 лв. Налице са получени суми от заплати и обезщетения/пенсии – 334.35 лв., също отразени в приход. Не са отразени като приход изтеглените пари от банкова сметка през 2016 г., което съдът намира за правилна позиция, т.к. те са взети вече като налични и не са постъпили в приход като допълнително преведени/платени от трето лице на РЛ. Правилно в началното салдо не е включен капиталът на „М Стил Груп“ ООД, т.к. това са средства, които принадлежат на дружеството, като самостоятелен правен субект. То е учредено 2008 г. и средствата за този капитал са отделени и внесени 8 години преди ревизирания период, поради което не следва да се отнасят към съпоставката за същия.

Началното салдо за периода съответства на изчисленията и на назначеното по делото вещо лице. Съдът споделя становището на ревизиращия орган, че други налични средства не са установени към 01.01.2016 г.

Относно направените от лицето разходи за 2016 г. са взети предвид направени такива за лечение 2 318.07 лв., като тези средства не са отразени в разходната част на съпоставката, понеже ревизията приема, съгласно обяснения на трети лица, че те са направени от близки на РЛ, за тяхна сметка. Направени са разходи за изплащане на местни данъци и такси, като отново ревизиращият екип е приел, че те са направени от бащата на П. и не ги е отразил в съпоставката. Като разход е отнесена сумата на направена застраховка за 7.08 лв., която е и декларирана от лицето. Направени са и разходи за телекомуникационни услуги – 362.55 лв. към „Йеттел България“ и 47.04 лв. към „А1 България“, а за телевизия – 303.03 лв. Направени са разходи за нотариални такси – 6.00 лв., 88. 35 лв. за куриерски услуги на „Еконт Експрес“, банкови разходи за такси, покупки с ПОС от сметка, които са отразени и от вещото лице. Документите за тези разходи са на името на РЛ и правилно са отнесени като негов разход в направената съпоставка. Дали ги е заплатил с предоставени му и вече отчетени като негов приход пари от родителите е без значение, т.к. този приход е вече признат в полза на лицето за периода и то е направило тези разходи от наличните си средства /свои или заемни/.

Най-голям дял от разходите са правени вноски от лицето в имуществото на „М Стил Груп“ ООД. Сумите са внасяни по банков път или на каса с ПКО. Съдът споделя становището, че независимо от основанието за внасянето им и начина, по който е направено то, те съставляват разход за лицето, т.к. напускат неговия патримониум. Ревизията е отчела такъв разход от 152 000.00 лв. Назначеното вещо лице намира, че сумата е 147 000.00 лв. или с 5 000.00 лв. по-малко. Тази сума е отразена в Оборотна ведомост и Главна книга. Сумата от 5 000.00 лв. е взета от касата на дружеството на 18.05.2016 г. и е внесена по банковата сметка на същото още същия ден, като е направен превод от банковата сметка на РЛ, т.е. сумата е изтеглена от каса, внесена по сметка на лицето, след което преведена по сметка на дружеството в един и същи ден. Съдът намира, че тази сума не следва да се отразява в разход на лицето, т.к. тя е получена от дружеството, независимо как е осчетоводена. В таблицата за приход тя не е отразена първоначално като приход за РЛ, след като то я взема от касата. Само ако бе отразена по този начин, то би следвало след това да се отрази като негов разход, когато то я превежда по сметка на дружеството няколко часа по-късно. И при този начин на отразяване тя не би рефлектирала в крайната съпоставка за периода и не следва да бъде отразявана в нея. Тази сума се явява единствената разлика между отчетените за периода разходи между РА и експертизата и съдът дава превес на втората по изложените съображения.

Приходната част на РА за периода съответства на приходната част, посочена от вещото лице, като то, по искане на жалбоподателя, е добавило и още една сума, заявена като предоставена от бащата на РЛ през 2016 г. – 21 459.00 лв. По този повод съдът също не кредитира твърдението за предоставена от бащата на РЛ сума от 80 000.00 лв., т.к. при направената проверка не са установени у него средства в такива размери, а предоставения договор за заем като частен диспозитивен документ не е доказателство за реализиране на твърдяните в него факти, още повече като се има предвид и близката родствена връзка между страните по този договор. Като получена следва да се признае само сумата, за която са налице платежни документи за превеждането й по банков път – 15 021.00 лв.

При това положение съдът намира изводите на ревизиращите органи за размер на приходите за мотивирани и правилни, а по отношение на разходите следва да вземат предвид изводите на вещото лице, което е приспаднало сумата от 5 000.00 лв. Няма разминаване между РА и установеното от вещото лице досежно наличните парични средства в края на периода – 208 712.39 лв. Или остатъкът – превишение на разходите над приходите за периода при направените от съда корекции, възприети като правилни и установени по основание и размер, следва да бъде 17 931.84 лв. Върху тази сума не се начислява данък, т.к. РА е отменен в тази му част поради изтекла давност. Сумата следва да се вземе предвид обаче, т.к. в края на 2016 година тя съставлява остатък, въз основа на който се формира надвишение на разходите над приходите на лицето и няма основание да се приеме, че наличността в началото на 2017 г. следва да се увеличи с нея като, напр., налични пари в брой. Следващият годишен период започва с начално салдо, равно на наличните парични средства към края на 2016 г. – 208 712.39 лв.

За 2017 г.: Наличните парични средства в началото на периода са 208 712.39 лв.

Като приходи за периода в РА са отразени установените по основание и размер суми от договор за покупко-продажба на дружествен дял на стойност 500.00 лв.; приход от социално плащане – 1 500.00 лв.; захранване на сметката от бащата на РЛ в размер на 2 750.00 лв.; предоставени пари от сметката на майката на лицето – 8 605.65 лв. Твърдението за дадени на ръка пари, изтеглени от майката от собствената й сметка в размер на 19 753.88 лв. съдът не намира за установен факт. В случая това твърдение би било доказано, ако парите бяха преведени по банковата сметка на РЛ. Доказателства за такива предоставени суми има за следващите две години – 2018 г. и 2019 г., освен вече признатите като приход за 2017 г. 8 605.65 лв. Претендираната сума от 19 753.88 лв. е внесена от лицето по сметката на майка му, за което са съставени документи, но няма доказателства, че някога, неясно кога, преди това, тя е била предоставена на П. от В. П., поради което правилно същата сума е отнесена в РА само като разход. Останалите отразени в рекапитулацията разходи се потвърждават от установеното от вещото лице и възлизат на стойност 22 777.84 лв. Няма разлика и в установените парични наличности в края на периода – 203 265.04 лв. Превишението на разходите над приходите за 2017 г. е на стойност 3 974.04 лв., за които се дължи 10% данък от 397.40 лв., както е посочено и в РА.

За 2018 година: Началното салдо на паричната наличност съответства на крайното от предходния период и възлиза на стойност 203 265.75 лв.

Като приход ревизиращите органи са зачели установените по несъмнен начин приходи от пенсия – 2 268.22 лв.; дадената в заем сума от Ч. Б. – 9 700.00 лв.; върната на жалбоподателя сума от 10 000.00 лв. от „М Стил Груп“ ООД; предоставени средства от сметката на майката В. П. – 20 436.82 лв. или общо приходи за периода – 42 405.04 лв. Всички суми, изтеглени от сметката на Патарева през 2018 г., било от самата нея, било от П., са отчетени и взети предвид в рекапитулацията. Липсват доказателства за други финансирания от страна на майката.

Вещото лице е изчислило по задание на жалбоподателя към тази сума и претендираните като предоставени от майката на жалбоподателя още две суми в същата година: 126 000.00 лв. и 16 820.14 лв., като с тях приходите на лицето възлизат на стойност 185 225.18 лв. Но то не е установило и не може да установи поради липсата на съставена документация, че тези суми са били налични и предоставени реално през 2018 г. на РЛ от майка му.

Разходите на лицето през периода са свързани основно с банкови такси – 70.00 лв., покупка на ПОС от сметка – 1 639.34 лв., застраховка – 7.80 лв.; телекомуникационни услуги– 321.18 лв.; парична сума, внесена по банковата сметка на В. П. – 16 820.14 лв.; заплатени наложени платежи на Е. Е. – 71.64 лв.; заплатени услуги НЕТ 1 – 303.03 лв. Към тях не са причислени разходите му за лечение и нотариални такси. В брой лицето е внесло в „М Стил Груп“ ООД сумата от 50 850.00лв., като вещото лице е причислило към така посочената в РА сума и още една внесена такава от 5 650.00 лв., поради което рекапитулацията на разходите по РА /70 161.90 лв./ е по-малка, в сравнение с тази от експертизата /75 811.90 лв./.

