Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Варна, 29.06.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, девети състав,
в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести април през две
хиляди и дванадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Т.С., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11201 описа за 2011г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Х.Й.П.
срещу „П.Б.МФ-” АД искове с правно основание чл. 357, ал.1, вр.чл.59 от КТ и
чл.86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумите както следва:
сумата от 658.40 щатски долара,
представляваща дължима сума за командировъчни пари за м. април 2007г., сумата
от 887.11 евро, представляваща
дължима сума за командировъчни пари за м. октомври и ноември 2007г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане и сумата от 233.93 щатски долара, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 658.40 щатски долара за
периода 24.07.2008г. до 24.07.2011г., както и сумата от 315.19 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата от
887.11 евро за периода 24.07.2008г.
до 24.07.2011г.
В исковата молба ищеца
твърди, че работел при ответника по силата на трудов договор №
653/01.03.1979г., като трудовото му правоотношение е прекратено със заповед №
205753/01.10.2009г. на основание чл.325, ал.1, т. 1 от КТ, по взаимно съгласие.
Твърди, че са останали незаплатени от работодателя претендираните от ищеца
суми, представляващи командировъчни пари, уговорени в КТД.
По делото е постъпил отговор
от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК. Оспорват се предявените искове по
основание и размер. Излага се, че исковете са погасени по давност, на основание
чл. 358 ал.1 т.3 във р. с ал.2 т.2 изр.2 от КТ, тъй като падежът на главните
задължения е един месец след слизането от кораба, което е през 2007г. Сочи се,
че не са представени доказателства за приложимостта на КТД, а именно
доказателства за членство на ищеца в синдикална организация.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не
се представлява, поддържа исковете в представената писмена молба.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск като неоснователен и моли за отхвърлянето му. Претендира
разноски
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа страна и правна страна:
Предявеният
главен иск намира правното си основание в разпоредбите на с правно основание
чл. 357, ал.1, вр.чл.59 от КТ. За доказване на горепосоченият иск в тежест на
работника е да установи, че се е намирал в ТПО с работодателя, че е сключен
КТД, приложим за ищеца, и че е изпълняват трудовата си функция за претендирания
период, а е тежест на работодателя е да установи, че е заплатил претендираните
трудови възнаграждения на работника или правопогасяващи факти.
Съгласно твърдението
на ищеца /молба от 20.10.2011г./, дължими но незаплатени се явяват вземането му
за командировъчни пари за м. април 2007г., станало изискуемо на 01.05.2007г. и
вземането му за командировъчни пари
за м. октомври и ноември 2007г., станало изискуемо на 01.12.2007г. /Не е
представен по делото КТД, което е в тежест на ищеца по делото, но съдът счита,
че следва да приеме за безспорни посочените от ищеца твърдения, неоспорени от
ответника/.
Исковата молба е предявена
на 25.07.2011г. В този смисъл възражението на ответника, че исковете са
погасени по давност, се явява основателно. Съгласно чл. 358 ал.1 т. 3 давностния
срок е тригодишен, а съгласно ал.2 т. 2 изр. 2 от КТ при парични вземания
изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се
извърши плащане по надлежния ред. В този смисъл давността е изтекла на
01.05.2010г. по първото вземане и съответно на 01.12.2010г. по второто. Давност
е настъпила и по отношение на претенцията за мораторни лихви, поради погасяване
на главното задължение и на основание чл. 111 от ЗЗД.
Поради
това искът се явява неоснователен като погасен по давност и същият следва да
бъде отхвърлен.
По
искането за присъждане на разноски на ответника, съдът намира, че такива се
следват на същия в размер на 364.26лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78 ал.3 вр. с чл. 8 от ГПК и чл. 7 ал.2 т.2 от
Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
от изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Х.Й.П., ЕГН **********,***
Търново, срещу „П.Б.МФ-” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Приморски” №1, да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумите както следва: сумата от 658.40 щатски долара, представляваща
дължима сума за командировъчни пари за м. април 2007г., сумата от 887.11 евро, представляваща дължима
сума за командировъчни пари за м. октомври и ноември 2007г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане, сумата от 233.93 щатски долара, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 658.40 щатски долара за
периода 24.07.2008г. до 24.07.2011г., както и сумата от 315.19 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата от
887.11 евро за периода 24.07.2008г. до
24.07.2011г, на основание чл. 357, ал.1, вр.чл.59 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на съобщението за изготвяне на решението, ведно с
препис от акта.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: