Р
Е Ш Е
Н И Е № 80/6.2.2020г.
гр.Ямбол........6.02........2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На............................двадесет и
седми...януари….......................................
През две хиляди и двадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и
в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 3312
за 2019
година............................................................................................
Производството по делото е във фаза
по допускане на делбата.
Пред съда е депозирана искова молба
от И.А.П. *** против Г.А.П. ***, с която се претендира да бъде допусната делба
помежду им при законните квоти по отношение на недвижим имот в с.К.,
представляващ отстъпено право на строеж върху държавно дворно място,
представляващо парцел *** в.*** по плана на селото с площ 670 кв.м, заедно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда и тавански етаж по 93 кв.м.
Твърди се, че страните са съсобственици по отношение на процесния имот
вследствие на придобити в съдебна делба от
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е
постъпил от особения представител на ответника и се правят подробни възражения
относно описанието на имота и неговата идентичност в годините, идентичността на
страните по нотариалните актове и тези по делото, както и относно семейното им
положение. Твърди се, че няма годен обект за делба, защото с гр. дело № ***/1988
г. с правно основание чл. 288, ал.2 ГПК двуетажната къща е разделена на обекти.
В съдебно заседание страните,
редовно призовани не се явяват, но чрез пълномощниците си поддържат своите
становища.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установено следното:
С исковата молба ищцата е представила нотариален
акт № ***, том ***, дело № ***/1983 г.,
по който И.А. Е. и Г.А.П. са признати за съсобственици по регулация на
65 кв.м празно дворно място, което дворно място се взема от имот пл. № ***,
собственост на наследници на М. С. А. по утвърдена дворищна регулация със
заповед № ***/1.10.1971 г. и се придава към парцел ***в кв.*** по плана на с.К.,
собственост на И.А. Е. и Г.А.П.. По нот.акт № *** том ***, дело № ***/1987 г., Г.А.П.
и И.А. Е. след като са представили договор за отстъпено право на строеж,
удостоверение от 14.02.1987 г., строително разрешение № ***/10.07.1979 г. и
скица № ***/3.03.1987 г., са признати за собственици на недвижим имот по
договор за отстъпено право на строеж, а именно: по 1/2 ид.ч. за всеки от тях от
отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място, находящо се в с.К.,
съставляващо парцел ***в кв*** по плана на същото село, цялото от 625 кв.м и по
1/2 ид.ч. за всеки от тях от построената в това дворно място масивна жилищна
сграда, построена на два етажа и тавански етаж, със застроена площ за всеки
етаж в т.ч. и таванския по 93 кв.м, застроени в държавно място, при описани
граници. Съгласно представената скица № ***/17.09.2019 г., издадена от Община „***“
имотът, чиято делба се желае представлява УПИ ***с площ 670 кв.м и е отразено
построяване в него на двуетажна масивна жилищна сграда. На скицата е отразено
още, че имотът е записан на Г.А.П. и И.А. Е. по нот.акт № ***/1983 г. и № ***/1987
г.
След направените от ответната
страна възражения и дадените от съда указания за уточнение на страните и
предмета на иска, ищцата е представила писмени доказателства. Видно от решение
№ ***/19.01.1988 г., постановено по гр.д. № ***/1987 г., ЯРС е прекратил брака,
сключен на 10.08.1975 г. между съпрузите П. В. Е.и И.А. Е., която след
прекратяване на брака ще носи предбрачното си фамилно име П.. От това решение
за прекратяване на брака следва извода, че към момента на придобиване на имота,
чиято делба се желае в настоящото производство, ищцата И.П. е била в брак с
лицето П. Е., т.е. този имот представлява СИО за тях. Именно поради тази
причина, видно от приложеното гр.д. № ***/1988 г. по описа на ЯРС, от което
ищцата е представила решение № ***/26.03.1990 г., делото е било образувано по
искова молба на И.А.П. против П. В. Е. и ответника в настоящото производство Г.А.П..
С тази искова молба П. е искала делба на СИО между двамата бивши съпрузи,
състоящо се от движимо имущество, както и делба между бившите съпрузи и брата
на ищцата Г.П. по отношение на създалата се съсобственост върху отстъпено право
на строеж върху държавно дворно място от 690 кв.м в с.К., представляващо парцел
***в кв.***, заедно с построената в него жилищна сграда на два етажа. Съдът с
решение № ***/20.03.1989 г. е допуснал делба по отношение на масивна жилищна
сграда, построена на два етажа и тавански етаж, построена с отстъпено право на
строеж в дворно място - държавно, съставляващо парцел ***в кв.*** по плана на
с.К., при квоти: 1/2 ид.ч. за Г.П. и по 1/4 ид.ч. за И.П. и П. Е.. По отношение
на така допуснатия до делба недвижим имот е постановено решение № ***26.03.1990
г., с което имота е разпределен като в дял на И.П. е възложена масивна сграда,
състояща се от приземен етаж с гараж и битова част с тоалетна, първи етаж,
тавански етаж, с квадратура на гаража 24,14 кв.м и първи тавански етаж по 50.44
кв.м, заедно с припадащата се 1/2 ид.ч. от отстъпено право на строеж в дворното
място. На съделителя Г.П. е възложено в дял масивна жилищна сграда, състояща се
от приземен етаж, първи етаж и тавански етаж, строена на близнак, заедно с
принадлежащата 1/2 ид.ч. от отстъпеното право на строеж в дворното място парцел
***в кв.***. С това решение И.П. е осъдена да заплати на бившия си съпруг П. Е.
за уравнение на дела му сумата 11 457.13 лв.
Относно статута на дворното място,
върху което е отстъпеното право на строеж, ищцата е представила удостоверение
от 13.01.2020 г., издадено от Община „***“ за това, че за УПИ ***в кв.*** по ПУП
на с.К., целият с площ от 670 кв.м, е съставен акт за частна общинска
собственост № ***/15.08.2007г., а с договор за отстъпено право на строеж от
05.01.1979 г. върху описания имот е отстъпено право на строеж на Г.П. и И. Е..
Удостоверено е още, че построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с
тавански етаж, застроен на площ от 93 кв.м не е общинска собственост и за нея
няма съставен акт за общинска собственост. Представено е и строителното разрешение № ***/10.07.1979
г., с което на страните по делото е разрешено построяването на вилна сграда по
одобрен архитектурен проект. Относно семейното положение на ответника е
представено удостоверение от 13.01.2020 г. от Община Я.за това, че същият има
съпруга В. С.П., с която са сключили граждански брак на 01.09.1985 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.34 от ЗС.
Съдът намира предявеният от И.П.
против Г.П. иск за делба на отстъпено право на строеж в дворно място и
изградената в дворното място двуетажна жилищна сграда за неоснователен по
следните съображения:
Предвид заявеното в исковата молба,
молбата за уточнение и постановените по гр.д. № ***/1988 г. по описа на ЯРС
решения за допускане на делба и за приключването й, съдът счита, че процесният
делбен имот вече е бил предмет на делба, която е приключила с реалното му
разпределение. От събраните по делото доказателства се установява, че към
момента на придобиване на правото на строеж върху държавното дворно място и към
момента на построяване на жилищната сграда в него, ищцата е била в брак с
лицето П. Е., поради което и делбата през 1988 г. е извършена между тях двамата
и между ответника в настоящото производство. В това дело, видно от решението по
приключване на делбата, недвижимият имот е разпределен между съделителите,
присъдено е уравнение на дела на неполучаващия реален дял съделител и с това
съдът приема, че делбата е приключила окончателно и между страните не
съществува съсобственост. Въпреки описанието на имота по начин, различен от
този, който е описан в настоящия иск, съдът приема, че същият е идентичен,
предвид съдържащите се в приложеното гражданско дело писмени доказателства.
Съдът приема, че делбата на имота,
предмет на настоящото производство е реално извършена с оглед съществото на
делба на правото на строеж като такъв предмет. Както е пояснено от Кръстю
Цончев в неговия труд „Съдебна делба“, изд.“Наука и изкуство“, 1985 г., правото на строеж е допустимо да бъде делено и
същото може да бъде предмет на делба в два варианта – когато с правото на
строеж е предвидено застрояване, а предвидените имоти не са разпределени, както
и когато правото на строеж е осъществено с изграждане на предвидената сграда,
като в последния случай същината на делбата се състои в разпределяне на
построеното между съделителите, на които е отстъпено правото на строеж, както и
получаване от всеки от тях на идеална част от отстъпеното право на строеж.
Именно това се е случило в предходното делбено производство, в което предмет на
делба е било отстъпеното право на строеж с изградената в него двуетажна жилищна
сграда, която е реално разпределена между настоящите съделители, заедно с по 1/2
ид.ч. от отстъпеното право на строеж. Разпределянето на отстъпеното право на
строеж няма как да бъде реално, тъй като то при изградената сграда въз основа
на него, представлява принадлежност към сградата и не подлежи на реална делба.
Предвид тези съображения съдът счита, че основната претенция за делба следва да
бъде отхвърлена.
Неоснователен е искът заявен като
допълнително включване към делбената маса на придобитите 65 кв.м по регулация
към парцел ***в кв.*** по плана на с.К.. Неизвестно по какви причини е съставен
нотариалният акт през 1983 г. за признаване на собственост на имот придаден по
регулация, след като безспорно е, че имотът, към който се придават площите по
регулация е държавен недвижим имот, както към този момент, така и към
настоящия. Самата ищца представи удостоверение от Община „***“ за това, че за парцел
***е съставен акт за частна общинска собственост № ***/15.08.2007 г., поради
което съдът счита, че не може да бъде допусната делба на процесните 65 кв.м,
които реално са придадени към УПИ, което е държавна, респ. общинска собственост.
Т.е. площта не е собственост на страните по делото. Обстоятелството, че
страните по делото, както е отразено в нотариален акт от 1983 г. са заплатили
сума за придобиването на тази площ, води според съда единствено до уреждане на
облигационни отношения между тях и общината.
При този изход на делото и след
отхвърляне на иска за делба, ищцата следва да бъде осъдена да заплати ДТ в
размер 100 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.А.П.,
ЕГН ********** *** против Г.А.П., ЕГН ********** *** иск за делба по отношение
на отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, находящо се в с.К.,
съставляващо парцел ***в кв.*** по плана на селото с площ 670 кв.м, заедно с
построената в това дворно място масивна жилищна сграда, построена на два етажа
и тавански етаж, със застроена площ за всеки етаж в т.ч. и таванския по 93
кв.м, както и по отношение на придобити по регулация през 1983 г. 65 кв.м.
ОСЪЖДА И.А.П. с посочени
данни да заплати ДТ от 100 лв. за отхвърлянето на иска за делба.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: