РЕШЕНИЕ
№ 760
гр. гр. Хасково, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20255640100840 по описа за 2025 година
Предявен е иск от М. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, чрез адв.
Д. Г., АК-******** против "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, пл."Оборище" № 13Б, представлявано от Стефан Николаев
Топузаков - изпълнителен директор , с която е предявен иск за прогласяване на
недействителността на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
689889/10.04.2024г., с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 10.04.2024г., между него като „Кредитополучател" и ответника
като „Кредитор" е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с №
689889 чрез онлайн платформата, при следните условия: Главница: 800,00 лв., Лихвен
процент по кредита (ГЛП) - 36% , Годишен процент на разходите (ГПР) - 42.58%, срок за
погасяване: 30 дни, обща сума дължима от потребителя: 824 лева.
Съгласно чл.17, ал.1, раздел VI „ОБЕЗПЕЧЕНИЯ" на договора, ищецът следвало в
срок до 3(три) дни от сключване на договора за потребителски кредит да осигури действието
на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138
и следващите от ЗЗД в полза на Кредитора, което третото лице се задължава да отговаря за
изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за
погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да
предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да
заплати на Кредитора всички задължения на Потребителя по договора (главница, лихви,
неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от
1
датата, на която банката е получила писмено искане от страна на Кредитора за заплащането
на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябвало да бъде най-малко
30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. Третото лице - поръчител, както и
банковата гаранция, трябвало да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобрявало
от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. В чл. 27 (1)
от договора за заем е описано, че в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в
размер на 0.9% (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за
всеки ден, през който не е предоставено договорното обезпечение. Предвид, че договорът е
от т. нар. „договори до заплата" към него не е предоставен погасителен план и за
потребителя не става ясно в какъв размер би била въпросната неустойка.
Ищцата не успяла да предостави обезпечение съгласно изискванията на кредитора, за
което й е била начислена въпросната неустойка, като размерът й практически оставал скрит
за нея, единствено по телефон представители на ответника претендирали огромни суми.
Ищцата направила екранна снимка от приложението на ответника, от която била видна
сумата за погасяване към момента - 1 526.77 лв., която сума предвид неустойката без таван
нараствала ежедневно. Счита, че въпросната неустойка е по същество скрита лихва,
маскирана като неустойка, при практически невъзможни за изпълнение условия и
именувана неустойка, за да не бъде включена в ГПР. Счита, че договорът е недействителен,
тъй като въпросната неустойка следва да бъде включена в ГПР и същият е в действителност
неточно посочен, което влече недействителността на договора за заем.
Счита, че процесният Договор за предоставяне на потребителски кредит от
разстояние № 689889/10.04.2024г., е нищожен на основание чл. 26, ап. 1 ЗЗД, поради това, че
бил сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК вр.чл. 11, ал.1 т.10 ЗПК.
Сочи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради неточно
посоченото в него ГПР. Неустойката в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита
сума за всеки ден, през който не е предоставено договорното обезпечение е по същество
скрита лихва, именувана по този начин, за да не бъде тя отчетена в ГПР. Счита, че доколкото
тази неустойка с неясен и безкраен размер следва да бъде посочена в ГПР, а не е, то
договорът е изцяло недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора. Считам, че процесният договор за кредит формално отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в документите е налице посочване на
лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя.
Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните
такива съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно § 1, т.1 от ДP на ЗПК - ,,общ разход по кредита за
2
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит. действително съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, но
посочената разпоредба се отнася за неизпълнение на основното задължение на потребителя -
да върне предоставения му кредит, а не за неизпълнението на други задължения. Да се
приеме обратното, означава да се допусне възможност за заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение
на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които да не се
включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е налице именно такава
хипотеза, тъй като е уговорено задължение за потребителя да учреди обезпечение и
неустойка за неизпълнението му, които не са взети предвид при изчисляване на посочения в
договора годишен процент на разходите, в резултат на което последният не съответства на
действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и изразяващ общите разходи по
кредита. Предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, съгласно която всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна, то в процесния договор има явен опит за заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като посочения в договора размер на ГПР не
съответства на действителния, следователно е нищожен. Счита, че договорът за заем е
недействите^н на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е
посочен действителния годишен процент на разходите. Посочването на по-нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща
търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от 33П. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Следвало да се има
предвид и най-актуалната практика на СЕС по настоящия въпрос, а именно решение по дело
С- 714/22.
Отделно, изтъква аргументи и за нищожност на клаузата, уреждаща начисляването на
неустойка при непредоставяне на обезпечение в 3 дневен срок след сключването на договора
е нищожна и това вземане, макар и именувано „неустойка" няма характер на такава, то е
било изначало уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите
я като такава функции. Чрез нея кредиторът си е гарантирал, че ще получи това вземане като
е създал прекомерни изисквания, предпоставки за сигурно неизпълнение - осигуряване на
поръчители ипи на банкова гаранция в тридневен срок. Това вземане е допълнителна и
гарантирана за Кредитора икономическа oблaгa, съставляваща печалба за търговеца, скрита
под формата на неустойка. Предвидената „неустойка" не изпълнява обезщетителна функция,
тъй като тя не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение.
Неустойката по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението, а се
3
начислява като добавък към погасителните вноски, следователно така, както е уговорена,
неустойката в този размер би се дължала и при реално, точно и в срок изпълнение на
задължението за внасяне на договорените вноски.
От неосигуряването на поръчител, респ. на банкова гаранция, кредиторът не може да
претърпи вреди, чиято стойност да е по-голяма от тази при пълно неизпълнение от страна на
Кредитополучателя, а при такова неизпълнение законодателят е определил горна граница на
санкцията в чл. 33 ЗПК - размерът на законната лихва. Предвиждането в процесния договор,
че кредиторът има право на обезщетение по чл. 92 ЗЗД, надхвърлящо значително размера на
дължимата мораторна лихва при неизпълнение не защитава негов легитимен интерес, л
внася неравноправност по смисъла па чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП в договорното съдържание с
цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя. Предвид уговорката, че
неустойката се дължи не при неизпълнение на основното договорно задължение, а че се
дължи независимо дали кредиторът е претлрпял вреди от настъпило неизпълнение, то тя
изначално не притежава обезщетителна функция. На следващо място неустойката е
договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата й
обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е
да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу
евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на кредитополучателя. Няма
житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т. е. да е
поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора
да му бъде предоставено обезпечение на дълга. При наличието на така въведеното
задължение за представяне на обезпечение следва да се приеме, че кредиторът не желае да
извърши предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си
клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от
неизпълнението на това свое задължение в явно противоречие с чл. 143, т. 3 от ЗЗП. Не
можело се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на банкова гаранция или
поръчители, не е определено като предварително условие за сключване на договора, а
регламентираните изисквания към поръчителите са утежнени и затрудняващи получаването
на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневем срок
от подписване на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за
добросъвестност и равнопоставеност на страните. Нещо повече, неустойката не е
обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга,
от размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а
произтича от неприсъщо за договора за заем задължение на длъжника, което не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора. счита, че с въпросната
клауза се заобикаляла и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 3ПК, тъй като с нея се уговаря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано
от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1
4
3ПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Освен
това клаузата не била индивидуално уговорена. Съгласно чл. 146, ал. 1 от 33П
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално,
като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи
условия, какъвто бил настоящият случай.
Предвид това, моли съдът да постанови решение, с което да бъде прогласена
недействителността на Договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние №
689889/10.04.2024г. Претендира разноски.
Ответникът счита предявеният иск за допустим, но неоснователен.
Не оспорва сключването на процесния договор, но счита че същият е действителен,
както и че нищожността на клауза от него и в частност за неустойка не влече
недействителност на целия договор. Сочи, че валидността на договора за кредит произтича
от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата
от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния
договор. Договорът е сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства
за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването
му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът е предоставил на
потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди
сключването му, което се виждало и от СЕФ. Описва подробно действията по
кандидатстването за кредит, предоставяне на преддоговорна информация, запознаване с и
приемане на Общите условия и сключване на договора. Сочи, че потребителят се е запознал
с всички условия предварително и след това е подписал договора, чрез съответните опции в
системата на Кредитодателя. С натискане на бутон „Подпис", съгласно Общите условия,
Кредитополучателят е приел така предоставените му условия във връзка с договора, което
действие се счита за подписване на всяка страница на предоставените по описания по-горе
начин документи съобразно чл. 10 от Закона за електронния подпис и електронните
удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ и то при условията, при които последните са му
предоставени. Описаните действия изцяло опровергавали твърдението, че клаузите на
договора противоречат на закона, на принципа за добросъвестност и справедливост,
респективно добрите нрави. Предвид тези действия още преди подписване на договора за
заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по него, като сам е избрал
параметрите и условията му.
По отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени
всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за
потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по
5
какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление
на МС на РБ." В чл. 28 от Общите условия към договора, които са предоставени преди
усвояване на потребителския кредит, изрично са посочени начина на изчисляване на ГПР,
както и всички разходи и начина, по който се включват в ГПР и конкретните основни и
допълнителни допускания за съответния продукт. При нормативно определен лимит на ГПР
към датата на сключване на договора от 68.95% и ГПР определен в процесния договор в
размер на 42.58 %, било видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля
пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Уговорената неустойка не е и не следвало да бъде включвана в ГПР.
Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на
договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между
страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че
кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след
сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, ставало ясно, че е
изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.
Освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно
задължение по договора, начинът на начисляването □, както и периодът, за който се дължи,
били ясно описани в договора. По този начин и двете страни са били напълно наясно с
всички условия за плащане на неустойката още преди да настъпи фактът на неизпълнение на
задължението, което обезпечава. Предвид изложеното, разходите по кредита и неустойката
не бива да се смесват като понятия, те нямат обща, дори близка правна характеристика и
функция. Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно
към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката е индивидуално
договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била
дължима след сключване на договора, само в случай че заемополучателят не предложи
обезпечение на задължението си и само за периода от срока на договора, в който кредитът
не е обезпечен. Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще
възникне основание за плащане на неустоечната сума. Начинът на формиране на размера на
неустойката е ясно описан в договора и изцяло в полза на потребителя същата е разсрочена
на вноски, които може да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки
падеж. Търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в погасителния план
към договора, е посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване.
Обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение е посочено изрично и в плана за погасяване, като в 6-та и 7-ма колона от него
с знак „*" и съответната бележка след плана е посочено, че тези суми ще бъдат дължими
само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по кредита и само
за периода, в който кредитът не е обезпечен. В същия този погасителен план със знак „** "
изрично е посочено, че ако кредитополучателят предостави обезпечение, сумата ще бъде
преизчислена само за дните, в които не е била предоставена гаранция. Изключително ясно и
6
точно били посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях
представлява лихва и главница към всеки един падеж. Смисълът да бъдат посочени сумите е
именно пълна и изчерпателна информираност на потребителя за задължението му към
търговеца при всяко възможно развитие на правоотношението им. Неверни са твърденията,
че неустойката представлява „добавка към възнаградителната лихва". Лихвата по кредита е
възнаграждение за кредитора, като цена на предоставения финансов ресурс. Същата
представлява задължителен и основен компонент от договора за кредит по дефиниция и
страните я уговарят още преди сключването на договора за кредит. Обстоятелството, че
страните са се договорили, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, неустойката да бъде изплащана периодично, а не еднократно, и, че всяка част
от нея ще се плаща на падежите по договора, не води до превръщането й в лихва. Тази
уговорка е изцяло в полза на ищеца, тъй като разпределя задължението му във времето с
падежни дати същите като за главница и лихва. Предвид изложеното с неустойката не се
нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. При така формулираните клаузи и от съдържанието на
договора става ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за
всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички
възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това е постигнато с индивидуално
уговорени параметри на договора, за които потребителят е бил наясно предварително, като е
имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при
сключването му, както и след това. Изложеното оборвало и твърдението за заблуждаваща
търговска практика от страна на кредитодателя, в сочения от ищеца смисъл.
Процесният договор за потребителски кредит бил ключен изцяло по волята на ищеца,
който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна
информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски
формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да
предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре
ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави
обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с 14 /четиринадесет/ дни, в които
да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е
получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от
оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици
- заплащане на обезщетения или такси. Освен това, страните са се договорили, че
неустойката се дължи само след изтичане на срока за обезпечение и само за периодът, за
който кредитът не е обезпечен. В тази връзка изрично е уговорено правото на потребителя
да предостави обезпечение и на по-късен етап от действието на договора, като в момента, в
който бъде осигурено обезпечение неустойката спира да се начислява. В случая ищецът не
се е възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права. Всъщност от
фактическата обстановка на казуса става ясно, че потребителят изобщо не е имал намерение
да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита е целял да се обогати
неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе неоснователни искове срещу
7
своя кредитор неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, а
начинът на изчисляването □ е ясно посочен в договора. Сочи, че условията за предоставяне
на обезпечение са напълно изпълними, разумни и адекватни на икономическата обстановка
в страната, предвид това не би следвало да представляват трудност за кредитополучателя.
Клаузите на договора, включително оспорените, не са във вреда на потребителя, отговарят
на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. В случая не е налице нито една от хипотезите на
чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя,
същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за
всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца е била
налице както преди сключване на договора, така и при подписването му. В Стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити са
посочени разходите по кредита, размера на договорната лихва, ГПР, както и потенциално
дължимата неустойка единствено за дните, в които ищцата не е предоставил обезпечение. В
Погасителния план към договора изчерпателно са посочени компонентите на всяка една
възможна вноска, както при предоставяне на обезпечение, така и в случай че такова не бъде
дадено. Ясно е вписано, че ако се осъществи условието, поради липсата на което се дължи
неустойка, т.е. ако в последствие се предостави обезпечение, неустойката ще бъде
преизчислена и дължима само за дните, в които не е предоставено обезпечение. В самия
договор са посочени условията за предоставяне на обезпечение и сроковете за това. И
лихвата и неустойката са ясно описани в договора, така че клаузите им нямат нужда от
допълнително тълкуване с цел потребителят да разбере с какво и при какви условия се
задължава. Стойността на неустойката е ясно посочена, предпоставките при които се дължи
са точно и изчерпателно изброени, както и начинът на плащане - срок и размер на всяко
едно отделно плащане до крайния падеж на договора. Така кредитополучателят е бил
информиран за условията за ползване на продукта на търговеца предварително - да върне
главницата и лихвата, да представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в
случай че не го направи, да плати неустойка за дните, в които не е предоставил обезпечение.
Предвид това е изключено ищецът да не е бил предварително наясно с икономическите
последици от сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл.
143 ЗЗП. На самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на
договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че в през 2024 г. ищецът е сключил
общо три договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне
на обезпечение по кредита. Наличието на три договора за идентични кредитни продукти,
всеки от който съдържа оспорената в настоящото производство уговорка, опровергава
твърденията на ищеца в следния смисъл: по отношение на твърденията за липса на
достатъчно информация за това какъв би бил крайният размер на задължението на
потребителя към кредитора и, че клаузите накърняват добрите нрави. гореизложените факти
водят и до явния извод, че е налице индивидуално договаряне и добросъвестност от страна
на кредитора, тъй като ищецът е ползвал многократно един вид кредитен продукт,
респективно многократно се е запознавал с условията му, като по всеки отделен кредит е
8
получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за
неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки.
Настоящият договор следвало да се тълкува в контекста на трайните отношения между
страните, създадени на база трите договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка
и предоставят идентични кредитни продукти при идентични условия.
Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени
представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено
следното от фактическа и правна страна:
Липсва спор по делото, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между ищцата, като потребител и ответника като кредитор е възникнало
облигационно отношение по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние
№ 689889/10.04.2024г. по силата, на който на ищеца като кредотополучател е предоставена
заемна сума в размер 800.00 лв., Лихвен процент по кредита- 36% , Годишен процент на
разходите (ГПР) - 42.58%, Срок за погасяване: 30 дни, Обща сума, дължима от потребителя:
824 лева.
В чл. 17 от договора за потребителски кредит е уговорено в случай, че страните са
договорили обезпечение, потребителят следва, в срок до 3(три) дни от сключване на
настоящия договор, да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на
кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички
задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница,
лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или предостави банкова гаранция,
съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички
задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и
други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която
банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези
задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30
(тридесет) дни след падежа на последната вноска. Уговорено е, че третото лице - поръчител,
както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и да се
одобрят от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.
Съгласно чл.27, ал. 1 от договора, че страните са уговорили в случай, че потребителят
не изпълни задължението си, за предоставяне на обезпечение, да дължи на кредитора
неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като в
случай на настъпване дължимостта на неустойката, потребителят ще заплаща периодично
начислената неустойка, заедно с всяка погасителна вноска.
Представени от ответника Общи условия на договора за потребителски кредит,
предоставен от разстояние, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, разпечатка - Лог файл с история на кредита и
9
История на съобщения.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Както беше посочено вече, по делото не се спори, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 689889/10.04.2024г.
Безспорно, процесният договор е с предмет предоставяне на заемна сума,
заемодателят е юридическо лице, което е небанкова финансова институция по см. на чл. 3,
ал. 1, т. 3 ЗПК, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, ищецът е
физическо лице, което е действало извън рамките на своята професионална дейност.
Следователно, процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Следователно, в отношенията между страните са приложими
специалните разпоредби на ЗПК и процесният договор за заем следва да съответства както
на общите изисквания за валидност на правните сделки, така и на специалните изисквания,
предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20
и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неустойката представлява
обезщетение за претърпените от неизпълнението на договорното задължение вреди и има
санкционен характер. В случая, чрез процесната неустойка кредиторът обезпечава
неизпълнение на договорно задължение, което не е нито пряко нито косвено обвързано с
основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Процесната неустойка
обезпечава неизпълнението на длъжника да обезпечи предоставения му кредит, което е
недопустимо. Съгласно чл. 71, предл. първо ЗЗД при неизпълнение на задължението
длъжникът да обезпечи вземането на кредитора, последният има право да поиска
изпълнение на срочното задължение и преди срока. Законът допуска единствено
възможност за кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо и да пристъпи към
събирането му, ведно с уговорените в договора разходи. Уговарянето на неустойка, което
принципно е допустимо за всяко неизпълнение на договора, в този случай, надхвърля
законовите рамки, както и нейния обезпечителен и санкционен характер и представлява
типична проявна форма на нарушаване на закона и нарушение на добрите нрави. По начина,
по който е уговорена неустойката за това неизпълнение на договора, представлява сериозна
санкция за длъжника и неоснователно обогатява кредитора, на когото е известно, че в
краткия срок и при тези условия, за длъжника е обективно невъзможно да осигури исканото
обезпечение (изискванията в рамките само на три календарни дни потребителят да осигури
поръчител или банкова гаранция ограничава необосновано възможностите на длъжника да
предостави обезпечение на дълга). Неизпълнението води до имуществена санкция за
потребителя, която след като се прибави към предоставената заемна сума по кредита
10
увеличава необосновано и значително дълга на заемателя дори при точно изпълнение. Освен
това, изискването за предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция се явява
безпредметно, тъй като длъжникът не би имал интерес да иска заем от кредитната
институция, ако може да я получи от банка. Такава клауза за неустойка не може да бъде
оправдана. Клаузата за неустойка е нищожна, защото отрича договорния характер на
поръчителството или банковата гаранция като обезпечения, като същевременно не
обезпечава по никакъв начин изпълнението на главното задължение на длъжника да върне
заетата сума и възнаграждението за това: условието за дължимост е не плащане на това
задължение, което съставлява съществен елемент на договора за заем, а странично такова,
срещу което, обаче, длъжникът не получава насрещна престация. Обезпечителната функция
липсва. Няма имуществени вреди от неизпълнението на задължението за непредставяне на
обезпечение, т.е. обезщетителна функция също отсъства: възникването на неустоечното
задължение е самоцел на кредитора. Липсват данни как точно и въз основа на какви
критерии е формиран размерът на процесната неустойка, който е и необосновано висок.