Наличните парични средства в края на периода следва да се считат за такива на стойност 178 118.93 лв., при което в РА правилно е изчислено установено превишаване на разходите над приходите на стойност 2 610.75 лв., върху която се дължи 10% данък – 261. 07 лв., което съответства на предвиденото в оспорения РА.

За 2019 г.: за налични парични средства в началото на периода съдът приема информацията за размера им в края на предходния период или 178 118.93 лв., към която сума са признати и добавени налични парични средства, изтеглени от сметката на В. П. като налични към края на годината или общо наличност в началото на 2019 г. – 202 223.71 лв. В Решението по жалбата срещу РА на ответника е посочено досежно разликата в наличните парични средства в края на 2018 г. и началото на 2019 г., че неправилно към началното салдо на 2019 г. са взети предвид изтеглените от В. Патарева суми на стойност 24 104.78 лв., т.к. те не могат да са налични в брой преди изтеглянето им, с което съдът е съгласен. Освен това наличните суми в края на предходния и началото на последващия период следва да са едни и същи, а в случая това не е така, но сумата е отчетена в полза на жалбоподателя като налична в РА.

Като приход са отчетени дадени заеми на РЛ от М. Ф. – 9717.00 лв.; заем по договор от 25.11.2019 г. – 9 900.00 лв.; захранване на банкова сметка от майката на РЛ с 10 575.00 лв.; захранване на банкова сметка от Е. Б. с 42 000.00 лв.; предоставени парични средства от сметката на В. П. – 24 104.78 лв. Това са и приходите, отразени в експертизата. Те възлизат на обща стойност 96 493.60 лв.

Като разходи в РА са посочени заплатените от името на РЛ такива за банкови такси; покупки с ПОС; разходи за телефон; заплатени наложени платежи на Е. Е.; заплатени мобилни услуги към А1 и НЕТ 1; сума по декларация от доставка на автомобил както и вноски в „М Стил Груп“ ООД. Общата стойност на разходите по РА е 169 395.37, а вещото лице е изчислило такива от 75 811.90 лв. Разлики се явяват досежно вноските в дружеството. В РА са отразени преводи по сметка на същото от двете сметки на РЛ – 12 700.00 лв. и 89 800.00 лв., а в брой са отразени като внесени 63 000.00 лв. Съответно вещото лице е отразило внасяне на пари в брой – 50 850.00 лв. и 5 650.00 лв. Сума от 5 200.00 лв. е дължима от Б. П., но също е внесена от М. П. – т.е. тя е негов разход. В Решението на ответника и заключението на вещото лице се посочват по-големи суми внесени в брой в касата на дружеството от жалбоподателя от посочените в РА – 109 800.00 лв. Паричните вноски, направени от жалбоподателя за годината, възлизат на 115 000.00 лв. В рекапитулацията на вещото лице сумата се изчислява въз основа на преводи на стойност от 12 700.00 лв. и 39 300.00 лв. и парични вноски в брой – 63 000.00 лв. Разликата е в отчетените в по-малко средства от експертизата с 50 500.00 лв. преведени по сметка на дружеството. За тях вещото лице посочва, че сумата от 50 500.00 лв. е взета от касата на дружеството от РЛ в периода 13.03 - 15.03.2019 г. на 5 части и е внесена по банковата сметка на дружеството същия ден от лицето. Вещото лице обаче не е гледало РКО за взетите от касата на дружеството средства, а само счетоводните сметки, които обаче не са първична и вторична счетоводна документация. Затова съдът е изискал допълнително РКО за 2019 г., от които да е видно кога и какви парични средства са изплатени на РЛ от касата на дружеството. Такива документи обаче дружеството не представя. В писмен вид жалбоподателят разяснява /л. 692/, че през ноември, 2019 г., двамата съдружници – той и баща му, са взели решения за покриване нуждите на дружеството, като сумите са внесени по банков път с няколко превода, които са направени от М. П. и са били общо за двамата съдружници.

