РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. Пловдив, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300503129 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№16971/03.12.2021г. депозирана
от Г. АС. С. с ЕГН-**********, чрез процесуалния му представител адв. М.
М. – М. против Решение №1955/01.11.2021г. постановено по гр.д.
№5850/2021г. по описа на ПРС , четиринадесети гр.с., с което е отхвърлен
предявения от Г. АС. С., ЕГН ********** срещу „Хеброс олд таун“ ЕООД,
ЕИК *********, иск за осъждането на „Хеброс олд таун“ ЕООД да заплати
на Г. АС. С. сумата от 9105.11 лева- неустойка за забава по чл. 24 от
договор за наем от 01.07.2016 г. за периода от 16.01.2020 г. до 29.02.2020 г.
върху наемните плащания за месец януари и месец февруари 2020 г. С
постановеният съдебен акт в полза на „Хеброс олд таун“ ЕООД, ЕИК
*********, е присъдена сумата от 1 250.00 лева, представляваща разноски по
делото. Решението на първоинстанционния съд, се обжалва като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, по съображения подробно
изложени в жалбата. Моли се обжалвания акт да бъде отменен, като вместо
това исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски и пред двете
съдебни инстанции, съгласно представения списък с направени такива.
1
Въззиваемата страна „Хеброс олд таун“ ЕООД, ЕИК *********, чрез
процесуалния и представител адв. В. оспорва наведените в жалбата
оплаквания като неоснователни, по съображения подробно изложени в
отговора. Моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и
законосъобразен. Претендират разноски, съгласно представения списък с
направени такива. Направено е възражение за прекомерност на разноските на
другата страна.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на въззивната
жалба, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
във въззивната жалба.
При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият
съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно и допустимо.
По същество на жалбата:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание
чл. 92 от ЗЗД предявен от Г.С. срещу „Хеброс олд таун“ ЕООД. В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че между страните е
сключен договор за наем на недвижим имот от 01.07.2016г., прекратен през
месец март 2020г.. Твърди се, че ответникът забавил плащанията на наемите
за месец януари и февруари 2020г., поради което на основание чл. 24 от
договора, се дължи неустойка в размер на 9105.11 лева за периода от
16.01.2020г. до 29.02.2020г. Иска се ответникът да бъде осъден да плати
сумата от 9105.11 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на
наеми за месец януари и месец февруари 2020г.
Ответникът оспорва предявения иск. Прави възражение за наличието на
непреодолима сила предвид пандемията и обявеното през 2020г. извънредно
2
положение. Твърди, че в правоотношението между страните е прекратено на
05.03.2020г. и имотът е върнат, непосредствено след преустановяване на
мораториума за работа на хотели и ресторанти, а дължимите за м. януари и
м. февруари наеми са заплатени.. Прави възражение за прекомерност на
неустойката, предвид съотношението й с основното задължение и
възражение за прихващане със сумата от 900 лева гаранционен депозит по
договора за наем, който не е върнат от ищеца, въпреки, че са платени
консумативните разходи за имота и не са констатирани липси, и щети при
връщането на имота.
Първоинстанционният съд е констатирал, че доколкото в конкретният
случай уговореният размер е 10% на ден, то само само за 10 дни забава,
би се натрупала неустойка равна на самото главно вземане, която надвишава
размера на законната лихва 365 пъти. С оглед на размера,
първоинстанционният съд е приел, че договорената от страните клауза на
неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост,
създава условия за неоснователно обогатяване и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя
за неустойката, като не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението,
поради което е приел клаузата за нищожна, а предявената на основание тази
клауза претенция, за неоснователна.
Недоволен от постановеният съдебен акт жалбоподателят твърди, че
първоинстанционният съд не се е съобразил с обстоятелството, че
накърняването на добрите нрави е налице, когато са нарушени принципите
на справедливост и добросъвестност на гражданските и търговските
взаимоотношения, и на предотвратяване на несправедливото
облагодетелстване. В конкретният случай, жалбоподателят сочи, че
наемателят е бил наясно с договорената клауза за неустойка към момента
на сключване на договора, че неустойка от 10% на ден от дължимата сума за
всеки ден забава съставлява сума в размер на 86.88лв на ден, което е 0.08%
от цялото главно вземане по договора, което не би могло да се счита за
неоснователно обогатяване, нито драстично нарушава принципа на
справедливост, а има за цел единствено да дисциплинира наемателя с
плащане в срок и в цялост или да го накара да прекрати договора в случай, че
не може да заплаща задължението си.
3
Пловдивски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са
допуснати нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК, които да променят
така установеното от РС – Пловдив.
Безспорно се установява от събраните доказателства, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор
от 01.07.2016г., съгласно който ищецът е предоставил на ответника за
временно и възмездно ползване собствен недвижим имот, при уговорена
месечна цена от 900 лв, платима на 10-о число. В чл. 24 от договора страните
са уговорили, че при забава в плащането на наема се дължи неустойка в
размер на 10% от дължимата сума за всеки ден забава, след изтичането на три
дни от настъпването на датата за плащане.
Съгласно договореното в чл.24 от договора, неустойка от 10% на ден
от дължимата сума за всеки ден забава съставлява сума в размер на 86.88лв
на ден, което обстоятелство обосновава извода, че общата дължима сума,
представляваща неустойка за дните на забава в периода от 16.01.2020г. до
29.02.2020г., многократно надвишава размера на законната лихва.
Ответникът поддържа пред първата инстанция възражение за
прекомерност на неустойката, предвид съотношението и с основното
задължение, и за нищожност на неустоечната клауза..
Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като
нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие заплащането й ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще
излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са
придадени от страните. Съгласно приетото по т.3 от ТР № 1/ 15.06.2010 г., по
т.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите
нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. От значение при преценка
недействителността на договорната неустойка в хипотезата на чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД се явяват изброените в мотивите по т.3 от тълкувателното
решение примерни критерии, които съпоставени с данните по делото в
4
настоящия случай, обуславя правен извод за несправедлива неустоечна
клауза, водеща до неоснователно обогатяване, която да е в противоречие на
добрите нрави.
Размерът на неустойката 10% на ден от месечния наем в десетки пъти
надвишава обезпеченото вземане от 900лв, поради което не би могъл да бъди
приет като обезпечаващ точното изпълнение, в какъвто смисъл са
оплакванията на жалбоподателя, а създава предпоставки за недобросъвестно
увеличаване на имуществото. Ето защо съдът приема, че неустоичната
клауза противоречи на добрите нрави, тъй като не съответства на
обезпечителната и санкционна функция.
Ето защо, преценена с оглед договореното между страните и събраните
доказателства, настоящият съдебен състав споделя направеният от
първоинстанционният съд правен извод, че клаузата за неустойка следва да
бъде счетена за нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като
нарушава принципа на справедливост, създава условия за неоснователно
обогатяване и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции,
които законодателят определя за неустойката, като не държи сметка за
реалните вреди от неизпълнението- Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК.
Гореизложеното обосновава извод за неоснователност на предявения
иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен. Обжалваното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна оставена без уважение.
С оглед изхода от делото, на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за настоящата инстанция, представляващи договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лв.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1955/01.11.2021г. постановено по гр.д.
№5850/2021г. по описа на ПРС , четиринадесети гр.с.
5
ОСЪЖДА Г. АС. С., ЕГН **********, от гр.Пловдив, ул.“Свобода“
№21 да заплати на „Хеброс олд таун“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от
400.00лв /четиристотин лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6