Неустойката противоречи на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) Нормата на чл. 92 ЗЗД
предвижда, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват, което
предполага безусловно задължение за кредитора да я определи по достатъчно ясен и
напълно разбираем начин, че да не бъде прекомерно голяма в сравнение с претърпените
вреди, респективно да посочи размера й при частично или при неправилно изпълнение.
Изискванията, които поставя кредитора пред потребителя относно характера и вида на
обезпечението, което трябва да гарантира изпълнението на договора за връщане на заема не
съответстват нито на закона, нито на морала, нито на добрите търговски практики в тези
случаи. Същите са рестриктивни и не съответстват на предназначението на неустойката,
като правен институт (чл. 92 ЗЗД). Неустойката, по начина, по който е регламентирана от
кредитора, включително и начина на погасяването й, има наказателен характер, а не само
обезщетителен и обезпечителен и поставя потребителя в изключително неравностойно
положение спрямо търговеца, защото го задължава от една страна да плати необосновано
висока по размер неустойка, равняваща се на сума два пъти по-голяма от предоставената
заемна сума, и то само за непредставено в срок обезпечение. Така уговорената клауза
представлява своеобразен източник на допълнителна печалба за кредитора над уговорената
такава под формата на договорна лихва. Трудно би могло да се определи това вменено
задължение на длъжника като справедливо, нормално и съответстващо на нормите на
закона, като типично и в съответствие с добрите търговски практики в отношенията с
определено икономически по-слабата страна. В този си вид неустойката е изгубила своето
законово предназначение да служи като обезпечение на задължението и да служи като
обезщетение на вредите. Процесната неустойка е дължима независимо дали заемът е върнат
от потребителя своевременно, или не е върнат, доколкото тя има отношение към
неизпълнение на задължение на потребителя да осигури обезпечение на задължението,
което налага извод, че при нейното определяне по основание, параметри и по размер
заемодателят не е спазил правилата на добросъвестността. Неустойката в случая
11
представлява допълнително предвидена скрита печалба за търговеца за сметка на
потребителя извън уговорената под формата на договорна възнаградителна лихва. Клаузата
за неустойка заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според която при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 преди
сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да
включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл се посочва, че в
условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират
по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя,
доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност,
допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои в предвиждането в
областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица
ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители
в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този
смисъл § 40-43 от Решение от 27.03.2014г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС. Ето
защо, клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител,
което задължение става изискуемо след 3 дни от подписване на договора за потребителски
кредит е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика, такава клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е предоставен, като ако не
го направи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се
увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се
поиска обезпечение и след предоставянето му да се да предостави кредитът, която практика
би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата
на чл. 16 ЗПК. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на
националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на
директивата. В този смисъл, ако има вреди за ответника, то тези вреди са самопричинени,
тъй като, ако има предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът,
той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави обезпечението. В случая това
изискване не е спазено и от неизпълнение на това задължение за предварителна оценка
финансовата институция не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес
от описаната неустойка. На следващо място, клаузата е неравноправна, освен на основание
12
общата разпоредба на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и на основание изрично предвидената чл. 143, ал. 2,
т. 5 ЗЗП, съгласно който е неравноправна клауза, която задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Тежестта за доказване, че клаузата е индивидуално договорена е за ответника,
който въпреки указанията на съда, не е посочил доказателства, че клаузата е индивидуално
договорена. При липса на доказателства за противното, съдът приеме, че клаузата не е