Съдът намира, че с въпросните протоколи само се създава задължение за всеки от съдружниците да внесе определена сума в полза на дружеството, но това не са документи, удостоверяващи реални плащания, като вид счетоводно събитие. В този смисъл разходът следва да се приеме че е направен от лицето, посочено като платец и от чиято банкова сметка или парична наличност са излезли съответните парични суми в полза на юридическото лице. А това е жалбоподателят. Същият подход съдът прилага и същите изводи прави по отношение и на останалите парични вноски в полза на дружеството и през другите периоди, за които това е относимо, независимо дали те са внесени по банков или по касов път /на ръка/.

Според съда ако една и съща сума е изтеглена от касата на дружеството и след това е внесена по банковата му сметка от жалбоподателя, то тя не може да се отчете нито в приход, нито в разход на това лице, независимо дали сумата е внесена на ръка от П. или е прехвърлена от банковата му сметка – все по сметка на юридическото лице. Това е трансфер между каса и банкова сметка на самото дружество.

В случая обаче не са налице РКО за взети от касата на дружеството пари от П., а именно това са първичните документи, които отразяват плащанията в брой като размер и основание, съдържат подписи на лицата, участници в стопанската операция и доказващи съществуването й. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗСч, първичен счетоводен документ може да не бъде издаден, когато стопанската операция е документирана с фискален бон или системен бон, или с ценна книга, отпечатана по реда, предвиден за отпечатване на ценни книжа, и получател по нея е физическо лице, което не е търговец, но такива документи не са съставяни, поради което за установяване на разхода – изплащане на парични средства от касата на дружеството на неговия съдружник, е следвало да се състави именно РКО, като първичен счетоводен документ, с който да се докаже стопанската операция. Такъв няма и съдът намира стопанската операция за недоказана. Не са налице и други документи, които да удостоверяват основание и размер за плащане на такива суми и то – точно на жалбоподателя – договори /напр. за заем, за покупка, за наем и др./, решения за разпределяне на дивиденти, командировъчни средства и др. основания за плащане. Няма нито един документ, който да сочи на основание за такова плащане, нито че плащането е направено именно на жалбоподателя П.. Съгласно чл. 4, ал. 3 и 4 от ЗСч, взетите стопански операции като счетоводна отчетност, вписването в касовите книги, които са счетоводни регистри, не доказват тези факти. Вторичният счетоводен документ е носител на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни документи, а регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи, но при липса на първична документация съдържащите се във вторичните счетоводни документи и регистрите на дружеството такива отразявания не следва да се считат за достоверни, т.к. те не почиват на редовно водена счетоводна отчетност по смисъла на този закон. Съгласно чл. 182 от ГПК, вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото, като те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. В случая обаче такава редовност на счетоводната документация не е налице, т.к., както бе изложено по-горе, вписванията в тези книги не почиват на съставени счетоводни документи.

С оглед на така изложеното съдът намира, че следва да приеме за обоснована и доказана направената за 2019 г. рекапитулация на ревизиращите органи и да приеме, че разходите на жалбоподателя за 2019 г. са на посочената в РА стойност от 169 395.37 лв. Правилно е определена данъчната основа за периода от 39 119.21 лв. и дължим данък от 3 911.00 лв.

За 2020 г.: за налични парични средства в началото на периода съдът приема информацията за размера им от 168 441.15 лв. – крайното салдо от предходния период.

Като приход са отчетени суми на стойност 514.50 лв., в които влизат15.00 лв. получени преводи по „Еконт“ и 499.50 лв. върната сума от покупка, заплатена от банкова сметка на „Старосел“ ЕООД. Приходът е изчислен по същия начин и от вещото лице.

Като разходи в РА са посочени суми на стойност от 12 079.73 лв.: 15.50 лв. банкови такси; 447.53 лв. покупки на ПОС от сметка; 36.30 лв. банкови таски; 710.00 лв. – захранване сметка на А. Х.; 499.50 лв. – покупка заплатена от банковата сметка; 277.30 лв. – разходи за телефон; 206.40 лв – заплатени наложени платежи по получени пратки от Еконт; 41.14 лв. – заплатени куриерски услуги на Еконт; 27.65 лв. – заплатени куриески услуги като изпращач по Еконт; 247.00 лв. – заплатени мобилни услуги към А1; 4500.00 лв. – заплатени в брой парични средства – вноски в дружеството; 64.33 лв. – заплатени услуги телевизия; 7.08 лв. – застраховка. Същите разходи са установени и признати като доказани и от вещото лице. Разминаване е налице относно разход на стойност 5 000.00 лв. – захранване на сметката на „М- Стил груп“ ООД от банковата сметка на жалбоподателя. Тук вещото лице твърди, че сумата е била изтеглена преди това с ПКО от касата на дружеството и внесена по негова сметка, но при изискване на РКО от съда дружеството не представя такива, поради което съдът отново не счита, че стопанската операция теглене на парични суми от касата на „М Стил Груп“ ЕООД е доказана, поради което я приема за неизвършена, а банковият превод от сметката на П. по сметката на дружеството правилно е отчетен от ревизиращите органи като разход на лицето. Така общата сума на разходите му за 2020 година възлиза на посочената в РД сума от 12 079.73 лв. или установеното превишение на разходи над приходи възлиза на стойност 2 601.68 лв. Върху нея е дължим данък от 10% на стойност 260.17 лв.

За 2021 г.: за налични парични средства в началото на периода съдът приема информацията за размера им от 159 477.60 лв. – крайното салдо от предходния период, което се потвърждава и от експертизата.

Като приход са отчетени суми на стойност 91 062 лв. и този приходът е изчислен по същия начин и от вещото лице.

Като разходи в РА са посочени суми на стойност от 200 799.46 лв., а вещото лице изчислява такива на стойност от 118 799.46 лв. Разликата от 82 000.00 лв. се явява в перото „Превод захранване на сметка на „М Стил Груп“ ООД“. Не е спорно, че е налице такъв банков трансфер, но отново не са налице документални доказателства – съставени първични счетоводни документи – РКО, договори, решения на ОС на дружеството и др., за изтеглени от касата на дружеството парични средства на тази стойност и то точно от жалбоподателя. Както за предходните две години и въз основа на изложените по-горе мотиви относно разходите за 2019 и 2020 година, така и за 2021 г. съдът споделя становището на контролните органи, че тази сума от 82 000.00 лв. съставлява доказан разход на жалбоподателя, за който не са налице установени приходи или налично имущество, които да го покриват.

В заключение съдът намира за правилно определена посочената в Решението на ответника данъчна основа от 67 209.98 лв. /като за този период към тази основа не е призната включената в РА сума от 546.00 лв./ или данъчно задължение в размер на 6 721.00 лв.

В заключение съдът намира, че процесният РА, частично изменен с Решението на горестоящия административенорган, следва да бъде потвърден, като издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, явяващ се мотивиран и издаден в съответствие с материалния закон и основните му принципи, а подадената срещу него жалба – оставена без уважение.

С оглед изхода на правния спор частично основателно се явява искането на процесуалните представители на страните за присъждане в тяхна полза на направените по делото разноски разноски, с оглед отменената и оставена в сила част от РА. Съгласно чл. 161, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата, а на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, като при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В този смисъл обоснована се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение, на стойност от 1 674.96 лв.

С оглед на така изложеното и на основание чл. 160, чл. 161 от ДОПК и във вр. с чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБА с вх. № СДА-01-2226 от 24.11.2023 г., подадена от М. Б. П. от [населено място], с [ЕГН], против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000722007721-091-001 от 27.07.2023 г., издаден от началник сектор „Ревизии“, в частта му, в която е потвърден с Решение № 92 от 24.10.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Велико Търново при Централно управление /ЦУ/ на НАП.

ОСЪЖДА М. Б. П. от [населено място], с [ЕГН] да заплати на Национална агенция за приходите деловодни разноски на стойност 1 674.96 /хиляда шестотин седемдесет и четири/ лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.

Преписи от решението да се връчат на страните в едно със съобщенията за така изготвения съдебен акт.