Разпореждане по дело №159/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 и чл. 231, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи ( ЗМВР).

Образувано е по жалба на М. Н. Н. с [ЕГН] от [населено място], [улица], срещу заповед с рег. № 330з-1966 от 27.06.2024 год. на директора на ОДМВР Разград, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”

Съдът намира, че жалбата е нередовна.

Към жалбата няма приложен документ за платена държавна такса в размер на 10 лв., дължима съгласно чл. 12 ал. 3 от АПК и т.2б б. ”а” от тарифа № 1 към Закона за държавните такси събирани от съдилищата, прокуратурата, и следствените служби и министерството на правосъдието. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗМВР статутът на държавните служители – полицейски органи, се урежда със ЗМВР. Според чл. 211 от ЗМВР заповедите, с които се налагат дисциплинарни наказания могат да се обжалват по реда на АПК. Безспорно е, че оспорената заповед е индивидуален административен акт, който се оспорва по съдебен ред от държавен служител – полицейски орган и по силата на чл. 12, ал. 3 от АПК се дължи такса. Такава такса не би се дължала, ако специалният закон – ЗМВР, дерогираше разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от АПК. Такава разпоредба няма.

В случая т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013 год. по ТД № /2012 год. на ОСГК на ВКС е неприложима, тъй като това решение се отнася за гражданските дела по искове за обезщетения на държавните служители от МВР. Безспорно е, че това тълкувателно решение е задължително за административните съдилища, но само в случаите на заведени пред тях искови производства от държавни служители от МВР, произтичащи от служебното им правоотношение. В случая производството е по съдебно оспорване на индивидуален административен акт, а не е исково и съгласно чл. 12, ал. 3 от АПК по него се дължи държавна такса. Не е налице нито хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито хипотезата на чл. 5, б. „в” от Закона за държавните такси, тъй като както е посочено по-горе настоящото производството не е исково. Следва да се има предвид, че след постановяване на тълкувателното решение последва нормативна промяна в уреждането на държавната служба в МВР. Съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР , държавната служба на държавните служители – полицейски органи, какъвто е и жалбоподателят, се урежда от разпоредбите на ЗМВР, а на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, се урежда със Закона за държавния служител. С оглед разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от АПК, приложима в случая по силата на препращащата норма на чл.211 от ЗМВР не е налице празнота в закона, за да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 126 от Закона за държавния служител, поради което съдът намира, че т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013 год. по ТД № /2012 год. на ОСГК на ВКС е неприложима и жалбоподателят дължи заплащането на държавна такса.

На следващо място следва да се посочи, че жалбата в нарушение на чл. 152, ал. 1 от АПК е подадена непосредствено пред съда и по делото не липсва както заверено копие от оспорения административен акт, така и заверено копие от административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Това осуетява преценката за процесуална допустимост на жалбата. Съдът следва служебно да изиска заверено копие от оспорената заповед и от административната преписка по издаването ѝ

Предвид изложеното и на основание чл. 158 ал. 1 във вр. с чл. 151, т.3 и чл. 152 от АПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ жалбата на М. Н. Н. от [населено място] без движение.

ДАВА на жалбоподателя М. Н. Н. седем дневен срок от връчване на настоящото разпореждане да отстрани нередовността на жалбата, като представи по делото в Административен съд – Разград документ за платена държавна такса в размер на 10 лв.

УКАЗВА на същия, че ако не отстрани нередовността на жалбата в дадения му от съда срок, производството по делото ще бъде прекратено и жалбата ще бъде оставена без разглеждане.

ЗАДЪЛЖАВА директора на ОДМВР – Разград в 3 дневен срок от връчване на настоящото разпореждане да представи по делото заверени четливи копия от негова заповед с рег. № 330з-1966 от 27.06.2024 год. и от цялата административна преписка по издаването ѝ

Препис от разпореждането да се връчи на жалбоподателя и на директора на ОДМВР - Разград.

Разпореждането не подлежи на обжалване