индивидуално уговорена. Изготвена е предварително от ответника и ищецът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието й. Следователно, клауза за неустойка е нищожна,
защото е неравноправна и не е индивидуално уговорена (арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143
ЗЗП). Изготвена е предварително от ответника и ищецът не е имал възможност да влияе
върху съдържанието й. Уговорената неустойка съставлявайки скрита печалба по договора, е
разход по кредита и следва да бъде включена в годишния процент на разходите, съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК, за който ал. 4 предвижда да е в максимално допустим размер - пет пъти
размера на законната лихва. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК Годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 на ДР на ЗПК „Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. С
уговорената неустойка се въвеждат именно допълнителни разходи и същата следва да е
включена в ГПР. Като не е включена неустойката в размера на ГПР потребителят е въведен
заблуждение да прецени дали да сключи договора за кредит при така определените условия
за връщането на заетата сума. С включването на неустойката към ГПР, действителния такъв
нараства многократно над допустимата стойност, която е пет пъти размера на законната
лихва за просрочени задължения в лева /ОЛП на БНБ + 10 пункта х 5/. С оглед това, съдът
намира, че при сключването на процесния договор за заем и чрез предвиждане на неустойка,
което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита. Предвид горното, посочените в договора
размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не
съответстват на действително уговорените такива. Очевидно потребителят е въведен в
заблуждение за реалното оскъпяване на кредита при условията на процесния договор.
Предвид това, процесният договор за кредит е недействителен на осн.чл.26, ал.1 ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК. В случая, не е налице някоя от хипотезите на чл. 26, ал. 4 ЗЗД хипотези-
13
нищожната клауза на процесния договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде
заместена по право от повелителни норми на закона, или че договора за потребителски
кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като той е
въведен като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По разноските:
Предвид крайния изход на делото, както и с оглед обстоятелството, че ищецът е
направил изрично и своевременно искане за разноски по настоящото производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на същия следва да се присъдят такива в размер на 50 лева за
платена държавна такса.
Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално представителство от
един адвокат по чл. 38 ЗАдв. в полза на адвокат Д. Г.. По отношение на размера на
хонорара, който следва да се определи съдът намира, че предвид липсата на фактическа
сложност на делото, както и наличие на трайна и безпротиворечива съдебна практика по
спорните въпроси, извършените от процесуалния представител на ищеца действия,
изразяващи се единствено в депозиране на писмени молби по делото, приключване
разглеждане на делото в едно съдебно заседание, по което същият не се е явил, на основание
чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, в полза на процесуалния
представител следва да се определи възнаграждение за осъщественото от него процесуално
представителство, защита и съдействие по настоящото дело в размер на 400 лева. Към тази
сума следва да се прибави и 80 лв. ДДС по аргумент от § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, което да бъде заплатено от ответника. В тази връзка,
съдът не споделя направеното възражението на ответното дружество за прекомерност на
договорения от ищеца хонорар на адвокат, тъй като такъв не е договарян по размера си, а се
определя от съда.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 689889/10.04.2024г., сключен между М. С. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ******** и "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, пл."Оборище" № 13 Б, представлявано от Стефан Николаев
Топузаков - изпълнителен директор, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11
ал.1 т. 9 и т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, пл."Оборище" № 13 Б, представлявано от Стефан Николаев
Топузаков - изпълнителен директор, съдебен адрес: гр.Шумен, п.к. 9700, ул."Съединение" №
109, ет.2, офис 9, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на М. С. К., ЕГН **********,
14
с постоянен адрес: ********, сумата от 50,00 лева, представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, пл."Оборище" № 13 Б, представлявано от Стефан Николаев
Топузаков - изпълнителен директор, съдебен адрес: гр.Шумен, п.к. 9700, ул."Съединение" №
109, ет.2, офис 9, да заплати на адв. Д. Д. Г., вписан в АК-********, № **********, на осн. чл.
38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана по делото
безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
15